О
П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 904 14.05.2018г град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен
граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година,в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦАТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ
БЕЛЕВА
При секретаря……………………………….като
разгледа докладваното от съдията Темелкова…………………….ч.гр.д.№ 682 по описа за
2018г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.40,
ал.3 ЗУЕС,вр. чл.396 ГПК.
Постъпила е частна жалба от
Етажна собственост на комплекс „Хелиос“, с административен адрес: гр.Поморие,
ул.“Морска“ № 52, представлявана от К.С. против определение №173/03.04.2018г,
постановено по гр.д.№ 161 по описа за 2018г. на Районен съд Поморие, с което е
допуснатото от съда спиране на
изпълнението на решенията на Общото събрание
на Етажна собственост на комплекс „Хелиос“, адрес: гр.Поморие,
ул.“Морска“ № 52, проведено на 27.02.2018г./28.02.2018г., обективирани в
протокол от проведено общо събрание от същите дати.
Жалбата
е подадена от лице, имащо правен интерес, на 25.04.2018г. – денят на издаване
на обезпечителната заповед, поради което същата е допустима. В нея се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение- съдът е допуснал
обезпечение на предявената претенция при непълна и неизяснена фактическа
обстановка, тъй като по делото не е приложен отказът на управителния съвет на
етажната собственост да свика събрание в рамките на срока, предвиден в чл.12,
ал.3 от ЗУЕС, представен с настоящата частна жалба. Посочва, че са проведени
две паралелни процедури за свикване на общо събрание – на извънредно събрание,
свикано и проведено по инициатива на собствениците, притежаващи 24.34% от
общите части, на основание чл.12, ал.2 вр.ал.4 ЗУЕС, проведено на
27/28.02.2018г. и редовно отчетно-изборно събрание, свикано по инициатива на УС,
на основание чл.12, ал.1 ЗУЕС, насрочено за 04.07.2018г. Според жалбоподателя
не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, а именно искът не е
вероятно основателен, не е доказана обезпечителна нужда, наложената
обезпечителна мярка не е адекватна, както и че не е определена от съда
гаранция. Твърди, че събранието, проведено на 27/28.02.2018г. е свикано по
инициатива на собствениците, притежаващи 24.34% от общите части на комплекс
„Хелиос“. По делото е представено искането на собствениците, отправено до УС за
свикване на извънредно събрание, в отговор на което с уведомление от
06.02.2018г. е отказано да бъде свикано общо събрание, тъй като липсвала
възможност УС да провери съответства ли количеството гласове, които притежават
собствениците, отправили искането, на размера, предвиден в чл.12, ал.2 ЗУЕС.
Полученото уведомление не съдържа изявление, че събрание ще бъде насрочено и
проведено, а представлява отказ да се свика събрание по инициатива на собствениците.
Този отказ се подкрепя и от представените
от ищеца документи – например протокола от заседание на УС, проведено на
05.02.2018г., според който е разгледан въпроса за насрочване на отчетно-изборно
събрание на основание чл.12, ал.1 ЗУЕС, а не на основание чл.12, ал.2 ЗУЕС. УС
е пренебрегнал волята на 24.34% на собствениците на самостоятелни обекти и
искането им за свикване на извънредно събрание. Заявява, че съдът не е
анализирал представените доказателства в тяхната съвкупност, от които е видно,
че УС не е имал намерение да свика събрание по инициатива на собствениците, а е
свикал редовно събрание след шест месеца, което от своя страна не изключва
възможността такова да се свика по инициатива на собствениците. Намира за неправилен
извода на съда, че срокът по чл.12, ал.3 ЗУЕС е такъв за свикване, а не за провеждане
на събрание, като излага, че в съдебната практика се приема, че общо събрание
следва да се свика и проведе в рамките на законоустановения 10-дневен срок, т.е.
датата на събранието трябва да се определи в рамките на 10 дни от искането, тъй
като се презюмира, че собствениците желаят извънредно да се свика събрание, на
което да се обсъдят належащи въпроси, които в случая са свързани с дейността на
УС и неговия председател. Излага твърдения, че всички решения на ОС от
07.07.2017г. са отменени от съда, поради и което няма приет бюджет на ЕС за
2017/2018г., но въпреки това УС събира пари на база неутвърдени идеални части,
на база условно живущи хора в комплекса, без да е спазено изискването на чл.51 ЗУЕС, смесват се фонд ремонт и такси за обслужване. Незаконосъобразните
действия на УС по събиране на пари и липсата на финансов контрол върху
средствата са наложили свикването на извънредно събрание по инициатива на 20 %
от собствениците. Целият бивш състав на органите на етажната собственост се
състои само от руски граждани, които не разбират български език, а на
проведеното на 27/28.02.2018г. събрание са избрани за членове на органите най-вече
юридически лица, представляващи инвеститори от България, Великобритания,
Норвегия, Русия. В заключение посочва, че съдът е допуснал обезпечението без да
е доказана обезпечителна нужда и без да бъде заплатена гаранция. Иска от съда
да отмени атакуваното определение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По делото не е постъпил отговор от ответната по жалбата страна –„Индекс” ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Елена Павловска.
Производството пред Поморийския
районен съд е образувано по повод искова молба от –„Индекс” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Елена Павловска против Етажната собственост на
комплекс „Хелиос“ гр.Поморие. Предявен е иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на всички решения на ОС
на ЕС на комплекс „Хелиос“ гр.Поморие, проведено на 27/28.02.2018г.,
обективирани в протокол от проведеното събрание като незаконосъобразни. В
исковата молба са изложени твърдения, че УС на ЕС на комплекс „Хелиос“
гр.Поморие е бил сезиран с искане от за свикване на извънредно общо събрание от
собствениците на 24.34 % идеални части от общите части в комплекса, като е било
установено, че поставените въпроси не отговарят на дефиницията „неотложен
случай” и съответно не налагат свикването на извънредно събрание, тъй като
касаят освобождаване на ръководните органи и избор на нови такива. Твърди се
още, че не са представени пълномощни, с оглед изискуемия кворум за свикване на
общо събрание по чл.12, ал.2 от ЗУЕС. УС въпреки това, предвид необходимостта
от свикване на редовно събрание, е възложил на председателя на УС да свика
събрание на 04.07.2018г., поканата за което е разгласена на 08.02.2018г.
Междувременно групата, внесла искането за свикване на извънредно събрание на
основание чл.12, ал.4 ЗУЕС, на 17.02.2018г. е свикала събрание на 27.02.2018г.,
като в поканата за същото е предложен дневен ред, различен от този в искането,
отправено до УС. Твърди се още, че събранието е свикано и проведено при нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.4 ЗУЕС
, кворумът на събранието също е оспорен от председателя на ЕС, като не са
представени пълномощни за проверка на обявения кворум; събранието е отложено за
следващия ден -28.02.2018г., без да бъдат посочени причини за отлагането; в
протокола не са отбелязани присъстващите лица, съответно техните пълномощници,
съгласно изискването на чл.14 и чл.16 ЗУЕС; допуснато е участието на лица без
надлежно оформени пълномощни, както и представляване на повече от трима
собственици от един пълномощник – нарушение на чл.14, ал.4 ЗУЕС; голяма част от
представените пълномощни не са в оригинал, а копия, изпратени по електронна
поща; обявеният в поканата дневен ред не съответства на дневния ред, посочен в искането,
отправено до УС за свикване на извънредно събрание. Предвид наличието в
исковата молба на искане с правно основание чл.40, ал.3 ЗУЕС, районният съд с
обжалваното определение е приел, че са налице предпоставките за допускане на
исканото обезпечение, като е преценено, че предявеният иск е допустим, от
приложените към исковата молба доказателства се установява и вероятната
основателност претенцията, като е налице и обезпечителна нужда, с оглед
осигуряване осъществяването на правата на ищеца по евентуално позитивно бъдещо
съдебно решение.
Съобразно приетото в т.3 от ТР №5/2017г на ОСГК на ВКС, молбата за
спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост
подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, тъй като
по своята цел искането за спиране
на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите на
обезпечителния процес - то защитава легитимния интерес на молителя да не
претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се
приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото
събрание. Правното средство за защита срещу такава опасност е обезпечаването на
иска. Ето защо определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране
на изпълнението, представлява по същество произнасяне по искане за налагане на
обезпечителна мярка "спиране на изпълнението", предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК и намираща се
в Част четвърта на ГПК "Обезпечително
производство".
Както се приема
в практиката на ВКС, обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата
цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че
неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване
на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното
решение. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно
уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на
правните последици от решението. За да се допусне обезпечението, молителят
трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск /решение № 221 от
10.06.2015 г. по т. д. № 3030/2013 г. на Първо ТО на ВКС/. Обезпечението цели
защитата на спорното материално право, докато трае висящността на процеса и
предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са
налице определени предпоставки, визирани в чл.
391, ал. 1 ГПК - искът да
е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице
обезпечителна нужда - когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението /определение № 374
от 29.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2340/2013 г. на ВКС/.
На първо място, предявеният иск е допустим. Установява се, от представения
с молбата нот.акт, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, т.е. е
активно легитимиран да оспорва взетите решения на ОС на ЕС на сградата.
Исковата молба е постъпила в законовия срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
В настоящия случай, ищецът в исковата молба е навел възражения за
незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения поради нарушение на
процедурните правила по свикването и провеждането на събранието, както и за
неспазване на изискванията за кворум на взетите решения, оспорени са някои от
представените пълномощни, твърди се че един пълномощник е представлявал повече
от три лица на проведеното събрание. С исковата молба изрично е наведено
твърдение, че са нарушени разпоредбите на чл.15, ал.3, чл.14 и чл.16 от ЗУЕС,
че обявеният дневен ред в поканата от 17.02.2018г. не съответства на дневния
ред, изложен в искането на инициативната група, отправено до УС за свикване на
извънредно събрание. Видно от представените с исковата молба доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на част от изложените в
исковата молба нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС.Дори да
се сподели изложеното в жалбата,че УС е отказал да свика общо събрание по
искане на собствениците по реда на чл.12,ал.2 ЗУЕС ,то в исковата молба се твърдят нарушения при
провеждането на това общо събрание.Безспорно е ,че провеждането му следва да
отговаря на всички изисквания за редовност в ЗУЕС. Тези нарушения са свързани с
упълномощаването на представителите на етажните собственици,кворум и други.От
друга страна, даденото в жалбата
тълкуване на разпоредбата на чл.12,ал.3 ЗУЕС относно 10-дневния срок за
свикване не се споделя от настоящия
състав, тъй като законът категорично е посочил ,че това е срокът за свикване
,т.е. за произнасяне по искането от УС ,като въпрос на доказване в процеса е дали
насрочването в рамките на няколко месеца след поискване е съобразено с
разума на закона. Направено е в исковата молба и оспорване на представителната власт на упълномощените от
етажните собственици лица,като доказването на
тези оспорвания ще стане в рамките на процеса.
Наред
с горното, доколкото в случая става дума за отмяна на решения на Общо събрание
на етажната собственост, свързани с прекратяване на мандата на управителния
съвет и на контролния съвет на етажната собственост и избор на нов състав на
тези органи, то това са въпроси, засягащи правата и интересите на всеки от
етажните собственици, сред които е и ищецът.Няма спор, че при изпълнение на
решенията би се могло да се стигне до решения и действия на избраните на въпросното събрание ръководни органи на ЕС, с които да се накърнят на интересите на
етажните собственици. Това води до извод за
наличие на обезпечителна нужда,предвид характера на взетите решения.
На този етап на
производството предстои доказване както на твърденията на ищеца ,така
и на възраженията на ответната страна ,така ,че не може да се иска допускане на обезпечението да бъде
предпоставено от пълната доказаност на претенцията,каквито съображения се
изтъкват в жалбата. Както ВКС приема в практиката си, обезпечителната нужда се
свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на иска, т. е.
тя не се извършва според основателността на доводите и възраженията и на двете
спорещи страни /определение № 443 от 04.12.2008 г. по ч. гр. д. №
1987/2008 г. на Второ ГО на ВКС/. Именно наличието на обезпечителна нужда е в
основата на преценката за наличието на предпоставките за допускане на исканото
обезпечение, като вероятната основателност на иска се преценява само въз основа
на доказателствата, представени с исковата молба, респ. с искането за допускане
на обезпечение /определение№ 1/05.01.2018г по
ч.гр.д.№4978/2017г І г.о. ВКС/.
Предвид това, за ищеца е налице обезпечителна нужда, която заедно с
вероятната на този етап основателност на иска са необходими предпоставки за
допускане на исканото обезпечение, поради което районният съд правилно е уважил
молбата за спиране изпълнението на оспорените решения.
Първоинстанционният съд обаче е допуснал спиране на изпълнението, без да
бъде определена гаранция.Съобразно разпоредбата на чл.391,ал.2 ГПК , съдът може да
задължи молителя и в хипотезата на чл.391,ал.1,т.1 ГПК – при наличие на убедителни писмени доказателства, да
представи парична или имотна гаранция в
определен от него размер. Това
е така ,с оглед даденото от ВКС тълкуване относно приложението на правилата на
обезпечителното производство по отношение на
спирането на изпълнението на решенията на ОС на ЕС. Доколкото произнасянето
на съда по искането с правно основание чл.40, ал.3 ЗУЕС е към момента на
предявяване на исковата молба, и са представени доказателствата и изложени
твърдения от страна
на ищеца, които обаче подлежат на
доказване в процеса, следвало е
първоинстанционният съд да определи и гаранция за спиране на
изпълнението на решенията на ОС, което налага определението да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което допускането на обезпечението да се
обуслови от внасянето от страна на молителя на парична гаранция.
Съобразно трайно
установената съдебна практика и изричната разпоредба на чл. 391, ал. 3 ГПК размерът на гаранцията
се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще
претърпи, ако обезпечението е неоснователно. По отношение размера на паричната гаранция, въззивният
съд намира, че същият следва да възлиза на 800 лв., като този размер е
съобразен с евентуалните вреди, които
биха могли да настъпят в резултат от спирането на решенията, взети на проведеното
събрание.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О ПР
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №173/03.04.2018г, постановено по гр.д.№ 161 по описа за
2018г. на Районен съд Поморие, с което е допуснатото от съда спиране на изпълнението на решенията на
Общото събрание на Етажна собственост на
комплекс „Хелиос“, адрес: гр.Поморие, ул.“Морска“ № 52, проведено на 27.02.2018г./28.02.2018г.,
обективирани в протокол от така проведеното общо събрание, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
обезпечение на иска на „Индекс” ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Елена Павловска против Етажната собственост на комплекс „Хелиос“,
адрес: гр.Поморие, ул.“Морска“ № 52 за отмяна на всички решения на ОС на ЕС,
проведено на 27/28.02.2018г., обективирани в протокол, изготвен на събранието
като незаконосъобразни, ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на всички решения на ОС на
ЕС, проведено на 27/28.02.2018г., при
условие, че ищецът „Индекс” ООД внесе парична гаранция в размер на 800/осемстотин/
лв.
ОБЕЗСИЛВА издадената
обезпечителна заповед.
Да се
издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена
гаранция от 800лв.
Определението
може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: