Решение по дело №43/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 83
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20245620100043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Свиленград, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100043 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с
ЕИК115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №
66, срещу М. И. С., с ЕГН: **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител К. К. И., с ЕГН **********, двете с адрес: гр.
************ ул. „Антим I“ ************, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.98 от ЗЛЗ - за признаване
за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 217,40 лв.
представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по време на болничния
престой на детето в лечебното заведение в периода от 14,16 ч. на 11.07.2019 г. до 17,30 ч. на
11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
762/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Ищецът твърди, че на 11.07.2019 г., в 13,22 ч., К. К. И. потърсила медицинска помощ
за детето си М. И. С. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. На същата дата, в 14,16 ч., детето било
прието по спешност във Втора клиника по хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с
приемна диагноза „остър апендицит, неуточнен“.
При постъпването в болницата майката подписала „Декларация за информирано
съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури“, приложена към Историята на заболяването. С
подписване на тази декларация за информирано съгласие майката декларирала, че е
запозната с условията, при които НЗОК
заплаща на лечебното заведение за извършената дейност, както и че НЗОК няма да заплати
за оказаната болнична помощ когато не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека.
След приемане на детето в болницата и след като му били извършени изследвания и
консултации, майката, въпреки разяснените й рискове, взела решение да прекъсне лечението
на детето и заедно с него напуснали лечебното заведение в 17,30 ч. на 11.07.2019г.
1
Ищецът твърди, че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД извършило разходи по лечението на
детето на стойност 217,40 лв., включващи консултации, лабораторни изследвания и образно
изследване, съобразно „Сметка на пациент“, препращаща към Ценоразписа на болницата.
В резултат на прекъсването на клиничната пътека, стойността на предоставената на
детето медицинска помощ не можело да бъде заплатена от НЗОК. Затова стойността на
предоставената на детето медицинска помощ следвало да се заплати от майката, която
станала причина за прекъсване на лечението.
Поради неизвършване на дължимото плащане от майката, за събиране на вземането
си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 762/2023г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
По изложените съображения се иска уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намери за установено следното:
Няма спор, а и се установява от приетата медицинска документация, че на 11.07.2019
г. в 13,22 ч. непълнолетната ответница М. И. С. е потърсила медицинска помощ в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, с оплаквания за постоянна болка в долен десен квадрант на корема,
гадене и повръщане. При прегледа й е поставена диагноза „остър апендицит, неуточнен“,
видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 057620, а видно от Направление за
хоспитализация е постъпила в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД в 14,16 ч. на същата дата. При
постъпването на детето е подписана от майката Декларация за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, с която
родителят е декларирал, че е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното
заведение извършената дейност и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ,
когато не е завършен алгоритъма на клиничната пътека.
От приетите писмени доказателства се установява, че при постъпване в лечебното
заведение на М. И. С. е съставена История па заболяването /ИЗ/ № 44105/2019, като й са й
извършени редица диагностични процедури, описани в изготвената Епикриза. От същата се
установява, че детето е изписано на 11.07.2019г. в 17,30 м. с окончателна диагноза „Други
неуточнени болести на жлъчния мехур“, след като „пациентката напуска самоволно
клиниката“, като е подписано от майката Информирано решение за преждевременно
прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/
диагностициране.
Съдът приема, че към за периода на хоспитализация ответната страна, доколкото не е
навършила пълнолетие, е била здравноосигурена.
По делото са представени сметка на пациент, издадена на 16.03.2022г., и ценоразпис
на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, от които се установява, че
стойността на предоставените на ответницата медицински услуги възлиза на 217,40 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 98 от Закона за лечебните заведения, в случаите, когато
медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса,
лечебните заведения формират цена. Ищцовото болнично заведение е страна по
Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на
ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските
дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Съгласно действащия Национален
рамков договор НЗОК заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за
здравното осигуряване по цени, определени по ред съгласно ЗЗО, като медицинската помощ
се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от
2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК. В чл.10 е предвидено, че медицинската помощ е и болнична помощ, включваща:
2
диагностика и лечение по клинични пътеки (КП) и медицински дейности съгласно
приложение № 4 от Наредба № 40 от 2004 г. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 40 от
24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на НЗОК, "клинична пътека" е система от изисквания и указания за поведение на различни
видове медицински специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с
определени заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар. В
Националния рамков договор за медицинска дейност между НЗОК и Българския лекарски
съюз са предвидени условията и реда за оказване на болнична и извънболнична медицинска
помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични
процедури и процедури – предвидено е, че при необходимост от болнично лечение,
здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация съгласно Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ с "направление за хоспитализация"
от лекар/лекар по дентална медицина. Хоспитализация се осъществява след документирана
преценка за необходимостта от болнично лечение, проведена в диагностично-
консултативния блок/приемен кабинет на приемащото лечебно заведение. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО задължително здравноосигурените лица /ЗЗОЛ/ имат право да
получат медицинска помощ за изброените в този член медицински дейности, обхватът на
които се определя в Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Пакетът здравни дейности се определя
включително и чрез приемането и въвеждането на клиничните пътеки. След като дадена
клинична пътека не отговаря на изискванията за завършеност, т.е няма съответната
структура, описана в НРД, то тя не се счита за такава, т.е въобще не се счита, че пациентът е
лекуван в рамките на посочения обхват. Тълкуването на посочените разпоредби налага
извод, че предоставената на пациента медицинска дейност, не влиза в обхвата на
задължителното здравно осигуряване, тоест няма пречка да се търси заплащане от пациента
при извършена медицинска помощ не по клинична пътека, а на основание подписаната от
ответника декларация, с която е постигнато съгласие за лечение и съответно е сключен
договор за извършване на услугите, предоставени от лечебното заведение.
От представените по делото медицински документи се установява, че посочените в
Епикризата диагностично-диагностични дейности са осъществени за лечението на
пациентката по време на болничния й престой. Медицинските документи, неоспорени от
ответницата, удостоверяват осъществяване на посочените в тях дейности. Ответницата е
подписала и декларация, която установява наличието на информирано съгласие.
По така изложените съображения се установиха всички кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване на притезателното право на лечебното заведение да получи
цената на осъществените медицински дейности, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноските, сторени както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 762/2023 г. по описа на
Районен съд – Свиленград, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М. И. С., с ЕГН: **********, непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. К. И., с ЕГН
**********, двете с адрес: гр. ************ ул. „Антим I“ ************, дължи на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 66, сумата 217,40 лв., представляваща стойността на предоставена
на детето медицинска помощ по време на болничния му престой в лечебното заведение в
3
периода от 14,16 ч. на 11.07.2019 г. до 17,30 ч. на 11.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
13.11.2023г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 762/2023г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА М. И. С., с ЕГН: **********, непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител К. К. И., с ЕГН **********, двете с
адрес: гр. ************ ул. „Антим I“ ************, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, с ЕИК115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, сумата 25,00 лева - разноски в заповедното производството по ч.гр.д. №
762/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград и сумата 25,00 лв. – разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4