№ 764
гр. П., *** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430100778 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.344, ал.1 т.1, т.2, т.3 вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на
труда.
Образувано е по искова молба от Д. Д. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“С.С.“ ***, чрез адв.С.И.- АК-П., съдебен адрес: гр.П., *** против „ВИК“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя К.Т., адрес: гр.П., ул.“С.С.“
***. Посочва се в исковата молба, че ищецът заемал длъжността „***“ от 28
години в ответното дружество. Твърди се, че на ***. управителят на
ответното дружество му предложил да бъде изменено трудовото
правоотношение чрез промяна на заеманата длъжност и с понижение на
трудовото възнаграждение. Посочва се в исковата молба, че ищецът отказал.
Твърди се, че в периода ***г. до до ***г. ищецът бил в отпуск поради
временна нерабоспособност, като на ***г. бил извикан на работното си място,
за да предаде ключовете на служебния автомобил. При явяване на място,
въпреки влошеното здравословно състояние, на ищецът била връчена заповед
***/***г. , с която му бил отнет поверения в качеството на *** автомобил с
рег.№ *** с мотив „подобряване на организацията на работа“. Твърди се, че
на ***г. на ищецът била връчена заповед за уволнение на основание чл.328,
1
ал.1 т.3 КТ поради намаляване на обема на работа. Сочи се, че не е спазена
процедурата по чл.333, ал.3 КТ като не е изискано от работодателя
разрешение от централното ръководство на синдикалната организация, в
която е член ищецът, както и неспазване на чл.86, ал.1 от колективния трудов
договор от ***. Иска се от съда да постанови решение, с което съда да
признае уволнението за незаконно, да бъде възстановен ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение в размер на *** лв. месечно за оставане без работа за периода от
***г. до ***, ведно със законната лихва от датата на незаконното уволнение
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника с вх.***г.
(п.клеймо от ***), в който ответникът е взел становище за недопустимост и
неоснователност на исковете. Претендират се направените деловодни
разноски.
В съдебно заседание, ищeцът редовно призован, се явява лично и с
пълномощник С.И. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител
поддържат исковата молба и молят съда да постанови съдебен акт, с който да
уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. М.М. – САК, който
взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли съда
да ги отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е и не се оспорва от ответника, че ищецът е работел до
***г. по трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжността
„***“.
Не се спори и относно обстоятелството, че със Заповед № ***/21г. на
управителя на „ВиК“ ЕООД –П. трудовото правоотношение е било
прекратено на основание чл.328, ал.1 т.3 КТ поради намаляване на обема на
работа.
Спорно по делото е ползва ли се ищеца от закрила по чл.333, ал.3 КТ, член ли
е ищецът на синдикално ръководство в предприятието, респ. на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган и заемал ли по
2
време на уволнението тази длъжност, законосъобразно ли е прекратяването на
трудовото правоотношение от работодателя, както и дължи ли последния
обезщетение за оставане на служителя без работа, за какъв период и в какъв
размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
и гласни доказателства, назначена и изготвена е и икономическа експертиза.
Установява се от приложените документи от трудовото досие на служителя,
че Д. Д. Б. е работил по трудовото правоотношение в „ВИК“ ЕООД, считано
от ***. до ***г., като заема длъжността „***“ при трудово възнаграждение в
размер на ***., считано от ***.
Установява се още, че на ***. работодателя предложил изменение на
трудовото правоотношение, а именно служителят да заеме длъжността „***“
с изпитателен срок от 6 месеца в звено „Складово стопанство“, считано от ***
срещу основно месечно възнаграждение в размер на ***. Предложението,
инкорпорирано в допълнително споразумение №***/***. не било прието от
ищеца.
Видно от предствен по делото колективен трудов договор, че във „ВИК“
ЕООД, действа колективен трудов договор, сключен между работодателя от
една страна и формираните синдикални организации в дружеството – СО
„В.-***, СО КТ „П.“ и СО на АДС, валиден за срок до ***г.
Безспорно е по делото и се установява от справка от ***г. – *** от делото и
списъка на лицата - членове на СО на ***, че ищеца не е включен в
ръководството на СО на НБС „В. – ***, но е член на синдикалната
организация към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните.
Видно от списъка, депозиран от ответника, на *** от делото, към ***г. във
„ВИК“ ЕООД освен ищеца в дружеството са регистрирани с код по *** на
длъжността „***“ още 12 служители, а други 9 са регистрирани само за
район П. град
Установява се от заверено копие на заповед №***/***г., че процесният
автомобил Д.Л. с рег.№ *** е предаден от ищеца на друг служител, който
заема длъжността „***“ в отдел „събиране на просрочени вземания.
По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелката Б.Б. Б.а и Н.Х.М.. Видно от показанията на свидетелките,
ищецът работи в дружеството от *** като ***, преди да бъде прекратено
3
трудовото му правоотношение новият управителя на дружеството е
предложил изменение на договора и заемане от Б. на друга по-ниско платена
длъжност, но последният е отказал. Установява се още, че след прекратяване
на договора с ищеца, автомобилът, управляван от Б. бил предаден на друго
лице за управление, което не заема длъжност *** и е с по-малък стаж в
предприятието. От показанията на свидетелката се установява, че
приоритетно ищецът е работил със служителя Данчо Станчев, но след
прекратяване на трудовото правоотношение на дружеството с последния,
ищецът е управлявал МПС-то като е возел всеки, указан му от ръководството.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двете свидетелки като
обективни, безпристрастни и съответни на действителността. Показанията им
кореспондират както помежду си , така и с писмените доказателства по
делото, а именно представения КТД, списък на членовете на СО на ***,
проект за допълнително споразумение между Б. и „ВиК“ ЕООД, списък на
***ите в дружеството и др. Свидетелките Б.Б. Б.а и Н.Х.М. са дългогодишни
служители в ответното дружество, познават спецификите на работа в
предприятието и отделните работници и служители, възприели са
непосредствено определени факти от случилото се, като ясно и логично
възпроизвеждат фактите и обстоятелствата от действителност, които са им
станали известни. Ето защо съдът ги възприема изцяло като правдиви и
достоверни, съответни на обективната действителност.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена и изготвена
съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ за периода от ***г. до ***г. възлиза на сумата от ***. на ден
или общо ***. , а размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ нетно след
удръжките за данък, което е изплатено на ищеца от ответника, възлиза на
сумата от *** лв. Съдът кредитира заключението на съдебно -
икономическата експертиза, като неоспорено от страните и като изготвено от
лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се
съмнява.
Като съобрази доказателствата (писмени и гласни) и заключението на вещото
лице по назначената икономическа експертиза, в съвкупност съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 344, ал.1 т.1 КТ /
4
иск за отмяна на незаконно уволнение/, чл.344, ал.1 т.2 КТ / иск за
възстановяване на заемана предходна работа преди уволнението/, чл.344, ал.1
т.3 КТ вр. чл.225 КТ и свързаното с тях искане по чл.78, ал.1 ГПК за
присъждане на направените деловодни разноски.
Съгласно радпоредбата на чл.328, ал.1 т.3 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор при намаляване на обема от работа.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят действа
разполага със субективното потестативно право да прекрати едностранно и с
предизвестие трудовото правоотношение т.е. е налице безвиновно основание
за прекратяване на трудовия договор. Това определя и разпределението на
доказателствената тежест в процеса относно законосъобразността на
уволнението. Доказателствената тежест при спор за законност на уволнение,
при хипотезите на чл. 344, ал. І от КТ не се разпределя по правилото на чл.
154, ал. І от ГПК, а доказателствената тежест е обърната, като работодателя
трябва да установи и докаже, че законосъобразно е упражнил правото да
прекрати едностранно трудовия договор.
На първо място, съдът приема за основателно твърдението на ищеца в
исковата молба, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена при неспазване на уговореното между страните в колективния
трудов договор, а именно чл. 67 от КТД.
Съгласно чл.4а, ал.1 от КТД клаузите на договора се прилагат автоматично за
всички работници и служители – членове на синдикатите, страна по договора.
Съгласно чл.67 от КТД работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение на служител, член на синдикатите, страна по КТД, при
закриване на предприятието, съкращение на щата или намаляване на обема на
работа, след предварително писмено съгласие на ръководителя на
синдикалната секция и организация в предприятието. Съгласието се дава въз
основа на писмено искане от страна на работодателя като се посочват
мотивите за прекратяване на договора. Синдикалното ръководство в срок до 5
работни дни от писменото поискване получено от председателя на
синдикалното ръководство или упълномощени от него лица, взема решение
за даване на мотивиран отказ, и го представя на работодателя. В конкретния
случай по делото не бе представено доказателство за изпълнението на
разпоредбата на чл. 67 от КТД т.е. наличие на предварително съгласуване и
разрешение от синдикатите, при условие, че ищецът е член на СО на ***.
5
На следващо място, съдът приема за основателно и направеното от ищеца
твърдение за недоказаност на уволнителното основание по чл.328, ал.1 т.3 КТ.
В случая от представените от работодателя доказателства не се установява
обективния факт на намаляване на обема на работа за длъжността на ищеца –
*** в предприятието. Този факт не се установява по категоричен начин нито
от писмените доказателства, нито от назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, нито от събраните гласни доказателства. Не е
установено и как прекратяването на трудовото правоотношение с трето лице
по делото, което се е пенсионирало, за което се твърди от ответника, но не се
доказа, че е свързано с длъжността „***“, пряко е повлияло върху трудовата
дейност на ищеца. Видно от длъжностната характеристика на ищеца и
приложените към трудовото досие документи, длъжността му не е била
имаментно свързана са тази на служител във „ВиК“ ЕООД, заемащ
длъжността „***“. Нещо повече, в нито една от двете длъжностни
характеристики – тази за длъжността „***“ и тази за длъжността „*** в отдел
„събиране на вземанията“ не е отбелязано, че двете длъжности за
взаимозависими една от друга.
Същевременно намаляването на обема на работа трябва да има дълготраен, а
не кратковременен характер, като това обстоятелство също не е изяснено в
случая. Намаляването на обема на работа е обективен факт. При настъпването
му, въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в цялото
предприятие или в отделни негови звена. Поради намаления обем на работа,
работодателят може да изготви и по-малък щат, който да съответства на
намаления обем на работа. Ето защо, намаляването на обема на работа и
съкращаването на щата са съвместими основания и могат да се използват
кумулативно от работодателя. Намаляването на обема на работата е
самостоятелно основание за уволнение по чл.328, ал.1 т.3 КТ. Когато
съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е извършено
поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника е по
чл.328, ал.1 т.3 КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване
по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това
намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ.
премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления
обем на работата на предприятието. В тази насока е и практиката на ВКС -
*** от *** г. на ВКС по гр. д. № 7042/2013 г., III г. о., ГК,Решение № 12 от
6
25.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о., ГК и др. В конкретния
случай съдът приема за недоказано основанието, въз основа на което е
прекратено трудовото правоотношение.
Основателно е и възражението на ищеца, че не е направен подбор измежду
всички ***и в дружеството – общо 21 на брой за оценка на действителните
качества на служителя, за да формира работодателя правилна преценка кой
как работи, като оценките да бъдат обосновано обективни - резултат от
прилагането на еднакви спрямо всички оценявани служители критерии,
съответни на съдържанието на закона. В тази насока са Решение №7/2012г. по
гр.д.№ 935/2011г. IV г.о. на ВКС, Решение №33/2012г. по гр.д.№
1172/2011г., IV г.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 428/2011г., IV г.о на ВКС,
решение по гр.д.№ 605/2011г., IV г.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 1146/2009г.
по IV г.о. на ВКС, по гр.д.№ 1466/2010г. на III г.о. на ВКС и др. В тази насока
е и Т.Р. №3/3/16.01.2021г. на ОСГК на ВКС, съдържащо принципна насока
относно съдебната практика, която да се следва във връзка с обема и
естеството на съдебната проверка за законосъобразност при подбор и редица
въпроси, свързани с обективността на оценката по критерия на чл.329, ал.1 от
КТ за нивото на изпълнение на възложената работа и подлежащите на
установяване в трудовия спор нейни признаци. По делото не се представиха
от ответника доказателства за извършен подбор въз основа на показатели,
относими към критериите по чл.329 КТ – образование, общ трудов стаж във
фирмата, оценка на работата през годината и спазване на трудовите
задължения, констатирани слабости и получени награди, ниво на изпълнение
на работата, квалификация и др. Тежестта на доказване лежи изцяло върху
ответника, а последният не доказа по безспорен и категоричен начин
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо съдът приема за основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1
т.1 КТ и следва да признае за незаконно уволнението на Д. Д. Б. от „ВИК“
ЕООД –П., както и да отмени издадената със Заповед № ***/21г. на
управителя на „ВиК“ ЕООД –П..
С оглед изхода по отношение на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ и предвид
писменото доказателство - заверено копие на трудова книжка, представено в
оригинал за сравнение от състав, съдът приема за основателен иска за
възстановяване на предишната работа, тъй като съдът приема, че този иск
предпоставя трудово правоотношение, което би продължило да съществува,
7
ако не беше незаконното уволнение, която предпоставка в случая е налице.
Ето защо иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ следва да се уважи и служителя следва
да бъде възстановен на работа на длъжността, която е заемал преди
уволнението, а именно длъжност „***” в „ВиК“ ЕООД –П..
Разпоредбата на чл.225 ал. 1 от КТ предпоставя правонарушение (незаконно
уволнение), вреда (оценявана с неполученото трудово възнаграждение за
максимален срок от шест месеца) и причинна връзка между тях. Докато при
конститутивните искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ,
процесуалното задължение за доказване е в тежест на работодателя, по
осъдителния иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от
КТ – е за работника. В случая видно от заключението на вещото лице,
размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа за
периода ***г. – ***г. е в размер на ***. Видно от представената в съдебно
заседание оригинал на трудова книжка, ищецът не работи по трудово
правоотношение. Ето защо и предвид обстоятелството, че дължимата ставка
е по ***. на ден за оставане без работа, то дължимото обезщетение,
изчислено служебно от съда към датата на съдебното решение, възлиза на
сумата от *** лв. По делото не е направено възражение за прихващане с
обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, изплатено на ищеца, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Задължението по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му
изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник
или служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя
и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва
върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно
неизпълнение на задълженията. Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ е конститутивен. Конститутивното действие на
решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т. е.
уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му. Тъй
като вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на
една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като
8
обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва
покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът /вж. в т. см. и
Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр. д. №3/1995г., ОСГК/.
При този изход на спора по делото – уважаване на конститутивните искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично на осъдителния по чл.344, ал.1, т.3 КТ, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, претендираните и сторени от него разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважените искове.
По отношение на възражението на пълномощника на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
съдът установи, че по делото е налично адвокатско пълномощно, в което е
отразено, че е заплатена сумата от ***. за разноски по трите иска, а в списъка
по чл.80 ГПК се претендира сумата от 1550 лв., от които сумата от ***. за
иска по чл.344, ал.1 т.1 Кт, сумата от ***. за иска по чл. 344, ал.1 т.2 и
сумата от ***. за иска по чл.344, ал.1 т.3 КТ. Съгласно Тълкувателно решение
***г. на ОСГТК на ВКС разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма
е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така
и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите,
очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. Отбелязаното в договора за правна помощ
„внесена сума“ ***а означава реално извършено плащане. Същевременно
съгласно чл.7 от Наредба № 1 от *** г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ
или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2, а при
интерес от *** до *** лв. Възнаграждението следва да е в размер на *** + ***
за горницата над *** лв. Претендираните възнаграждения се доближават до
посочените в наредбата, съответстват на обема на фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените процесуални действия, но
предвид липсата на доказателства за реално извършен разход за сумата над
***. , то следва да бъде осъден ответника да заплати последната сума.
9
Ответникът също претендира разноски в размер на ***., за които представя
доказателство за плащане, поради което и такива му се дължат съобразно
отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ т.е. сумата
от *** лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавните такси за
уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение (чл.344,
ал.1, т.1 КТ) и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
(чл.344, ал.1, т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс за тях се събира такса в размер до ***, но не по-малко от
***. С оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство
(обема от доказателства, наведените доводи и възражения от страните и т.н.),
съдът намира, че дължимата държавна такса и по двата уважени иска следва
да бъде в максимален размер от *** за всеки от тях. Държавната такса за
осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е в размер на ***.
лева, съобразно чл.1 от ТДТССГПК. Дължимите държавни такси пред
първата инстанция са в общ размер *** а дължимото възнаграждение за
вещото лице ***. или общо сумата от *** по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ, за НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ, на Д. Д. Б. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“С.С.“ ***, направено със Заповед № ***/21г. на
Управителя на „ВИК“ ЕООД –гр.П., ЕИК ***, представлявано от управителя
К.Т., адрес: гр.П., ул.“С.С.“ ***, и ОТМЕНЯ ЗАПОВЕДТА като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 от Кодекса на труда Д. Д. Б.
с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“С.С.“ ***, на заеманата от него длъжност
преди прекратяване на трудовия му договор със Заповед № ***/21г. на
Управителя на „ВИК“ ЕООД, а именно на длъжността „***”.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл.225 от Кодекса на труда
„ВИК“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя К.Т., адрес: гр.П.,
10
ул.“С.С.“ ***, да заплати на Д. Д. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“С.С.“
***, сумата от *** (***.) лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в периода от ***г.-***г., поради незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (***г.) до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за разликата до *** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ВИК“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя К.Т., адрес: гр.П., ул.“С.С.“ ***, да заплати на
Д. Д. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“С.С.“ ***, сумата от ***а
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ВИК“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя К.Т., адрес: гр.П., ул.“С.С.“ ***, да заплати на
РС П. сумата от *** лева държавни такси върху исковете по чл.344, ал.1 т.1, 2
и 3 КТ и сумата от ***. възнаграждение за вещото лице или общо сумата от
***
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от днес пред Окръжен
съд П. с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11