№ 14082
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110152539 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответницата М.
П. В.- Ш., ЕГН **********, съществуването на вземане в размер на сумата от 105,00
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес
/адрес/, абонатен № *******, ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,57 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2021 г. до 06.06.2023 г., 38,53 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата 7,73 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
06.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 04.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33997/2023 г. по описа на СРС, 166
състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. П. В. депозира отговор на исковата
молба, чрез адв. Б. В., с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че има
неяснота по отношение начина на формиране на задължението за топлинна енергия.
1
Оспорва наличието на договорни отношения между страните. Оспорва се ответникът
да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Твърди, че общите условия
не били разгласени в един централен и един местен ежедневник. Релевира възражение
за погасителна давност. Оспорва да се дължи цена за дялово разпределение. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба при общи условия между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на
цената на доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна
давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа,
обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти,
обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на
топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост,
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.не
на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице.
В разглеждания случай се установява безспорно от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 26.11.2009 г., че ответникът притежава право на
собственост върху процесния недвижим имот. Видно от договор от 02.09.2011 г.,
сключен между ищеца и етажните собственици от ********** от адрес: /адрес/, чрез
управителите на **********, /фирма/ присъединява сградата от горепосочения адрес
към топлопреносната мрежа съобразно решенията на ЕС, неразделна част от договора.
Изрично съгласно чл. 2 от договора между страните е постигнато съгласие, че няма да
се считат за потребители на ТЕ по см. на ЗЕ собствениците на изчерпателно
изброените в договора имоти в частност и ответницата по отношение на собствения й
недвижим имот апартамент № *** във ****. Потребителят е поел задължение да
осъществява контрол относно неправомерно ползване на ТЕ в имотите по чл. 2 от
договора, както и да заплаща дяловете от ТЕ, отдадена от сградна инсталация и общи
части за тези имоти, като в тази част от договора отново изрично е посочен
2
апартамента на ответницата. Договорът е подписан от представляващите страните по
същия, с оглед което и съдът приема, че валидно обвързва договарящите страни. Към
договора е приложен и протокол от ОС на собственици на апартаменти и магазини,
намиращи се на адрес: /адрес/. Присъствалите собственици на общото събрание са
удостоверили, че отклоненията на инсталациите за отопление и горещо
водоснабдяване към изброените апартаменти, в т.ч. и процесния апартамент № ***,
собственост на М. В. са трайно прекъснати от общата сградна инсталация.
Собствениците са постигнали съгласие да заплащат дължимите суми за сградна
инсталация за имотите, чиито собственици не желаят да участват в присъединяването
на сградата към топлопреносната мрежа, като изрично сред тях е посочен и
апартамента на ответника. Присъствалите на събранието собственици са
упълномощили лица да подпишат договора с ищеца.
Установява се също така от заключението на СТЕ, прието в
първоинстанционното производство, че начислената от ищеца топлинна енергия за
имота на ответницата е само за такава, отдадена от сградната инсталация. При
извършения в края на всеки отоплителен сезон главен отчет на уредите в имота е
констатирано, че щранговете са затапени, не е начислявана топлинна енергия за
отопление на имоти, нито е ползвана ТЕ за подгряване на вода. Констатациите на СТЕ
потвърждават, че в имота не е имало отоплителни тела и не е ползвана ТЕ за
подгряване на вода. Начислените суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, са в
размер на 112,15 лева за процесния период. От ССчЕ се установява, че в процесния
период няма извършени плащания.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че
между ответницата в качеството й на собственик на недвижим имот с сграда в режим
на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Въпреки че в договора от 02.09.2011 г. се съдържа уговорка
ответницата и останалите изрично посочени собственици на апартаменти да не се
считат потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, така постигнатата уговорка
не може да дерогира нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това е така поради императивния
характер на нормата, както и с оглед обстоятелството, че сградната инсталация
обективно отдава топлина, от която ответницата се ползва. Следователно в
производството е установено, че между страните по настоящото дело са възникнали
облигационни отношения по неформален договор за продажба на топлинна енергия,
касаещ в частност отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, по силата на
притежаваното от ответницата право на собственост върху процесния имот.
Съдът приема обаче, че ищецът е обвързан от постигнатите договорености, в
т.ч. и от уговорката, че ответницата не дължи на /фирма/ стойността на топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация за собствения й апартамент № *** в
процесната сграда в режим на етажна собственост. Към този договор са приложими
освен разпоредбите на ЗЕ, така и разпоредбите на ЗЗД. По същество, договорът от
02.09.2011 г. представлява такъв за заместване в дълг по чл. 102, ал. 1 ЗЗД, сключен с
кредитора, по силата на който ответницата, за която би възникнало задължението за
заплащане на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е освободена от отговорност
спрямо кредитора /ищец в настоящото производство/. Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗЗД
трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора.
Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. В конкретната
хипотеза е налице съгласие както на кредитора по правоотношението, така и на
заместващото лице, обективирано в решение на общото събрание на етажната
собственост на сградата, с което е определено, че дължимите от ответницата суми за
3
сградна инсталация и отоплителни тела в общите части на сградата, ще бъдат
заплащани от етажната собственост, като всеки от останалите собственици ще заплаща
тези разходи. Упълномощените от общото събрание представители са уговорили
именно това в т. 4 от сключения на 02.09.2011 г. договор и е прието от общото
събрание решение по т. 4 от протокол от ОС на ЕС. Кредиторът, сключвайки договора
от 02.09.2011 г. се е съгласил с така уговореното заместване в дълг, доколкото негов
представител е подписал договора, като това обстоятелство не се оспорва от ищеца, а
дори именно той представя договора като писмено доказателство по делото и се
позовава на него. При така постигнатото съглашение за заместване в дълг и на
основание чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, първоначалният длъжник по договора за доставка
на топлинна енергия - ответницата М. П. В.- Ш. се освобождава от отговорност към
кредитора, поради което тя не дължи плащане на претендираните с предявените искове
суми. По делото не са налице твърдения, а и не се установява прекратяване действието
на договора от 02.09.2011 г. и доколкото същият не е ограничен със срок или
прекратително условие, съдът намира, че същият действа и към процесния период.
Предвид горното, ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана по
предявените претенции, тъй като търсените суми не се дължат от нея. При това
положение предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за
ответницата. Сторените от нея разноски са в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение, заплатена в брой на адвоката. Доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност на спора и предвид ниския материален интерес съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, въведено в исковата молба е
основателно и разноските следва да се намалят до сумата от 400 лева. Относно
претенцията на ответника за сторени разноски за един адвокат в заповедното
производство, съдът приема, че заповедно производство не предпоставя нужда от
процесуално представителство за длъжника. Настоящият състав приема, че Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда ред
за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в
заповедно производство за подаване на възражение по чл.41 ГПК. Размерът на
възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите критерии, посочени
в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и обоснован. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за
известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.
т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Предвид едностранния характер на заповедното
производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните
действия, извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
необходимо действие от страна на кредитора, предполага предварителна подготовка,
проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които
подробно се описват в заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по
образец, който не изисква излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е
възражението да се подаде в срок и съгласно попълнен образец. Въз основа на
горното, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение за действията по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК по образец следва да бъде определен в размер
на 100 лева. Ето защо и тези разноски също следва да бъдат намалени до посочения
4
размер. Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. П. В. - Ш., ЕГН
**********, със съдебен адрес: /адрес/, ****, *********, ап. ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено съществуването на вземане в размер на сумата от 105,00 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес
/адрес/, абонатен № *******, ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,57 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2021 г. до 06.06.2023 г., 38,53 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата 7,73 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
06.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 04.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33997/2023 г. по описа на СРС, 166
състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/ ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на М. П. В. - Ш., ЕГН **********,
със съдебен адрес: /адрес/, ****, *********, ап. *** сумата от 400 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 100,00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5