№ 530
гр. София , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 20.04.2021 г. на СГС-НО-27 състав, постановено по НЧД №
1253/2021 г. по описа на същия съд, осъденият М. Т. Т. (с установена по делото
самоличност) е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието,
което търпи по НОХД № 21786/2016 г. на СРС и който остатък е в размер на 5 (пет) месеца
и 29 (двадесет и девет) дни.
Със същото определение на основание чл. 70 ал.6 от НК е установен /определен/
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието, а именно 5 (пет) месеца и
29 (двадесет и девет) дни.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от инспектор М. М. - процесуален представител на началника на Затвора гр. *** - с
оплаквания, че същото е неправилно постановено и с молба да бъде отменено. В жалбата не
се оспорва наличието на първата кумулативно дадена предпоставка в чл. 70 от НПК, а
именно - лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината на наложеното му
наказание, равняващо се на 9 месеца, доколкото към датата на съдебното заседание
осъденото лице е изтърпяло 9 месеца и 27 дни.
По отношение на втората изискуема от закона предпоставка - наличието на данни за
поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение - подалият жалбата счита за
неправилно прието от първоинстанционния съд, че в случая са налице категорични
доказателства в тази насока. Сочи се, че условното предсрочно освобождаване е само правна
възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен
начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на
1
наказанието лишаване от свобода, а не е институт с автоматично приложение при
изтърпяване на определената част от наказанието. Изтъква се, че в разпоредбата на чл.439а
от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства следва да се отчитат като
доказателства за поправяне на осъдения, а именно - всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Излагат
се и доводи, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от същия закон и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието. Сочи се, че всичко това следва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно-предсрочно освобождаване. Твърди се, че по делото са приложени източници на
информация за поведението на осъдения, които правят неубедителен направения от
първоинстанционния съд извод. Заявява се, че тези източници на информация са
становищата и оценките на затворническата администрация, в т.ч. и докладът от ИСДВР,
работил с л. св. Т., като се изтъква, че тези служители имат най-прякото наблюдение и най-
непосредствения контакт с лицето и то за един по-продължителен период от време, какъвто
е изтърпяната част на наказанието. Подалият жалбата счита за некоректно отразени в
мотивите на съда обстоятелствата, които се базират само и единствено на доклада на
ИСДВР, без да се отчетат становищата на администрацията на затвора гр. ***. Сочи се, че в
тази връзка разпоредбата на чл. 437 ал. 3 от НПК изисква задължително да бъде изразено
становище от страна на началника на съответния затвор. Твърди се, че в настоящия случай
градският съд отчита и кредитира само и единствено положителните елементи от доклада на
ИСДВР, като същевременно не коментира и не обсъжда останалите доказателства по
делото. Не се оспорва факта, че, видно от цитираните становища, е налице позитивна
тенденция по отношение на осъденото лице, но че наред с това обаче градският съд не е
коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и
непротиворечиви, както и дали е установено обстоятелство за трайно и необратимо
поправяне на осъденото лице.
В жалбата се излагат и доводи, че макар разпоредбите на чл. 70 от НК и чл. 437 от НПК да
не поставят изискване при съобразяване на обстоятелствата за условно предсрочно
освобождаване да се отчита характера и тежестта на извършеното правонарушение, то
следва да се отбележи, че оценката на риска от рецидив и вреди, която се прави на
основание чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС, се изготвя и на база на извършеното
правонарушение, криминалното минало, характер и тежестта на извършените
правонарушения, както и други обстоятелства, които към момента на произнасяне на
първоинстанционния съд са с непроменени първоначални стойности.
Изтъква се, че декларирането на мотивация за промяна не може да обоснове извод за
2
приложението на чл. 70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства, събрани в хода на производството. В жалбата се признава, че действително са
налице част от обстоятелствата, които сочат на положителна промяна у осъденото лице по
време на изтърпяване на наказанието, доколкото е бил награждаван на основание чл. 98, ал.
1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение; участвал е в трудова дейност.
В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС лишените
от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение,
което е императивно посочено в чл. 96 и чл. 97 от ЗИНЗС, и че от това се налага извода, че
осъдените лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответните специализирани
заведения, следва да спазват законоустановените правила и норми. Т.е., в жалбата не се
оспорва наличието на положителни промени в поведението на осъдения, но същевременно
се отбелязва, че това не е достатъчно да се приеме като доказателство за неговото
поправяне. Развиват се съображения, че поправянето изисква завършен превъзпитателен и
самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него; да показва съзнание за неговата укоримост; сам да осъжда това, което
е сторил, и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Сочи се, че от значение се
явяват изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Твърди се обаче, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид
отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока степен на обществена
опасност и средния риск от вреди за обществото. Въз основа на това се обосновава и извод,
че целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК все още не са изпълнени както по
отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото.
Предвид така изложеното подалият жалбата процесуален представител на началника на
затвора *** счита атакувания съдебен акт за неправилен, необоснован и немотивиран.
Намира, че при постановяването на определението за условно предсрочно освобождаване не
са взети предвид изготвените становища и всички данни, съдържащи се затворническото
досие на л.св. Т.. Отправя се молба да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде
отменено изцяло атакуваното определение на СГС, НО - 27 състав относно приложението на
чл. 70 от НК спрямо лишения от свобода М. Т. Т..
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното:
За да уважи молбата на осъдения М. Т. Т. за условно предсрочно освобождаване, градският
съд е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки за постановяване на
условно предсрочно освобождаване, визирани в чл. 70 ал.1 от НК.
В тази връзка, на първо място, СГС правилно и обосновано е констатирал, че доколкото
осъждането на М. Т. не е за престъпление, представляващо опасен рецидив, и предвид
3
обстоятелството, че същият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и
търпяно в момента наказание, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК,
изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да
не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното /търпяното/ наказание. Този извод се
основава на факта, че изтърпяваното от л.св. Т. наказание е в размер на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 от НК
и че към датата на произнасянето - 20.04.2021 г. - той е изтърпял фактически 09 месеца и 27
дни; от работа 2 месеца и 04 дни, или всичко е изтърпял 1 година и 01 ден, като
неизтърпеният остатък от наказанието е 05 месеца и 29 дни.
Същевременно първостепенният съд е приел, че е изпълнена и втората от предвидените
предпоставки, необходима, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно – осъденият Т. да е дал доказателства за поправянето
си по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивният съд в настоящия си състав споделя единствено извода на СГС за наличието на
първата от законоустановените предпоставки за условно предсрочно освобождаване –
фактическото изтърпяване на съответната част от наложеното наказание лишаване от
свобода, като не споделя решаващия извод на първостепенния съд осъденият М. Т. да е дал
достатъчно доказателства за поправянето си.
Очевидно основният спор по делото е относно обстоятелството дали чрез поведението си по
време на изтърпяване на наказанието осъденият Т. е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне /което е предпоставка за приложението на чл. 70 ал.1 от НК/. Извършвайки
собствена преценка относно наличието на тази предпоставка, САС счита, че от данните по
делото не може еднозначно, недвусмислено и с необходимата степен на убедителност да се
приеме, че в случая с поведението си по време на изтърпяване на наказанието и с
отношението си към правонарушението и към осъществяваните в местата за лишаване от
свобода дейности осъденият Т. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента
поправянето му все още не е завършено и не е пълно, доколкото не се установяват и не
присъстват убедителни данни за трайна и категорична положителна промяна в поведението
и мисленето му. В тази връзка следва да бъдат отчетени съдържащите се в доклада на
ИСДВР Д. С. /на л. 4-5 от първоинст. дело/ констатации, че при извършената оценка на
риска от рецидив са констатирани средни стойности – 52 т.; че продължават да са налице
проблемни зони - „отношение към правонарушението“ /само отчасти приема отговорността
за деянието/ и „умения за мислене“ /частично осъзнава последствията от собствените
действия; липса на целеполагане/; че рискът от сериозни вреди за обществото е среден; че не
се е променил по отношение на основните дефицити - уменията за справяне и адекватни
действия в проблемни ситуации; че при него са налице затруднения в нагласите за
законосъобразно поведение и че предпочита лесни способи за набавяне на финансов ресурс,
4
като игнорира последствията от действията си. В доклада се изтъква, че въпреки отчитането
на известни позитивни резултати корекционната работа с л.св. М. Т. Т. следва да продължи
в условията на МЛС за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като в
тази връзка се счита за необходимо последователно да бъде извършена замяна на режима от
„строг” на „общ” и на следващ етап преместване на осъдения в ЗООТ „***”. В крайна
сметка се изразява несъгласие за условно предсрочно освобождаване на л.св. М. Т..
