Решение по дело №37/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260028
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330100037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е

№260028/2.9.2020 г.                               02.09.2020  година                            град Ямбол

                                          ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                   ХVI - ти граждански състав

На двадесет и първи август                             две хиляди и двадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

                                                                Председател: Георги Георгиев

при секретаря И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 37  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по предявен  от Н.С.С. против „ДЕМИРЕВ НМ“ЕООД  иск за признаване на установено по отношение на ответника, че между ищеца и ответното дружество е съществувало ТПО през периода 05.10.2011 г. – 26.07.2016 г., на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „***“ с месечно възнаграждение за периода 05.10.2011 г.-01.04.2012 г. в размер на 500,00 лв.;за периода  от 01.04.2012 г. до 01.01.2013 г. в размер на 620,00 лв.;за периода 01.01.2013 г. до 01.03.2013 г. в размер на 1700,00 лв.,за периода 01.03.2013 г. до 01.01.2014 г. в размер на 2200,00 лв. и в периода 01.01.2014 г. до 26.07.2016 г.  в размер на 2600,00 лв.

В исковата молба се посочва, че ищеца е работил по ТПО при ответника през исковия период по силата на трудов договор, като през времетраенето му редовно и коректно били изпращани данни в НАП. При проверка същия установил, че данните за социално и здравно осигуряване, както и за сключения трудов договор за периода 25.10.2011 г. – 26.07.2016 г. били служебно заличени от орган по приходите, за което не бил уведомен. Ето защо за същия бил налице правен интерес от установяване на трудовото му правоотношение.

Отговор на исковата молба не  е депозиран.

В с.з. ищецът ищеца поддържа иска чрез упълномощен представител, който моли за постановяване на неприсъствено решение и претендира разноски.

         Ответникът , редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.

          По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предявения иск е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл. 357 от КТ.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника. В тази насока е назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,приета като неоспорена от страните,която съдът кредитира изцяло и от която се установява,че според отчетните форми за явяването/неявяването на  работа /форма обр.76/ за ищцата С.,времетраенето на работното време,за посочения в исковата молба период бил осем часа,като според ведомостите за заплати и счетоводните регистри на ответника начисленото и изплатено нетно трудово възнаграждение за ищцата за периода 05.10.2011 г.-26.07.2016 г. било в общ размер на 40 151,33 лв. В периода 05.10.2011 г.-26.07.2016 г. ищцата С. била ползвала отпуск за временна неработоспособност-поради общо заболяване,*** и ***,за което от НОИ са й изплатени парични обезщетения,в размер на общо 24 269,50 лв. подробно описани в Таблица № *** в експертизата. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

         По разноските:

  Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лв. – депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.Предвид, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата се за производството такава в размер на 50 лв.

 

           Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „ДЕМИРЕВ НМ“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК ***, че между него и  Н.С.С. , ЕГН ********** е съществувало ТПО през периода 05.10.2011 г. – 26.07.2016 г., на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „***“ с месечно възнаграждение за периода 05.10.2011 г.-01.04.2012 г. в размер на 500,00 лв.;за периода  от 01.04.2012 г. до 01.01.2013 г. в размер на 620,00 лв.;за периода 01.01.2013 г. до 01.03.2013 г. в размер на 1700,00 лв.,за периода 01.03.2013 г. до 01.01.2014 г. в размер на 2200,00 лв. и в периода 01.01.2014 г. до 26.07.2016 г.  в размер на 2600,00 лв.

 

            ОСЪЖДА „ДЕМИРЕВ НМ“ЕООД  , със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК ***  да заплати на Н.С.С. , ЕГН **********     сумата от  450 лв. разноски за настоящата инстанция.

 

          ОСЪЖДА „ДЕМИРЕВ НМ“ЕООД  , със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК ***  да заплати по сметка на ЯРС сумата от 50 лв. – държавна такса.

                                                                                                                                                     

Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: