ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. Смолян, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно частно гражданско
дело № 20225400500052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 и сл. във вр. с чл. 413, ал. 2
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9,
блок 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Десислав Володиев Димитров,
депозирана чрез процесуалния представител – адв. Биляна Страхилова от АК
– гр.Кюстендил, със служебен адрес: гр. Перник, ул. „Търговска” № 46, ет. 2,
офис 2, против Разпореждане № 26/11.01.2022г., постановено по ч.гр.д. №
447/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин, с което заповедният съд е
отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за сумите: 83.33 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
SO № 2582/25.06.2021г. и 57.30 лв. – договорна лихва за периода от
01.12.2021г. до 01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 03.12.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и 450 лева разноски по делото. По изложени в частната
жалба доводи се иска отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по
същество на въпроса.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид представените
доказателства, намери следното:
Заповедното производство по чл. 410 ГПК е инициирано от
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, блок 963, ет. 1, офис 11,
представлявано от Десислав Володиев Димитров против ЕЛ. М. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. „“Индже
1
Войвода“ № 17 за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумите: 83.33 лв. – главница по Договор за потребителски кредит SO №
2582/25.06.2021г. и 57.30 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2021г. до
01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 03.12.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 450 лева разноски по делото.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
отхвърлено изцяло с аргументи, основани на разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.
3 ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./ и обосновани с
констатация за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Констатирано е, че не са налице изискванията по чл.11, ал.1, т.9
ЗПК – макар да е посочен фиксиран лихвен процент, не са посочени
условията за прилагането му, липсват и изискванията по чл.11, ал.1 т.10 ЗПК,
като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение №1 ЗПК начин. Съгласно приложения към
договора „погасителен план“, потребителят дължи 36 месечни погасителни
вноски в размер 242,70лв. в общ размер 8737,20лв., начислена такса за
експресно обслужване при отпуснат кредит в общ размер 3000.00лв.,
дължимите от потребителя плащания са достигнали общ размер 13 800.00лв.,
което води до оскъпяване с 217,39 %. Въпреки че искането за издаване на
заповед не се отнася до присъждане на начислена в погасителния план такса
за експресно разглеждане на кредита, е налице обоснована вероятност за
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, поради което на
основание чл. 411, ал.2, т.3 ГПК вземането не е безспорно и като такова е
изцяло отхвърлено.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че
доколкото клаузите за главница и договорна лихва категорично не произтичат
от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да е налице пречка за
издаване на Заповед за изпълнение за същите. Така постановеното
Разпореждане нарушава правото на заявителя да събере вземането си по бърз
начин и по опростен ред, поради неговата безспорност, по реда на
Заповедното производство по чл. 410 от ГПК. В жалбата се твърди, че
неправилно заповедният съд е приел, че не са налице изискванията на чл. 11,
ал.1, т.9, т.9а и т.10 ЗПК, доколкото законът не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Жалбоподателят излага, че неправилно
първостепенният съд е взел предвид таксата за експресно разглеждане на
документи, доколкото същата не се претендира в Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Първоинстанционният съд не е
съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
2
си по договора за потребителски кредит. Следва заключението, че
законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи,
като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита. Частният жалбоподател излага, че в отношенията
между страните действа принципът на свободното договаряне по чл. 9 ЗЗД.
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Тази
свободна инициатива е ограничена единствено от императивното изискване
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което в настоящият случай, според жалбоподателя, е
спазено.
Твърди се, че първостепенният съд е формирал погрешни правни
изводи относно наличието на обоснована вероятност за неравноправни клаузи
в процесния договор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
процесния случай Договорът за потребителски кредит е сключен по
предложение /искане/, направено от кредитополучателя, от което може да се
направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на
клаузите на договора. Същият се е запознал с преддоговорната информация,
попълнил е въпросник за кандидатстване за кредит, въз основа на които са
договорени и клаузите от договора.
Предвид гореизложеното, частният жалбоподател настоява за отмяна на
атакуваното Разпореждане № 26/11.01.2022г., постановено по ч.гр.д. №
447/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин. Претендира и присъждане на
сторените в производството разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в частната жалба и след преценка на събраните доказателства намира за
установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в законния
срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата се явява процесуално допустима и като
такава подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Безспорно по делото е, че кредитополучателят ЕЛ. М. К. като физическо
лице има качеството на потребител и попада под закрилата на ЗЗП, съгласно
§13,т.1 от ДР на ЗЗП.
3
В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК законодателят е уредил
правомощието на заповедния съд да откаже издаването на Заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. С нормата на чл.143
ЗЗП, към която изрично и пряко препраща чл.24 ЗПК, е уредена
т.нар.генерална / обща/ клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, представлява 1/ всяка
неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2/ не отговаря на
изискването за добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите не са индивидуално
определени когато те са предварително изготвени от търговеца, респ.
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им / арг.от
чл.146, ал.2 ЗЗП/; уговорени са във вреда на потребителя, а именно
накърняват се уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат се
негови законни интереси/ арг.чл.20 ЗПК/; не отговарят на изискванията за
добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.
Процесната облигационна връзка между страните - „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД и ЕЛ. М. К. представлява Договор за
потребителски кредит SO № 2582/25.06.2021г. по смисъла на чл. 9 ЗПК. В
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК са изрично посочени императивно
установени реквизити, които Договорът следва да съдържа, в това число -
общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент
по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В разглеждания договор за потребителски кредит е посочена абсолютна
стойност на лихвения процент – 37,87%, като не е уточнена базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху общата стойност на
плащанията /включва ли и таксата за експресно разглеждане на заявлението с
искане за потребителски кредит/ или върху чистата стойност на кредита.
Видно от съдържанието на договора, посочена е процентна стойност на
ГПР, без да е уточнено кои са компонентите включени в него и каква е
стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК "общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
4
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В текста на процесния договор е посочено единствено, че
ГПР е 45,19 %. Същевременно, видно от погасителния план, в ГПР не е
включена начислената от кредитодателя такса за експресно разглеждане на
кредита, която съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в същия, като с
включването и ГПР би достигнало до значително по – висок от посочения в
процесния договор размер, което би довело до оскъпяване с 217,39%. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи,
а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивно установените законови изисквания. Таксата за експресно
разглеждане е уговорена в размер, който надхвърля главницата над четири
пъти. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената от
заемодателя услуга. Това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран
предварителен размер на печалба. Така е създадена единствено предпоставка
за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което
е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа на
спазване на добрите нрави.
Действително, предмет на настоящото производство е сумата по пета
погасителна вноска: главница - 83.33 лева, договорна лихва в размер на 57.30
лева, като същата не е била заплатена при настъпване на падежа 01.12.2021г.,
а таксата за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредита не
е претендирана, но по делото са налице данни, че кредитополучателката Е.К.
е заплатила сума в размер на една погасителна вноска, съобразно
погасителния план – 383,33 лева /с включената такса за експресно
разглеждане/. Предвид това обстоятелство, следва да бъде споделен изводът
на първостепенния съд, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като
вземането към настоящия момент не е безспорно, доколкото е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител по смисъла на чл. 411, ал.2, т.3 ГПК. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че атакуваният първоинстанционен акт
ще следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а за заявителя
съществува правната възможност да предяви осъдителен иск относно
вземането си.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26/11.01.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 447/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин като
законосъобразно и правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6