Отрицателно е и становището на НСЗОЗТ „***“ при Затвора гр. *** относно условното
предсрочно освобождаване на осъдения Т., като в тази връзка са изложени доводи, че рискът
от рецидив продължава да е с непроменени средни стойности – 52 т.; че макар провежданата
корекционна работа да отчита известни позитивни резултати тя трябва да продължи по
основните дефицити – отношение към правонарушението /гранична/, образование, обучение
и умения за мислене; че при л.св. Т. са налице затруднения в нагласите за законосъобразно
поведение, като същият предпочита лесни способи за набавяне на финансов ресурс и
игнорира последствията от тези си действия. Предвид гореизложеното в становището се
обосновава извод, че корекционната работа с л.св. М. Т. следва да продължи в условията на
местата за лишаване от свобода до постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.
В представеното по делото становище на началника на затвора гр. *** се изтъква, че към
момента все още не са налице доказателства за поправянето на осъдения в рамките на
пенитенциарното заведение и че целите на наложеното наказание, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК, не са изпълнени в своята цялост. Сочи се, че целите и задачите, заложени в
плана на присъдата, не са изпълнени докрай; че има актуални проблемни зони, по които
работата следва да продължи; че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена,
както и че рисковете от вреди и от рецидив са с непроменени първоначални стойности.
От приложения по делото препланиран план на присъдата, изготвен на датата 02.11.2020 г.,
се установява, че в хода на корекционно-възпитателната работа е констатирано, че лишеният
от свобода М. Т. е „много мотивиран“ да спре извършването на правонарушения, но че така
декларираната мотивация за промяна на криминиланото му поведение е само формална с
цел облекчаване престоя му в затвора. В препланирания план са поставени цели за
намаляване на риска от рецидив и сериозни вреди. В тази връзка в плана е наблегнато на
необходимостта от мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол и последователност
/касаещо зоната „отношение към правонарушението“/; от изграждане на умения за
конструктивно решаване на проблемите /касаещо зоната „умения за мислене“/; и от
обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на поведение
/касаещо зоната „взаимоотношения“/. За постигането на тези цели и задачи е определен срок
от 1 /една/ година, който към настоящия момент очевидно още не е изтекъл.
Настоящият въззивен състав кредитира и приема с доверие цитираните по-горе становища
на затворническата администрация, тъй като те са добре мотивирани, като в тях са изложени
ясни и обосновани аргументи защо въпреки безспорно констатираните положителни факти
5
в поведението на осъдения през време на изтърпяване на наказанието /които въззивния съд
не подлага на съмнение/ се приема, че процесът на поправянето и превъзпитанието му все
още не е завършил. Още повече, че тези становища обективно се подкрепят от цитирания по-
горе доклад за лишения от свобода Т., изготвен от ИСДВР Затвора ***, в който подробно са
описани наличните проблемни зони за корекционно въздействие и са дадени оценки на
риска.
Гореизложените фактически констатации относно поведението и нагласите на осъдения М.
Т. при изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода налагат извода на
въззивния съд, че изследването на цялостното му поведение, нагласи и отношение към
извършеното правонарушение по време на престоя му в затворническото заведение не сочи
наличието на убедителни данни за устойчива и трайна промяна на поведението и мисленето
му в положителна насока. Което пък от своя страна е основание да се приеме, че към
настоящия момент поправянето на осъдения Т. все още не е завършено и не е пълно,
респективно, че осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Това е така, доколкото в резултат на цялостен анализ на затворническото досие на М. Т. и
на останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са налице
доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени в мисленето и
поведението му, годни да обосноват извод, че при него вече съществува личностна
готовност за живот в условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се
съдържат в цитираните по-горе становища и оценки на затворническата администрация - в
становището на Началника на Затвора ***, в Доклада на ИСДВР Затвора ***, в
Становището на НСЗОЗТ “***“, според които за постигане целите на наказанието е
необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва да се
подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото
наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-
продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. Тези
лица не отричат доброто поведение на осъдения Т. и наблюдаваните положителни промени
и тенденции в поведенческото и личностното му развитие при престоя му в мястото за
лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционно-възпитателна
работа, като това е надлежно документирано и коректно оценено от тях, включително и че
съвестно и стриктно изпълнява поставените му задачи, но същевременно въпросните
служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на
начина му на живот с цел постигане на социално-приемливи модели на поведение и за
пълното осъзнаване на извършените от него правонарушения, както и на нанесените вреди
вследствие извършените от него криминални деяния/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа,
която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие. Така, съобразно заложените в препланирания план за изпълнение на присъдата
6
цели и задачи, над които следва да се работи с лишения от свобода Т. при престоя му в
местата за лишаване от свобода в следващата 1 година считано от месец ноември 2020 г.,
корекционната работа с него следва да продължи в цели няколко насоки – отношение към
правонарушението; умения за мислене; и взаимоотношения - обогатяване на поведенческия
му репертоар със социално-приемливи модели на поведение. Т.е., очевидно е, че
корекционната дейност спрямо него следва да продължи за постигане на пълно
преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на
модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане в пълна степен на
социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.
Предвид гореизложеното САС счита, че в случая изводите на първата инстанция за
поправянето на осъдения Т. не почиват на цялостна преценка на поведението и нагласите
му по време на изтърпяване на наказанието, като е даден приоритет на данните за неговото
положително поведение и временна трудова ангажираност и на липсата на негативни
прояви, но са игнорирани изводите и заключенията на затворническата администрация на
Затвора гр. ***. Липсата на убедителни доказателства за поправяне на осъдения се
установява от цитираните по-горе писмени доклади и становища, изготвени от лицата, които
пряко са ангажирани с поправителната и възпитателната работа с осъдения и които са имали
непосредствения контакт и наблюдение върху тенденциите в поведението и нагласите му.
Предвид гореизложеното необоснован се явява изводът на градския съд, че към момента
осъденият М. Т. Т. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Независимо от
установените положителни тенденции в личностното развитие на лишения от свобода Т. –
временната му трудова ангажираност при изтърпяването на наказанието; обучението му
като ученик в 11-ти клас; награждаването му и липсата на нарушения на режимните
изисквания, добрите данни за психологическия му статус и за социалното му поведение в
пенитенциарното заведение, при него са констатирани и наблюдавани проблемни зони,
определящи непроменена средна степен на риск от рецидив /52 т./ и средна степен на риск от
сериозни вреди за обществото, което предполага необходимостта от полагане на още усилия
и работа с лишения от свобода за пълното осъществяване на поставените цели в плана за
изпълнение на присъдата и за преодоляването на проблемните зони с оглед постигането на
действително трайно и необратимо поправяне на осъдения. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно дадените указания в т.2 от ППВС 7/1975 г. при приложението на
института на УПО спрямо лица с предишни осъждания /Т. търпи наказание лишаване от
свобода след като вече е изтърпял такова към датата 06.07.2020 г./ следва да се преценява
дали те действително са се поправили. А в случая, предвид данните за наличните проблемни
зони при корекционното въздействие и средната степен на риска от рецидив, се налага
несъмнения извод, че към момента не е налице действително поправяне на л.св. М. Т..
По изложените съображения САС намира, че атакуваното определение следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с
което да се остави без уважение молбата на Т. за условно предсрочно освобождаване.
7
По изложените съображения САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.04.2021 г. на СГС-НО-27 състав, постановено по
ЧНД № 1253/2021 г. по описа на същия съд, с което осъденият М. Т. Т. (с установена по
делото самоличност) е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наказанието, което търпи по НОХД № 21786/2016 г. на СРС и който остатък е в размер на 5
(пет) месеца и 29 (двадесет и девет) дни и с което на основание чл. 70 ал.6 от НК е
установен /определен/ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието, а
именно 5 (пет) месеца и 29 (двадесет и девет) дни, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. Т. с ЕГН ********** за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, общо
в размер на 1 година и 6 месеца, определено му с влязла в сила присъда по НОХД №
21786/2016 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8