№ 2897
гр. София, 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110157903 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 257,43 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 08.06.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 18.04.2018 г. и 71,82 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски
по договор за лизинг от 18.04.2018 г. с предмет: мобилно устройство NOKIA 3 Black за
периода от 10.10.2018 г. до 18.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г. до окончателното плащане, за които суми по ч.
гр. дело № 38783/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.09.2020 г.
Ищецът „Т..... ЕАД твърди, че между него и ответника ИВ. Р. Р. е съществувало
облигационно правоотношение въз основа договор за мобилни услуги № ********* от
08.06.2016 г. с предмет: предоставяне на мобилен № 0895 622 752, към който е сключено
допълнително споразумение № *********, както и въз основа на договор за лизинг от
18.04.2018 г. с предмет: предоставяне на мобилно устройство NOKIA 3 Black. Поддържа, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения по посочените договори, допускайки
забавени плащания в общ размер на 125,25 лв. към 10.10.2018 г., което е станало основание
за предсрочното прекратяване на същите. Допълва, че на абоната са начислени вземанията,
произтичащи от всеки от тях, за което е издадена фактура № **********/10.11.2018 г., част
от която са следните суми: 257,43 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 08.06.2016 г., наичислена на основание р. 4, т. 4 от
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
18.04.2018 г., и 71,82 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от
18.04.2018 г. с предмет: мобилно устройство NOKIA 3 Black за периода от 10.10.2018 г. до
18.03.2020 г., начислена на основание чл. 12 от Общите условия, чието заплащане ищецът
претендира. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ИВ. Р. Р. не оспорва процесните вземания,
като посочва, че на 18.12.2021 г. е платил същите в размер на 330 лв. Изразява готовност за
заплащане и на сумата от 149,25 лв.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото съдържание;
изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на съответната услуга и
мобилното устройство за ползване от ответника, както и тяхната цена.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото съдържание;
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на
договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила задълженията си в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят всички елементи от горепосочените
фактически състави.
На ищеца следва да бъде предоставена възможност да изрази становище по
твърдението за плащане на процесните вземания.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които следва да се
приемат като доказателства по делото, като тяхната доказателствена стойност ще бъде
изследвана по същество на спора.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 38783/2020 г. по описа на
СРС, 79 състав.
Налице са предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като
на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2022 г. от
11:45 ч., за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на ищеца „Т..... ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да изрази
2
становище по твърдението на ответника за плащане на процесните вземания.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 38783/2020 г. по описа на СРС, 79
състав.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3