О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
22.01.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 19 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул.“Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Тервел Янчев Кънев- управител, чрез
юрисконсулт Десислава Александрова, срещу Разпореждане № 3756/22.11.2018 г.,
постановено по ч.гр.дело № 2308 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд
в частта, с която е отхвърлено заявлението за неустойка в размер на 533.94 лв.
и за разходи в размер на 36.00 лева.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което е
факултативно, едностранно и формално, съдът дължи проверка на формалната
редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ,
а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като тези относно претендираното
вземане за разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по
исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .
По отношение заключението на съда за нищожност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави, развива доводи, основани на
правната същност на неустойката и нейните функции, съгл. чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова приема, че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Позовава се и на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и счита, че не е налице визираната в него
хипотеза, при която тя е нищожна само, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна
и канкционна функция. Оспорва мотивите на съда, че е
нищожна само на основание противоречие с добрите нрави.
Относно сумата, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, за чиято дължимост
страните са постигнали съгласие, сочи, че те са начислени съгласно чл.10а ЗПК. Твърди, че тези допълнителни услуги са вследствие
на виновно неизпълнение от страна на заемателя на
договорното му задължение да върне получената сума в уговорения срок. С оглед
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК прави извод, че законодателят е предвидил
възможността за начисляване на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Ловешкия
районен съд и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районният съд е уважил заявлението и издал разпореждане
№ 3756/22.11.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 за главницата, договорната лихва, мораторната лихва, както и за разноските, а отхвърлил
заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за неустойката и за таксите
за извънсъдебно събиране на вземането. Приел е, че в тази част искането
противоречи на закона и добрите нрави, за което съдът следи служебно на
основание чл.411, ал.2,т.2 .Позовава се на чл.33
от Закона за потребителския кредит.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и мораторна лихва (лихва
за забавено плащане на главницата), включва и неустойка (533.94 лв.), разходи
за извънсъдебно събиране на задължението по кредитната сделка (36 лв.). В
заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника,
който не е изпълнил задължението си в 3-дневен срок да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно: две физически лица-поръчители, всято от
което да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния му размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има- кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер-
„Заемодателя”, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия
срок на договора. Посочен е размер на неустойката от 889.90 лева. Таксата за
разходи е отразена като дължима при забавяне заплащането на падежа на
погасителна вноска, която се увеличава при настъпване на дълготрайна забава
(брой дни, изрично посочени в договора) и е определена в размер на 45 лева.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка и такса имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на
длъжника да осигури поръчител, към когото са предявени значително завишени
изисквания относно неговата платежоспособност или банкова гаранция в размер на
цялото задължение в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на
договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните
принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост,
изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Ловеч е правилно и законосъобразно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3756/22.11.2018 година,
постановено по ч.гр.дело № 2308 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд
в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* срещу длъжника Ф.А.И., ЕГН **********, от с.Александрово, п.к. 5560,
ул.”Опълченска” № 22, относно претендираните
неустойка в размер на 533.94 лева и разходи за извънсъдебно събиране в размер
на 36.00 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: