Р Е Ш Е Н И Е
Номер / .02.2021 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар: Наталия Зирковска
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 71 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и
е образувано по касационна жалба от П.Г.Я., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника й адв.Ж.М. ***, против Решение №260527/07.12.2020г по АНД №2654/2020г на ВРС, 45 с-в, с което е потвърдено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“- Варна НП № 20-0819-001932/11.06.2020г и наложената на касаторката
Глоба в размер на 200лв. на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по изричното препращане
на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и
допуснато съществено процесуално нарушение, като се твърди, че ВРС не е отчел
допуснато в хода на АНП съществено процесуално нарушение – необсъждане на
възражението на Я. по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, в резултат на което и поради
необсъждане показанията на нейната свидетелка в последното открито съдебно
заседание е достигнат неправилен извод за механизма на ПТП, а оттам – и за
отговорността на касаторката. С тези съображения настоява за отмяна на
решението и на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание Я. се представлява
от адв.П.М. от АК- Варна, който поддръжа изцяло жалбата и настоява за
уважаването й.
Касационният ответник чрез процесуалния си
представител ст.ю.к.К. А. е депозирал
писмено становище с.д.№ 955/19.01.2021г, с което сочи законосъобразност и
обоснованост на обжалваното решение, оспорва жалбата като неоснователна и настоява
за отхвърлянето й, като претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба
като сочи, че за настоящата инстанция действа забрана за нови фактически
установявания.
Касационната инстанция намира, че жалбата е
неоснователна.
След анализ
на събраните в хода на съдебното дирене пред него релевантни гласни и писмени
доказателства, с обжалваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 28.04.2020г около 14:18ч касаторката
управлявала л.а.“Мерцедес МЛ 400“ с рег.№ В 7882 НТ по бул.“Сливница“ в
гр.Варна, като на кръстовището с бул.“Република“ предприела маневра –
извършване на ляв завой в посока бул.“Вл.Варненчик“. При навлизане с автомобила
в кръстовището на зелен сигнал тя отнела предимството на насрещно движещия се
по път с предимство – бул.“Сливница“ в посока центъра на града,
л.а.“Фолксваген“ с рег.№ В 3500 ВТ, управляван от св.Марин Х.. Настъпил сблъсък
между двата автомобила, вследствие на който л.а.“Фолксваген“ отскочил и блъснал
спрелия и изчакващ на червен сигнал на светофарната уредба л.а.“Тойота“ с рег.
В 3789 ВМ, управляван от св.Т. Т.. В следствие на ПТП настъпили материални щети
за трите автомобила - в предните части на л.а.„Мерцедес“, в предна лява горна
част, предна част и предно ляво окачване на л.а.“Фолксваген“, и в предна лява
част на л.а.“Тойота“. Анализирайки подробно показанията на посочените
свидетели, на актосъставителя св.З., частично тези на св. А. Т. (отчитайки
евентуалната й заинтересованост от изхода на спора), на данните в протокола за
ПТП относно настъпилите материални щети по трите автомобила, декларациите на
водачите в хода на АНП, докладни записки и справки, въззивният съд възприел
така описаните местоположение на автомобилите преди и по време на ПТП и
механизма на настъпването му.
За установеното административно нарушение,
квалифицирано по чл.37 ал.1 от ЗДвП, против Я. бил издаден АУАН от 28.04.2020г,
предявен й лично. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН тя депозирала писмено
възражение с твърдение, че ПТП е предизвикано от л.а.“Фолксваген“, който не
спрял на червен сигнал на светофара, а навлязъл в кръстовището, в което три
автомобила, първият от които нейният л.а.“Мерцедес“, изчаквали да се изтеглят
на червен светофар. Назначената от АНО на осн.чл.52 ал.4 от ЗАНН комисия с
председател и трима членове изискала и събрала възможните доказателства, вкл. докладни
записки от актосъставителя и свидетеля по АУАН, в резултат на което била
изготвена Справка рег.№819р-15130/10.06.2020г до АНО със заключение, че
съставеният против Я. АУАН е правомерен и законосъобразен. Въз основа на същия
е издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.179
ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП наложил на касаторката глоба в размер на 200лв.
