№ 1909
гр. София, 08.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100900780 по описа за 2022 година
Ищецът „У.К.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на несъстоятелното дружество – „44Б.“
ЕООД, като се твърди, че дружествата „П.**М. 51“ ЕООД, „ПС П.И. ЕООД и „ПС П.М.“ АД
са свързани лица и че управителят на ответниците е организирал получаване на наеми от
складовете и паркоместата, подробно описани в исковата молба, без тези приходи да
постъпват по особената сметка и в масата на несъстоятелността на дружеството. Предвид
горното е заявено искане да се обявят за недействителни по отношение на него като
кредитор на несъстоятелноста увреждащите го действия и сделки за отдаване под наем и
съответно получаване на приходи от наем, извършени от несъстоятелния длъжник и
свързаните с него лица с подробно описаните складове и паркоместа, представляваща
недвижими имоти от масата на несъстоятелността, както и да бъдат осъдени всички
ответници да върнат в масата на несъстоятелността сумите, получени от отдаването под
наем на горепосочените имоти.
С разпореждане от 29.04.2021г. съдът е дал подробни указания на ищеца да уточни
обстоятелствата относно активната си легитимация, да индивидуализира сделките и
действията, да конкретизира по размер претенцията за връщане на суми. Съобщението е
надлежно връчено на 31.05.2022г. и срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на
08.06.2022г.
Постъпила е уточнителната молба от 08.06.2022г., в която се сочи, че се претендира
обявяване за недействителни на следните сделки: наемно правоотношение от месец януари
2017 г. между „ПС П.М. ЕООД и В.Й.С., относно паркоместа Г45, Г46, Г47, Г52, Г53, Г54, за
периода от м. януари 2017 г. до м. февруари 2018 г., при фактурирана наемна от 420 лева за
всеки месец; наемно правоотношение от м. ноември 2016 г. между „П.А**М. 51“ ЕООД,
„ПС П.И. ЕООД, или с „ПС П.М. ЕООД и „Е.“ ЕООД, относно паркоместа с номера А22,
А23, А24, А25, А26, А27, А28, А29, АЗО, А31, А32, АЗЗ, А34, А35, за периода от м.
ноември 2016 г. до м. юли 2017 г., при фактурирана наемна цена от 920 лева за всеки месец;
Наемно правоотношение от м. февруари 2019 г. между „П.А**М. 51“ ЕООД и „ПС П.И.
ЕООД относно 30 броя паркоместа при обща наемна цена от 5700 лева без ДДС; Наемно
1
правоотношение между пс П.М. ЕООД и Л.С. ЕООД с ЕИК ******* и/или С.М. ООД с ЕИК
*******, относно Складове АЗ, А4 и Б2. В молбата сочи, че счита, че исковете са допустими
и предявени в сроковете по чл. 647 от ТЗ, тъй като той е кредитор с прието вземане, а
исковете не са предявени от синдика и счита, че е легитимиран съгласно чл. 649 от ТЗ.
Съдът намира, че на първо място ищецът не е изпълнил в цялост указанията на съда и
не е конкретизирал и уточнил претенциите си и исковете си съобразно дадените указания.
Част от твърдените наемни правоотношения нито са уточнени като дата на сключване, нито
дори между кои точно лица, а е заявено алтернативно /и/или/. Сумите, които се претендира
да се възстановят в масата на несъстоятелността също не са конкретизирани по размер, не е
изпълнено изискването да се посочи цена на иска. С оглед горното и поради неизпълнение
на указанията в цялост, исковата молба е останала нередовна.
Съдът констатира при служебна справка по ТР, че спрямо несъстоятелния длъжник е
открито производство по несъстоятелност с решение № 1842/03.10.2017г., по т.д.
№8992/20016г., обявено в ТР на 10.10.2017г., което е по реда на чл. 630, ал.1 от ТЗ.
Действително впоследствие производството е спряно, като впоследствие е възобновено с
решение № 2990/18.12.2018г. на САС. Последвало е повторно спиране, но едва с решение от
03.08.2020г. и последващо възобновяване с решение от 07.07.2021г.
Независимо от горното съдът намира, че доколкото от ищеца се претендира, че
предявените от него искове са за относителна недействителност на сделки, които се твърди,
че са сключени от несъстоятелния длъжник след началната дата на неплатежоспособността
и претенцията е именно да се обявяват за относително недействителни и да се осъдят
ответниците да върнат в масата на несъстоятелността суми/ неуточнени/, то следва да се
приеме, че се касае за искове, които са по чл.135 от ЗЗД и чл. 647 от ТЗ. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 649 от ТЗ исковете по чл. 646 от ТЗ, чл. 647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД,
свързан с производството по несъстоятелност, може да се предяви от синдика, а при негово
бездействие от всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ.
Както изрично прие и ВКС в Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по тълк.д. № 2/2018
г., на ОСТК НА ВКС, по чл. 649, ал. 1, изр. 1-во ТЗ тече само един едногодишен
преклузивен срок, чийто начален момент е диференциран единствено с оглед вида на
първоначалното решение, с което се открива производството по несъстоятелност. Веднъж
започнал да тече, срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на специалните искове за
попълване на масата на несъстоятелност не може да бъде прекъсван и спиран. Ето защо,
последващото спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност
не се явява пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, предвид
продължаващото течение на преклузивния срок, в рамките на който следва да бъде
упражнено правото на иск. Както прие изрично в т.2 от ТР ВКС, спирането на основание чл.
632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови
искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените
искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира
2
течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Предвид горното и
доколкото в случая е постановено решение по чл. 630 ал.1 от ТЗ, с откриване на
производство по несъстоятелност спрямо длъжника още през 2017г., предвид
горепосоченото ТР, то последващото спиране и възобновяване на производството по
несъстоятелност е ирелевантно и не е водело до спиране или прекъсване на преклузивния
едногодишен срок за исковете по чл. 649 от ТЗ. Същият е изтекъл далеч преди предявяване
на настоящата искова молба, заведена на 28.04.2022г. Дори и да се приеме, че срокът тече от
възобновяването по чл. 632, ал.2 от ТЗ, то се има предвид от законодателя първото такова,
осъществено с решението на САС от 18.12.2018г. и срокът по чл. 649 от ТЗ е изтекъл в края
на 2019г. Последващото спиране на производството с решението от 03.08.2020г. и
последващо възобновяване с решение от 07.07.2021г. са ирелевантни, тъй като не водят до
нов едногодишен срок по чл. 649 от ТЗ, както е постановил и ВКС в ТР. Следващото
спиране и следващото възобновяване, което е по чл. 632, ал.5 от ТЗ са ирелевантни за
изтеклия вече преклузивен срок. Производството по несъстоятелност на несъстоятелното е
открито повече от една година преди датата на предявяване на иска, с решение по чл. 630,
ал.1 от ТЗ и съдът намира, че исковете са недопустими поради пропускане на едногодишния
срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Действително в исковата молба не е посочено точно правно
основание за предявяване на иска, но предвид изложените твърдения и наведените правни
доводи, съдът квалифицира предявените искове като такива по чл. 135 ЗЗД във връзка с чл.
649 от ТЗ, поради което те е следвало да бъдат предявени в едногодишен срок от откриване
на производството по несъстоятелност, който срок безспорно в настоящия случай не е
спазен. За преклузивния срок съдът следи служебно, поради което като констатира, че
исковата молба е предявена след изтичането му, съдът намира, че следва да прекрати делото
поради недопустимостта им.
Воден от горните съображения съдът намира, че следва да се прекрати
производството по настоящото дело, като са кумулативно налице две предпоставки,
недопустимост поради неспазен срок по чл. 649 от ТЗ и неостранени в цялост нередовности
на исковата молба.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№780/2022г. на СГС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца / на ответниците не са връчвани преписи от исковата
молба/.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3