РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Елин Пелин, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20211820100714 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ ..., срещу Р. С. Т.- К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.., ул. „П.
В.” №. ет. ., ап. ., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от: 2992,22 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г.; 349,34 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. до 10.06.2020 г., както и 58,69 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение от м.05.2017 до м.04.2019 г.; 11,68 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2017 г. до
10.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за
които вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1/2021 г. на РС Елин Пелин.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Р. С. Т.- К., в които се
твърди, че в сключила споразумение с ищеца за плащане на сумите.
По искане на страните производството е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК с
определение от 17.03.2022 г., след което след молба на ищеца от 22.06.2022 г. е възобновено
с определение от 20.10.2022 г.
1
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба се потвърждава, че
с извършените плащания от ответницата са погасени всички задължения на ответницата по
споразумението.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приложеното ч. г. д. № 1/2021 на РС Елин Пелин, че е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1/05.01.2021 г. по заявление на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. С. Т.- К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„П.В.” №., ет. . ап. .., за сумата от: 2992,22 лв., представляваща главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г.; 349,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. до 10.06.2020 г., както и
58,69 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.05.2017 до м.04.2019 г.;
11,68 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2017 г.
до 10.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 23.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите. Заповедта е била връчена на длъжника на 05.05.2021 г., а на
08.06.2021 г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение. Заявителят е уведомен на
18.06.2021 г., че може да предяви иск при условията на чл. 415 ГПК, а на 20.07.2021 г. е
постъпила искова молба, по която е образувано настоящето производство.
Представен е заявление-декларация от 20.05.2003 г. от Р. С. Т.- К.с адрес на топлоснабдения
имот гр. С., ул. „П.В.” № ., ет.., ап. .., с която желае да бъде открита партида съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД.
Представен е нотариален акт от 09.11.1997 г. за собственост върху апартамент построен
върху държавно място от ЖСК Армада гр. София, според който ответницата Р. С. Т.- К. е
придобила правото на собственост върху процесния имот. Според нотариален акт от
23.05.2003 г. върху същият имот е учредена договорна ипотека.
Видно от протокол от 04.09.2002 г. на ОС на етажните собственици и наематели на
жилищен блок на адрес: гр. С., ул. „П.В.” №..., в който се намира процесния апартамент, е
взело решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да бъде
сключен договор с „МХ Елвеко” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представена са списъци с подписи на етажните собственици.
Установява се от представения договор от 20.05.2015 г., че същият е сключен при общи
условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „МХ Елвеко” ООД – изпълнител,
според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост.
Представени са справки по издадените фактури и съобщения.,
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с
2
Решение ОУ-01 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Представено е споразумение от 13.01.2022 г. между страните, че задълженията по делото за
главница, лихви и съдебни разноски ще бъдат заплатени от ответницата на 12 вноски по
346,87 лева в периода от 13.01.2022 г. до 13.12.2022 г.
Представени са фискални бонове за 12 извършени плащания в полза на ищеца в размер на
346,87 лева.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Ищецът е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство
на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна
енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
имот притежават ответниците.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като
потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия
или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
3
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения
между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен
договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на
доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е
и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган
(ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Имотът е топлоснабден, а сградата - етажна собственост, в която се намира, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответниците да са
упражнили правото си на възражение срещу общите условия, поради което са обвързани от
тях.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя от чл. 33, ал. 1 от Общите условия - купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на
срока, за които се отнасят.
Съобразно с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В писмена
молба ищецът потвърждава, че с постъпилите плащания са изплатени изцяло задълженията
на ответницата спрямо тях.
Ето защо предявените от ищеца искови претенции следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащания след подаване на исковата молба.
Относно направените по делото разноски:
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът намира същото
за основателно. По делото са внесени държавни такси от 268,24 лева, които са включени
като съдебни разноски в споразумението от 13.01.2022 г. и съответно са заплатени от
ответницата. С оглед представения списък за разноски по чл. 80 ГПК ответницата следва да
4
плати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. В случая разноски се присъждат, доколкото ответницата с поведението си е станала
причина за завеждане на делото, като плащанията са извършени след подаване на исковата
молба.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“., срещу Р. С. Т.- К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„П.В.” № 8, ет. 5, ап. 13, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от: 2992,22 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г.; 349,34 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.09.2018 г. до 10.06.2020 г., както и 58,69 лв., представляваща главница за дялово
разпределение от м.05.2017 до м.04.2019 г.; 11,68 лева, представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение от 01.07.2017 г. до 10.06.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за които вземания била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1/2021
г. на РС Елин Пелин, поради ИЗВЪРШЕНИ ПЛАЩАНИЯ след подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Р. С. Т.- К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.В.” № ., ет. .а.п. .. да заплати
на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. София, п. к.
1680, ул. „Я.“ .., сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5