Р Е Ш Е Н И Е № 260318
гр.Пловдив, 30.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 1519/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Максима недвижими имоти” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, чрез адв.М.Ч.-Б. срещу решение № 1470/20.04.2020г. на Пловдивски
районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.дело № 493/2019г. С
обжалваното решение е отхвърлен иска на „Максима
недвижими имоти” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
Ламартин №2, ет.2 ЕИК ********* против Б.Й.Г. ЕГН ********** с адрес ***, за
заплащане на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, на сумата 2041,89 лв., представляваща
половината от възнаграждение по договор за посредничество при покупка на
недвижим имот сключен на 09.08.2018г., претендирано във връзка покупката на
ателие №19, находящо се в ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2019г.,
като неоснователен.
С обжалваното решение е отхвърлен и иска на „Максима недвижими
имоти” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2,
ет.2 ЕИК ********* против В.В.Б. ЕГН ********** с адрес ***, ателие 19, за
заплащане на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, на сумата 2041,89 лв., представляваща
половината от възнаграждение по договор за посредничество при покупка на
недвижим имот, сключен на 09.08.2018г., претендирано във връзка покупката на
ателие №19, находящо се в ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.01.2019г., като неоснователен.
Решението се обжалва изцяло
Жалбоподателят твърди,
че решението е неправилно и постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че не са
обсъждани показанията на редица свидетели по делото и доказателствата събрани
от тях не са били взети предвид по делото. Сочи се, че неправилно е прието, че
е налице и договор за посредничество с по-ранна дата, подписан между ищцовото
дружество и ответниците. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство
не е доказано договорът за посредничество между К.Г. и агенция „Кандела“ да е
сключен действително на 08.08.2018 година при липса на достоверна дата на
договора. Договорът не е подписан между страните по делото, а между трети за
спора лица. Неправилно са обсъждани показанията на свидетелите К.Г. и С.Х. и неправилно
са прилагани правилата на чл. 172 от ГПК. Сочи се, че правните изводи са
неправилни. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило възложеното му
задължение изцяло, а неизпълнените задължения не са изпълнени, тъй като
ответниците не са поискали това и не са оказали съдействие в тази връзка. Сочи
се, че са необосновани изводите на съда, че щом ответниците са ползвали услуги
на посредник, не могат да носят отговорност за неизпълнението на задълженията
си по чл. 7 от Договора. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск. Претендират се разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемите Б.Г. и В.Б., чрез адв. С.П., с
който намират въззивната жалба за неоснователна, а възраженията в жалбата за
неоснователни също. В тази насока се сочи практика на ВКС и на Окръжен съд –
Пловдив. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноските по делото. Представен е договор за правна защита и съдействие.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно е установено по
делото от първата инстанция на следните факти по това дело. На
09.08.2018г. между ответниците, в качеството на възложители и дружеството ищец,
в качеството на изпълнител, бил сключен договор за посредничество. По силата на
чл.1 изпълнителят се съгласил да посредничи при покупката на тристаен или
четиристаен апартамент в гр. Пловдив,
кв. „***“. Във връзка с това поел задължения да издири продавач и го
запознае с условията предложени от възложителя, да организира огледи на имоти и
строителни обекти и да посредничи за преговори между страните за закупуване на
недвижим имот, чрез подписване на предварителен договор или нотариален акт –
чл. 2 на договора. Срещу това изпълнителят имал право на възнаграждение дължимо
от възложителя съобразно чл.5 на договора в размер на 2,9% от цената по
предварителния договор, но не по-малко от 700 евро. От своя страна възложителят
се задължил да подписва при всеки осъществен оглед протокол, който съставлявал
неразделна част от договора – чл.8. Предвидено било, че възнаграждението се
изплаща при подписване на предварителен договор или на нотариален акт за
покупко-продажба чл.6. Според чл.9 възнаграждението се дължи и когато някой от
описаните в приложението имоти бъде закупен не лично от възложителя, а от негов
съпруг, лице живеещо на съпружески начала, брат, сестра, възходящ или низходящ
роднина на възложителя или от фирма в която работи или е съдружник, или от
други близки и свързани с възложителя лица. Към договора е налице приложение,
озаглавено „протокол за оглед на недвижими имоти”, в което ответниците са
удостоверили с подписи, че са извършени четири огледа: на 09.08.2018г.,
16.08.2018г., 19.08.2018г. и 20.08.2018г. След описаните имоти е и ателие №19
намиращо се в ***, при посочена офертна цена 60000 евро. Според приложението,
този оглед е извършен на 16.08.2018г. Установявено е че на 04.10.2018г. между Г.Г.Д.,
представяна от пълномощник /като продавач/, В.В.Б. и К.Б.Г./ купувачи/, бил
сключен договор за продажба на недвижим имот с идентификатор
56784.540.1005.2.19 представляващ апартамент с административен адрес – ***,.
Продажбата била осъществена за цена от 59 000 евро. По делото не е спорно, че
купувачката К.Б.Г. е дъщеря на ответника Б.Г., както и че живее на съпружески
начала с ответника В.Б..
Основателни са възраженията
на жалбоподателя, че правните изводи на ПРС са неправилни. А
именно, че ищцовото дружество е изпълнило възложеното му задължение изцяло, а
задължения не са изпълнени, тъй като ответниците не са поискали това и не са
оказали съдействие в тази връзка. А също така, че необосновани са изводите на
съда, че щом ответниците са ползвали услуги на посредник, не могат да носят
отговорност за неизпълнението на задълженията си по чл. 7 от Договора. Горната
клауза на договора ясно сочи, че двамата възложители по договора Г. и Б. нямат
право да преговарят за имотите приложение №1 „Протокол за оглед на недвижими
имоти“ и да сключват предварителни и окончателни договори относно тези имоти
без присъствието на изпълнителя, като при осъществяване на такава сделка се
дължи възнаграждението по чл.5 от договора. Неправилно РС Пловдив се е позовал
на правните изводи отразени в решение № 155/25.01.2010г. по т.д. № 260/2009г.
на ВКС, І т.о., в което всъщност е прието, че при сходен казус обезщетението се
дължи от възложителя и негови свързани лица, при последваща сделка без
участието на фирмата изпълнител. Клаузата на договора отразена в чл.7 не е
нищожна и при това положение подлежи на изпълнение от страните по правната
сделка. Вярно е че тази клауза ограничава свободата на договаряне на бъдещите
купувачи на недвижими имоти, като ги задължава да сключват договори за покупка
с предложените им имоти само с посредничеството на съответната фирма за
недвижими имоти, като при това й дължат възнаграждение. Но това ограничение на
купувачите е доброволно поето от тях по силата на договор, не противоречи на
закона и морала и следва да се изпълнява /рacta sunt servanda/,
което е основен принцип в облигационното право. Дали ответниците са подписали
договор с друга посредническа фирма или не за същия имот е без значение за
ангажиране на тяхната отговорност по процесния договор.
На основание чл.7 от договора процесния имот е бил предоставен за оглед
само на един от двамата ответници – В.В.Б., който е подписал приложение №1
„Протокол за оглед на недвижими имоти“ като лице извършило оглед на имота за ателие
№19 намиращо се в ***, при посочена офертна цена 60000 евро. Подпис за втория
ответник Б.Г. за извършен оглед на този имот няма. Факта, че същият не е
присъствал на огледа е безспорно по делото. Това че на огледа е присъствала
дъщеря му К.Б.Г. с нищо не обвързва този ответник, защото ищецът няма договор с
това лице. Да това лице като свързано с Б.Г. може да носи отговорност, но само
ако на баща й този имот бе предложен за оглед, при което за него щяха да
възникнат задълженията по чл.7 от договора. Ето защо при неизвършен оглед
спрямо това лице за този имот, задължения по чл.7 от него не настъпват, а от
там такива задължения не възникват и за свързаните с него лица.
Поради това искът е
основателен само спрямо ответника В.В.Б.. Същият дължи
уговореното обезщетение по чл.5 във вр. с чл.7 от договора 2,9 % без ДДС върху
стойността на имота по приложение №1 „Протокол за оглед на недвижими имоти“ –
60 000 евро или 4 083,78 лева. Доколкото задължените лица по договора
са две и спрямо всяко едно се претендира неговата част от 2 041,89 лева, то
искът е основателен за това лице в това число ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на иска - 11.01.2019г. до окончателното
плащане. В тази част искът спрямо Б. е основателен и следва да се уважи, като в
тази част решението следва частично да се отмени, а в останалата част решението
следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да
се заплатят от ответника Б. съответната част от разноските за първата и втората
инстанция. Разноските за първата инстанция на „Максима недвижими
имоти” ЕООД са по
списък с разноски са ДТ – 165,35 лв. /л.18/ и 500 лв. за адвокатски хонорар
/л.6/ или общо 665,35 лева. От тях ответникът Б. дължи половината – 332,67 лв.
Разноските за въззивната инстанция са 600 лв. за адвокатски хонорар /л.29/ и
81,68 лева за държавна такса /л.15/. или общо 681,68 лева. От тях ответникът Б.
дължи половината – 340,84 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК „Максима
недвижими имоти” ЕООД дължи на Б.Г. разноските за въззивната инстанция – 300 лева
за адвокатски хонорар /л.23/.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1470/20.04.2020г. на Пловдивски
районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.дело № 493/2019г. В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на „Максима недвижими имоти” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2, ет.2 ЕИК *********
против В.В.Б. ЕГН ********** с адрес ***, ателие 19, за заплащане на осн.
чл.79, ал.1 ЗЗД, на сумата 2041,89 лв., представляваща половината от
възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот,
сключен на 09.08.2018г., претендирано във връзка покупката на ателие №19,
находящо се в ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2019г.,
като неоснователен и В ЧАСТТА, в която „Максима недвижими имоти” ЕООД е
осъдена да заплати на В.В.Б., на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 500 лв. представляваща
деловодни разноски, като вместо това постанови:
ОСЪЖДА В.В.Б. ЕГН **********
с адрес ***, ателие 19 да заплати на „Максима недвижими имоти” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2, ет.2 ЕИК ********* сумата
2 041,89 лв., представляваща половината от възнаграждение по чл.5 във вр. с
чл.7 от договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на
09.08.2018г., претендирано във връзка покупката на ателие №19, находящо се в ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.В.Б. ЕГН **********
да заплати на „Максима недвижими имоти” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2, ет.2 ЕИК ********* сумата 332,67 лева разноски по делото за първата
инстанция и сумата от 340,84 лева разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Максима недвижими
имоти” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2,
ет.2 ЕИК ********* да заплати на Б.Й.Г. ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 300 лева за разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.