№ 14260
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110112375 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „..........“ АД, ЕИК
........... срещу ответника Столична община, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 1723,10 лв., представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 22.05.2024 г. ПТП, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2025 г. до окончателното
заплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 22.05.2024 г. в гр. София, ж.к. „Младост 4“, на
кръстовището между ул. „Атанас Москов“ № 40 с друга ненаименована улица, вследствие
настъпило ПТП - попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, е увредено
застрахованото при него МПС - „Тойто“ модел „Ярис“ с peг. СВ 0021 ВС. Навежда
твърдения, че към момента на настъпване на произшествието за процесния автомобил е била
сключена валидна застраховка „Каско Стандарт“, като след подадено заявление е образувана
щета № 47042324249378. Поддържа се, че на 10.10.2024 г. застрахователят е заплатил
дължимото обезщетение за отстраняване на вредите в общ размер на 1723,10 лева. Сочи се
ответникът като стопанин на пътя да не е изпълнил задължението си да го поддържа в
изправност, поради което ищецът изпратил на Столична община регресна покана за
погасяване на изплатеното обезщетение. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столична община оспорва иска по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е налице дупка на пътното
платно, която да е станала причина за твърдяното в исковата молба увреждане. Посочва, че
съставеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно
описания механизъм и щетите. Счита за недоказано наличието на процесното препятствие.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, вредите и
поведението на ответника. Оспорва процесните вреди да са настъпили от описаното в ИМ
1
ПТП. Релевира възражение за съпричиняване, с оглед което оспорва иска и по размер като
необосновано завишен. Сочи, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото със
скорост, съобразена спрямо пътния участък и условия. Навежда твърдения за наличието на
сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 27.10.2023 г. с
„........[1]............“ АД, съгласно който последните дружества следвало да осъществяват
дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътни съоръжения на ул. „Д-р
Атанас Москов“ - участъка от бул. „Александър Малинов“ до ул. „Проф. Александър Танев“.
Навежда твърдения, че с писмо от 22.03.2024 г. ответникът е възложил ремонтирането на
процесния участък на изпълнителя със срок за изпълнение до 30.04.2024 г. Моли за
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство. Видно от приложимите общи условия на застрахователя, които са неразделна
част от договора за имуществено застраховане, и които са приети от собственика на
застрахования автомобил, застрахователният договор включва обезщетяване на щети в
резултат от препятствия по пътното платно. Налице е ремонт в лицензиран сервиз и плащане
от ищеца на сервиза. Вредите се установява да са настъпели при следните обстоятелства.
Според представения протокол за ПТП от 22.05.2024 г. съставен от органите на
сектор „Пътна полиция“ при СДВР, на 22.05.2024 г. в гр. София, ж.к. „Младост 4“, на
кръстовището между ул. „Атанас Москов“ № 40 с друга ненаименована улица, вследствие
2
настъпило ПТП - попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, е увредено
застрахованото при него МПС - „Тойто“ модел „Ярис“ с peг. СВ 0021 ВС.
Към момента на настъпване на произшествието за процесния автомобил е била
сключена валидна застраховка „Каско Стандарт“, като след подадено заявление е образувана
щета № 47042324249378. , като на 10.10.2024 г. застрахователят е заплатил дължимото
обезщетение за отстраняване на вредите в общ размер на 1723,10 лева.
Причинените вреди и механизма им се потвърждават от приетата по делото
заключение на вещото лице по САТЕ.
С регресна покана от 02.01.2025 г., ищецът е предявил претенция си пред
Столична община за заплащане на сумата от 1723,10 лева., като в нея е включена и
ликвидационни разноски.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй
като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта, а е в причинна връзка с бездействието на ответника, който е
отговорен за поддръжката.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
3
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е
представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ.
Следва да се има предвид, че при новите автомобили до 3 години е налице
гаранция, която става невалидна при ремонт на автомобила в сервиз различен от оторизиран
(официален) сервиз на марката. Това е прието в практика на ВКС, която изрично сочи, че
при ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в оторизиран сервиз – вж.
4
Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т.
д. № 1069/2010 г., II ТО. Ако не бъде взето предвид това обстоятелство, няма да може да се
стигне до реално „възстановяване“ на автомобила към състоянието преди увреждането –
същият вече няма да може да бъде ремонтиран в гаранционен сервиз, което намалява
неговата стойност и пострадалото лице би загубило правата си по гаранцията.
С оглед на изложеното застрахователят има задължение при вреди върху нов
автомобил да заплати стойността на ремонт с части от оторизиран (официален) сервиз на
марката, и от размера на това заплатено обезщетение се определя обемът на регресните му
права. В този смисъл и заключението на САТЕ доказват размера на вредите, като видно от
приложената фактура е сменна и рамата, като това са цените на оторизирания сервиз.
В случая увредения м е бил регистриран на 30.08.2016г., видно от експертизата
по делото, тоест е бил в движение над 7 година към момента на процесното ПТП и щетите
следва да се отстранят в сервиз по средни пазарни цени, като това определя и размера на
дължимото обезщетение. Според неоспореното заключение размера на дължимите вреди
средно пазарни цени е 1364,06 лв.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на
1723,10 лева, поради което частично правилно е възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение.
Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважено до
1364,06 лв., като за горницата искът следва да се отхвърли.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, при което
разноските възлизат на сумата 885,7лева и следва да му се присъдят сързмерно с уважената
част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „..........“ АД, ЕИК ........... да заплати на ЗД “............”АД, с ЕИК:
........... сумата от 1364,06 лв., представляваща дължимо, но неизплатено регресно
обезщетение по щета № 47042324249378 , ведно със законната лихва върху считано от
5
04.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 885,7лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6