Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1696 Година 05.12.2019 Град
С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и втори ноември Година 2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4333 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 143, ал. 2, във вр.с чл. 149 СК.
Ищцата А.С.З.,
като майка и законен представител на малолетните деца Б.А.А. и С.А.А., твърди в
поправената си искова молба, че с ответника били родители
на тези деца -, на -. Не живеели заедно от около три години. Ответникът живеел
в гр. В., а тя и децата им в С.З. в самостоятелно жилище, което било собственост
на родителите й и се намирало на посочения в исковата й молба адрес. Цялата
издръжка на децата и домакинството се осигурявали от нея. Тя закупувала всички
необходими за децата вещи, играчки, дрехи, обувки, а при болест и нужните
лекарства. Заплащала таксите за детската градина. Осигурявала им нужните
средства за развлечение, театър, детски спектакли и кът. Целогодишно им давала
имуностимуланти, пробиотик и хомеопатични средства за повишаване на имунитета,
за закупуването на които също били необходими средства. През летата на 2018 - 2019
г. ги водила на море и осигурила изцяло средствата за това. От раздялата й с ответника
до края на май 2019 г., същият й платил, след изрични и неколкократни
настоявания, три пъти по 150 лева, а за рождения ден на децата й предоставил
общо 300 лева, като част от тях били за заплащане на тържеството им, което било
организирано в детски кът в С.З.. Бил виждал децата им единствено на рождените
им дни през 2018 и 2019 г. Получавала доходи единствено от трудово
правоотношение. Нямала други доходи и имущество, от което да осигурява такива.
Считано от 01.01.2019 г. размерът на МРЗ бил 560 лева, а минималният размер на
издръжка - 140 лева. Децата били на възраст, в която за задоволяване на нуждите
им били необходими все повече средства. Нямала данни към момента ответникът да
не бил работоспособен или с намалена работоспособност, както и да дължал
издръжка на други лица. Разполагал с необходимите възможности да осигурява такава
на малолетните си деца в претендирания от нея размер, обусловен от нуждите им. Искането
е да се осъди ответника да заплаща на всяко от малолетните си деца, чрез ищцата,
като тяхна майка и законен представител, по посочената банкова сметка, ***,
считано от 23.08.2018 г., до настъпване на законни основания, за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът А.Б.А. оспорва по размер предявените
искове над 140 лева месечна издръжка на всяко от малолетните деца от подаване
на исковата молба занапред, а от дължимите издръжки за минало време моли да се
приспаднат платените от него такива с парични преводи в общ размер от 1150 лева,
с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок
отговор и писмено становище от 21.11.2019 г., а в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Д. С.З. представя социален доклад, с който взема писмено
становище по закрила правата и интересите на малолетните деца на страните в
настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Малолетните деца Б.А.А. и С.А.А. са родени на *** г. и
към датата на приключване на съдебното дирене са на възраст - и -(л.
6-7). Техни
родители са страните по делото. Те не са сключвали граждански брак, видно от
социалния доклад и показанията на свидетелите П. и З. (брат
на ищцата),
които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и
не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства (чл.
172 ГПК). След
раждането на тези им деца страните заживели заедно в жилище в С.З. на
родителите на ищцата (св. П. и З.).
Преди две-три години обаче се разделили, като ищцата останала да живее с децата
в жилището на родителите си в С.З., а ответникът заживял при своите сестра и
майка в гр. В. в жилище на неговите родители, видно от социалния доклад и
показанията на свидетелите П. и З.. От последните, преценени съвкупно с
частичните признания на ищцата в исковата й молба и пред изготвилите доклада социални
работници, както и от представените от ответника с отговора му, и неоспорени от
ищцата, разписки, се установява още, че по време на тази раздяла на страните,
ответникът не е осигурявал ежемесечна издръжка на децата си, с изключение на
преведените за такава от него на ищцата за миналия период от 10.10.2018 г. до
11.07.2019 г., общо 1150 лева (л. 42-49).
Вярно е, че в тези разписки не е посочено основанието за тези му преводи. Но
също така е вярно, че ищцата не е оспорила същите разписки, тъкмо напротив,
признава, макар и частично, в исковата си молба и социалния доклад, че
ответникът й е превеждал за издръжка на децата им, след нейни настоявания, не
повече от 3-4 пъти годишно, суми от по 100 и 150 лева (л.
65). Поради
това съдът намери за установено от съвкупната преценка на тези доказателства,
че преведените от ответника на ищцата горепосочени суми по представените с
отговора му разписки, са превеждани именно за издръжка на малолетните им деца. Поради
това следва да се приспаднат от дължимата им се издръжка за минало време.
Доколкото обаче в тези разписки ответникът не е посочил кои точно месечни
издръжки на тези си деца е заплатил със същите, то следва да се приеме, че с
тези суми той е погасил най-старите дължими се на тези му деца ежемесечни
издръжки за минало време, считано от началото на исковия период от 26.08.2018
г., тъй като са най-обременителни за него, защото за забава в плащането им се
дължат лихви по чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК (чл.
76, ал. 1 ЗЗД).
Нуждата
от издръжка на малолетните деца на страните, съдът прецени с оглед на
обикновените условия на живот за тях, като взе предвид възрастта им и
обстоятелството, че видно от социалния доклад и показанията на горепосочените
свидетели, посещават -, за която се плаща месечна такса от 50 лева на дете,
както и -, за които се плаща 20 лева месечна такса за дете, а малолетното дете С.
посещава и -, за което се плаща такса от 2.50 лева на посещение (л.
10 и 65). А
възможностите
на родителите им да му осигуряват издръжка,
съдът определи
според техните доходи, имотно състояние, квалификация и
работоспособност, като в тази насока взе предвид и обстоятелствата, че никой
от тях няма и друго ненавършило пълнолетие дете, от реда на малолетните
им деца, на
което също да е задължен безусловно да осигурява издръжка,
както и че тези деца се отглеждат от тяхната майка (т. 7 от ППВС № 5/1970
г.).
От социалния
доклад и представеното от
ищцата удостоверение за доходите й се установява още, че същата има - и работи
по трудово правоотношение в -, от което
е получила за периода от юни 2018 г. до май 2019 г. брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 10 525.62 лева или средно месечно брутно
трудово възнаграждение за същия период от 877.14 лева, като в декларацията си
за семейно и имотно състояние е декларирала, че не получава други доходи от
свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава недвижими имоти и МПС,
освен получаваните от нея „детски“ (л. 8-9 и 65). Последните
представляват месечна помощ за отглеждането на тези й деца по -, която е в
размер на 75 лева месечно за двете деца (-ЗДБРБ
за 2019 г., Обн. ДВ, бр. 103/2018 г. и -ЗДБРБ за 2018 г., Обн. ДВ, бр. 99/2017
г.) (л.
8). Тя
следва да се приспадне при определяне на дължимата им се издръжка (ППВС
5/1970).
Ответникът
не е представил декларация за семейното си и имотно състояние, като от
представените с отговора му удостоверение, страници от трудова книжка, заповед
за уволнение, предизвестие и регистрационна карта е видно, че до 16.09.2019 г.
е работил по трудово правоотношение в -, от което правоотношение е получил в
периода от октомври 2018 г. до септември 2019 г. нетно трудово възнаграждение в
общ размер от 8173.93 лева или средно месечно нетно трудово възнаграждение за
същия период от 681.16 лева, като на 16.09.2019 г. трудовото му правоотношение
е било прекратено поради съкращаване в щата и същият се е регистрирал на
19.09.2019 г., като безработен, в Д. В. (л.
36-41). По
делото обаче няма и доказателства същият да е неработоспособен или с намалена
работоспособност. При това положение възможностите му следва да се преценяват с
оглед средномесечният осигурителен доход за страната на трудоспособният
български гражданин, който за август 2019 г. е 972.20 лева по данни на НСИ,
публикувани в интернет. Поради това съдът намери, че въпреки неоснователните му
доводи за противното в отговора и становището на пълномощника му, той разполага
с възможности да осигурява издръжка на всяко от своите малолетни деца в
границите на дължимата се от него такава, обусловени от нуждите им, тъй като е
работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). По делото няма
данни никой от родителите на тези деца да има и други ненавършили пълнолетие
деца, на които също безусловно да е задължен да осигурява издръжка (чл.
141, т. 1 СК). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените
искове са доказани напълно в своето основание. Според чл. 143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. А според чл.
149 СК, издръжката за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяването на иска. В случая по делото се
установи, че ответникът не е живял в едно жилище с малолетните си
деца от преди повече от две години, тоест и през исковия период от 26.08.2018
г. до приключване на съдебното дирене, както и че през този
период не им е осигурявал ежемесечно
дължимата им се издръжка, с изключение на
преведените от него за част от този минал период от 10.10.2018 г. до 11.07.2019
г. общо 1150 лева за такава издръжка, които, с оглед изложеното, следва да се
приеме, че са погасили дължимата се на всяко от тези му деца ежемесечна издръжка
от 154 лева за частта от миналия исков период от 26.08.2018 г. до 18.12.2018 г.
Поради това предявените от
ищцата, като майка и законен представител на тези деца, искове за
плащането й, следва да се уважат, считано от 18.12.2018 г. и
отхвърлят в останалата им част, за миналия исков период от 23.08.2018 г. до
18.12.2018 г. (чл.
143, ал. 2, във вр. с чл. 149 СК).
С оглед всичко
изложено, съдът
намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на всяко
от малолетните деца на страните, с оглед възрастта им
и правилното
им
развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна
общо сумата от 257 лева месечно, от която 37.50 лева се
покриват за всяко от тези деца от получаваната от майка им месечна помощ от 75
лева по чл. 7, ал. 6 ЗСПД, а останалата част от сумата от 219.50 лева за всяко
от тези деца, следва да се поеме от техните родители. От същата, съобразно
обстоятелството, че е работоспособен, ответникът може
и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка за всяко
от тези си деца в размер на 154 лева, а
останалата част от сумата,
до необходимите за всяко от тях от родителите
им по 219.50 лева месечно, следва да се поемат от тяхната
майка, ведно
с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и
възпитание. При това положение предявените искове по чл. 143,
ал. 2, във вр. с чл. 149 СК за присъждане на издръжка на тези деца следва да
бъдат уважени до
сумата от 154 лева месечна издръжка и за периода от 18.12.2018 г. до настъпване
на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (чл. 146, ал. 1 СК). В останалата им част, над тази сума до претендираната с всеки
от тях по-голяма от 200 лева месечна издръжка и за миналия период от 23.08.2018
г. до 18.12.2018 г., същите искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Понеже
ищцата
е освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл.
83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата се за същото държавна
такса в размер на 544.95 лева върху присъдените издръжки на малолетните
деца и за минало време, следва да бъде възложена в тежест на
ответника
(чл. 78, ал. 6 ГПК). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
от ищцата разноски по делото за заплатено от същата адвокатско
възнаграждение
в размер на 180 лева, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата
от 138.60 лева. Неоснователно е
възражението на пълномощника на ответника в становището му от 21.11.2019 г. за
прекомерност на това възнаграждение, тъй като е уговорено под минималния размер
от 300 лева, определен по аналогия с чл. 7, ал. 6, във вр. §1 от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под
който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл.
78, ал. 5 ГПК).
Основателно е обаче искането на пълномощника на ищцата в хода на делото по
същество за намаляване, поради прекомерност, на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 600 лева, тъй като настоящото дело не разкрива
никаква фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела (л.
62).
При това положение, платеното от ответника адвокатско възнаграждение от 600 лева
се явява прекомерно съобразно действителната му правна и фактическа сложност.
Поради това следва да му се присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, съответен на минималното адвокатско възнаграждение от 300 лева по чл. 7,
ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (чл. 78, ал. 5 ГПК). Поради
това, при този изход на делото, сторените от ответника разноски за същото до
този намален размер от 300 лева от заплатеното от него адвокатско възнаграждение, следва да се
възложат в тежест на ищцата съразмерно с отхвърлената част от исковете или
сумата от 69 лева (чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК). В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по същото на 06.12.2019 г., от
която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН
**********, с адрес ***, да заплаща по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, на малолетното
си дете Б.А.А., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител А.С.З.,
с
ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна
издръжка в размер на 154 лева, считано от 18.12.2018 г., до
настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този предявен иск за
присъждане на ежемесечна издръжка на това дете В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, над сумата от 154 лева месечно до претендираните 200 лева
месечно и за миналия период от 23.08.2018 г. до 18.12.2018 г.
ОСЪЖДА А.Б.А. с п.с.,
да
заплаща по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, на
малолетното си дете С.А.А., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител А.С.З.
с п.с., ежемесечна
издръжка в размер на 154 лева, считано от 18.12.2018 г., до настъпване
на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен този предявен иск за присъждане на ежемесечна
издръжка на това дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 154 лева
месечно до претендираните 200 лева
месечно и за миналия период от 23.08.2018 г. до 18.12.2018 г.
ОСЪЖДА А.Б.А. с п.с., да
заплати на А.С.З. с п.с., сумата от 138.60 лева за
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.С.З.
с
п.с., да заплати на А.Б.А. с п.с., сумата от 69 лева за
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Б.А. с п.с., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата
от 544.95 лева за дължима се за производството държавна
такса върху
присъдените издръжки на
малолетните деца и за минало време.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд
в двуседмичен срок от 06.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: