Р Е Ш Е Н И Е
№ 1645
гр.
Пловдив, 04 октовмри 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Х. Н. и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1891/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Г.Т., ЕГН **********
***, чрез адвокат Г. против Решение № 972/13.05.2022 г., постановено по
АНД № 2269/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление/НП/ № 26/08.03.2022 г., издадено от Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив, с което на касатора
е наложена глоба в размер на 300. 00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/.
Релевираните касационни основания се субсумират в
доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение
на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.
Ответникът
по касационната жалба Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Пловдив, чрез юрк. Ц. моли да се остави в сила оспореното решение на ПдРС.
Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна,
като моли решението на районния съд да се остави в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против НП № 26/08.03.2022 г., издадено от Директор
на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив, с което на С.Г.Т.
е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД.
Установено е, че на 09.11.2021 г. е извършена
проверка в животновъден обект /ЖО/ с peг. № 4214 - 0013, находящ се в землището
на с. Оризари, при която се констатирало, че лицето Т. отглежда 13 /тринадесет/
броя угоени прасета, 1 /един/ брой свиня-майка и 5 /пет/ броя подрастващи прасета
или общо 19 броя прасета, на които не е извършена официална идентификация.
Прието
е да е извършено нарушение по чл. 139, ал.1,
т.1 от ЗВМД и затова е съставен АУАН с бл. номер 0000246 /10.11.2021 г. Въз основа
на АУАН било съставено процесното наказателно постановление.
За
да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата
обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Според районния съд актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, издадени са от компетентните по чл. 472, ал. 1 и 2 ЗВМД
органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя. Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в
него също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване на правото на
защита. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Според районния съд при преценка на целия доказателствен материал са налице
достатъчно данни за виновно извършено деяние по чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗВМД от страна на С.Т. за това, че на 09.11.2021 г. в животновъден
обект /ЖО/ с peг. № 4214 - 0013, находящ се в землището на с. Оризари, е
отглежда общо 19 броя прасета без официална идентификация. Според въззивния съд
в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
защото случаят е типичен за общия случай на нарушение от този вид и защото
процесното нарушение е нарушение на просто извършване. Определеното наказание е
в минималния, предвиден от закона размер, който е законосъобразен и правилен с
оглед установените факти.
Решението
е правилно. Въз основа на правилно установените релевантни факти районният съд
е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата
касационна инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния
представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което
следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 972 от 13.05.2022 г., постановено по АНД
№ 2269 по описа за 2022 г. на Районен съд –Пловдив- I н.с.
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********
***, да заплати на Областна дирекция по безопасност
на храните - гр. Пловдив сумата от
80.00 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………