РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Русе, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500722 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №642/13.05.2024г., постановено по гр.д.№53/2023г. по
описа на Районен съд-Русе се отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като
незаконосъобразна Заповед №180/10.11.2022г., с която на Г. И. П., ЕГН
**********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
последвалото прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №7851/10.11.2022г. на ГА. Ч. - Главен
директор „Управление на хора и култура“, пълномощник на законните
представители на „Йеттел България“ ЕАД; Възстановява се Г. И. П.,
ЕГН**********, на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото
правоотношение; Осъжда се „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Г. И. П., ЕГН **********, сумата 6500 лева – брутен размер на
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г. –
11.04.2023г. и се отхвърля иска за заплащане обезщетение в брутен размер
1
1300 лева за периода 11.04.2023г. – 11.05.2023г., като неоснователен. Осъжда
се „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Г. И. П., ЕГН
**********, разноски по компенсация в размер на 714.45 лева; ОСЪЖДА се
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 360 лева.
С определение №2248/10.06.2024г., постановено по делото Районен
съд-Русе оставя без уважение молбата на адвокат И. П. за изменение и
допълване на решението в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба на Г. И. П., чрез пълномощника му
адвокат И. П., против решение №642/13.05.2024г. в частта, с която е осъден
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД да му заплати сумата 6500лв.- брутен размер на
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г.-
11.04.2023г., както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение в брутен размер 1300лв. за периода 11.04.2023г.-11.05.2023г., като
неоснователен. Счита, че в отхвърлителната обжалвана част решението е
недопустимо, тъй като е направено изявление за оттегляне на иска в тази част,
сочи, че неправилно е уважен иска за 6500лв., вместо за 7885лв., по изложени
в жалбата съображения. Иска да бъде отменено решението в обжалваните
части и постановено друго, с което искът за заплащане на обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г.-11.04.2023г. бъде
уважен за сумата 7885лв. Претендира присъждане на разноски.
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, е подал отговор на въззивната жалба
чрез пълномощник адвокат В. К., САК, с който заявяване становище за
нейната неоснователност, по подробно изложени съображения, като иска
решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез пълномощник адвокат В. К.,
САК, е подал въззивна жалба против решение №642/13.05.2024г. в частта, с
която са уважени предявените от Г. И. П. обективно кумулативно съединени
искови претенции, като: На основание чл.344, ал.1. т.1 oт KT се признава
уволнението за незаконосъобразно и се отменя като незаконосъобразна
оспорената 3аповед № 180/10.11.2022г., пo чл.344, ал.1, т.2 от KT;
Възстановява се ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото
правоотношение длъжност и на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 от
KT се осъжда „Йеттел България" EAД да заплати на ищеца обезщетение за
2
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 10.11.2022 г. до
11.04.2023 г.- за 5 месеца в размер на 6 500 лв., както и сумата от 714 лв. —
разноски по делото по компенсация. Излага оплаквания за неправилност на
решението в тези части поради нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона, иска се да бъде отменено и постановено
ново, с което исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Г. И. П. чрез пълномощника си адвокат И. П. е подал отговор на
въззивната жалба, с който застъпва становище за нейната недопустимост,
поради просрочие, евентуално-за нейната неоснователност, по изложени
съображения, счита, че решението е правилно и иска да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Г. И. П. чрез пълномощника си адвокат И. П. е подал частна
жалба против определение №2248/10.06.2024г., с което е оставена без
уважение молбата му за изменение и допълване на решението в частта за
разноските. Твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, по изложени
съображения и иска да бъде отменено от въззивната инстанция и молбата по
чл.248 ГПК-уважена.
С писмен отговор на частната жалба насрещната страна „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез пълномощник адвокат В. К., САК, заявява становище
за нейната неоснователност, по изложени съображения.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението с оглед посоченото в двете въззивни жалби, Окръжният съд намира
за установено следното:
Двете въззивни жалби са подадени в законния срок, от надлежни
страни и при наличие на правен интерес, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане.
Съдът намира за неоснователно възражението на Г. П. в подадения
отговор на въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, за
недопустимост на жалбата, поради просрочието и. В последното съдебно
заседание на 25.04.2024г. при разглеждане на делото в първата инстанция,
съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решението си в срок до 20
май 2024г. Решението е постановено на 13.05.2024г., в него е посочено, че
подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
3
съобщаването му на страните, като на страните са изпратени съобщения, с
препис от решението и отбелязване, че то подлежи на обжалване, както е
посочено в него. Съобщението е връчено на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД на
03.06.2024г., въззивната жалба е подадена по пощата и постъпила в съда на
07.06.2024г. Действително съединените с исковата молба искове подлежат на
разглеждане по реда на чл.310 и сл. ГПК-Бързо производство. В чл.315, ал.2
ГПК е посочено, че в заседанието за разглеждане на делото съдът посочва
деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването
му. Според чл.316 ГПК, съдът обявява решението си с мотивите в
двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на
делото. В случая съдът не е посочил деня, в който ще се произнесе с
решението си, а е посочил, че ще се произнесе до 20 май 2024г., което не
изпълва хипотезата на чл.315, ал.2 ГПК/ да посочи деня, в който ще обяви
решението/, поради което не може да се приеме, че от 13.05.2024г. /когато е
постановено решението/ тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
Извън това, следва да посочи и следното: Според ТР№12 от 11.03.2013, по т.д.
№12/2012г. на ОСГК на ВКС, срокът за обжалване на решение, обявено при
условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще
постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от
решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако
на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението
е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. В случая
на страните е връчен препис от решението, с указание, че подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му, при което положение
въззивната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД се явява подадена в този
срок и разглеждането и е допустимо.
По делото е безспорно, че страните са били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор
№8561/02/12/2021г., въз основа на който ищеца Г. И. П. е заемал длъжността
„Търговски представител, Търговски представител малки и средни
предприятият”, с място на работа-в или извън помещенията на работодателя
/собствени или наети/ в гр. Русе, или на други места, когато това следва от
характера на работата и в съответствие с българското законодателство, при
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1300лв. В чл.8, ал.1 от
трудовия договор е посочено, че служителят се задължава да изпълнява
4
трудовите си задължения точно и добросъвестно и в съответствие с
длъжностната характеристика и при спазване на Вътрешните правила,
установени от работодателя, а според чл.9, ал.3, в случай, че при, по повод или
във връзка с изпълнение на трудовите му задължения получи достъп до
личните данни на трети лица, да пази и съхранява в тайна тези данни и да
спазва действащото законодателство и вътрешните правила на работодателя
по отношение обработването на лични данни. По сигнал на В.Л. - регионален
мениджър малки и средни предприятия в Дирекция „Бизнес продажби“ е
проведено вътрешно разследване, което е приключило с доклад
№251/25.10.2022г., като проверката е извършена по повод подозрения на
регионалния мениджър относно валидността на договори, сключени от негови
колеги с юридически лица. В хода на разследването от работодателя е
извършена проверка на въпросните договори и е изготвена независима
графологична експертиза, според заключението на която подписите в
изследваните договори не са изпълнение от клиента И. П. И. – представител
на юридическите лица, визирани като контрагенти, а от служителя Г. И. П..
Проверяващият е препоръчал да бъде наложено дисциплинарно наказание на
Г. П., като е приел, че с действията си, последният е нарушил вътрешните
правила, правилата за обслужване на клиенти и правилата за боравене с лични
данни. С писмо изх.№170/25.10.2022г., получено от П. на 27.10.2022г.,
работодателят е изискал обяснения по чл.193 КТ. В искането на обяснения са
подробно изложени обстоятелствата, въз основа които е инициирано
дисциплинарното производство; посочени са нарушенията на трудовата
дисциплина; изискана е информация по конкретни въпроси, свързани с
нарушенията и е предоставен подходящ срок за предоставяне на обясненията.
На 31.10.2022г. Г. П. депозирал обяснения по реда на чл.193 КТ, в които е
заявил, че не е полагал подписи на описаните в писмото 14 договора и не е
нарушил установените правила в дружеството за боравене с личните данни на
потребителите на мобилни услуги. Със Заповед №180/10.11.2022г., на
основание чл.195, ал.1 и чл.188, т.3 КТ, вр. чл.187, т.3, т.8 и т.10 КТ,
работодателя е наложил на Г. И. П. дисциплинарно наказание „уволнение“ и
на същата дата е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ със Заповед №7851/10.11.2022г. Установено е, че в периода
11.04.2023г. – 01.08.2023г. Г. П. е бил в трудово правоотношение с „Бокс НАУ“
ООД, а на 01.08.2023г. е сключил трудов договор със „Спорт Депо“ АД.
5
От показанията на свид. И. И.-управител на дружествата, с които
„Йеттел България“ ЕАД е сключило договори за мобилни услуги-15 броя,
визирани в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
установено, че се познава с ищеца от години. Г. П. инициирал среща, на която
свидетелят лично подписал процесните договори за предплатени карти на
фирмите, които представлявал. Свидетелят преустановил плащанията по
договорите, тъй като „Йеттел България“ ЕАД не спазило обещанието си да му
предостави безплатно мобилни телефони, във връзка с договорите. Заявил е,
че подписите във всички предявени му в съдебно заседание договори срещу
неговото име са изпълнени от него. Пояснил е, че освен с Г., работел и с А.Ц..
Свидетелят А.Ц. е установил, че е работил заедно с Г. П. в „Йеттел България“
ЕАД, Г. имал проблеми с колегата си В.Л., който първоначално бил редови
служител, а впоследствие станал ръководител на отдела. Л. не бил доволен от
работата му през последните месеци и искал да го изгони. Част от служебните
задължения на ищеца и на свидетеля били свързани с намиране на нови
корпоративни клиенти чрез сайтове с база данни за фирми. След предложения
за промоции и тарифни планове отправени към клиентите, съответният
служител се свързвал за одобрение с регионалния мениджър. Срещите с
клиентите били провеждани на различни места – офис, заведения и др., според
желанието на клиента. Свидетелят Ц. установява, че познава И. П. И. и е
сключвал договори с него. Заявява, че подписите в предявените му в съдебно
заседание 16 документа са изпълнени от него. Пояснява, че в сайта
„Папагал.бг“ има данни за фирми и тяхната активност, а на някой от фирмите
са посочени и телефонни номера, на които звънял и предлагал услугите на
„Йеттел България“ ЕАД. Пояснил е, че след съгласуване на бъдещите
договори с мениджъра, мобилният оператор обещал да предостави устройство
на И. И. след активиране на картите, но впоследствие не спазил тази уговорка.
Свидетелят В.Л. е установил, че от м.юли 2021г. заема длъжността
„Регионален мениджър на малки и средни предприятия“ за Североизточна
България, като в задълженията му влиза да следи как колегите му изпълняват
задълженията си и понякога ходи с тях при важни клиенти. Постъпвайки на
работа му казали, че трябва да следи определени сделки на колеги, които били
съмнителни. Започнал проверка на договори за няколко месеца назад-юни,
май, април, май и установил, че много договори са сключени с едно и също
материално отговорно лице, може би над 100, с над 10 фирми-13,14. При
6
проверката установил, че всички договори са с нови СИМ карти, което не е
практика. Установил е, че няма установена процедура по какъв начин
търговските представители да намират клиенти, описва как се случва това на
практика. Отрича да е имал конфликт с ищеца, не знае дали има плащания по
14-те договора, последно като ги гледали нямало плащане, не са проверявали
ползвани ли са картите. Установил е, че до назначаването му на длъжност
„Регионален мениджър малки и средни предприятия“, Дирекция „Бизнес
продажби“, не са били в йерархическа зависимост с Г. П.. Когато станал
регионален мениджър се наложило да извърши проверка, касаеща сключените
договори с няколко ЮЛ, представлявани от едно физическо лице – И. И.ов.
Проверил договорите на Г. П. и на А.Ц., двамата имали много чисто нови
активации, на чисто нови фирми за „Йеттел“, което не е практика. Над 85-90%
от активациите-фирми и карти са от пренос на фирми от друг оператор-„А1“ и
„Виваком“. Между проверените 14 договора имало и такива, сключени от
А.Ц.. Назначеното в първата инстанция вещо лице –графолог е констатирало,
че подписите в графа „Потребител“ и „Абонат“ на изследваните договори не
са изпълнени нито от лицето И. П. И., нито от ищеца Г. П.. Последният е
изписал ръкописният текст в реквизитите „Подпис и имена“ на Заповед
№180/10.11.2022г. и Заповед №7851/10.11.2022г. и е положил подпис в двата
документа. Установено е, че подписите в реквизита „За Оператора“ в
Съгласия за обработка на данни от 25.05.2022г. към Договор за услуга
„Интернет за бизнеса“ с потребител „Тирекс БГ“ ЕООД; Рамков договор от
20.05.2022г. и прилежащите към него Договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и Приложение по абонаментни планове Бизнес про;
Рамков договор от 27.05.2022г. и прилежащите към него Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и Приложение по
абонаментни планове Бизнес про; Рамков договор от 30.05.2022г. и
прилежащите към него Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги и Приложение по абонаментни планове Бизнес про, са изпълнени от
ищеца. Експертът поддържа, че в останалите представени за изследване
Рамкови договори, сключени между ответника и различни търговски
дружества и прилежащите към тях Приложения за абонаментни планове,
Договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, Съгласия за
обработка на данни, Цени на услуги и Декларации – съгласие, няма подписи
„За Оператора“, които да са положени от Г. И. П..
7
Анализирайки събраните по делото доказателства, районният съд
е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен, тъй като не е доказано по делото поведение или
действия на ищеца Г. П., съответстващи с описаното в уволнителната заповед,
които да обосноват налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. За
основателна е приета и акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 от КТ-за
възстановяване на работа на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ,
съдът е приел, че Г. П. претендира обезщетение по 1300лв. за периода
10.11.2022г. – 11.05.2023г., но му се дължи обезщетение за пет месеца-до
11.04.2023г., тъй като е започнал работа на 11.04.2023г. и е работил до
м.август при друг работодател. За периода 10.11.2022г.-11.04.2023г. му е
присъдено обезщетение в общ размер 6500лв.-бруто, или по 1300лв. месечно-
бруто. В частта за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 11.04.2023г.-
11.05.2023г., претенцията е отхвърлена.
Настоящия състав намира, че двете въззивни жалби са
неоснователни, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Основния спор пред първата и пред настоящата инстанции се
свежда до това дали Г. И. П. е извършил вменените му нарушения на
трудовата дисциплина-подписал вместо представляващия различни 14
юридически лица-потребители, рамкови договори и договори към тях с
„Йеттел България“ ЕАД, които работодателят е приел, че съставляват
нарушения по чл.187, ал.1, т.3, 8 и 10 КТ. От заключението на назначената
пред въззивната инстанция съдебно-почеркова експертиза, е установено
безспорно, че подписите „за потребител“ не са изпълнени от И. И., законен
представител на всяко от ЮЛ, посочени като потребители в договорите. В
резултат на проведените изследвания, вещото лице е дало заключение, че
всички подписи, положени за „За потребителя" и ,,Място за полагането на
подписа на Потребителя" в описаните в т. 4 документи, са прости пo строеж,
изпълнени с ниска степен на сложност. При обектите се наблюдава
вариантност на изпълнение относно формата и размера на движение при
8
изписване на отделни елементи. Описаните съвпадения и различия не
образуват достатъчна индивидуална и устойчива съвкупност за решаване на
въпроса за тъждеството на почерка. При изпълнението им липсват характерни
признаци индивидуализиращи почерка на изпълнителят. Крайното
заключение на вещото лице е, че предвид това не може да се определи дали
подписите са или не са изпълнени от Г. И. П.. В съдебно заседание при
изслушването, вещото лице е пояснило, че за сравнителен материал е
ползвало и заявленията на И. И. и Г. П. за издаване на документи за
самоличност, както и че поради липсата на достатъчно устойчиви признаци
при изпълнение на подписа, не може да се даде категорично заключение дали
подписите са положени от Г. П.. Има сходства в някои от общите признаци и в
някои от частните признаци, но има и различия, поради което не може да се
направи обща съвкупност от индивидуалните признаци, за да се даде
категорично или дори вероятно заключение. Вещото лице е пояснило, че в
сектор БНТЛ при ОД МВР-Русе са обезпечени с технически средства и то най-
добрите. При изследването си е ползвал видеоспектрален компаратор
„Regula“, както и множество микроскопи, вкл. сравнителни, отделно цифрова
техника, всичко което може да се използва. Причината да даде това
заключение е липсата на достатъчна съвкупност от частни признаци при
изпълнение на подписа. От показанията на свидетелят И. С., изготвил
възложената му от „Йеттел България“ЕАД частна експертиза, послужила за
основание за издаване на уволнителната заповед, се установява, че съвместява
две професионални поприща-вещо лице в списъка към СГС и като такова има
частна криминалистична лаборатория, в която извършва различни видове
експертизи, основно свързани с документи изследвания, преподавател е и в
гимназия в София и във Висше училище по сигурност и икономика в
гр.Пловдив, където преподава криминалистика и съдебни експертизи. Работи
в областта на изследванията на документи 20 години, вкл. в Института по
криминалистика и МВР. Установява, че от „Йеттел“ често му възлагат
извършване на почеркови експертизи, прави по 80-90 годишно, не помни
всичките, но при идването /в съда/ си припомнил въпросната. Тя му била
възложена през 2022г., изготвил я, в такива случаи се предоставят
документите в оригинал, т.е., документите съдържащи оспорените подписи,
обект на изследване. За работниците на „Йеттел“ за сравнителен материал се
използват документи, които те са подписвали при постъпване на работа, също
9
в оригинал. В конкретния случай, ползвал, с оглед посоченото в експертизата
декларации на служителите, които те саморъчно попълвали във връзка с
трудовата има ангажираност към компанията. Не преценил, че се налага
допълнителен образец от подписа на Г. П., поради убедеността му като вещо
лице и това, която видял, вкл. и с технически средства и това, че всичко било в
оригинал. В резултат на изследването, установил, че от цялата група от
подписи, които били около 50 бр., имало пет, които се различавали по общи
частни признаци от останалите и първото му заключение било, че в цялата
тази съвкупност от подписи и обекти има подписи полагани от поне две лица,
след което последователно извършил сравнително изследване спрямо двете
лица и установил с категоричност, че по-голямата група подписи е положена
от единия служител, а втората група – петте подписа, допуснал с вероятност,
че са положени от другото лице. Името на служителя, за който с по-голяма
категоричност установил, че е подписвал документи, по спомен е П.. След
справка с експертизата, свидетелят установява, че лицата, от които са
представени сравнителни образци от подписи са Г. И. П. и А.Б. Ц.. Сочи, че
по-голямата група от подписи и обекти, които е установил като полагани от
едно лице е установил, че са положени по негово мнение и заключение от
лицето Г. И. П.. Предварително са изследвани обектите дали подписи не са
положени от лицето, от чието име са били документите и категорично е
установено, че не са. Свидетелят категорично установява, че подписите за
потребител не са положени от лицето, което е сочено за титуляр. Това станало
в рамките на друго изследване. Приемайки това изследване знаел, че се касае
за подписи, които в случая са положени от друго лице или от други лица с
опит за имитиране на графичното построение или по-скоро визуално по
някакъв начин за наподобяване на подписи от титуляра. В конкретната
ситуация, започвайки изследването и имайки предварително тази
информация, се насочил към извеждането на комплекс от общи и частни
признаци, както от обектите, така и от сравнителните образци. В едно такова
изследване се вземат предвид всички установени групови и индивидуални
признаци, в които влизат такива като темп на движение, степен на натиск и
изменение на натиска, които се установяват с технически средства и също
имат тежест и значение за извода на експертизата. По отношение на по-
голямото количество подписи и обекти, които идентифицирал като положени
от Г. И. П. на база именно на съвкупността от преобладаващи съвпадения
10
които установил, включваща както общите, така и частните признаци,
достигнал до извода, че лицето в стремежа си да положи изследваните
подписи и обекти, е вложил елементи от графичната структура на личния си
подпис поради едно просто обстоятелство, което е известно на всички, които
се занимават с почеркови изследвания, а именно че така наречения писмено-
двигателен навик на лицето в качеството му на вторичен навик, който се
изработва след нарочни упражнения, е много силен и човек трудно може да
избяга от себе си, почти е невъзможно. Пояснява, давайки си ясна сметка, че
почерковата експертиза е единствения дял от криминалистиката, в който
заключението почива както на обективно установените обстоятелства, така и
на преценката и квалификацията на експерта, че на база на установения
комплекс от общи и частни признаци, един и същ извод може да бъде
тълкуван по повече от един начин от две различни вещи лица и това не е
проблем дотолкова, доколкото преценката остава на възлагащия изследването,
в случая преценката е на съда. Стои зад личното си убеждение, обективирано
в изследването и потвърждава, че това което е изследвал доказва извода от
експертизата. На база на това, което е установил е изготвил заключението си и
стои зад направените в него изводи. Установява, че не е в трудово
правоотношение с „Йеттел“, с тях има друг тип взаимоотношения, те му
възлагат извършване на работа и са негови клиенти, каквито има и други. За
конкретната експертиза са му платили, както и за другите. Не си спомня в
конкретната ситуация дали е имало оплакване от клиент, но тъй като
обикновено се касае за документи, които се оспорват от някого, със сигурност
е имало такова оспорване. В тази експертиза не е изследвал подписа на
конкретния клиент, това е очевидно от нея.
Преди да извърши проверка за наличието на материалноправните
предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение, въззивният съд
следва да установи спазена ли е процедурата при извършване на същото. За да
наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна процедура, в която най-
напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина; на
второ място следва да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази
заповед на лицето извършило нарушението. В конкретния случай, съдът
намира, както правилно е приел и първостепенния съд, че така описаната
11
процедура по налагане на дисциплинарно наказание на Г. П. е спазена.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че работодателят е
спазил императивното изискване на чл.193 КТ, като преди налагане на
наказанието е уведомил работника за започналото дисциплинарно
производство и е поискал обясненията му по случая, като последния е дал
такива, в които е отрекъл да е полагал подписи на описаните 14 договора.
Заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на „Йеттел
България“ЕАД, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не са
допуснати дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта.
От заключението и на приетата пред настоящата инстанция съдебно –
почеркова експертиза е установено, че не може да се определи дали подписите
под договорите, положени „ За потребител“ са изпълнени от Г. П.. Вещото
лице е обосновало този свой извод с обстоятелството, че подписите са прости
по строеж, изпълнени с ниска степен на сложност, а съвпаденията и
различията в тях не образуват достатъчна индивидуална и устойчива
съвкупност, за да се реши въпроса за тъждеството на почерка. При
изпълнението им липсват характерни признаци, индивидуализиращи почерка
на изпълнителя. Този извод на вещото лице е обоснован, заключението
съвпада с това на назначеното пред първата инстанция вещо лице, поради
което настоящия състав го възприема изцяло, като компетентно и обосновано.
Няма основание и за каквито и да било съмнения у съда касаещи
квалификацията на вещото лице. При това положение, съдът приема, че по
делото не е установено по категоричен и еднозначен начин описаното в
оспорената заповед нарушение. По делото не са установено служителят Г. П.
да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както е
прието и от районния съд, поради което оспорената от него заповед е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Съдът намира, че от показанията на
разпитаният пред настоящата инстанция свидетел И. С.-изготвил частната
експетиза по възлагане на „Йеттел България“ЕАД, според която подписите
под договорите са положени от Г. П., не може да бъде направен обратен извод.
Показанията на свидетеля на практика възпроизвеждат изводите, направени от
него във възложената му частна експертиза, но те са в протИ.положен смисъл
на заключенията на експертите, дадени пред първата и пред тази инстанции.
Според чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на
12
някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при
отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията
на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. В
случая съдът намира, че показанията на свидетеля са в полза на дружеството,
доколкото с последното има трайни договорни отношения по възлагане
изготвянето на експертизи, а на следващо място е заинтересован и поради
факта, че е изготвил експертизата, която е послужила за издаване на
оспорената уволнителна заповед, поради което и обективно няма как да даде
показания в различен смисъл. Извън всичко посочено, с показанията на
свидетел не може да се постигне целения от „Йеттел България“ЕАД резултат-
опровергаване на експертно заключение. Предвид изложеното, съдът намира,
че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е установено Г. П.
да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина и поради
това тя следва да бъде отменена, както и да бъде уважен искът за
възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност.
Настоящия състав намира за неоснователна и въззивната жалба на Г.
П., подадена чрез пълномощника му адвокат П. против решението в частта, с
която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г.-
11.04.2023г. в брутен размер 6500лв.-бруто и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за присъждане на обезщетение в брутен размер 1300лв. за
периода 11.04.2023г.-11.05.2023г. В уточнение на исковата молба /вх.
№2686/25.01.2023г./ пълномощникът на ищеца е заявил претенция по чл.225,
ал.1 КТ за периода 10.11.2022г-11.05.2023г. в размер на брутното трудово
възнаграждени в размер на 1300лв. В доклада на съда по по чл.146, ал.1 ГПК
искът е посочен за същия период и в размер на 7800лв. В съдебно заседание на
15.11.2023г. пълномощникът на ищеца е направил уточнение като е
конкретизирал периода на претендираното обезщетение за оставане без работа
по чл.225, ал.1 КТ: за периода 12.11.2022г.-11.04.2023г.-за пет месеца, по
1577лв., като сумата за пет месеца е 7885лева. Видно от протокола на
съдебното заседание, пълномощникът не е предприел други процесуални
действия-да измени претенцията. При това положение, правилно съдът се е
произнесъл като е уважил претенцията така, както е заявена по период и
размер с уточнението на исковата молба от 25.01.2023г., като е отхвърлил
същата за заплащане на обезщетение за периода 11.04.2023г.-11.05.2023г.,
предвид установеното по делото, че ищецът е започнал работа при друг
13
работодател от 11.04.2023г. В тази част решението е допустимо и правилно и
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С решение №642/13.05.2024г. съдът е осъдил „Йеттел България“ЕАД
да заплати на Г. И. П. сумата 714.45лв. разноски по компенсация. Изложени са
съображения, че от приложен към исковата молба договор за правна защита и
съдействие е видно, че Г. П. е заплатил 780 лева адвокатско възнаграждение,
до приключване делото му пред всички инстанции, като по този начин
отношенията между ищеца /погрешно е посочен ответника/ и упълномощения
от него адвокат са уредени изцяло с този договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2023г. Поради това съдът е приел, че е неоснователно
искането за присъждане възнаграждение за процесуално представителство,
съгласно последващи договори (сключени, приблизително една година по-
късно), в които се сочи, че процесуалния представител е оказал безплатна
правна помощ по иска за заплащане обезщетение по чл.225 КТ, на основание
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
С молба по реда на чл.248 ГПК пълномощникът на Г. П. е поискал да
се измени и допълни решението в частта за разноските, като му бъдат
присъдени разноски и по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, каквито
не са присъдени, а е налице сключен договор за правна помощ.
„Йеттел България“ЕАД е подал отговор на молбата чрез адвокат К., с
който е заявено становище за нейната неоснователност.
С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение,
като е посочил, че в решението си е развил подробни съображения относно
начина, по който е разпределил разноските, които поддържа.
Настоящия състав намира, че частната жалба е неоснователна, поради
следните съображения:
С подаване на исковата молба от пълномощника на ищеца адвокат И.
П. е представено пълномощно от 03.01.2023г. за образуване на дело за
незаконно уволнение и процесуално представителство до приключване на
делото във всички инстанции и договор за правна защита и съдействие с
договорено възнаграждение 780лв., платимо по посочена банкова сметка,
както и платежно нареждане, удостоверяващо заплащането му. В последното
14
съдебно заседание при разглеждане на делото в първата инстанция
пълномощникът адвокат П. е представил списък за разноски по чл.80 ГПК и
два договора за правна защита и съдействие, според които е осъществил
защита и процесуално представителство по иска по чл.225, ал.1 КТ безплатно,
на основание чл.38, ал.1, 3, пр.2 ЗА, както за защита и процесуално
представителство на ищеца в трето и четвърто съдебно заседание, на същото
основание. При тълкуване на обективираното в договора съгласно чл.20 ЗЗД,
настоящия състав намира, че договореното между ищеца и адвоката на
03.01.2023г. възнаграждение от 780лв. е за образуване и процесуално
представителство по делото за незаконно уволнение, т.е. за всички искове,
предявени с исковата молба. Съдът не възприема тезата на частния
жалбоподател в молбата му по чл.248 ГПК, че присъдените разноски са само
по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, но не и за иска по чл.225, ал.1 КТ и за
явяване в трето и четвърто съдебно заседание. Принципно няма пречка по
едно дело да се представят няколко договора за правна защита и съдействие,
но това е допустимо, когато договореното в първия договор възнаграждение
се плаща на части, т.е. разсрочено и последващите договори имат характер на
разписка досежно платената сума. Настоящия състав намира, че не е
допустимо договаряне за правна защита, при което по един от договорите за
правна защита /и съответно за някои от исковете/ се уговаря с клиента да бъде
заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, а с
другите да бъде договорено безплатно представителство в хипотезата на
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА-на близък, по един от исковете и за явяване в трето и
четвърто заседание. Според настоящия състав, както е прието и от
първостепенния съд дължимите на страната разноски следва да се определят
на база договореното и платено от страната възнаграждение, което е за защита
по всички предявени от ищеца с исковата молба искове. Смисълът на
разпоредбата на чл.38 ЗА е ясен и според нея адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица;
роднини, близки или на друг юрист. Т.е. адвокатската помощ или е безплатна в
тази хипотеза или страните договарят възнаграждание за нея, а възможност да
се договаря за едните искове заплащане на възнаграждение, а за други
адвокатската помощ да е безплатна, при условията на чл.38 ЗА, според
настоящия състав е в протИ.речие със смисъла на закона и с целта на
15
института на безплатната адвокатска помощ. Отделно от това, следва да се
добави също така, че е константна съдебната практика, която приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г., - да се дължи
адвокатско възнаграждение за всеки предявен иск поотделно, е приложима,
само когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и когато
исковете произтичат от едно и също правоотношение, като в случая, което
също е аргумент за недължимост на претендираното възнаграждение по иска
по чл.225, ал.1 КТ. Ето защо частната жалба е неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а определението, с което е оставена без
уважение молбата по чл.248 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на двете въззивни жалби и изхода на
спора, направените от страните разноски остават за тяхна сметка така, както
са направени.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №642 от 13.05.2024г., постановено по гр.д.
№53/2023г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. И. П., подадена
чрез пълномощник адвокат И. П. против определение №2248/10.06.2024г. с
което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК и ПОТВЪРЖДАВА
определението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16