Р Е Ш Е Н И Е
№ 1011
гр. Пловдив, 31 май 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети
май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №959
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Л.И.К., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат К.У.- пълномощник, обжалва Решение №113 от 20.01.2023г.
по Н.А.Х. дело №20225330206644 (6644) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г.,
I-ви наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №6315040, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с който на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер на 400,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции. На 25.05.2023г. по делото
постъпва молба с Вх.№11449 от адвокат У., с която поддържа касационната жалба.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание.
Чрез Районен съд- Пловдив е представено становище (отговор) по касационната
жалба от юрисконсулт И.П.- пълномощник, за неоснователност на касационната
жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени до минималното възнаграждение
по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 23.10.2020г., около 15:01ч., в гр. Пловдив,
на бул. “Асеновградско шосе“ срещу №1, е прието за установено, че в посока към Асеновград
се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “АУДИ А
6“, с Рег.№РА***КН, със скорост от 82 км./ч. (всъщност с 85 км./ч., от която е
приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за
движение в населеното място от 50,00 км./ч., с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението
и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“ №581, като за целта е
изготвен клип (снимка) №21646. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№РА***КН,
е регистриран като собственост на М.Л.К.,ЕГН **********. Установеното движение
на посочения автомобил със скорост от 82 км./ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се издава ЕФ,
Серия К №4091370, с който на М.Л.К.,е наложена глоба в размер на 400,00 лева.
ЕФ, Серия К №4091370 е връчен на 27.08.2022г. вероятно на М.Л.К.,като на
01.09.2022г. в ОД на МВР- Пловдив постъпва Декларация с Вх.№100600-15465 за
предоставяне на информация по нарушение № във връзка с разпоредбите на чл.189,
ал.5 от ЗДвП от М.Л.К.,. Според декларацията на М.К.,, на 23.10.2020г., в
09:30ч. ползването на процесния автомобил е предоставено на Л.И.К., като на
23.10.2020г., в 15:01ч. превозното средство е било във владението на Л.К. Като
приложение към молбата са представени: заверено копие от ЕФ, Серия К №4091370;
както и заверено копие от свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) на Л.И.К..
Съответно, ЕФ, Серия К
№4091370 е анулиран и се издава процесният ЕФ.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява правилно решение, като потвърждава оспореният ЕФ.
Според разпоредбата на
чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден
в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, което обстоятелство не се оспорва от касатора.
Нужно е да се посочи, че
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва
законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето
от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране
(идентифициране) на водача.
На следващо място, видно
от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-33804 от 26.10.2020г.,
представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.),
съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 23.10.2020г.,
в периода 12:00ч. – 16:00ч., в гр. Пловдив, на бул. “Асеновградско шосе“ срещу
№1, посоката на движение на контролираните МПС е “от север към юг“ (към
Асеновград).
Пак според посочения
протокол, в рамките на периода 12:00ч. – 16:00ч. на 23.10.2020г. са установени
общо 41 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на касатора К. нарушение
(15:01:36ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна)
система за контрол, а изготвеният за целта клип (снимка) №21646, попада в
обхвата на изготвените статични изображения от №21608 до №21648.
По преписката (по
делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена
процесната АТСС (в служебен автомобил с Рег.№РВ*****ВС), съгласно изискването
на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
По преписката (по
делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с №10.02.4835 от 24.02.2010г., издадено от Български институт по
метрология (БИМ), според което удостоверение мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на привилата за движение тип “TFR1-M“, с производител “ТИНЕЛ
ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за
измерване под №4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.
По преписката (по
делото) е налично и заверено копие на Протокол №8-33-20 от 28.09.2020г. от проверката
на процесната мобилна АТСС, тип “TFR1-M“ №581, издаден от Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, в Сектор
“Управление на собственост“ - полицейска техника, в Главна дирекция “Национална
полиция“ на МВР, удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип
“TFR1-M“, с №581, е преминала успешно проверка за съответствие с одобрения тип
и същата съответства на одобрения тип. Съответно, процесната АТСС е годно
средство за измерване за период от една година, считано от 28.09.2020г.
Предвид гореизложеното,
процесният ЕФ е правилен и законосъобразен и като го потвърждава, районният съд
постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Що се отнася до
възражението на касатора, че възможността за ангажиране на отговорността му е
преклудирана поради изтичането на предвидената от закона давност за това, то
същото е неоснователно.
Според Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдите Лозан
Панов и Румен Петров, 1. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни; 2. Разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс (НК).
От своя страна,
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК установява, че наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за
всички останали случаи (какъвто е настоящият),
А според разпоредбите на
чл.81 от НК, (2) Давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
В случая, давността за извършеното на 23.10.2020г. нарушение е прекъсната с
издаването на процесния ЕФ (направено на 05.09.2022г., според нарочна справка
от АИС АНД), поради което не е изтекла давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК
(23.10.2023г.), нито пък давността по чл.81, ал.3 от НК (23.04.2024г.).
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР- Пловдив следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №113
от 20.01.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330206644 (6644) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., I-ви наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, Серия К №6315040, издаден от Областна дирекция на МВР-
Пловдив, с който на Л.И.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400,00
лева.
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………