РЕШЕНИЕ
№2490/2.12.2019г. гр. Пловдив
02.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично
заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2861 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември”
№250, представлявано от С.Н.-управител, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 240/16.08.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство
на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени
задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018
г. по разрешително за водоползване №301177/14.12.2005г. в размер на 9 914,00лв.
и лихва за забава в размер на 501,25 лв.
Жалбоподателят „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва
размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Иска отмяна на оспорения АУПДВ, алтернативно изменение на АУПДВ, и присъждане на сторените разноски.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител
- юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от представеното по делото
заверено копие на известие за доставяне, процесният административен акт е
връчен на 27.08.2019., а жалбата е входирана на 30.08.2019г., в срока
по чл. 149, ал.1
от АПК,
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна поради следните съображения:
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че е издадено разрешително за водоползване № 301177/14.12.2005г. издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/ на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за правото на водовземане от
подземни води, чрез два броя тръбни кладенци, разположени в имот № ***, в
землището на гр. Съединение, община Съединение, област Пловдив, място на
водоползване- „Питейно-битово водоснабдяване" на гр. Съединение, с. Найден Герово, и с.
Драгомир, община Съединение, област Пловдив.
Дължимата такса
по разрешително № 301177/14.12.2005г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г., е изчислена на база декларирано от
титуляра използвано годишно водно количество, и съобразно чл. 1, ал. 1, т. 1,
б. „б", чл. 3, чл. 7, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ. бр. 2 от
6 Януари 2017 г..
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително № № 301177/14.12.2005г. са
подадени декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с писмо с вх. №КД-04-1237 от 28.01.2019 г. (л.61)
С Констативен
протокол № ПВ2-180/18.06.2019 г. са обективирани резултатите от извършена
проверка на 18.06.2019 г. по документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 301177/14.12.2005г. (л.45)
При извършената
проверка по документи на 18.06.2019г. във връзка с изпълнение на правото на
водовземане от подземни води по разрешително № 301177/14.12.2005г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, е
констатирано, че дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2018г. -
31.12.2018г. е в размер на 9 914.00лв. (495700,00 куб.м. х 0,02 лв./куб.м.).
Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № ПВ2-180/18.06.2019 г.
(л.48.) В предходния описан КП е посочено, че дължимата такса е изчислена на
база декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за таксите за
ползване на воден обект и за замърсяване.
С покана за
доброволно изпълнение изх. №ПО-02-547/27.06.2019г г. „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от
получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр
по разрешително № 301177/14.12.2005г. за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г., в размер на 9914,00 лева, ведно с
дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по
чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по
издаване на АУПДВ.
С уведомление за
започване на производство за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № ПО-02-547(1) от 10.07.2019г. управителят на „ВиК“ ЕООД
е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва
производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от
дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси
за водовземане за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. (л.40)
С оспорения
АУПДВ № 240/16.08.2019г. – предмет на
настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
подземни води по разрешително № 301177/14.12.2005г. за периода 01.01.2018
г.-31.12.2018 г. в размер на 9914,00 лева и лихва за периода
на забава в размер на 501,25 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ
дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Приложените към
жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за
предходни години и установяват плащане на такси за 2013 г. и предходни години,
с оглед на което същите не установяват погасяване на задължения за дължимите
такси по процесното разрешително за периода 2018 г.
От
жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани
доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ
такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешително за водовземане.
АУПДВ е издаден
от компетентен орган, предвид разпоредбата на
чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма,
съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.
Съгласно
чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите.
Административният
орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на
таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще
последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. По този
начин, съобразявайки разпоредбата на чл. 26 АПК на дружеството-жалбоподател е
било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да
направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени
доказателства.
В
административното производство по издаване на оспорения акт и в настоящото
съдебно производство, дружеството не е представило нови писмени доказателства,
установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият
правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността
на издадения АУПДВ.
Съгласно
чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова
регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството
справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода
01.01.2018-31.12.2018 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни
протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.
Съгласно чл.48,
ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да
измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение на
това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително освен установените от служителя на
БДИБР в констативния протокол ПВ2-180/18.06.2019г., въз основа на подадената от
самото дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Според чл. 194а,
ал. 1 от ЗВ отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води
се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни
устройства. В ал. 3 е предвидено, че в случаите на повреда на устройствата по
ал. 1 титулярят на разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми
контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец, а съгласно
ал. 4 - при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на
измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в
двустранен протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се
допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар
или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във
водоснабдителната система на населеното място.
