Р Е Ш Е Н И Е №
І-264
град Бургас ,09.12. 2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в публично заседание
на
....двадесет и пети ноември............................. през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря Ани Цветанова.......................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева в.гр.д. № 1071 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 435 ал. 2 и сл. ГПК и е образувано по повод жалбата на С.В.П.
,гражданин на ******* *********,чрез процесуалния му представител , против действията на
частен съдебен изпълнител Ивелина
Божилова по изп.д. № 20198000400003/2019г. по описа му , изразяващи
се в обявяване на публична продажба и
насочване на принудителното изпълнение върху
недвижим имот –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.13.3.3
по КККР на гр. Поморие ,с адрес – гр.П.,ул.“****. *******“ № ** ,бл.*-Б,ет.*,ап.*,с
предназначение –апартамент ,с площ от 68 кв.м.
и 6,60 кв.м. прилежащи части,който имот попада в сграда 1 с идентификатор 57491.501.13.3,разположена в
поземлен имот с идентификатор 57491.501.13 по плана на града .
Сочи
се в жалбата ,че действията са незаконосъобразни ,тъй като посоченият недвижим
имот е несеквестируем по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК . В подкрепа се навеждат съображения.Моли се за
отмяна на атакуваните действия.
Взискателят
– ответник по жалбата я оспорва .Твърди
,че длъжникът – жалбоподател е чужденец и нормата на чл. 444 т. 7 не може да
намери приложение по отношение на него и семейството му ,имайки предвид и че
нето той ,нито член от домакинството
му нямат нито временно ,нито постоянно
пребиваване в страната .Освен това по делото липсва доказана жилищна нужда на
длъжника и семейството му от имота в България
.Навеждат се съображения,че
възбраненият имот не служи за жилище и няма подобен статут ,тъй като е
предназначен за курортен.Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакуваните действия на
ЧСИ.В подкрепа се сочат съображения.
В приложеното от частния съдебен изпълнител становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се изразява мнение относно неоснователност на жалбата .
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по повод молбата на Н.М.Д. от гр.*** въз
основа на издаден изпълнителен лист против длъжника – С.П. по в.гр.д. № 365/2017 г. по описа на Апелативен
съд-Бургас ,с решението по което длъжникът е осъден да
заплати на взискателя сумата 75 000 евро /с левова равностойност от
146 687,25 лв./,ведно със законна лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на главницата , 23 824 лв. –разноски по делото,адвокатско възнаграждение в размер на 3 750 лв. ,както и 5000 лв.
–за издаване на изп.лист , ведно с таксите и разноските по изпълнението .
В
молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и искания от взискателя
способ за изпълнение –налагане на възбрана и извършване на опис и оценка на
възбранение в негова полза съгласно
обезпечителна заповед по т.д. № 433/2015
г. на БОС ,недвижим имот ,находящ се в гр.П. ,ул.“****„ № ** /сега ул.“****.*****
„ № **/ бл.*-Б,ет.* ,ап. *.
Въз
основа на молбата на взискателя заедно с
изготвяне на поканата за доброволно изпълнение
е насрочен ден и част за извършване на описа на възбранения недвижим
имот ,за което длъжникът е редовно уведомен ,като всички книжа и документи са
преведени на ***** език и изпратени чрез куриер/лист 32-39 от делото
/.Съобщението за образуваното изпълнително дело е връчено на длъжника чрез куриер на 18.01.2019 г. на адреса му във *********
********* Г. ,гр.Б.“,ул.“Ф. „ № **.
На
07.03.2019 г. с протокол за опис на недвижимо имущество е описан възбранения имот.Тъй като длъжникът
не се е явил и не е оказал съдействие
,за пазач на имота е назначен взискателят.
След
множество допълнителни действия /запор върху вземането на длъжника от трудово
възнаграждение /, с протокол от 25.11.2019 г. е насрочена публична продан -от 16.12.2019 г. до 16.01.2020 година ,с
начална ц. ,определена съгласно
разпоредбите на ГПК в размер на 139 880 лв. ,за която страните са редовно
уведомени .Поради постъпване на жалба
против действията на ЧСИ и по молба на взискателя с разпореждане от 16.01.2020 г. публичната
продан е спряна от съдебния изпълнител .
