Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
28,01,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1786/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
М.А.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Е.П. против: Електронен фиш за налагане на
глоба Серия К № 2706102, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който жалбоподателят е бил
санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от с.з. с глоба в размер на 50 лева.
Жалбоподателят атакува
фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно
материално-правната изправност на акта .
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането за отмяна на фиша,
вкл. по събрани в с.з. доказателства.
Въззиваемата страна не
изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш
следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 25,03,19г. с преносима система за контрол
на скоростта на МПС - ATCC -ARH CAM S1 било
заснето в с. Главиница, ул.“Първа“ до б-я. АЛПИ, посока Пещера движение на лек автомобил БМВ 330 ЦД , рег.№ ******
със скорост 65 км/ч при максимално разрешена за
населено място до 50 км/ч( л.8).
Установен бил
собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя дружество и с обжалвания
ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 63 км/ч
( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени
реквизити .
Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с
лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за
електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния
подпис - „Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според
чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния
документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в
случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш
следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно
съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието
му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г.
Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189,
ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното
решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с
оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в
отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно
стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл.
189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да
се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе
ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е
указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).
Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по
пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока
степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена
от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номерата и комуникации ; дефиниция по §6
ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор. Това
действие от страна на оператора - по
стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като
според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП -
мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Принадлежността на процесното устройство към
точно този вид средство за измерване е призната на база на установената
дефиниция и данните в документите на л. 12,13 и 14.
Възможността с такъв вид средство за измерване да
се установява нарушение, за което може
да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл.
189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата
8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента
на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на
скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените
действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на
работен режим и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се
движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на
уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване
,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор
към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен
съответния фотос - л.8. Той
съдържа визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на
отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия
фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното
изискване е също на производителя в инструкцията и при липса на възможност за
разчитане на регистрационния номер
поради повреда или замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите
възможности на системата за видеонаблюдение в карето под фотоса са разположени
относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със системата.
Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, местоположение
/локаация: обл. Пазарджишка, с. Главиница
, ул.“Първа“ , където е извършено
засичането на скоростта на заснетия автомобил, като е посочено и разстоянието от 89 м , което ( виж показанията на
пол. служител А.) е между средството за измерване и автомобила в момента на
отчитане на процесната скорост , отразена на 66 км/ч.( виж карето под фотоса)
Така налични са правно-релевантните данни, че:
процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 66км/ч ( при предвидена и от производителя на
измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 63 км/ч с издадения ЕФ),
датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на нарушението),
местоположението . Във връзка с последното сне правят резонни, но, както се
оказа, неоснователни възражения. Те са
резонни, тъй като , както се установи и от показанията на пол. служител А.(
активирал устройството за автоматична работа) местоположението на средството за измерване е
близо до табелата за начало на населено място с. Главиница. В тази връзка се
правят възражения, че има участък от пътя, който предхожда тази табела и който
е междуселищно пространство - от табелата за „край на населено място гр.
Пазарджик“ до табелата, указваща начало на „населено място с. Главиница“, в
който участък възприетото ограничение до 50 км/ч не важи ( тъй като мястото е
ненаселено). От писмото на л. 37 олаче се установи, че разстоянието между двете
табели , тоест този участък извън населено място е точно 48 метра, а
разстоянието от табелата за начало на населено място с. Главиница до бензиностанция
Алпи е 160 метра, тоест доста повече, отколкото допусна по визуална преценка
св.А.. Последният сподели( л. 59), че
настройва уреда да измерва в диапазон не повече от 100 от уреда и не п-малко от
40 метра от него и тези негови твърдения са напълно потвърдени от отразеното в
самия фотос ч виж данните под него на л. 8), където се сочи разстояние от 89м.
между уреда и автомобила към момента на отчитане на скоростта на движение (
уточнено и от свидетеля при предявяване на снимката). В този смисъл са без
значение параметрите, които са в техническите възможности на уреда: 25-600
метра, в който смисъл напразно настоява процесуалния представител на
жалбоподателя. Установеното по безспорен начин разстояние между уреда и автомобила в момента на засичане на
скоростта на движение 89 км/ч е от значение за преценка дали автомобилът е
попадал в посочения горе извъннаселен участък (между двете табели). След като
разстоянието от табелата за началото на населено място с. Главиница до
бензиностанция Алпи е 160 метра - виж писмото на л. 37 , а засичането на
скоростта е станало на 89 м. и при положение, че уредът се намира дори изхода
на бензиностанцията ;( точно на около 10-15 метра , както прецени А. и както се
онагледява от снимката на 10), то засичането на скоростта е станало в с.
Главиница, както правилно е посочено и в самия фотос като локация с. Главиница,
ул. „Първа“ . всъщност това местоположение е напълно достатъчно като
определение на този реквизит , така, че допълненото в ЕФ уточнение до „б-я Алпи“е
излишно и то не се отразява по претендирания от процесуалния представител
на жалбоподателя начин ( виж по
същество) - невъзможност да се разбере точното местоизвършване на нарушението.
Посочването на улица и населено място е съвсем коректно и адекватно като се има
предвид, че все пак автомобилът е в процес на движение и че е фиксирано
конкретно разстояние между него и уреда в момента на засичане на скоростта, а
като място на извършване се сочи наименованието на населеното място и улицата в
него.
В случая и достоверността на показанията на уреда е
гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като
веществено доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос , отразяващ конкретните визирани горе
параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която
се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в
достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо
средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При
позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено
изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.
165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира и задължителното за
прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( виж на л. 9) ,
тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж
в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено
АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение. По
делото е наличен фотос, който да
онагледява поставянето на измервателния уред , което е в съответствие с изискването на чл. 10 от наредбата е : „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. Възразява
се на база на коректните признания на
св. Атансов, че не е установен факта тази снимка да е направена непосредствено
преди стартиране на работата на системата. Това обаче също не се отразява по
претендирания от защитата начин, защото дори и липсата на снимка е само
формално нарушение на изискването на цитираната норма. При наличие на
официалния документ по чл. 10 от наредбата - на л. 4 , липсата на съпровождащ фотос ( или такъв, за която не е ясно дали е
създаден преди стартиране работата на системата) не води до липса на достоверни
данни за спазване на изискването на позициониране на пътния знак , тъй като
тази информация е удостоверена с протокола на л. 4 . ( виж решение на ПРС по анд 571/19 потвърдено с Решение на АС Пазарджик от4.12.2019г. по
канд 835/2019 ).
Използването на заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура,
при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от
процесния вид контрол не е бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба
8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните
от ползвания измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно
отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за
измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 14 и чл. 4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата
периодична проверка - л. 12 и 13 и чл. 4, ал.3 от Наредба
8121з-532/12,05,15г).
Не е спорно
и е установено, че собственик на
процесното МПС е жалбоподателя ( виж
СР МПС на гърба на ЕФ), който не е подал декларация в хипотезата на ал. 5
на чл. 189 ( връчване на ЕФ на 03,09,19, както се сочи в първия абз. на самата жалба - л. 4) .
При това обстойно изследване Съдът не отри
порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен
документ, с който, при това, за първи път се определят и параметрите на
установеното нарушение. То е описано по
време, място и начин на извършването му,
достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона
обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на
нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл. 10
от Наредбата.
Събраните
по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на нарушението по
възприетата от административния орган правна квалификация - първо и второ -
основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност чрез
налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на превишението)
глоба - по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Разноските се претендират от
процесуалния представител само при уважаване на жалбата, до какъвто извод Съдът
не стигна, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 2706102, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на М.А.П.,
ЕГН **********,*** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от с.з. е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за възлагане на
сторените от него съдебно-деловодни разноски на органа, издал НП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: