№ 470
гр. Бургас, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря М. Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502165 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК,
образувано по въззивната жалба на „Елкабел“ АД ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б***, представлявано от В.Б.Б. и Л.Ч.Н.
изпълнителни директори( заедно) чрез процесуални представители адвокати
Св.Н. и М. И. от БАК, със съдебен адрес: гр. Б****, против Решение
№2215/13.10.22 г.по гражданско дело №2182/21 г. по описа на БРС, с което е
ОТМЕНЕН на осн. чл.537,ал.2 от ГПК нотариалният акт на дружеството с №
***** г. том***, рег. №****, нот.дело ***** г. за собственост върху делбения
недвижим имот, за разликата над 80 193/ 86653 кв. м. идеални части, до
пълния признат му с акта размер от 83 993/86653 кв. м. идеални части и е
ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ при
подробно описани в диспозитива на съдебното решение квоти, при участието
на съделители: В. Б.А. с дял 1900 кв. м. ид.ч. и М. В. Б. с дял от 1900 кв. м.
ид. ч.( общо 3800 кв.м. ид. ч. от делбения имот).
Страната оспорва извода на районния съд, че заявената от
горепосочените две физически лица претенция за собственост върху общо
3800 квадратни метра идеални части от делбения имот, е основателна.Намира,
1
че в случая не са налице предпоставките, посочени в членове 1,2 и 4 от
Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими
имоти(ЗВСВОНИ) за реституция на собственост върху отчужден недвижими
имот, а именно: имотът да е бил собственост на общия на съделителите Б.
наследодател И.К., както и да е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, за имота да
не е получено обезщетение, имотът да съществува реално до размерите, в
които е бил отчужден и към момента на влизане в сила на
ЗВСВОНИ(25.02.19992г.)да е бил собственост на държавата.
Тези предпоставки трябвало да са налични кумулативно, но в случая
това не било така.
БРС бил допуснал и съществени нарушения на процесуалните
правила. Бил изградил възприятията си върху селективно избрани
доказателства, които не се ползват с необходимата доказателствена сила и
без да прецени в съвкупност всички данни по делото.
Относно заповедта на кмета на община Бургас №1908/21.10.****., се
оспорва изводът на БРС, че тя поражда вещен ефект за наследниците на И.К..
Позовава се на реституционен ефект по силата на закона, при наличието на
визирани в чл.1 от същия предпоставки, които следвало да съществуват
кумулативно, но в случая не са налични.
Относно липсата на предпоставки за възстановяване на
одържавения имот- празно дворно място от 3800кв.м. твърди, че: към
момента на реституцията, отнетият имот не съществува реално до размерите,
в които е бил отчужден. При отнемането бил празен(според акта за завземане
на недвижимия имот на К. за държавен № 133/07.09.49 г.), а сега застроен,
което е пречка за възстановяването на правата на собствениците.Позовава се
на ТР№ 1/17.05.95г. - ОСГК на ВС и на ТР№ 6/ 10.05.2006 г. по т. д.№6/2005
г. на ОСГК на ВКС. Имотът бил част от площадката, предадена за ползване
на ОСП „*****“ за строеж на завод, по-късно включена в тази на кабелен
завод „******“ гр. Бургас, а сега в производствената територия на
правоприемника му- „Елкабел“.Върху 3350 кв.м. от бившето празно дворно
място била разположена част от цех за кабели с хартия, с обща застроена
площ 13 980 кв. м. Тогава били построени, съществуващи и сега сгради,
собствени на дружеството, посочени в опис, приложен към акта за държавна
собственост № 11142/05.08. 93г. Към датата на влизане в сила на закона,
2
процесният имот от 3800 кв.м. бил изгубил своя самостоятелен характер, т.к.
кадастрално и функционално е станал част от територията на нов промишлен
обект- завода за кабели в гр.Бургас и не можел да бъде отделен нито
обособен като самостоятелна реална част -обект на собственост. Теренът не
можел да се отдели от сградата. Той придобивал обслужващо,
несамостоятелно предназначение към нея.
Застрояването било пречка за реституция и на незастроената част
от държавния имот, т.к. нямало данни тя да отговаря на изискванията да
бъде обособена като самостоятелен обект на собственост. Косвените
доказателства за водени между страните съдебни дела установявали
възможност за реституция само върху 330 кв.м., незасегнати от извършеното
след национализацията строителство. Позовава се на установените с гр.д.
№2543/1994г. на БРС и на гр.д. №597/1996г. на БОС права на наследниците на
К..
Съдът не бил напътил страните към допълнително установяване на тези
релевантни за възникването на реална реституция факти, нито служебно
събрал нужните за правилното разрешаване на спора доказателства.
Относно акта за държавна собственост(АДС) №11142/05.07.1993г.-
Според чл. 5 ал. 3 ЗДС, той не поражда права, имал уведомително
оповестителен характер, не и конститутивен, а създаването му представлявало
вътрешно служебна дейност по съхраняване на актовете за собственост и
отчета на държавната собственост. Затова първата инстанция необосновано
приела, че този имот не е включен в активите на дружеството, като изрично
изключен от тях(вж. т.2“г“ от ТР №4/14.03.16г. по тълк. Д.№4/2014г. на ОСГК
на ВКС). Цитираното разрешение не намирало приложение в настоящата
хипотеза.
Поддържа се необоснованост на извода на БРС за обема на правата на
дружеството в имота, изводим от приложения по делото АДС, в който
процесните 3800 кв.м. са изключени. Актът за преобразуване на
предприятието за разлика от АДС, имал вещен ефект, но в случая е издаден
през 1996 г., три години след АДС. По делото липсвал акта за преобразуване
на предприятието, поради което съдът неправилно се бил позовал на т. 2 от
ТР 4/ 2016 година на ВКС.
Счита обаче, че дори площта от 3800 кв.м. в АДС от 1993 г. да се
3
изключи, нямало данни тя да е била обособена за въззиваемите Б. като
самостоятелен имот, да е била деактувана и да е напуснала патримониума на
държавата,предвид реално попадащите под Цеха за кабели с хартия 3350
квадратни метра от бившето празно място на К..
Наследниците никога не били владели този терен или части от него,
т.к.той винаги е бил в границите на заводската площадка. Затова бившите
собственици поискали и получили обезщетение с акции по реда и условията
на чл. 18 от ЗППДОП (отм.) в размер от 673 броя акции от капитала на
дружеството, които наследниците без да оспорват откъм оценяване
потвърдили, че приемат като пълно обезщетение за правата си на собственост
в имота, находящ се в територията и в активите на „Елкабел“ АД Бургас.
Горните лица не били се легитимирали пред нито една институция, като
притежаващи собственост върху терена и нямали титул за вещни
права(нотариален акт)за него, не са подавали и декларации пред надлежните
органи на приходната администрация за тези си права.
Възразява се и срещу изводите на БРС за нищожност на
споразумението за прехвърляне на акции по чл.18 от ЗППДОП(отм.)от
07.07.1999 г., т.к. то не страдало нито от пороци на формата, нито от такива
на съдържанието, които да обосноват недействителността му.Процедурата по
обезщетяване не била опорочена, т.к. в процеса не се събират доказателства,
че върху възстановените 3800 кв.м. е било реализирано незаконно
строителство. В случая не се изисквала и писмена форма за сделката, предвид
чл. 18 ЗЗД, т.к. едната страна е Държавата, представлявана от министъра на
промишлеността.
В обобщение на изложеното се моли за отмяна на постановеното
съдебно решение, като заявените от съделителите В. Б. и М. Б. претенции за
собственост върху общо 3800 кв.м. идеални части от процесния делбен имот,
бъдат оставени без уважение и делбата бъде допусната между останалите
съделители и дружеството, при квота 83 993 кв.м. ид.ч. за последното.
При условие на евентуалност се моли правото на собственост на
горепосочените две съделителки да бъде признато на база осъществена
реституция върху незастроените към датата на възстановяване правото на
собственост 330 кв.м. идеални части от имота.
В тази връзка са направени и доказателствени искания, оставени от
4
съда без уважение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем О. К.
Н. ЕГН ********** от гр.Б***, чрез адв. И. Т. БАК, със съдебен адрес: гр.
Б***, в която жалбата се сочи за основателна, а решението на Районния съд за
неправилно в обжалваната част.Страната поддържа заявената пред първата
инстанция позиция, че конституираните в производството по допускане на
делбата В. Б*- А* и М. Б., не са собственици в делбеното имущество, че са
получили обезщетение на основание чл. 18 ЗППДОП(отм.) в акции за
процесния терен и, че същите не следва да вземат участие в делото. Сочил е
също, че в производството по делбата не участват всички наследници на
покойния собственик на празно дворно място от 3800 кв.м. - И.К..
Поддържат се доводи, като изнесените в жалбата срещу правилността
на правните изводи на първата инстанция, досежно правата на В. и М. Б..
Моли се делбата да бъде допусната без участието на посочените две лица.Не
се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от В. В. Б*- А*
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С***** и М. В. Б. ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр. С***, чрез адв. Б. К., със служебен адрес: гр.Б****
В отговора се изтъкват безспорните за делото факти, че заявената от
двете съделителки част била одържавена на основание ЗОЕГПНС, а със
Заповед №1908/21.10. 1992 г.на Кмета на Община Бургас, на основание чл. 1,
ал.1, вр. чл.4, ал.1 е разпоредено деактуването й като държавен имот и
предаването й на правоимащите наследници на И.К., както и че К* К. и Л* Б*
са тези наследници (като негови низходящи). Затова определят спора като
концентриран върху материално правния въпрос, на кого принадлежи
собствеността на процесните 3800 кв.м., за които“ Елкабел“ АД се е снабдил
с констативен нотариален акт, въз основа на писмени доказателства през
2019г. Решението на първата инстанция било постановено при правилно
приложение на материалния закон и задължителната практика на ВС и ВКС,
видни от ТР№ 1/17.05.95 г. на ОСГК на ВС и ТР№ 6/10.05. 2006 г. на ОСГК
на ВКС, вкл.и на практиката на касационния съд, поради което се моли за
потвърждаване.
Възраженията в жалбата по приложеното право, се сочат за изцяло
неоснователни, а нотариалният акт, от който черпи правата си ищцовото
5
дружество- за своевременно оспорен като неверен, досежно притежаваните от
въззиваемите Б. имот. Поддържат се изцяло правните съображения на първата
инстанция от мотивите на обжалваното решение. Констативният нотариален
акт бил издаден на база АДС за имота на дружеството, а в него изрично е
посочено, че са приспаднати възстановените терени, един от които е
процесният на наследниците на И.К., реституиран по силата на закона през
****. Следователно имотът няма как да е преминал в активите на
дружеството с акта за преобразуването му през 1996г. по силата на чл. 17а от
ЗППДОП(отм.). Счита за налични всички изискуеми от чл.1 от ЗВСВОНИ
предпоставки за постигане на директния реституционен ефект по закон в
полза на бившите собственици. Изрично се поддържа, че споразумението от
07.07.95г. не е породило правно действие, т.к. е недействително ( липсвала
изискуемата от закона за валидност на прехвърлянето на вещни права върху
недвижими имоти нотариална форма).
Дори да се счете обаче, че горното споразумение е породило правно
действие, то касае само застроената площ от парцела, не и незастроената
такава, от което се извежда, че най-малко тя не следва да се счете за
включена в дълготрайните материални активи на „Елкабел“ и за нея е
изключено приложението на чл. 18 от ЗППДОП(отм.)Т.е. за тази незастроена
част споразумението отново се явява нищожно, за което страната била
направила своевременно възражение.Самата незастроена площ от имота
възлизала на 1428 кв.м., отговаряща на изискванията на чл. 19 от ЗУТ (за
площ и лице) за имот в урбанизирана територия и образуването на
самостоятелен парцел било възможно.
Също така и доколкото застроеното представлявало незаконен
строеж(липсвали доказателства за обратното) и с оглед това, че при
сключването на споразумението вече е бил в сила ЗОСОИ,предвиждащ
компенсации чрез финансови инструменти и дялово участие само при
невъзможност за реална реституция, имотът на Б. следвало да се приеме за
изцяло реституиран в тяхна полза по силата на закона.
Възразява се и по направените от въззивника доказателствени
искания.
Служебната проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба
за допустима.
6
Доказателствените искания на въззивната страна са оставени без
уважение, по съображения, изнесени в определението по горната проверка.
Проверката на въззивния съд по чл.269 от ГПК, сочи обжалваното
съдебно решение за валидно, но то е недопустимо, поради следните
съображения:
Производството по делото е за делба на съсобствен имот, по претенция
с правно основание чл.34 от ЗС и чл.341 и сл. от ГПК, в първа фаза – по
допускането й.
Предмет на делбата е ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр.Бургас
с площ от 86658 кв.м., с административен адрес:гр.Бургас, п.к.8000, община
Бургас, Бургаска област, Промишлена зона „Север“, с трайно предназначение
– урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –за застрояване и
конкретно посочени граници, в които ищецът „ЕЛКАБЕЛ“ АД се сочи за
притежаващ 83 993/86 653 кв.м. ид.ч., което се удостоверява с документ за
собственост констативен нотариален акт №*****г. том***, рег.№***, нот.д.
№*****г. на нотариус с район на действие Районен съд- Бургас.
Като ответници по делбата и съсобственици, са посочени
наследниците на братя Я* и П. А.и, част от чийто имот „******“, се е
намирала в границите на делбения имот. Привлечени като страна по делото на
това основание са: Д* Я. Н. ЕГН ********** от гр.Бургас, А. Х. А. ЕГН
********** от гр.Бургас и А. А. А. ЕГН ********** от гр.Бургас.
Претенцията е насочена и срещу О. К. Н. ЕГН ********** от гр.Бургас и П.
К. Н. ЕГН ********** от гр.Бургас, които възразяват за участието си
основателно, т.к. не са пряко призовани към наследяване.
Според представените в процеса удостоверения за наследници, единият
бивш собственик на процесния имот, Я* А., поч.***., е оставил като такива:
съпруга В.Д.- също починала през ****., а двамата имат низходящите: Д. Я.
Н., В. Я. А. и А. Я*в А., поч.***.
Ответници А. Х. А. и А. А. А. са наследници на А. Я*в А., като негови
преживяла съпруга и син.
В. А. е починала през **** година и е оставила за единствена
наследница дъщеря си А. Я. А.. Последната също е конституирана
впоследствие по делото като ответник.
7
Предвид заявените в процеса вещни права и от наследници на И.К., като
възстановили ги по ЗВСВОНИ върху отнето им от държавата празно дворно
място от 3800 кв.м.,попадащо в делбения имот, в делбата са конституирани
допълнително В. В. Б. и М. В. Б*- М..
От представените по делото удостоверения за наследници е видно, че
първоначалният собственик на празното дворно място от 3800 кв.м. - И.И. К.,
поч.****г., е оставил като наследници две деца:К* И. К. и Л* И.а Б*.
К* К. е починал през ***. и е оставил за наследници:съпруга(също
починала през ****.) и две деца- А* М. Б* и П. Н. М*.
Л* И.а Б* е починала през ****. и е оставила като наследници съпруг
(починал през ***.) и две дъщери: В. В. Б* -А* и М. В. Б* –М..
В хода на делото, на ****г. е починала и заличена като страна по делото
ответница А. А., оставяща като наследник по закон роднина от четвърта
степен по съребрена линия ( сестра на майка й)Д. Н., но тя е прехвърлила чрез
дарение полручената по наследство 1/3 ид. част на своите деца- О. К. Н. и П.
К. Н., които впоследствие отново са конституирани в делбата.
Решението на първата инстанция по допускането на делбата е
постановено при участието на следните съделители: „ЕЛКАБЕЛ“АД, Д. Я. Н.,
А. Х. А., А. А. А., О. К. Н., П. К. Н., В. В. Б. и М. В. Б* – М..
Очевидно в това производство не са включени наследниците-деца на
К* К.: А* М. Б* и П. Н. М*.
В мотивите на т.6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС изрично е прието, че
при задължителното необходимо другарство участието на всички другари е
условие за допустимост на съдебното производство, т.е. представлява
положителна процесуална предпоставка за редовното упражняване на
съответното право на иск.
Поради това и въведените процесуални преклузии, и ограничените от
действащия ГПК възможности за събиране на доказателства във въззивното
производство, в същото задължително за прилагане от съдилищата ТР, ВКС
приема, че пропускът за участието на необходим задължителен другар в
исковия процес не може да бъде поправен от въззивния съд, следователно т.
17 от ТР № 1/04.01.****.на ВКС, разрешаваща това, е загубила действие по
отношение на задължителното другарство.
8
Така посоченият процесуален пропуск има за резултат недопустимост
на постановеното съдебно решение, налагаща неговото обезсилване.
В делбеното производство съсобствениците са необходими
задължителни другари, защото неучастието на един от тях влече според
закона нищожност на подялбата. Следователно неучастието на
горепосочените две лица в конкретното дело, опорочава решението на БРС
до степен на недопустимост. То следва да бъде обезсилено, а на основание
чл.270, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде върнато на БРС за ново
разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора, при участието на
всички необходими задължителни другари, т.е. след като бъдат
конституирани като страни и наследниците на К* К. (респективно техните
правоприемници).При това положение доводите на жалбоподателя за
неправилност на съдебния акт на БРС, не подлежат на въззивна проверка.
При този изход от обжалването, на страните не се дължат разноски.
Водим от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение№ 2215/13.10.22г. по гр.д.№2182/21г. по описа на
Бургаски РС.
ВРЪЩА делото на БРС за разглеждане на иска за делба с участието на
всички, посочени за съсобственици в общия имот лица.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба, пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9