Решение по дело №3186/2020 на Районен съд - Бургас

                                             Р Е Ш Е Н И Е 

№ 260455                                   15.03.2021г.                                                   град Бургас

                         

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав

На осми март през две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                   Председател:  Мариела Иванова

Секретар: Недялка Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 3186 по описа за  2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба „Топлофикация  Перник” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, която е предявил срещу ответника Р. С. С., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от  364.66 лева – главница за ползвани топлинни услуги за жилище, находящо се в гр.  П., *** през периода 01.05.2017-31.03.2018 год. и изравнителна сметка за м.юли 2018г. със знак минус, както и сумата от 95.03 лева – мораторна лихва за забава, дължима за периода 09.07.2017г. -06.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.11.2019 год. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 4861 от 17.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10612/2019г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените в заповедното и в исковото производство разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане на експертни заключения по въпросите, поставени в исковата молба.

В с.з. ищецът не изпраща представител.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Р. С. С. не е представил писмен отговор.

В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника  моли за отхвърляне на иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :

            Със заповед  № 4861 от 17.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10612/2019г. по описа на БРС е разпоредено ответникът Р. С. С. да заплати на ищеца „Топлофикация Перник” АД сумата от 364,66 лв. (триста шестдесет и четири лв. и шестдесет и шест ст.), представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018 г. и за м. юли 2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ***, сумата от 95,03 лв. (деветдесет и пет лв. и три ст.) - мораторна лихва, дължима за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 364,66 лв., считано от 19.11.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от заявителя разноски по делото.

В изпълнение на разпореждане от 23.04.2020г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 10612/2019г. по описа на БРС, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.

От  ангажираните по делото писмени доказателства – Нотариален акт № *** по нот.д.№ ***/200г. на нотариус с район на действие РС Перник, се установява, че за исковия периода  ответникът е бил собственик на процесното жилище, с адрес:  гр.  П., ***. В законния срок ответната страна не е оспорила този факт и не е поискала събиране на доказателства в тази насока, поради което следва да бъде приет факта, че към процесния период ответникът е собственик на имота. Обстоятелството, че осем години след покупко-продажбата  имотът е ипотекиран в полза на трето лице не променя горния извод.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния обект се намира в присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество сграда в режим на етажна собственост.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Перник” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Перник, които са одобрени с  решение № ОУ-011 от 14.04.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (горното обстоятелство се установява от справка на интернет сайта на комисията). В чл. 3, ал. 1 от общите условия е посочено, че купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

В чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката е предвидено, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без нуждата от писмено приемане от купувачите, като в случаите на несъгласие с предложените условия купувачите имат право писмено да предложат различни условия. Данни за несъгласие от страна на ответника с някое от общите условия няма.

От данните по извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за исковия период абонатът е ползвал топлинна енергия за един радиатор, щранг лира и за сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че има сключен договор за топлинно разпределение между ищеца и „Директ“ ЕООД за сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника. Системата за дялово разпределение е въведената в тази сграда. Топломерът, намиращ се в абонатната станция на сградата, е преминал първоначална и последваща проверки за сертификация  на всеки две години и за процесния период е бил технически изправен. Според вещото лице сумите за топлинна енергия са начислени правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката от фирмата, извършваща дялово разпределение. Методиката за дялово разпределение е спазена, както и всички нормативни документи при разпределение на изразходената топлинна енергия между отделните обитатели.

Ежегодно са връчвани изравнителни сметки на представител на етажната собственост, но не са подавани възражения в законоустановените срокове.

От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия период ищецът е издал 12 фактури /конкретно индивидуализирани в заключението/ на обща стойност 364.66 лв. за начислена топлинна енергия.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Понятието "потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката, като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие; § 1, т. 13 ДР на ЗЕ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

 От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

При наличието на доказано качество на ответника на потребител на топлинна енергия, като собственик на топлофициран имот ответникът се явява страна по договор за доставка на топлинна енергия със страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което е възникнало вземане за цената на доставената топлинна енергия.

От събраните доказателства се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за един радиатор, щранг лира и за сградна инсталация. Същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер. Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно изготвена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице е установило и посочило точното количество потребена от ответника топлоенергия и битово гореща вода (Приложение №1). Начислените прогнозно суми са били коригирани след извършен действителен отчет на топломерите и водомера с издадените изравнителни сметки, срещу които ответникът няма данни да е подавал възражения. Начислените количества топлоенергия са съобразени и с данните на общия топломер на абонатната станция, който притежава необходимите сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на 28.11.2016год., установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № СИ №01956 от горецитираната дата.

Позовавайки се гореизложеното съдът намира за доказано количествата на потребената от ответника топлинна енергия и нейното отчитане. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода.

От цитираната съдебно-техническа експертиза, както и от изготвената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че потребената в процесния апартамент и незаплатена от ответника топлоенергия за процесния период възлиза на сумата от 364.66 лева, а дължимата мораторна лихва за забава, дължима за периода 09.07.2017г. -06.11.2019 год възлиза на сумата от сумата от 95.03 лева и по делото не са представени доказателства за тяхното заплащане от ответника.

Предвид изхода от спора на ответника следва да се възложат разноските, сторени от ищеца в заповедното производство в размер на 75лв. и тези в настоящото производство в размер на  825лв.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. С., ЕГН: **********, с адрес ***, че съществува вземане на „Топлофикация  Перник” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ в размер на  364.66 лева – главница за ползвани топлинни услуги за жилище находящо се в гр.  П., *** през периода 01.05.2017-31.03.2018 год. и изравнителна сметка за м.юли 2018г. със знак минус, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.11.2019 год. до окончателното й изплащане, както и в размер на 95.03 лева – мораторна лихва за забава, дължима за периода 09.07.2017г. -06.11.2019 год.

ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация  Перник” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от  75лв. съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация  Перник” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от 825лв. съдебно-деловодни разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               

 

                      

                                                              Районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала: НД