При така установената фактология ВРС приел от правна
страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като
самостоятелни отменителни основания, те съдържат минимално изискуемите за редовността
им от формална страна реквизити, конкретно за НП - тези по чл.57 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон ВРС приел, че вмененото
на Я. административно нарушение е правилно квалифицирано по чл.37 ал.1 от ЗДвП
(водач на нерелсово ППС, завиващо наляво за навлизане в друг път, е длъжен да
пропусне насрещно движещите се ППС), същевременно то е и съставомерно, и
безспорно доказано. Предходният съдебен състав обсъдил подробно и мотивирано
отхвърлил като неоснователни всички възражения на настоящата касаторка в тази
насока. Съдът приел за безспорно установено, че Я. е навлязла в кръстовището с
л.а.“Мерцедес“ на зелен сигнал на светофарната уредба, и доколкото там липсва
секция за ляв завой, а и според всички свидетелски показания св.Х. със своя
л.а.“Фолксваген“ се е движел по същия път – бул.“Сливница“ направо, също при
зелен сигнал на светофара. Така управляваният от Х. л.а. е представлявал за Я.
насрещно движещо се ППС по см.чл.37 ал.1 от ЗДвП, което тя е била длъжна да
пропусне, преди да завърши маневрата си ляв завой. Вместо това обаче
касаторката е отнела предимството му и е предизвикала ПТП с материални щети, с
което е осъществила състава на нарушение по чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП. По отношение на наложената глоба въззивният съд посочил, че тя е с
фиксиран от законодателя размер, поради което липсват основания за изменението
й. С тези мотиви ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и
претендираното от тях юрисконсултско възнаграждение в предвидения с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ минимален размер от 80лв.
Касационият състав преценява тези изводи като
доказателствено обвързани, обосновани и правилни, изцяло ги споделя и се
позовава на тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Въззивният съд е дал
отговор на всички възражения, наведени с въззивната жалба пред него, и правилно
е преценил тяхната неоснователност с оглед приложимия процесуален и материален
закон. Такива са и възраженията, релевирани с касационната жалба.
На първо място категорично не отговаря на истината
твърдението в нея, че възражението на Я. по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не било
обстойно разгледано от комисия, което според нея съставлява самостоятелно
отменително основание за НП. Доказателство за противното е горецитираната
Справка, изготвена от комисията и приложена по АНП, цитирана и в самото
постановление, с което АНО е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,
т.е. не е налице соченото процесуално основание за отмяна на НП.
На второ място касационният съд счита, че показанията
на св. А. Т. правилно не са били кредитирани от ВРС, макар и по различни от
неговите съображения. В противоречие с показанията на свидетелите Х. и Т. –
участници в ПТП и очевидци, и данните от полицейските служители, че на това
кръстовище няма отделна секция за ляв завой за маневрата, предприета от Я.,
нейната свидетелка твърди, че касаторката е завършила маневрата си на червен
сигнал на светофара, при което и Х. с управлявания от него л.а.“Фолксваген“ е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал, отнемайки нейното предимство. Това
твърдение не може да бъде кредитирано – от една страна то противоречи на
показанията на св.Т. (третият участник в ПТП, за когото липсва съмнение за
пристрастност), че той е изчаквал на червен сигнал, т.е. за останалите двама
водачи Я. и Х. сигналът е бил зелен, вкл. и в момента на удара, което изключва
достоверността на показанията на Т., че сигналът за тях двамата също е бил
червен. От друга страна – и по-съществено – това твърдение на св.Т. противоречи
на данните, декларирани от самата Я. в декларацията от 28.04.2020г (деня на
ПТП), приложена по АНП, където тя е посочила, че е довършвала маневрата си на
жълт сигнал на светофара, и че причина за ПТП е, че Х. не спрял на жълт сигнал,
а тя се изнасяла на жълт сигнал. Поради изложеното настоящият съдебен състав
намира, че показанията на св.Т. противоречат на останалата доказателствена
съвкупност (гласни и писмени доказателства, вкл. декларацията на касаторката),
поради което правилно са били изключени от кръга на доказателствата,
съобразявани от въззивния съд при формиране на правните му изводи.
В идентичен
смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд
с проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни
пороци. Други такива, налагащи неговата ревизия или отмяна, не бяха
констатирани и в хода на задължителната служебна проверка по реда на чл.218
ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба против него като
неоснователна.
При този изход на делото претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде
уважена в специалния минимум от 80лв. по чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260527/07.12.2020г
по АНД №2654/2020г на ВРС,45 с-в, с която е потвърдено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“ – Варна, НП № 20-0819-001932/11.06.2020г и наложената на П.Г.Я., ЕГН **********,***,
глоба в размер на 200лв. на осн.чл.179ал.2
вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Г.Я., ЕГН **********,***,
да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.