РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110103130 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги от
16.07.2018г. за мобилен номер * по абонаментен план „Джуниър” и Договор за лизинг от
16.07.2018г. за устройство *, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 3,39 лв. Изтъква
се, че по договорa за мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването му ищецът се е
задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а последният се е
задължил да заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план от 7,99 лв.
както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение
на задълженията му, а с договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното
и възмездно ползване на горепосоченото устройство като последният се е задължил да
заплаща дължимите лизингови вноски. Навеждат се доводи, че съгласно договора за
мобилни услуги ищецът е направил отстъпка на предоставеното по договора за лизинг
устройство от стандартната цена в размер на 86,13 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си като за ползваните от ответника услуги по договора за мобилни услуги за
периода от 25.06.2018г. до 04.10.2018г. не са заплатени дължимите абонаментни такси в общ
размер на 349,74 лв., в резултат на което е прекратил договорите с начисляване на неустойка
в размер на 87,72 лв. по фактура с №********** от 25.10.2018г. Ищецът твърди, че за
неустойката е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2091/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Изтъква, че същата е дължима, поради което отправя искане до съда да бъде установено
1
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №841 от 04.09.2020г. по частно гражданско дело №2091/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва предявения иск. Изтъква, че по делото
липсват доказателства за упражняване правото на ищеца едностранно да прекрати
възникналото с ответника облигационно отношение по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да
обуслови възникване на задължение за последния да заплати неустойката. Навежда доводи,
че уговорката за неустойка е недействителна тъй като противоречи на добрите нрави и е
неравноправна. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 16.07.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *,
съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги по абонаментен план „Джуниър”, а последният се задължил
да заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 7,99 лв.
Страните уговорили отстъпка в размер на 86,13 лв. от стандартната цена в размер на 103,86
лв. за устройство*, по отношение на което съгласно сключения на същата дата договор за
лизинг ищецът предоставил на ответника временното и възмездно ползване, а последният се
е задължил да заплаща лизингова цена от 100,47 лв. на 23 броя месечни лизингови вноски
по 3,39 лв. При прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, допълнена с
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове и с
разликата между стандартната и лизинговата цена на предоставеното устройство,
съответстващи на оставащия срок на договора. При възникване на облигационните
отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията
на *с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни планове. За
ползваните от ответника услуги за периода от 25.06.2018г. до 24.08.2018г. ищецът издал
фактури с №********** от 25.07.2018г. и №********** от 25.08.2018г., със срок за
плащане 09.08.2018г. и 09.09.2018г. Във фактурите са начислени вземания в общ размер на
325,97 лв. за абонаментни такси и лизингови вноски по процесните договори, както и за
абонаментни такси по договори за мобилни услуги за мобилни номера *. На 25.10.2018г.
ищецът издал и фактура №********** със срок за плащане 09.11.2018г., в която начислил
2
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 855,91 лв.
Поради липсата на доброволно изпълнение, на 03.09.2020г. ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК относно вземането за неустойка от 87,72 лв., равняваща се на сбора от
трикратния размер на месечния абонамент без ДДС и разликата между стандартната и
лизинговата цена на предоставеното устройство, съответстващи на оставащия срок на
договора, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2091/2020г., по описа
на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 04.09.2020г.
издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение по сключения между страните договор за
мобилни услуги, по който ищецът е изпълнил задължението си към ответника и реално му е
предоставил ползването на мобилни услуги за периода от 25.06.2018г. до 24.08.2018г., за
които последният не е заплатил тяхната стойност. Това е породило правото на доставчика на
услугите едностранно да прекрати договора и да претендира от потребителя заплащане на
уговорената в него неустойка. По делото, обаче липсват доказателства за валидно
упражняване на това право от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови
възникване на задължение за ответника да заплати претендираната сума от 87,72 лв. В
същия смисъл е и т. 19в от Общите условия, на която се позовава доставчикът на услугите
като основание за едностранното прекратяване на договора, изискваща отправяне на
едномесечно писмено предизвестие до потребителя. При това положение претенцията по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *. с ЕГН: ********** от *, иск по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването
на вземането от 87,72 лв. /осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/,
представляващо неустойка по фактура №********** от 25.10.2018г. за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 16.07.2018г. за мобилен номер * по
абонаментен план „Джуниър”, за което е издадена заповед за изпълнение №841 от
04.09.2020г. по частно гражданско дело №2091/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд.
3
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2091/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4