№ 516
гр. П., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100018 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД
срещу П. СТ. М., ЕГН **********, гр.П., ******* за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
1146,33 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
30034432479/17.01.2019 (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 222,18 лева
представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г. и
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1134,43 лева представляваща
неизплатена част от задължение за пакет от допълнителни услуги, за които суми
(главница и възнаградителна лихва) била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5157/2021 г. по описа на Районен съд П., а в частта за
задължението за пакет от допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 2000,00
лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 38,30%, ГПР 45,38 %, а общото
задължение е в размер на 2890,17 лева. Пояснява, че е налице и друг договор,
съдържащ пакет допълнителни услуги, по който задължението на ответник било в
размер на 2475,12 лева, като общото задължение възлиза на 5365,29 лева.
Пояснява, че с отпуснатата по Договора сума е рефинансирано друго
задължение на ответника в размер на 960,16 лева, като остатъкът от 1039,84 лева е
преведен по банкова сметка на ответника. Твърди, че сключването на споразумение за
пакет от допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по
него. Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това
споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат
ползвани
Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 3473,95
лева, с която сума е погасено задължение по договора в размер на 2862,35 лева по
1
договора, 377,42 лева - лихва за забава по кредита съгласно т. 12.1 от общите условия,
150,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на кредита – т. 17.4 от общите условия и
84,18 лева законна лихва. Пояснява, че е погасено част от задължението за
възнаградителна лихва, като остатъчното такова е в размер на 222,18 лева и с плащане
в размер на 1340,00 лева е погасено част от задължението за пакет от допълнителни
услуги, като остатъчното такова е в размер на 1134,43 лева.
С оглед моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1146,33 лева - представляващи
главница по договор за потребителски кредит 30034432479/17.01.2019 г. ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 222,18 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2020 г.
до 20.01.2021 г. и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1134,43 лева
представляваща неизплатена част от задължение за пакет от допълнителни услуги.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. С възражението си по чл. 414 ГПК е
възразил, че Договора съдържа неравноправни клаузи и такива, противоречащи на
добрите нрави.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват, като ищецът
изразява писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между ответника и ищеца е сключен Договора, съгласно който на
ответника е предоставен кредит в размер на 2000,00 лева (960,16 лева рефинансиране
на предходно задължение и 1039,84 лева отпусната сума). Установява се още, че
страните са постигнали съгласие фиксираният годишен лихвен процент да е в размер
на 38,30% (0,11% на ден, начисляван върху усвоена и непогасена главница), а ГПР –
45,38%. Постигнато е съгласие кредита да бъде издължен за срок от 24 месеца на
анюитетни вноски съгласно погасителен план, като размера на задължението възлиза
на общ размер от 2890,17 лева (главница и лихва). Съгласно чл. 5 от Общите условия
кум Договора, ГПР включва допускания, че Договорът е валиден за срока, за който е
сключен, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си. Посочено е, че общото
задължение по кредита е сума в размер на 5365,29 лева, което включва главница,
възнаградителна лихва и 2475,12 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
От приетото по делото, оспорено от ищеца относно наличието на задължение
единствено в размер на 1039,84 лева заключение на допуснатата ССчЕ се установява,
че ответникът е усвоил сумата по Договора в размер на 1039,84 лева чрез банков
превод, като вещото лице е посочило, че не е му е представена информация за
рефинансиране на предходно задължение. Вещото лице е установило (признатото и от
ищеца с допълнителна молба), че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на
3482,10 лева, която е отнесена за частично погасяване на задължения за главница,
договорна лихва, задължение по закупен пакет за допълнителни услуги, такси (за
извънсъдебно събиране на кредита съгласно посоченото от ищеца) и лихва за забава.
Посочено е също, че ако се приеме, че задължението по договора е в размер на
1039,84 лева, то изцяло е погасено.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
2
изводи на съда:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключен
договор за потребителски кредит.
С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на ответника
и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото производство е
сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1146,33 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
30034432479/17.01.2019 г. ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
до окончателното изплащане на задължението; 222,18 лева представляваща договорна
лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г. и осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 1134,43 лева представляваща неизплатена част от задължение за
пакет от допълнителни услуги.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим. Извън предмета на
настоящото производство остава претенцията за мораторна лихва в размер на 84,18
лева за периода от 20.01.2021 г. 28.09.2021 г. (по издадената заповед за изпълнение),
както и други договорни задължения, но за да се даде отговор какво е задължението по
Договора, съдът следва да го изследва в цялост.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника,
както и такова за предоставяне на допълнителни услуги, предаването на заемната сума
на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните
вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на
допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5).
че е изпълнил задълженията си по договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на сума в общ размер на 2000,00 лева. Това е
така, защото съгласно Договора именно това е размерът на отпуснатия кредит, като без
значение е, че с част него е погасено друго задължение. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
3
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните
по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на
договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да
възстанови заетата сума при условията на Договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото
Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на
възнаградителната лихва в писмена форма, както и годишния процент на разходите (с
подробно изброени допускания), пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5,
ал. 10, т. 6 ЗПК и задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази
обективни данни и приложимото право, настоящият състав приема, че претенцията за
присъждане на възнаградителна лихва е валидна.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение, заявителят може да предяви иск за вземането, поради което този иск е
процесуално допустим. Ищецът е претендирал осъждане на ответника за съма в размер
на 1134,43 лева – непогасена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, което е било в размер на 2475,12 лева.
От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се установява, че длъжникът може да се възползва от една или
всички посочени услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Това Споразумение , представлява самостоятелна сделка с правна
същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така,
доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната
престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да
се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с
правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в
съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите -
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС,
решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС,
Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни
услуги е 124% от стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а
същевременно 4 от услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост
от допълнителни предпоставки, т.е. са услуги под условие, които в конкретния казус са
останали нереализирани, а единствената услуга, която се сочи, че е използвана -
приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на самия кредит, се
покрива с действие, което така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи
преценка за наличие на условията за отпускане на кредит, и се различава единствено
по срочността си, която по никакъв начин не оправдава заплащането на определената
цена.
Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги е обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в
по-кратки срокове и от предоставянето на бъдещи възможности за същия, следва да се
4
отчете, че се касае за договор, при който има икономически по-слаба страна и
заплащането не на „цена на услуга“, а на „възможността длъжника да поиска промяна
на договора“, както поддържа страната. Предвид характера на тези възможности, част
от които са отлагане на определен брой погасителни вноски и възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на дата на падеж, не
могат и няма как да оправдаят завишаване за дължимата сума по договора.
С оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на „пакет за
допълнителни услуги“ са нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, поради което такива задължения не са възникнали за длъжника.
Иск за установяване на вземането по клаузата за начисляване на такса за
събиране на вземането (т. 17.4 от общите условия) не е предявяван, но както бе
посочено съдът е длъжен да изследва Договора в цялост за да определи задължението
по него – така Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020
г., ОСГТК. Настоящият състав приема, че тази уговорка противоречи на чл. 33, ал. 1
ЗПК. В настоящия случай се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника. Поради това клаузата в договора за потребителски кредит, с
която се предвижда, че кредитополучателя дължи такси за извънсъдебно събиране е
нищожна.
Иск за установяване на вземането относно обезщетение за забава също не е
предявяван и остава извън предмета на настоящото производство, но по горните
съображения следва да бъде изследван, тъй като от ССЕ се установи, че ищецът е
отнесъл част от полученото плащане за нейното погасяване. В заключението по
приетата ССЕ е изчислено, че ответникът е изпаднал в забава на 21.02.2019 г. като
задължението за мораторна лихва е в размер на 377,42 лева до 21.01.2021 г. и 92,33
лева от втората дата до 29.09.2021 г. – общо 469,45 лева.
При така установената фактическа обстановка и правни изводи, съдът приема, че
задължението на ответника по Договора се формира от главница, възнаградителна
лихва и законна лихва (обезщетение за забава) ), като по относно размера им съдът
кредитира ССЕ - общо 3359,62 лева (2000+890,17+469,45). Същевременно се установи,
че ответникът е заплатил сума в размер на 3482,10 лева – надплатил е 122,48 лева,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни -
погасени чрез плащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора такива не му се
дължат, вкл. в рамките на заповедното производство.
Ответникът не е доказал и претендирал разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх.В срещу П. СТ. М., ЕГН **********, гр.П., ******* искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
1146,33 лева - главница по договор за потребителски кредит 30034432479/17.01.2019
г., ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за
5
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението; 222,18 лева - договорна лихва за периода от 20.03.2020 г.
до 20.01.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № 5157/2021 г. по описа на Районен съд П. и осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 1134,43 лева - неизплатена част от задължение за пакет от
допълнителни услуги като неоснователни – погасени чрез плащане.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6