Според условията
за разрешаване на водовземането, поставени в разрешителните за водовземане,
титулярът на разрешителното поддържа в изправност водомерните устройства за
целия срок на действие на разрешителното; при неизправност на измервателните
устройства, таксата за водовземане се заплаща на база заявен от дружеството и
разрешен с месечния график воден обем, в границите на разрешения лимит по
разрешителното. От цитираните текстове става ясно, че контролът върху
изправността на водомерните устройства е вменен на "В и К" ЕООД, гр.
Пловдив, като титуляр на съответното разрешително за водовземане, респективно в
случай, че последното не е изпълнявало тези свои задължения, не може да черпи
права от своето бездействие.
Неоснователни са
възраженията по отношение на определения размер на публичните задължения.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща
такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194, ал.2 ЗВ таксата по
ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по този начин са
определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания от самото
дружество годишен обем на водовземане. Цената на правото на водовземане е
определена съгласно чл.11, ал.1 и чл. 12 Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г., на база
декларирани иззети водни количества и съответния единичен размер на таксата,
която за периода - 2018 г. е 0,02
лв./куб.м
Видът на водния
обект се определя в издаденото разрешително и в конкретния случай според
разрешително № 301177/14.12.2005г. водният обект е кватернен водоносен
хоризонт, който се намира под повърхността на земята и следователно
представлява подземни води съгласно легалното определение на § 1, т.24 ДР ЗВ.
Нормата на
чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла
законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на
оспорения акт за директора на Басейновата дирекция не е съществувало задължение
да уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса,
срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Следва да бъде
изрично посочено също, че справките за ползвания годишен обем вода са
представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са
посочени в приложенията към констативния протокол № ПВ2-180/18.06.2019 г. и въз
основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества са
изчислени задълженията по години.
В този смисъл е
без правно значение съществуват ли на място при каптирните кладенци водомери,
дали тези водомери работят и дали декларираните количества съответстват на
данните от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Непосочването на
целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника според
настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на
изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт,
защото в акта е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са
определени публичните задължения, самото разрешително № 301177/14.12.2005г.
също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и
констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението по
издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са
определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на
водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не
е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
С оглед изложеното,
съдът намира за неоснователно възражението, че в административното производство
по издаване на оспорения акт за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта.
За да бъде едно
нарушение на процесуалните правила основание за отмяна на акта, то същото
следва да бъде съществено такова. Нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на
административния орган. Такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила не се констатират в случая.
Неоснователно е и
възражението, че БД ИБР не е изпълнила задължението си по § 3 ал.2 от Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ,
бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г. Видно от самия текст задължението
на директорът на Басейнова дирекция с уведомление по чл. 9, ал. 4 или 5 за
дължимите такси за 2016 г. да информира писмено титуляря на разрешителното за
актуалните цели на водовземането, съгласно тарифата и/или определянето на
таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите
такси за 2017 г., не касае процесния
период на 2018г., а само 2017г.
Неоснователни са
и възраженията относно размера на законната лихва за забава.
Съгласно чл.1 от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
(ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната
лихва. Размерът на законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на
МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Задължението по
декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в
срок до 15 февруари, съгласно чл. 194б, ал. 2 от ЗВ. Това означава, че
задължението за такса за отнет воден обем за 2018 г. е следвало да бъде платено
до 15.02.2019 г., респективно като не е сторено в този срок, считано от
16.02.2019 г. върху неплатената главница се дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва, до окончателното изплащане на претендираната сума. По делото
не са ангажирани доказателства, от който се установява различен от определения
от административния орган размер на дължимата лихва за периода 2018 г. по
отношение на задълженията на дружеството-жалбоподател, описани в процесния
АУПДВ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обжалваният
пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи
издаването му, действия, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 240/16.08.2019 г., издаден от Директора на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД са установени задължения, представляващи такси за
водовземане по разрешително за водоползване №301177/14.12.2005г. за периода
01.01.2018 г.-31.12.2018г. в размер на 9914,00(девет хиляди деветстотин и
четиринадесет) лева-главница и лихва за периода на забава в размер общо на
501,25 лева (петстотин и един лев и 25 ст.).
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