№ 1448
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110147283 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ЗАД Армеец“ АД срещу Столична община
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
на 386,40 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополукa“ за вреди на
лек автомобил „БМВ 118“, с рег. № СВ7049АТ, вкл. и ликвидационни
разходи в размер на 10 лева, причинени при ПТП, настъпило на 24.02.2016 г.
в гр. София, на ул. „Филип Кутев“ поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.04.2021 г. до окончателното плащане, както и за сумата в размер на 117,75
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.04.2018 г. до 20.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. № 22606/2021 г., по описа на СРС,
74 състав.
Ищецът твърди, че на 24.02.2016 г. в гр. София, при движение по ул.
„Филип Кутев“ с посока бул. „Черни връх“ е реализирано ПТП, при което лек
автомобил „БМВ 118“, с рег. № СВ7049АТ попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода, в резултат на което
на автомобила били нанесени материални щети. Твърди, че със собственика
на увредения автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско на МПС
и злополука“ със срок на действие 23.10.2015 г. – 22.10.2016 г., като във
връзка с настъпилото ПТП е образувана щета № 10016030106044. Твърди, че
1
във връзка с щетата, ищецът платил общата сума от 386,40 лева, от която
сума ищецът заплатил обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил в размер на 328,40 лева в полза на застрахованото лице, сумата от
48 лева в полза на пътна помощ, а сумата от 10 лева били извършените
ликвидационни разноски. Поддържа, че след плащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против ответника, който
носи отговорност за неизпълнение от страна на служителите му на законови
задължения да изграждане, ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура.
Сочи, че с писмо с изх. № Л – 6245/22.06.2016 г. поканил ответника да
възстанови изплатеното обезщетение, но въпреки това плащане не
последвало, поради което предявява разглежданите искове за сумата от
386,40 лева – заплатено обезщетение с включени ликвидационни разноски от
10 лева, както и за сумата от 117,75 лева - мораторна лихва за периода
20.04.2018 г. – 20.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 22606/2021 г., по описа на СРС, 74
състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Столична община, с който оспорва предявения иск. Сочи, че
застрахователният договор не е влязъл в сила, тъй като процесният автомобил
е бил огледан и заснет, съгласно изискванията на застрахователя. Твърди, че
липсвали доказателства за заплащане на застрахователната премия. Оспорва,
че в процесния пътен участък е имало дупка, както и механизма на ПТП.
Твърди съпричиняване изразено в несъобразяване поведението на водача на
МПС с пътната обстановка. Посочва, че при определяне на застрахователното
обезщетение не е взето предвид овехтяването на автомобила към датата на
ПТП. Алтернативно моли размерът на обезщетението да бъде намален.
Твърди, че за ликвидационните разходи не следва да възниква регресна
отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представената и неоспорена от
ответника застрахователна полица № ********** и досие по полица се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 24.02.2016 г. между ищеца
и собственика на лек автомобил „БМВ 118“, с рег. № СВ7049АТ е било
налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско и злополука“ със срок на застрахователното покритие от 23.10.2015 г.
до 22.10.2016 г. По делото са представени и общи условия на „ЗАД Армеец“
АД за застраховка на моторни превозни средства, от които е видно, че
покритието обхваща пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни
или неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия на
пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното
покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни
тела. Не се спори между страните, а и от представените по делото разходен
касов ордер от 26.05.2016 г. и преводно нареждане от 31.05.2016 г. се
2
установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер
на 376,40 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства -
протокол за ПТП № 1645455 от 24.02.2016 г., уведомление за щета, опис-
заключение, доклад по щета, се установява, че на 24.02.2016 г. в гр. София,
при движение по ул. „Филип Кутев“ с посока бул. „Черни връх“ и срещу № 7,
лек автомобил „БМВ 118“, с рег. № СВ7049АТ попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода, при което са се спукали
две от гумите на автомобила. Така описаният механизъм се установява освен
от събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетелката
Ивелина Динева управлявала процесното МПС при настъпване на ПТП, която
подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че
дупката е била пълна с вода. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и
посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата
експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по лек автомобил „БМВ 118“, с
рег. № СВ7049АТ, за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в
резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ ищецът, заплатил
обезщетението за причинените вреди, има право да иска възстановяването им
от този, който виновно ги е причинил. Уважаването на иска се обуславя от
доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и
пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу
ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД
следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник
или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди
и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се
установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали
процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно Столична община. Същата е била
задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
3
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание
за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има вземане срещу ответника по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
на посочената по-горе дата е платил обезщетение за причинените от деликта
вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и
застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а
застрахователят не е предоставил доказателства за заплатените вноски и
поради това застрахованият е бил в нарушение, съдът счита същото за
неоснователно, тъй като от действието на застрахователя по заплащането по
процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се
направи извод за потвърждение, че застрахованият е изпълнил задължението
си. От друга страна отношенията между застрахователя и застрахования са
договорни отношения, по които ответникът не е страна, а регресното право на
застрахователя възниква след изплащането на обезщетението към
застрахования и по силата на закона.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на
увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като
поведението на водача на увреденото МПС не било съобразено с условията на
пътното платено. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него
главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи
в хода на производството водачът на увреденото МПС по някакъв начин с
поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на вземането
на ищеца по давност. Съобразно установената практика за регресните искове
4
на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл.
от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието
на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата
на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от
застрахователя /в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК/. В разглеждания случай обезщетението е
заплатено на 26.05.2016 г., а давността е прекъсната с подаването на
20.04.2021 г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент се счита предявен и разглежданият иск.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца,
следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 440,11 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на
действителните вреди и на извършеното плащане /376,40 лева/ - в случая - на
извършеното плащане. На основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./ ищецът
има право да получи и обичайните разноски във връзка с щетата. Съдът
намира, че сумата от 10 лева, претендирана като разноски, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
При това положение за процесното събитие ответникът дължи сумата в общ
размер на 386,40 лева, в какъвто размер е и предявеният иск, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.04.2021 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в
случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и
получаването от ответника. От представеното по делото писмо изх. № Л-
6245 от 22.06.2016 г. се установява, че ответникът е получил покана за
заплащане на процесната сума на 23.06.2016 г. Ето защо съдът намира, че с
оглед доказването на главния дълг и получаването на съобщението от
Столична община, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което определено по реда на чл. 162 ГПК
за процесния период от 20.04.2018 г. до 20.04.2021 г. възлиза на сумата от
117,75 лева в какъвто размер е и предявеният иск. При това положение
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 117,75 лева за периода 20.04.2018 г. до 20.04.2021 г. се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
5
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по
делото в общ размер на 275 лева, от които 25 лева за платена държавна такса,
150 лева за депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
и претендирани в заповедното производство разноски в общ размер на 75
лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЗАД Армеец“ АД,
с ЕИК *********, иск по реда на чл. 422 ГПК, че Столична община, с
БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, дължи на
„ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 386,40 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско и злополукa“ за вреди на лек автомобил
„БМВ 118“, с рег. № СВ7049АТ, вкл. и ликвидационни разходи в размер на 10
лева, причинени при ПТП, настъпило на 24.02.2016 г. в гр. София, на ул.
„Филип Кутев“ поради попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
20.04.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 117,75
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.04.2018 г. до 20.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. № 22606/2021 г., по описа на СРС,
74 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 275 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 75 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6