Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-150 03.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска
2.Мл.Съдия Красен Вълев
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 1444 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 33455/31.07.2019г. на РС-Бургас от П.С.А.
с ЕГН-********** и Н.Д.А. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв.А.Тасков
с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 против решение № 1862/18.07.2019г. по гр.д.№
7706/18г. по описа на БРС, с което е прието за установено по отношение
въззивниците, че Б.Д.К., ЕГН ********** и
К.Р.К., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Б.,
ул.“Г. С. Р.“ **, ет.* са собственици на
основание покупко-продажба на ПИ с
идентификатор 81178.61.918, с адрес гр.Черноморец, м.“М.м.“, с площ от 400
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни
условия: 4, при съседи: 81178.1.333, 81178.55.45, 81178.61.919, 81178.61.917 и
на ПИ с идентификатор 81178.61.917,
с адрес гр.Черноморец, м.“М.м.“, с площ от 391 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята при неполивни условия: 4, при съседи: 81178.1.333,
81178.55.45, 81178.61.918, 81178.61.902; двамата въззивници на осн.чл.108 ЗС са
осъдени да предадат владението върху двата поземлени имота на въззиваемите,
като на осн.чл. чл.59 ЗЗД са осъдени и да заплатятот общо 130 лева
обезщетение за лишаване от ползването на собствения им имот с идентификатор
81178.61.918 за периода от
04.09.2017г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от 26.10.2018г. до
окончателното изплащане и сумата от общо 130
лева обезщетение за лишаване от ползването на собствения им имот с
идентификатор 81178.61.917 за
периода от 04.09.2017г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от 26.10.2018г.
до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно като постановено при неправилно тълкуване и в противоречие на
събраните по делото доказателства и в противоречие със закона-чл.15а ЗСПЗЗ.
По-конкретно се навежда, че крайният извод на съда, че процесният имот е бил
надлежно реституиран в полза на праводателя на ищците е неправилен, тъй като
ПК-Созопол не е била надлежно сезирана за това, нито с първоначално, нито с допълнително заявление по смисъла на чл.15а
от ППЗСПЗЗ, в което процесният имот да е въведен като предмет, и което
заявление да отговаря на изискванията за форма по чл.13 от ППЗСПЗЗ и чл.11
ЗСПЗЗ.
Моли, атакуваното решение да бъде
отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъдат
отхвърлени като неоснователни предявените искови претенции против въззивниците
и претендират и сторените разноски в
двете съдебни инстанции. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат
доказателства за събиране.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемите Б. и К. К.и, заявен чрез упълномощения процесуален представител
адв.Т.Илиева, в който са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност, като за част от доводите в жалбата се навежда недопустимост.
Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в
първоинстанционното производство доказателства в подкрепа на изводите на съда
по същество на спора, че са налице
предпоставките за уважаване на претенциите. Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение. По отношение твърденията в жалбата, че е наличен порок
в заявлението, с което е сезирана ПК-Созопол по реда на чл.15а ППЗСПЗЗ не
навежда недопустимост с насрещно твърдение, че се навеждат за първи път с
въззивната жалба, поради което ищците не са имали възможност да изложат
становището си и да събират доказателства в подкрепа на твърденията си.
Независимо от това излага становище по наведените в жалбата твърдения в тази
насока, като обосновава свои такива за надлежно извършена реституция в полза на
праводателите на ищците. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, като и отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от Б.Д.К. и К.Р.К. да бъде прието за
установено по отношение на П.С.А. и Н.Д.А., че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор 81178.61.918, с адрес
гр.Черноморец, м.“М.м.“, с площ от 400 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята при неполивни условия: 4, при съседи: 81178.1.333,
81178.55.45, 81178.61.919, 81178.61.917, както и на ПИ с идентификатор
81178.61.917, с адрес гр.Черноморец,
м.“М.м.“, с площ от 391 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на
земята при неполивни условия: 4, при съседи: 81178.1.333, 81178.55.45,
81178.61.918, 81178.61.902, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците владението на имотите.
Предявен е и иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от
13000 лева или по 6500лв. за всеки имот, обезщетение за ползване на имотите, без
правно основание за периода от 04.09.2017г. до 25.10.2018г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че са
придобили процесните имоти чрез покупко-продажба, закупувайки го от наследници на С.Г.М.. С
влязло в законна сила решение по гр.дело № 5298/2016г. на РС-Бургас, образувано по искова молба на ответниците по
настоящото производство, съдът е отхвърлил исковите претенции, с които П.А. и Н.А.
са оспорили собствеността на продавачите и на ищците - Б.К. и К.К. и са
претендирали да бъдат признати за собственици на имотите, част от бивш имот №
107. Въпреки това съдебно
решение ответниците продължавали да владеят имотите без основание. Това
наложило ищците с нотариална покана да
поканят ответниците да предадат владението или да платят обезщетение за
ползването на имотите, но нито владението на имотите не е предадено, нито са
платени и суми за обезщетенията.
Ответниците са оспорили така заявените претенции,
като са оспорили правото на собственост на праводателите на ищците.
По-конкретно се твърди в отговора и допълнителните становища, че правото на
собственост в полза на наследниците на С.Г.М. е било възстановено по реда на §
4к,
ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината от 04.02.2014г., касаеща
имот с площ от 1191 кв.м., част от 3000 кв.м., признати с решение на ОСЗ от
2009г. Оспорва се законосъобразността на решението на ОСЗ и на заповедта на
кмета с твърдение, че процесните имоти не са били заявявани за реституция, а
имотът по решението не е конкретизиран, като не са посочени неговите граници и
номер; навежда се нищожност на решението на ОСЗ поради липса на компетентност;
незаконосъобразност и заповедта на кмета, тъй като не може да се възстановяват
имоти, които не са били заявени за реституция. Отправено е искане съдът да
извърши косвен съдебен контрол и да се произнесе по валидността на
административните актове. Оспорена е идентичността на признатия за реституция
имот от 3000 кв.м. с реално реституирания в полза на наследниците на С.Г.М..
Ответниците са поддържали, че в тяхна полза е възникнало вещно право на
суперфиция. Те са изградили през 1988г. в имота жилищна сграда и стопанска
постройка, които съществуват и към момента; владеели са тези постройки над 10
години и са ги придобили по давност, като по този начин са придобили и правото на строеж върху
имотите, което от своя страна е основание да се признае на суперфициара правото
да ползва прилежащия терен. Последното изключва възможността да се ревандикира
теренът. Оспорени са и исковете по чл.59 ЗЗД, тъй като ищците не са собственици
на имотите.
С обжалваното решение районният съд е приел, че
ищците установяват, че са собственици на процесните имоти, намерил е
неоснователни възраженията на ответниците за допуснати нарушения на
административната процедура по възстановяване на имота на наследници на С.Г.М.,
поради което ревандикационната претенция е уважена, като с оглед уважаване на
главния иск е уважена и претенцията по чл.59 ЗЗД, тъй като е установил, че
ответниците неоснователно ползват процесните имоти.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Съдът приема, че фактическата обстановка е установена
от първоинстанционния съд в пълнота, като изводите на съда по фактите са
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Споделя се напълно възражението в писмения отговор на
въззиваемите, че с въззивната жалба, за първи път пред въззивната инстанция се
навежда нов довод към твърденията за незаконосъобразно проведена
административна процедура от ПК, а именно че ПК не е била редовно сезирана с
допълнително заявление от наследници на С.Г.М. по реда на чл.15а от ППЗСПЗЗ; че подаденото такова,
макар и в съответните срокове, не отговаря на изискванията за форма и
реквизити, поради което ПК вместо да се произнася по него е следвало да го
остави без движение със съответните указания.
Действително, подобен довод не е бил навеждан пред първоинстанционния
съд/поддържа се твърдение, че в първоначалното заявление, процесният имот не е
бил заявен, поради което ПК не е била сезирана/, макар и към делото да е била
приложена и приета преписката на поземлената комисия по възстановяване на
земеделски земи на наследници на С.М. и по нея да е налична молба от 22.01.1998г., с която наследниците на основание
чл.15а, ал.1 ППЗСПЗЗ молят Поземлената комисия да се произнесе с решение за
възстановяването и на имот в м.“М.с.“, с площ от 3 дка, като се позовават на
договор за доброволна делба от 1938г., който доказва правата им, възоснова на
която ПК след разглеждане се е произнесла с позитивно решение №
24-Ч/28.04.1998г., също налично по приложената преписка, както и последващите
го административни актове, включително до издадената заповед №
8-Z-255/04.02.2014г. на кмета на Община Созопол, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановена собствеността на наследниците на С.Г.М. по отношение на
новообразуван имот № 130, в м.“М.м.“, с площ от 1191 кв.м. /нов идентификатор
81178.61.130, в последствие разделен на три имота- с идентификатори:
81178.61.917, 81178.61.918 и 81178.61.919/. В този смисъл въззивниците са могли при
запознаване с преписката на ПК и представените административни актове пред
първоинстанционния съд да изложат/допълнят своите възражения включително и в
тази насока, молбата и произнасянето по чл.15а ППЗСПЗЗ не представлява нито новооткрит
или новонастъпил факт, с оглед на което възможността на ответника-въззивник на
настоящото производство да възрази и на това основание е преклудирана в рамките
на първоинстанционното производство.
Независимо от горното, законосъобразното провеждане
на същата реституционна процедура е било разглеждано по повод същото искане за
косвен съдебен контрол по искане на въззивниците, при предявената от тях искова
претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по гр.д. № 5298/16г. по описа на
РС-Бургас, за установяване спрямо въззиваемите на настоящото производство и
техните праводатели, че П. и Н. А.и са собственици на процесните имоти. И в
това производство, включително и пред въззивната инстанция са били наведени
същите възражения, както по настоящото, че пред ПК-Созпол имотът не е бил
заявяван от наследници на С.М., че е проведена незаконосъобразно процедура по
възстановяване на собствеността на имота на наследници на С.М. и т.н.
По-нататък, в конкретния случай от ответниците се
оспорва правото на собственост на въззиваемите, придобито от наследници на С.М.,
но това следва да бъде сторено от ответниците само във връзка с техни
противопоставими права, тъй като същите следва да установят свое правно
основание да стоят в процесните имоти, а такива липсват, доколкото със заповед №
244/06.04.2004 г. на кмета на Община Созопол им е било отказано придобиването правото на
собственост върху процесния имот с пл. №107 по бившия кадастрален план на
местността „М.м.” в землището на с. Черноморец, общ.Созопол, обжалвана пред
Окръжен съд-гр. Бургас по административно дело № 408/2004 г. по описа на БОС,
приключило с влязло в сила решение № ІІІ-10/24.01.2005 г. по описа на съда, с
което е отхвърлена жалбата на П.С.А. срещу посочения административен акт.
Решението е оставено в сила в касационното производство с решение на ВАС №
5598/16.06.2005 г., постановено по административно дело № 4134/2005 г., по
описа на съда. А по-нататък с Решение № 1124/20.06.2017г. по адм.д.№ 737/2017г. на
Адм.съд-Бургас, потвърдено с решение № 2010/14.02.2018г. по адм.дело №
10780/17г. на ВАС е потвърдена заповед № ДК-02ЮИР-7/01.09.2016г. на началника
на РДНСК-Югоизточен район за премахване на изградения от въззивниците в
процесния имот незаконен строеж “едноетажна жилищна сграда с размери 4,50/5,00м.“..
С Решение № 1210/30.06.2017г. по адм.д.№ 739/2017г. на Адм.съд-Бургас,
потвърдено с решение № 5192/20.04.2018г. по адм.дело № 10836/17г. на ВАС е
потвърдена заповед № ДК-02ЮИР-6/01.09.2016г. на началника на РДНСК-Югоизточен
район за премахване на изградения от въззивниците в процесния имот незаконен
строеж „баня и лятна кухня с размери 5,00/5,00м.“. Видно от заключението по СТЕ
по делото, вещото лице е констатирало, че постройките са съборени.
В допълнение
следва да се посочи, че предявеният главен иск е с правно основание чл.108 ЗС,
съединен с претенция с правно основание чл.59 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл.108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост
на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени
до съда: искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот
(установителна част), и искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението
върху имота (осъдителна част).
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че
за да бъде уважен искът за собственост е необходимо да са налице няколко
предпоставки: 1) ищецът да е собственик на имота предмет на иска, 2)
ответникът да владее този имот и 3) това владение да е без правно основание.
Районният съд правилно е установил фактическата
обстановка,
последователно е изследвал развилата се административна процедура, установил
е и мотивирано е посочил по всяко едно
от наведените възражения от ответниците, че същата е законосъобразно проведена, като надлежно са
издавани законосъобразни и щожни актове, основани на закона и представените
пред ПК доказателства. Изследвал е релевантните по ревандикационната претенция
факти, изложил е последователни правни изводи за нейната основателност.
В настоящия случай е установено по делото от представените нот.акт № ***/08.09.****г., том ***, рег. № ****, дело № 464/****г. и нот.акт № **/25.10.****г., том **, рег. № *****, дело № 552/****г., че ищците са
придобили имотите чрез покупко-продажба, при която П.И.Р. и С.А.Р. /наследници на С.Г.М./ са продали на Б.Д.К. и К. Р. К. имоти с
идентификатори 81178.61.918 и
81178.61.917, находящи се в
землището на гр.Черноморец, м.“М.м.“, предназначени за земеделски труд и отдих
/съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. С нот.акт № **/01.04.****г.,
том **, рег. № ****, дело № 191/****г. М.В.Т.,
П.Т.Т., В.Т.Т., С.М.Т., А. М.Т., М.П.Р. и С.П. са продали на П.И.Р. поземлен
имот с идентификатор 81178.61.130, находящ се в м.“М.м.“, с площ от 1191 кв.м.
в последствие разделен на три имота- с идентификатори: 81178.61.917, 81178.61.918 и 81178.61.919. Безспорно е установено че продавачите по сделката от
01.04.2014г. са наследници на С.Г.М., чиито имот е бил възстановен в хода на надлежно проведено
реституционно производство по ЗСПЗЗ с решение № 27-Ч/28.04.1998г. на ПК-Созопол, с
което в полза на наследниците е признато правото на възстановяване на редица
имоти, в това число нива от 3 дка в м.“М.с.“. Това решение е издадено на
основание молба от 22.01.1998г., с която наследниците на основание чл.15а, ал.1
ППЗСПЗЗ молят Поземлената комисия да се произнесе с решение за възстановяването
и на имот в м.“М.с.“, с площ от 3 дка, възоснова на договор за доброволна делба
от 1938г..
Разпоредбата
на чл.15а, ал.1 ППЗСПЗЗ, (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.), посочва, че лицата, пропуснали да
заявят отделни имоти в срока по чл.
11, ал. 1 ЗСПЗЗ или на които е отказано възстановяване на собствеността
върху земеделските земи на основание на отменените, съответно изменените,
разпоредби на ЗСПЗЗ, могат да подадат за тях
допълнително заявление пред поземлената комисия, придружено с доказателства
съгласно чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ, в тримесечен срок от
влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). Този тримесечен
срок изтича на 31.01.1998г.. Следователно молбата е подадена в дадения
тримесечен срок, с него е сторено валидно искане, тъй като съдържа
адресат-съответната ПК, т.е. отправено е към компетентния административен
орган, ясно е посочен заявителя, неговата воля и искане, налично е посочването
на обстоятелствата по чл.13, ал.1 ППЗСПЗЗ, придружено е с необходимите
доказателства съобразно чл.13, ал.2 ЗСПЗЗ. По тези причини поземлената комисия
е приела че е редовно сезирана, извършила е съответната проверка и е взела с
решение №
27-Ч/28.04.1998г. на ПК-Созопол. Това решение е издадено в писмена форма, съдържа необходимите реквизити,
подписано от всички членове на комисията.
В
последствие, с решение № 2778/11.06.2009г. на ПК-Созопол е възстановена собствеността
на наследниците на С.Г.М. в съществуващи стари реални граници на редица имоти,
в това число и нива в м.“М.с.“ от 3 дка, без описани граници и съседи, тъй като
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по §4 ЗСПЗЗ подлежи на извършване при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти. Тези две решения са
е издадени в писмена форма,
съдържат необходимите реквизити, подписани от всички членове на комисията,
последната ясно е изразила волята си, съгласно посоченото по-горе.
Имотът
е индивидуализиран напълно с издадената заповед № 8-Z-255/04.02.2014г. на кмета на Община
Созопол, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановена собствеността на наследниците на С.Г.М. по отношение на
новообразуван имот № 130, в м.“М.м.“, с площ от 1191 кв.м. /нов идентификатор 81178.61.130/,
която има конститутивно действие. В т.см.вж.Р.№ 827/16.05.2011г. по гр.д. №
1/09г., Iг.о. ВКС/. От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че м.“М. д.“ и м.“М.с.“
са съседни и нямат ясни граници, като м.“М.с.“ е подместност на обобщаващата за
земите по пар.4 м.“М.м.“.
Следователно
напълно обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е прието в
обжалваното решение, че ищците установяват, че са собственици на процесните
имоти.
Решението се обжалва и в частта досежно претенцията по
чл.59 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, “…всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването”. Следователно необходими са две предпоставки:
обогатяване от една страна, без основание и обедняване от друга.
С
оглед данните по делото, че ответниците, въпреки изпратената им нотариална
покана от 04.09.2017г. ползват имотите без правно основание считано от поканата
до завеждане на исковата молба-25.10.2018г., правилно е прието, че претенцията
по чл.59 ЗЗД е доказана по своето основание. Досежно размера е прието по делото
СИЕ, съгласно което средния месечен пазарен наем на всеки от имотите е в размер
на 10лв., поради което и правилно е уважена претенцията за всеки от тях до
доказания размер от по 130лв.., като е отхвърлена за горницата до
претендираните от по 6500лв. за всеки от имотите.
В този смисъл
настоящата инстанция че жалбата е неоснователна, а атакуваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед изхода по делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемите сторените разноски пред настоящата инстанция за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1000лв..
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1862/18.07.2019г. по гр.д.№ 7706/18г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН-**********
и Н.Д.А. с ЕГН-********** да заплатят на Б.Д.К., ЕГН ********** и К.Р.К., ЕГН ********** сумата от 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: