РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно
административно наказателно дело № 20225300601620 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.П. Б. защитник на обв. Я. Ш., срещу
Решение № 800/14.04.2022г., постановено по АНД № 8329/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен в това, че на 22.12.2020г.
в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил на другиму – И. Г. Ф., с
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като му е причинил
сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен ляв зъб, поради
което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК, вр. чл.131 ал.1 т.12, вр. чл. 130
ал.1, вр. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1200 /хиляда и
двеста/ лева.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 273лв., по сметка на ОД на МВР-
1
Пловдив, както и направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер
на 30 лв. по сметка на РС-Пловдив.
Вещественото доказателство- 1бр. СИДИ е постановено да остане по
делото до неговото унищожаване по съответния ред.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Прави се
искане същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с което
обвиняемият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната
жалба от защитника на обвиняемия – адв. Б., в което се сочи, че неправилно
съдът е анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е
кредитирал с доверие показанията на свид. Ф. и свид. Б., въпреки
констатираните разминавания в показанията им, и необосновано е игнорирал
обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Ч.. Посочено е, че не е
доказано по категоричен начин, че обвиняемият е нанесъл удари на св.Ф.,
предвид противоречието в показанията му с коя ръка са му нанесени ударите
и броя им, както и че не е безспорно установено да е налице сътресение на
мозъка, доколкото травматичното увреждане е снето само въз основа на
консултация на пострадалия с проф.Ж.. Сочи се, че не е установено
поведението на обвиняемия да е било агресивно, придружено с ругатни, а
същото е било с цел самозащита. В допълнението към въззивната жалба се
прави искане да бъдат призовани и разпитани във въззивната инстанция
свидетелите: Ч. и Б., които се твърди да са очевидци на инцидента.
В производството пред въззивната инстанция адв.Б. и обв. Ш.
поддържат изцяло жалбата си и допълнението към нея като пледират да бъде
отменен атакувания съдебен акт, тъй като не е доказано по категоричен начин
обвиняемият да е нанесъл удари на пострадалия в резултат на което на същия
да са му причинени телесни увреждания – сътресение на мозъка и счупване на
зъб. В тази насока се навеждат доводи, че от показанията на свид.Б. и свид.Ч.
не се установява на пострадалия да са му нанесени удари, а между
показанията на свид. Ф. са налице противоречия относно броя на нанесените
му удари и с коя ръка са нанесени. Твърди се, че не са налице категорични
доказателства пострадалия да е загубил съзнание на инкриминираната дата,
предвид твърденията на лекаря от Бърза помощ и обстоятелството, че
съдебно медицинската експертиза е изготвена само въз основа показанията на
2
свид.Ф.. Сочи се, че необосновано не са кредитирани с доверие показанията
на свид. Ч. и обясненията на подсъдимия. Пледира се да не се кредитират с
доверие показанията на свид.А. Д., доколкото същите не са подкрепени от
писмени доказателства и близките му отношения с пострадалия. Сочи се и че
не са извършени хулигански действия от обв. Ш. спрямо пострадалия
предвид липсата на отправени обидни думи
Обв.Ш. в съдебно заседание поддържа становището на защитника си,
като категорично отрича да е удрял пострадалия. Признава, че е възникнал
конфликт със свид. Ф., при който е имало пререкания, но твърди че е
започнал, поради неправилното паркиране на последния на таксиметровата
стоянка, с което им е нарушил правото да се придвижват свободно. Моли да
бъде отменено решението на РС-Пловдив и да бъде оправдан по предявеното
му обвинение.
Представителят на ОП-Пловдив счита постановеният съдебен акт за
правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. В пледоарията си
сочи, че събраните и във въззивното производство гласни доказателства
потвърждават изложената в Постановлението на РП-Пловдив фактическа
обстановка, поради което и не следва решението да бъде отменено и делото
да бъде върнато на прокурора. Наложеното наказание се сочи, че правилно е
определено по основание и размер.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в протеста и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на решението по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Я. Г. Ш. е роден на *** год. в гр.Пловдив, живущ в гр.
Пловдив, бул. „***“ № ***, б., български гражданин, със средно образование,
3
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Същият работел като ***
към „***" и управлявал *** автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № ***.
На 22.12.2020г. около 18.00 часа обв. Ш. паркирал *** автомобил на
стоянка за таксита, намираща се срещу МБАЛ „***“ гр. Пловдив, на ул. „***“
гр. Пловдив до № ***, като заел първото определено място за такси, а зад
него бил паркирал колегата му - свид. Н. Т. Ч.. Свид.Ч. бил излязъл от
автомобила си, за да пуши и обв. Ш. отишъл при него. След като разговаряли
известно време обв. Ш. се върнал в автомобила си, а свид. Ч. останал отвън.
По същото време около 18.20 часа на 22.12.2020 г., свид. И. Г. Ф.
паркирал лекия си автомобил марка „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с рег. № ***
непосредствено пред автомобила на обв. Ш., на първото място след стоянката
за таксита. Свид. Ф. страдал от захарен диабет и трябвало да посети
клиничната лаборатория при МБАЛ „***“, за да си вземе резултати от кръвни
тестове. След като паркирал, свид. Ф. останал на шофьорското място и
извадил телефона си, за да изпрати съобщение за паркиране в „Синя зона“.
Междувременно обаче обв.Ш. забелязал, че свид. Ф. е паркирал автомобила
си твърде близо пред неговия, което го затруднявало да потегли. Обв. Ш.
излязъл от *** автомобил и отишъл до предна лява врата на лек автомобил
марка „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с peг. № ***. Обвиняемият настоятелно
почукал на стъклото, като бил застанал много близо до шофьорската врата.
Свид. Ф. свалил стъклото на прозореца и обв.Ш. със заядлив тон му направил
забележка, че е спрял твърде близо пред ***. Свид. Ф. започнал да обяснява,
че е спрял в свободна зона, а не на стоянката за таксита и че обв. Ш. има
достатъчно разстояние, за да излезе. Свид. Ф. също така споменал, че е *** и
след като вземе резултатите от болницата ще освободи мястото. Това
разгневило обв. Ш., който започнал да псува свид. Ф.. Обв. Ш. се пресегнал
през отворения прозорец на автомобила, хванал с дясната си ръка свид. Ф. за
ревера на якето му и с лявата си ръка му нанесъл няколко силни удара с
юмрук в лявата част на лицето и главата на св. Ф..
Свидетелят не могъл да реагира, тъй като все още бил с поставен
обезопасителен колан. Докато удрял свид. Ф., обв. Ш. заплашвал, че ще
извади бухалка от автомобила си. Обв. Ш. нанесъл и един-два удара с дясната
си ръка в областта на главата на свид. Ф. след което се обърнал, качил се в
автомобила си и потеглил. Свидетелят почувствал силна болка в областта на
4
лицето и замайване вследствие на ударите. Свид. Ф. се опитал да заснеме
номера на *** автомобил, но не успял, тъй като номерът имал покритие,
пречещо да бъде заснет. Свид. Ф. запомнил марката на автомобила, а именно
„Шкода“, *** на цвят, а за регистрационния номер запомнил отделни цифри,
като се колебаел между *** и *** . След като обвиняемият потеглил, свид. Ф.
слязъл от автомобила си и се огледал за свидетели на случилото се. На
отсрещния тротоар стоял мъж с униформа на охранителна фирма, а именно
свид. Й. Л. Б.. Свид. Ф. отишъл при него и му показал, че му е счупен преден
зъб. Свид. Ф. попитал свид. Б. дали е видял какво е станало и дали би
свидетелствал. След като получил утвърдителни отговори свид. Ф. записал
имената и телефонния номер на свид. Б.. След това свид. Ф. сигнализирал за
случилото се на тел.112. На място били изпратени екипи на спешна помощ и
на *** РУ при ОД на МВР Пловдив. След като бил прегледан от дежурен
лекар, свид. Ф. бил транспортиран до УМБАЛ „Св.Георги“, където му били
направени изследвания.
След проведени оперативно издирвателни мероприятия бил установен
таксиметров автомобил марка „Шкода“ с подобен регистрационен номер на
цитираните от св.Ф. номера, а именно с рег.№ ***, който бил собственост на
обв. Ш..
В хода на досъдебното производство били извършени разпознавания на
лице по снимка, при които свид. Ф. и свид. Б. разпознали обв. Ш..
По делото бил приобщен като веществено доказателство диск,
съдържащ аудиозапис от проведения разговор с тел.112, на който бил
извършен оглед на веществено доказателство.
Първостепенният съд е приел заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, видно от чието
заключение на свид. Ф. са били причинени: сътресение на мозъка, счупване
на коронката на втори горен ляв зъб, контузия на главата с контузия на
лицето, кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по
лицето. Вещото лице е посочило, че установените травматични увреждания
са причинени от действие на твърд, тъп предмет, какъвто предмет по своята
характеристика може да бъде човешката ръка свита в юмрук, и е възможно
тези увреждания да са причинени при нанесен побой на постр. Ф. на
инкриминираната дата 22.12.2020г. с нанесени удари с юмрук в засегнатите
5
от травми области. Счупването на коронката на втори горен ляв зъб, както и
сътресението на мозъка, поотделно и по съвкупност реализират медико-
биологичния признак, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Контузия на главата и контузията на лицето с кръвонасядане по
лицето, травматичен оток по лицето и охлузване по лицето са довели до болка
или страдание, без разстройство на здравето.
Гореизложената фактическа първостепенният съд е приел, че се
подкрепя частично от обясненията на обв.Ш., показанията на свид. Х. Ж., от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени на
осн. Чл.378 ал.2 от НПК, а именно: показанията на свидетелите: М.Г., И. Г.
Ф., Й. Б., Х.Д., заключението на СМЕ, както и от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване
на лица и предмети от 11.05.2021г. /л. 55 – 57от ДП/, протокол за
разпознаване на лица и предмети от 07.05.2021г. /л. 61 –63 от ДП/,
Съдебномедицинско удостоверение № 1257/ 2020г., Лист за преглед на
пациент № 094579 /л. 76 от ДП/, Лист за консултация № 72720 /л.77/,
Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 094579 /л. 78 от ДП/,
фиш за спешна медицинска помощ № 75427/ 22.12.2020г. /л. 79 и л.161/,
Декларация от 22.12.2020г. /л. 80 от ДП/, извлечение от Амбулаторен дневник
от № 27366 до № 27871, справка за съдимост, характеристична справка,
писмо от ДНС 112 /л. 87 от ДП/, справка за получен сигнал на ЕЕН 112,
протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2021г. / л. 89 – 91 от
ДП/, справки от централна база данни КАТ /л. 101 - 102 от ДП/. Същите са
обстойно разгледани от РС Пловдив, като са изложени обстойни аргументи, в
коя част не се кредитират с доверие обясненията на обвиняемия и показанията
на свидетеля Ч., както и причините поради които са ценени останалите
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Пред въззивната инстанция е направено искане от защитника и
обвиняемия да бъдат разпитани устно и непосредствено от съдебния състав,
свидетелите: Й. Б., Н. Ч., И. Ф. и А. Д., което не е сторено пред
първоинстнационния съд, с оглед установяване на обективната истина по
делото. Искането е уважено, поради което и въззивната инстанция проведе
съдебно следствие, при която бяха разпитани посочените по-горе свидетели,
чийто показания следва да бъдат обстойно анализирани от съдебния състав в
съответствие с изискванията на НПК.
6
Съдът кредитира с доверие показанията на свид.Ф., от които се
установява, че за отстраняване на причиненото му телесно увреждане -
счупване на коронката на зъба му, е посетил още на следващия ден д-р А.Д.,
за да предотврати кръвотечението, който съставлявало опасност за здравето
му предвид, съпътстващите му заболявания, той оправил зъба му,
изграждайки 3де корона, която била поставена. Показанията му
кореспондират напълно със събраните по делото медицински документи,
заключението на СМЕ и показанията на свид. А.Д.. Ценят се с доверие и
показанията му, че обвиняемият му е нанесъл няколко удара с двете си ръце в
областта на лицето и очите, докато е бил седнал в колата си на шофьорската
седалка, които са му причинили според него загуба на съзнанието.
Кредитират се с доверие показанията му, че причината за възникване на
инцидента е била неправилно според обвиняемия паркиране на тяхната
стоянка на таксита, поради което и същия говорел на висок тон.
Съдът цени с доверие показанията на свид. Б. относно датата, времето и
мястото на деянието, възникналия конфликт между обвиняемия и
пострадалия, които разговаряли на висок глас, отбиването на обв.Ш. към
колата на пострадалия, упражненото насилие спрямо последния от
обвиняемия, изразило се в дърпане и блъскане. Кредитират се с доверие като
кореспондиращи със заключението на СМЕ, показанията на свид.Ф. и
свид.А.Д. и показанията на свидетеля, че пострадалият е бил ударен, имал
кръв по лицето си и зъбът му бил счупен.
Кредитират се с доверие показанията на свид.Ч., в които сочи, че към
инкриминираната дата е работел като *** шофьор и заедно с обв.Ш. са били
на стоянка на ***, до болница „***“, когато е дошъл пострадалия с черен
джип и е спрял, като обвиняемия отишъл при него и му казал да си дръпне
колата и между двамата възникнал конфликт, при който си разменили
реплики. В тази им част показанията на свидетеля кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което и се ползват от
състава на съда като обективни и достоверни. Не се кредитират с доверие
показанията на свидетеля, в които сочи, че не е видял обв.Ш. да удря
пострадалия, доколкото в тази им част показанията му са диаметрално
противоположни на показанията на свид.Ф., свид.Б. и на приложените по
делото медицински документи, удостоверяващи настъпили телесни
увреждания.
7
Така направеният анализ на показанията на свидетелите
непосредствено разпитани от въззивния състав сочат, че правилно
първостепенният съд е установил фактическата обстановка по делото и
същата е аналогична на фактическите положения посочени в изготвеното от
прокурора постановление, с което е сезиран съда.
Неоснователни в тази насока се явяват възраженията на адв.Б., че
неправилно първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на
свид.Ф. и свид.Б., доколкото настоящата инстанция не констатира в
показанията на свидетелите да са налице съществени разминавания и
противоречия относно главните факти предмет на доказване по делото, а
именно нанесени ли са удари на пострадалото лице, от обвиняемия и
причинените вследствие на тях телесни увреждания.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
правилен и законосъобразен и правния извод на първостепенният съд, че
обвиняемият Я. Г. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, тъй като на
22.12.2020 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил на другимо-
И. Г. Ф. с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като му е
причинил сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен ляв
зъб.
Правилни, подробни и обстойни са изложените от първостепенния съд
мотиви, с които същият е приел, че са налице всички признаци на деянието от
неговата обективна и субективна страна. Установено е по категоричен и
безспорен начин, че обв.Ш. на инкриминираната дата е нанесъл няколко
удара с лява и дясна ръка в областта на лицето и главата на пострадалия –
свид.Ф., в резултат на което на същия са причинени сътресение на мозъка и
счупване на коронката на втори горен ляв зъб. Тези удари са възприети и от
свид. Б., поради което и твърдението на обвиняемия, че не е нанесъл удари на
пострадалия съдът намира за израз на правото му на защита, поради което и
не го намира за основателно.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег, деянието да е
извършено по хулигански подбуди, предвид развилия се конфликт на
публично място - до болнично заведение в близост до *** на гр.Пловдив,
8
вечерта, при който обвиняемият при нанасяне на удари на пострадалия му е
отправил на висок глас забележки и псувни, които са възприети от свид. Б..
Ето защо и възраженията на защитата за липса на хулигански подбуди се
явяват неоснователни.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционния съд
правилно е приел, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.78а от
НК, допускаща освобождане на лица от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Отчетени са правилно индивидуализиращите
отговорността на обвиняемия обстоятелства, при които е определено
административното наказание в размер малко над минималния, а именно в
размер на 1200 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че наложеното на обвиняемия
наказание в размер малко над минималния е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца, броя и вида на нанесените увреждания на
пострадалия, поради което и в определения от първостепенния съд размер би
постигнало целите на чл.36 от НК.
Законосъобразно е произнасянето на съда относно приложените по
делото веществени доказателства.
ПРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. на ОСНК, относно направените по
делото разноски. Пред настоящата инстанция не са направени разноски,
поради което и такива не се присъждат в тежест на обвиняемия.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваното
решение за обосновано и съответно на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което трябва
да се потвърди. Жалбата срещу него като неоснователна следва да се остави
без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 800/14.04.2022г. постановено по АНД №
8329/2021г. по описа на ПРС, V – ти н.с.
9
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10