Решение по дело №74/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2021 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20217200700074
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 112

 

гр. Русе, 28.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично заседание на 28 април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря           НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА           и   с   участието   на   прокурора               ДИЛЯН МИХАЙЛОВ            като разгледа докладваното от съдия      АГУШ        КАН дело 74 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.И.И. ***, против решение № 260083/02.02.2021 г., постановено по АНД № 2066/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 27З-33/01.09.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе.

С наказателното постановление, за нарушаване на въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ на територията на страната и на основание чл.209а, ал.1 от същия закон, на Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. В съдебно заседание се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на потвърденото с него наказателно постановление.

Претендира се и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, в представено писмено възражение на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на събраните доказателства фактическата обстановка е правилно установена. При събирането и оценката им въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения.

Установено е, че на 23.04.2020 г., около 21:20 часа, касаторът се е намирал на ул.“Неофит Рилски“ № 50, в гр.Русе. Разхождал се е сам, в района на университета.

Към този момент е действала заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е допълнена заповед № РД-01-124/13.03.2020г., като е създадена т.9 : „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в т.ч……..улици….и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и устата.

Съгласно т.2 е предвидено заповедта да е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г.

При извършена полицейска проверка на 23.04.2020 г., около 21:20 часа, на ул.“Неофит Рилски“ № 50, в гр.Русе, е установено, че касаторът се намира на посоченото място без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, за което е  съставен акт за установено административно нарушение (АУАН) № 273-3З/23.04.2020 г. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено наказателно постановление № 273-3З/01.09.2020 г., с което на Д.И., за нарушение на посочената разпоредба, било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че наказаното лице е нарушило заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което е осъществило състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

Решението на РРС, предмет на касационната проверка, е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Касационният състав счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Тази правна норма регламентира, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената норма е израз на основен принцип на наказателното (чл.2, ал.2 от НК) и административнонаказателното право за приложение на по-благоприятния за дееца закон.

Според чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията, действаща към датата на деянието, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.

Санкцията на нормата е относително определена, а нейната диспозиция е от категорията на бланкетните като за попълването й със съдържание и определяне на признаците на нарушението от обективна страна се отпраща към акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ, с който следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични мерки.

Тези актове на министъра на здравеопазването, първоначално в съдебната практика на ВАС, а впоследствие и в самия закон – чл.63, ал.11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива. Възможността за определяне на конкретните състави на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, както беше посочено, е изрично уредена в чл.2, ал.2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов нормативен акт (указ) и визираното в нея административно наказание да е определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на конкретното описано в нея поведение (посещения на паркове и градини).

Налице е и изискуемото от чл.2, ал.2 от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл.63, ал.1 от ЗЗ, в приложимата редакция на текста към датата на издаване на административния акт.

Бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение № 622/09.03.2004г. на ВКС по н.д.№ 476/2003г.

Посредством овластяването на министъра на здравеопазването да определя видовете противоепидемични мерки и препращането в диспозицията на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ към актовете, с които той е определил такива мерки тяхното неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното нарушение – чл.2, ал.1 от ЗАНН.

Касационният състав приема, че след като заповедта е действала до 26.04.2020г. включително, и в последваща заповед на същия орган, действаща към настоящия момент, не е възпроизведена обсъжданата забрана за всички лица, които се намират на открити обществени места /в т.ч……..улици….и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и устата, то следва да се приеме, че преди влизане в сила на наказателното постановление, описаното поведение вече не съставлява административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, доколкото липсва акт, с който да бъде попълнена диспозицията на тази норма.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в наказателноправната теория се приема, че измененията в правото извън областта на наказателното право оказват влияние върху последното и обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност променя самия административноваказателен закон. Премахва се противоправността на деянието, поради което запазването на неговата наказуемост става „абсолютно неприемливо“. Приема се също, че новият наказателен закон е по-благоприятен за дееца, когато той стеснява законовия състав на определено престъпление /адм.нарушение/, изключвайки извършеното деяние от неговия обсег /Долапчиев – Наказателно право обща част, А.Гергинов – Коментар на НК обща част том I/.

От изложеното следва правният извод, че са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не е влязло в сила, по арг. от чл.64, б.“в“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен за касатора закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение, респ. липсва установен от закона състав на административно нарушение, който да е идентичен със състава на нарушение, за който касаторът е наказан.

Като е приел, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно районният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо това се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Касаторът е претендирал присъждането на разноски по делото, в размер на 300лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за договорено адвокатско възнаграждение, както и за неговото плащане. В приложения на л.16 от делото договор за правна защита и съдействие е вписано договорено възнаграждение, като е отразено, че същото е заплатено в брой. На касатора следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300лв.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, чл.143, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260083/02.02.2021г., постановено по АНД № 2066/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 27З-33/01.09.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27З-33/01.09.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР, с което на Д.И.И. ***, на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв., за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора, да заплати на Д.И.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: