Мотиви
към Присъда №4/03.01.2019г., постановена по НОХД №567/2019г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц. Д.А. *** за това, че на 24.06.2017г., в гр.Разград, се е заканил с убийство на И.С.И. ***, държейки нож и с думите - „ще те
пребия, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
Производството е проведено по реда на
чл.371, ал.1, т.1 от НПК при което подсъдимият и защитникът му са се съгласили
да не се провежда разпит на част от
свидетелите както и на част от вещите лица по назначените на досъдебното
производство експертизи, поради което разпити на тези лица не са извършвани, а
съдът е прочел протоколите за тези разпити и експертни заключения от
досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК. В
съдебното заседание са разпитани останалите свидетели и вещо лице по списъка
към обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, счита го за доказано и
предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.
Подсъдимият
дава обяснения в които отрича виновността си. Защитникът му също излага доводи
за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ц.
Д.А. е роден на ***г***. Същият е
със средно образование, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият Ц.А. и
свидетелят И.И. се познавали от няколко години. Отношенията между двамата били
влошени, тъй като подс. А. известно време имал интимна връзка със съпругата на
св.И. - св.Р.И.. През 2017г. отношенията между свид.И.И. и съпругата му Р.И. се влошили и тя отишла да живее при родителите си.
На 24.06.2017г. вечерта
св.И.И. отишъл пред дома на родителите на св.Р.И. ***, за да разговарят. По
това време пред блока бил и подс. Ц.А., който също искал да се види със св. Р. И..
Св. Р. И. излязла от блока и св. И., виждайки подс.А., предложил на съпругата си да се приберат в
семейното жилище, след което двамата, заедно с детето си се прибрали в жилището
им, находящо се в гр.Разград, ЖК **. Около 21,00ч., подс. А., който явно бил употребил алкохол дошъл пред блока, в който
живеят свидетелите И.И. и Р.И.. Подс.А.
започнал да вика на св.И. да слезе. Свидетелят И. излязъл на терасата на
апартамента. Виждайки го подсъдимият отново започнал да му вика да слезе, като
го заплашил с думите „ще те пребия“, „ще те убия“. Подс.А. държал в ръцете си
нож, с който се опитал да счупи стъклото на автомобила на св.И. - “Пежо 306“ с
рег.№ **, който бил паркиран пред блока. Посредством ножа, подс.А. срязал
задната дясна гума на автомобила, счупил две от чистачките и увредил част от
предния капак. Подс.А. продължил да отправя обидни думи по отношение на св.И.,
като със заплашителен тон го викал да слезе пред блока. Св.Р.И. също чула
думите на подсъдимия. Заканите на подс.А.,
държащ нож и нанасящ удари с него по автомобила на свидетеля, предизвикали страх у свидетеля И.И. и той се
обадил на тел. 112. На место били
изпратени полицейските служители - свидетелите Д.И. и Г.Г., които заварили
там подс.А., който бил видимо употребил алкохол.
Пред полицейските служители подсъдимият заявил,
че в изблик на гняв е счупил чистачките на автомобила на И.И.. Подс. А. *** за
изясняване на случая и срещу него било
започнато бързо производство за престъпление по чл.144, ал.З във вр.с ал.1 от НК.
По делото е назначена съдебно-психологическа
експертиза на свидетеля И.С.И.. Видно от заключението на вещото лице:
„Настоящата ситуация с проявена словесна агресия спрямо осв.И.С.И., изразяваща
се в закани, обиди и заплахи за живота и здравето му, както и с повреда на
имущество /лек автомобил/ е поредната конфликтна ситуация пораждаща фрустрация.
Във фрустрираща ситуация заплахите и обидите се възприемат с по-силен
емоционален оттенък в сравнение с друга проблемна ситуация. Нееднократното
провокативно поведение на двете страни в конфликта провокира по-скоро силни
чувства на гняв и раздраза, които са интензивни /афективни/ и краткотрайни.
Преживяванията на гняв и страх не са свързани само и единствено с настоящия
инцидент, а с поредица от конфликтни взаимодействия. В случая се отключва
защитен механизъм целящ излизане от конфликтната ситуация. Описаните от
освидетелствания негативни чувства са по-скоро сходни на тези свързани с
обикновената раздраза отколкото със силен заплашителен страх за живота.
Емоционалните му реакции не са свързани с изпитване на страх с трайно отражение
върху психиката, вземането на решения и режима му на живот“.
От заключението по
назначената по делото химическа експертиза, е видно, че съдържанието на етилов
алкохол в кръвта на подс. Ц.А. към момента на даване на кръвната проба се явява
1,39 на хиляда.
Видно от заключението
по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на
причинените по л.а.“Пежо 306“ с рег.№ ** увреждания, е в размер на 55 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на разпитаните
свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени
материали. Основно доказателствено средство в случая са показанията на
свидетелите И.И. и съпругата му – св. Р.И.,
които свидетели сочат конкретно отправените заканителни думи от подсъдимия към
първия от свидетелите. Показанията им са логични и съвпадат напълно.
Подсъдимият отрича да е отправял такива
закани. Признава, че е действал под въздействие на алкохол и е нанесъл
повредите на автомобила на свидетеля.
Цялата ситуация обаче е такава, че твърдяните заканителни думи са като
част от цялостната логика на случая. На фона на всичко подсъдимият очевидно е
казал тези думи и в това отношение съдът намира, че следва да се кредитират
показанията на свидетелите И.И. и Р.И. /останалите
разпитани свидетели не са присъствали конкретно при отправяне на заканителните думи/. С оглед изложеното съдът
намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен
начин.
Така изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: С деянието си
подсъдимият Ц.А. е осъществил на първо
място съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, тъй
като на 24.06.2017г., в гр.Разград, се е заканил с убийство
на И.С.И. ***, държейки нож и с думите -
„ще те пребия, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. Това престъпление е осъществено от подсъдимия чрез
отправяне на конкретна заплаха спрямо пострадалия – явно гневен от ситуацията, при която жената, към
която явно имал чувства, се върнала при свидетеля, подсъдимият действително му
се е заканил с убийство. Конкретно подсъдимият е казал на пострадалия, че ще го
убие, ще го пребие, размахвал е
нож. При тази ситуация това е именно
закана за убийство. При конкретната ситуация тази закана е могла да възбуди и
очевидно е възбудила основателен страх у пострадалия, че може да бъде
осъществена. Не е елемент от състава дали подсъдимият действително е имал
такова намерение, не е елемент на състава и дали пострадалият реално се е
уплашил /макар, че последното явно се е случило/. При осъществяване на
престъплението подсъдимият е действал с пряк умисъл – напълно целенасочено.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия
съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало. Отчита се
и сравнително младата му възраст, фактът, че явно е бил емоционално афектиран
/без това да го оправдава/. В крайна сметка подсъдимият изразява съжаление. В
тежест на подсъдимия се отчита проявената в случая демонстрация на агресия,
цялостната непристойност на поведението му, нанесените щети на автомобила
/несъставомерни/. При това съдът намира, че за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал. 1 от НК на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, което е близо до минималния
законов размер. Съдът намира, че в
случая са налице предпоставките за отлагане изпълнението на това наказание –
подсъдимият не е осъждан, определеното наказание лишаване от свобода не надхвърля
три години и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително
ефективно изтърпяване на наказанието. Ето защо изпълнението на така
определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
С
оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и
разноските по същото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: