Решение по дело №431/2020 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….07.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                            ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия

                          

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 431 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 5607/10.12.2019 год., постановено по гр. дело № 8637/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът В.Д.Г. ЕГН **********,*** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 2 951, 77 лева, представляваща стойността на допълнително начислено (след корекция) количество електроенергия за периода 22.05.2017 г. до 21.05.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Езеро № 10, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/31.05.2019г.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 2 951, 77 лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 21.05.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.4) са установени 16207 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца електрическа  енергия от 16207 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик.

           Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. 

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна В.Д.Г. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.  

           В с. з., чрез процесуален представител, въззивникът (ответник по иска) поддържа жалбата си.

          В писмено становище въззиваемият поддържа подадения отговор на жалбата.

           При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

           Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

           В исковата си молба ищецът В.Д.Г. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Езеро № 10, с аб. № **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. При проверка на сметката си за ел. енергия установил, че дължи на ответника сумата от 2951, 77 лева по фактура № *********/31.05.2018 год. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2951, 77 лева по фактура № *********/31.05.2018 год., представляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Езеро № 10, с аб. № **********.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с аб. № **********, по който договор дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.

           На 21.05.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 16207 кВтч в отчетен регистър 1.8.4., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 16207 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 16207 кВтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите характеристики. Посоченото количество ел. енергия от 16207 кВтч е остойностено с фактура № *********/31.05.2018 год.

           По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013 год.), вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

           Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Според представен на л. 27-28 от делото на РС-Варна констативен протокол № 1400786/21.05.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0314 0070 1642, монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, ул. Езеро № 10, с аб. № **********, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4414 кВтч; 1.8.2 – 6068 кВтч; 1.8.3 – 0000 кВтч; 1.8.4 – 16207 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508848 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ищеца, подписал протокола без забележки.   

           Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза,  материализирана в протокол № 909/17.05.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа Т4 – 16207 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на технически характеристики.  

            Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 16207 за периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № *********/31.05.2018 год. за сумата от 2951, 77 лева.  

           От констативен протокол № 1101017/12.02.2015 год. (л. 55 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1115 0314 0070 1642. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.4. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви. 

           Според заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция,  електромерът с фабр. № 1115 0314 0070 1642, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; произведен е през 2014 год., през същата година е преминал първоначална метрологична проверка и към датата на проверката на 21.05.2018 год. е в срок на метрологична годност. Налице са данни за извършено вмешателство в софтеура на процесния електромер – констатирано е наличие на показания в тарифа 4 – регистър 1.8.4, което не е визуализирано на дисплея и съответно не е отчетено при редовните месечни отчети. Това се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по конкретно – в тарифната му схема. Осъществено е софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Според заключението електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.4. Количеството електрическа енергия от 16207 кВтч е математически правилно остойностено, съобразно цената на електрическата енергия, определена от КЕВР за процесния период.

           В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесното количество ел. енергия, отчетено в „скрит“ регистър е отчетено от уред, създаден да измерва доставена ел. енергия и без значение дали има показания във видими или в невидими регистри, то може да се смята, че количествата електрическа енергия, натрупани в регистър 1.8.4 са доставени до обекта на абоната. Посочило е още, че след като електромерът е монтиран на обекта с нулеви показания по първа и втора тарифа, това означава, че е бил монтиран нов, което значи, че показанията и по останалите тарифи също трябва да са нулеви, тъй като същият не е бил включван в електрическата мрежа и след като към уреда не е подавано захранване то и няма как в паметта му да бъдат отразени и нанесени някакви количества ел. енергия.

            С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 26.06.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.          

           Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.

           Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 16207 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца по следните съображения:

           По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0314 0070 1642 на обекта на ищеца на дата 12.02.2015 год., регистър 1.8.4 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то заявява, че след като електромерът бил монтиран на обекта с нулеви показания по първа и втора тарифа, това означава, че е бил монтиран нов, което значи, че показанията и по останалите тарифи също трябва да са нулеви. По същността си това е предположение. Без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в протокол от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован. 

           Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.4 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия от 16207 кВтч в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца,  но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           По тези съображения сумата от 2951, 77 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода 22.05.2017 год. – 21.05.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Езеро № 10, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура с № *********/31.05.2018 год., е недължима.

           Искът е основателен и подлежи на уважаване.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 435 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 435 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (1044 лева) надвишава повече от два пъти заплатеното от въззиваемия.    

           Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5607/10.12.2019 год., постановено по гр. дело № 8637/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на В.Д.Г. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

     Членове:1.                   

 

 

 

                  2.