. Твърди
се от жалбоподателя ,че насочването на
принудителното изпълнение върху притежаваното от него жилище
е в противоречие със забраната по чл. 444 т. 7 от ГПК ,тъй като имотът е
несеквестируем по смисъла на тази разпоредба –той/длъжникът / не
притежава никакви други недвижими имоти ,включително жилищни /както
на територията на България,така и на територията на Русия,или друга държава/ и
имотът ,към който е насочено принудителното изпълнение представлява единствено
жилище за него
Представени
са разпечатки от информационната
система на Имотния регистър към АВ,разпечатка от имотния регистър по партидада
на длъжника към СВ-Поморие и отговор от *********та
дънъчна служба на ******* *********,Р. Б. с превод на български .
При
това положение към момента на обявяване
на публичната продан на процесното жилище
същото е представлявало според
жалбоподателя- длъжник единствено жилище за длъжника и неговото семейство –тъй
като той не е притежавали друг жилищен имот .Затова се счита
,че жилището се явява несеквестируемо по
смисъла на цитирания тект на чл. 444 т.
7 от ГПК ,при което насочването на принудителното изпълнение по отношение на
него се явява незаконосъобразно .
Доколкото разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва
действията на съдебния изпълнител при насочване на изпълнението върху имущество
,което смята за несеквестируемо ,жалбата се явява процесуално допустима ,но по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА :
Съгласно
разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът
живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част
от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за
собствеността.
Несеквестируемостта
представлява забрана за осребряване на определена вещ в изпълнителното
производство при осъществяване на принудително изпълнение. В хипотезата на чл.
444, т.7 от ГПК благоприятните последици на несеквестируемостта се осъществяват
единствено при наличието на посочените в закона предпоставки, които са имотът
да е единственото жилище на длъжника и членовете на семейството му, с които
живее заедно и да служи за задоволяване на жилищните им нужди. Съдебната
практика приема, че нормата на чл. 444 от ГПК е от публичноправен порядък,
създадена е в интерес на длъжника и се прилага от органа на принудително
изпълнение служебно, без да е необходимо възражение от длъжника в тази насока. На
основание т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване
подлежи насочването на изпълнение върху несеквестируемото имущество, като
отменянето на изпълнителното действие, нарушаващо несеквестируемостта е
последица от уважаване на жалбата и без да има направено искане за отмяна на
отделни изпълнителни действия.
Доказателствената
тежест за установяване на наличието на предпоставките на чл. 444, т. 7 от ГПК обаче е изцяло върху
длъжника жалбоподател, който извлича от тях благоприятните последици. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят укорява непрекъснато бездействието на ответната страна за установяване на секвестируемостта на процесния имот,но не представя доказателства нито за членовете на семейството си ,нито за
притежаваните от някой от членовете
имоти .
Логиката на несеквестируемостта
се състои в това да не бъде
третирано едно лице антихуманно тогава
,когато не е изпълнило доброволно едно свое имуществено задължение и
когато по искане на негов
кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.Институтът идва да
коригира в интерес на подложената на
принуда личност общия принцип на чл. 133 от ЗЗД ,подчиняващ
цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане.Целта е да се
гарантира на длъжника ,че принудата
върху него ще бъде упражнена в
такива рамки ,които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в
бъдеще.
При налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява
предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на
длъжника, върху което се насочва изпълнението и когато той е физическо лице.
Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в
неговия патримониум (чл. 451 ГПК). Допустим е описът и на несеквестируемо
жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията
на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., а може и да
провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за
несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят
процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на
жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят
е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере
(чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). За съдебният
изпълнител са задължителни определението по чл. 438 ГПК за спиране на
публичната продан и решението, с което жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК е уважена. Преди постановлението за възлагане (актът е неоттегляем)
съдебният изпълнител може да прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е
пропуснал срока за жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (той е 1-седмичен и тече
от връченото съобщение за публичната продан), ако длъжникът докаже, че жилището
е несеквестируемо, а преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна.
Следва
да се подчертае ,че в случая става дума за чужд гражданин ,като от данните по
делото става ясно ,че длъжникът е ***** гражданин ,който е с постоянен
адрес и месторабота в Г. ,при което няма
данни да има статут на временно или постоянно пребиваващ в България .Освен това ,за да се
позове на разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК
,длъжникът следва да представи
доказателства за броя на членовете на
семейството си ,с което живее ,както и
дали останалите членове на
семейството му имат друго жилище ,за да
може да се определи дали конкретното
жилище надхвърля жилищните нужди на членовете
на семейството му ,определени с Наредба на МС. Жилищната нужда на длъжника
и членовете на семейството му при насочено принудително изпълнение върху
жилището на длъжника, на основание чл. 444, т. 7, предл. 2 от ГПК се определя
съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г. Със
защитата по чл. 444, т.7 от ГПК се ползва единствено онази част от жилищен
имот, която е необходима за задоволяване жилищните нужди на длъжника и
семейството му, като горницата се описва и продава. Липсва легална дефиниция в
ГПК на понятието "членове на семейството". Съгласно параграф 20 от ДР
на 3акона за здравното осигуряване, членове на семейството са съпругът, съпругата,
децата до 18-годишна възраст, до 26-годишна възраст, ако продължават
образованието си или независимо от възрастта си децата, които са недееспособни
или трайно нетрудоспособни.Именно
за да бъдат съобразени всички тези
обстоятелства е било нужно длъжникът да
представи съответните доказателства,което не е сторено в рамките на настоящото
производство ,както и в производството по изпълнителното дело .Представя
се отговор от *********та данъчна
служба на ******* ********* ,******** *********
, в който е записано ,че в инспекцията
не са постъпвали сведения за
регистрация на обекти движимо и
недвижимо имущество на името на длъжника
с оглед на което не са ну начислявани имуществени данъци .Процесният имот обаче също не е регистриран в Община-Поморие
и не фигурира в информационния масив
-Дирекция ПМДТ –както става ясно от представеното писмо от Община
Поморие –на лист 69 от делото.Като ***** гражданин жалбоподателят е следвало да представи
справка от действащия на територията на ******* ********* Обединен
имотен регистър ,удостоверяващ наличието или липсата на имущество на името на длъжника .Не са представени и
надлежни доказателства ,удостоверяващи
гражданското състояние на длъжника-семейно положение ,непълнолетни членове на
семейството .Предвид факта,че длъжникът
е с постоянен адрес и месторабота в Г.
,не са представени никакви документи
от съответните регистри на
страната ,удостоверяващи наличието,или липсата
на обстоятелства ,обосноваващи твърденията за несеквестируемост на
процесния имот.Представеното в последното съдебно заседание/ непреведено по
надлежния ред / писмо от адвокатска кантора
във ФРГ ,както и непреведено копие от договор за наем не могат да се
ползват като доказателства по делото . Съгласно чл. 4 ГПК съдебният език
е българският, а чл. 185 ГПК повелява документ, предоставен на чужд език, да се
придружава с точен превод на български език, заверен от страната. В случая
документите са заверени от процесуалния представител на страната ,но не
са придружени с точен превод на български и е неясно кой е извършил превода /особено
превода на наемния договор ,за който е
очевидно ,че не е точен , а избирателен /.
Следователно
те не са годни доказателствени средства за установяване на релевантни
обстоятелства и съдът не
може да ги цени като такива.Оке повече ,че те не установяват такива релевантни
доказателства ,дори и да бъдат приети.
Независимо от всичко изложено по-горе ,най-основателния аргумент против тезата на жалбоподателя за несеквестируемост
на процесния имот е прецесато на
съдебния изпълнител за предназначението на изнесения на публична продан
недвижим имот . За да бъде налице
несеквестируемост на недвижим имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, този
недвижим имот следва да има характеристиката на жилище. В случая от
доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело, не се установява
продаваният имот да е жилище. В разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ се
съдържа легална дефиниция на "жилище", според която същото е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В
случаите, когато дадено понятие е законово определено, то следва да се
използува в един и същ смисъл във всички нормативни актове - аргумент от чл.
37, ал. 1 от У. № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.
Затова отрицателното условие да "няма собствено жилище" следва да се
разбира в смисъл длъжникът ,или член на
семейството му да не притежава друг жилищен
имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди,
отговаряйки на легалното определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на
изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него.Съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във
или извън жилището. В случая не се установява към момента на описа в недвижимия
имот да има складово помещение/дрешник,килер/ –в който смисъл е категоричното заключение на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза . Поради това същият не е
обособен за задоволяване на жилищни нужди и не представлява жилище по смисъла
на закона. Съгласно чл. 178, ал. 4, предл. първо от ЗУТ, не се разрешава
строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им. С оглед на
това, без да е променено предназначението по предвидения в закона ред,
изнесеният на публична продан недвижим имот – самостоятелен обект в сграда-„къща за гости“, не следва да се ползва като
жилище. Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателя, че може да ползва имота като жилище. След като
имотът не представляваща жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, то същият не
подлежи на закрила като несеквестируем.
Следва
да се отбележи и това ,че в случая жалбоподателят не е български гражданин ,не
е ангажирал доказателства дали има
статут на постоянно или временно пребиваващ в страната ,няма данни ,че
съгл.чл.3 ал. 2 т. 3 от Закона за гражданската регистрация в регистрите на населението е включен като
чужденец ,който е получил разрешение за
дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария ,а само тази категория
чужденци могат да имат постоянен адрес
по смисъла на чл. 93 от ЗГР и настоящ адрес по смисъла на чл. 94 от ЗГР в
страната и съответно да могат да посочат даден имот като единствено жилище в страната .Лисват
данни и жалбоподателят да е заявил адрес
за пребиваване в страната .Затова не е било
обективно възможно за съдебния изпълнител да изиска и направи
справки за имуществата и доходите на
длъжника по постоянния му адрес ,или по настоящия му адрес ,които не са на
територията на РБългария .Затова и в тежест на жалбоподателя е било да
представи необходимите доказателства ,удостоверяващи наличието на хипотезата на
чл. 444 т. 7 ГПК .В случая процесуалният представител на длъжника се
позовава на европейското право и
закрилата на гражданите на страните-членки на ЕС във връзка с
неприкосновеността на жилището ,но в случая става дума за длъжник ,който е
гражданин на държава ,която не е държава –членка и спрямо него в тази връзка е
неприложимо европейското право.
В
последното си писмено становище
процесуалният представител на жалбоподателя сочи ,че не е в тежест на страната да докаже приложимото право относно наличието ,или липсата на СИО върху процесния имот. Всъщност твърдения ,че имотът е придобит в
СИО ,не са въведени в жалбата против действията на съдебния изпълнител ,касаеща
насочването на изпълнението против несеквестируем имот ,поради което и
въведените нови възражения не следва да бъдат обсъждани.Независимо от това
,следва да се подчертае ,че съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК „Длъжникът може да
обжалва действията на съдебния изпълнител
,изразяващи се в: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6.
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.“Затова и по този ред възражението от длъжника ,че
изнесения на публична продан имот е в режим на СИО ,не е допустимо , а и не
става ясно кое точно действие се атакува с това възражение /освен всичко друго
и съпругът има самостоятелни права да атакува действията при наличие на
съответните хипотези в ГПК/
Ето
защо настоящият съдебен състав счита
жалбата за неоснователна ,поради което същата следва да бъде оставена
без уважение .При този изход на спора на осн.чл.78 ал. 3 ГПК
длъжникът-жалбоподател следва да бъде осъден да понесе направените от ответната
страна разноски по делото ,които с оглед представения списък на разноските по
чл. 80 ГПК възлизат на сумата от 555 лв.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 00008/06.01.2020 г. по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова ,рег. № 800 на
КЧСИ ,,подадена от С.В.П. ,гражданин на ******* ********* ,род. на **.**.****
г.,с настоящ адрес - ********* ********* Г. ,гр.Б.“,ул.“Ф. „ № **,подадена чрез
адв. Теодор Георгиев –съдебен адрес – гр.Севлиево ,ул.“Стефан Пешев“ №
67,партер , против действията на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова по изп.д. №
20198000400003/2019г. по описа му , изразяващи се в обявяване на
публична продажба и насочване на
принудителното изпълнение върху недвижим
имот –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.13.3.3 по КККР на
гр. Поморие ,с адрес – гр.П.,ул.“****. *******“ № ** ,бл.*-Б,ет.*,ап.*,с
предназначение –апартамент ,с площ от 68 кв.м.
и 6,60 кв.м. прилежащи части,който имот попада в сграда 1 с идентификатор 57491.501.13.3,разположена в
поземлен имот с идентификатор 57491.501.13 по плана на града
ОСЪЖДА
С. В.П.
,гражданин на ******* ********* ,род. на **.**.**** г.,с настоящ адрес -
********* ********* Г. ,гр.Б.“,ул.“Ф. „ № **,съдебен адрес – гр.Севлиево
,ул.“Стефан Пешев“ № 67,партер, да заплати на
Н.М.Д. ,ЕГН **********, от гр. ***
,адрес за призоваване- гр.Бургас ,ул.“Иван Богоров“ № 17,партер-чрез адв. Цена
Вичева сумата от 555/петстотин петдсет и
пет /лева-разноски по делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.