РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Търговище, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213500600160 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба, подадена от К.К.- частен тъжител по
НЧХД№1029/2020г. по описа на РС-Търговище, против присъда
№13/29.04.2021г.
С присъда №13/29.04.2021г., постановена по НЧХД№1029/2020г, ТРС е
признал подсъдимия Д. СТ. Д.,от гр.Търговище ЕГН: **********, за невинен
в това, че на 01.07.2020 г. публично и чрез ефира на „Радио Шумен“ казал
нещо унизително за честта и достойнството на К.Н. К. - И. с ЕГН **********
от гр.*********, поради което го оправдал по обвинението му по чл.148, ал.1,
т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, отхвърлил е предявения от КР.
Н. К., срещу подсъдимия Д.Д. граждански иск за заплащане на сумата от 10
000 лева представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по
чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, неимуществени
вреди, като неоснователен и е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия
Д.Д., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер
на 400 лева.
Считайки присъдата за неправилна и постановена в противоречие с
материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения, с
въззивната жалба се иска отмяната й и постановяване на нова, с която
подсъдимия да бъде признат за виновен за престъплението, за което е
повдигнато частното обвинение- чл.148 ал.1 т.1 и т.2 от НК, като бъде уважен
и предявения гражданския иск.. Акцентира се върху недостатъчната
1
аналитична дейност на първоинстанционния съд и съответно фактическата
необоснованост на направените изводи, към които, с постановената
оправдателна присъда е приложен неправилно и материалния закон. Твърди
се, че неправилно РС е приел, че инкриминираните изрази не са обидни, като
незаконосъобразно е счел, че същите са само проява на формирана
отрицателна оценка за личността на тъжителката. Излагат се доводи за
съставомерност, аргументирани с предложеното определяне на
инкриминираните изрази като такива, унизяващи човешкото достойнство и
надхвърлащи допустимите граници на конституционно предвидените свободи
- на изразяване и мнение. Акцентира се върху разпоредбата на чл.32 от
Конституцията на РБ, защитаваща честта и достойнството на гражданите
именно, чрез регламентираното ограничаване свободата на изразяване до
пределите, гарантиращи репутацията на останалите членове на обществото.
Поддържа се основното искане във въззивната жалба, за отмяна на присъдата
и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
частното обвинение - за нанесена на тъжителката квалифицирана обида.
В съдебно заседание, тъжителката - въззивник в тази инстанция К.К. - И.,
редовно призована се явява. Лично и чрез повереника си - адв. В.Н. от АК
Търговище поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на
първоинстанционната присъда. Наведените във въззивната жалба оплаквания
се доразвиват от повереника, адв.Н..
В право на лично становище частния тъжител К.К. - И. поддържа изцяло
тезата, развита от повереника адв.Н. и обосноваващите я аргументи, като
допълва, че от всичко изнесено от Д.Д. се е почувствала оклеветена, унизена,
обидена.
Подсъдимият Д.Д., редовно призован се явява. Упълномощеният му
защитник - адв. Р.Р. оспорва изцяло въззивната жалба, считайки я за
неоснователна. Изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна.
В право на лично становище подсъдимия заявява, че не е изрекъл нито една
обидна дума в интервюто си. Изказал е мнение в качеството си на синдикален
секретар.
В последната си дума подсъдимият Д. застъпва позиция че е невинен..
След като провери оплакванията в жалбата, след като обсъди
становището на защитата и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, съдът установи
следното:
С оглед съображенията, въз основа на които РС е постановил оправдателна
присъда, респективно с оглед възраженията, наведени във въззивната жалба,
основният спорен въпрос между страните видно е, не е по отношение на
фактите, а по правната им оценка. Следва да се отбележи обаче, че
доказателствената дейност на първата инстанция е изцяло съответна на
процесуалните правила, както по попълване на делото с необходимите за
2
правилното му решаване доказателства, така и по отношение техния анализ,
като преди това законосъобразно са били очертани и пределите на доказване,
тъй като първоинстанционният съд е преценил вярно изложените в тъжбата
от фактическа страна „обстоятелства по престъплението“ (чл.81,ал.1 от НПК).
Съдът е концентрирал усилията си именно върху изясняване на относимите
фактически положения, като задълбочено и целенасочено е разпитал
свидетелите по делото. Подложил е на внимателна преценка всички събрани
писмени и гласни доказателства и въз основа на комплексния им анализ вярно
е формирал фактическите си изводи. При собствения анализ въззивната
инстанция не намира основание да се отклони от възприетите от РС факти, а
напротив - ги споделя като законосъобразно установени, а и самият факт, че
обект на критика и оплакване са не те, а правната им оценка, доколкото
акцентът във въззивнната жалба е върху пълното несъгласие с приетата
несъставомерност на всички, подробно посочени инкриминирани изрази. И
това е разбираемо, предвид основанията за постановената оправдателна
присъда - не поради неустановеност на обстоятелството, че изразите са казани
от подсъдимия, но същият е говорил от името на музикантите от духовия
оркестър на посочения в тъжбата обществен форум – в ефира на Радио
Шумен –на 01.07.2020г., което предаване може да се изслуша и на интернет
страницата на Радио Шумен.
В депозираната пред ТРС тъжба, и конкретизацията на същата се твърди,
че на 17.09.2015г. тъжителката била назначена на длъжност директор на
Духов оркестър към „Култура“ към Община Търговище, която длъжност
изпълнявала и преди 14.09.2015г. до настъпване на пенсионна възраст.
Твърди,че за заемането на тази длъжност тъжителката имала съответния
образователен ценз и е била единствената жена в Република България,
дипломиран диригент на духов оркестър до момента на освобождаването й.
Тази длъжност заемала до 15.05.2020г. когато била връчена Заповед за
освобождаване от длъжността. На 01.07.2020г. в ефира на „Радио Шумен“
бил излъчен материал „Вълнения в духовия оркестър“. Материала се отнасял
до духовият оркестър на Община Търговище. В това предаване се изказал
подсъдимият, който употребил изразите „залинели мениджърски и
диригентски функции“, „оркестърът от години няма диригент“, на въпроса
„имало ли е тормоз и обиди към вас от нейна страна“ подсъдимият
отвърнал „имало е“. Според тъжителката с тези изрази подсъдимият и
нанесъл публична обида чрез ефира на Радио Шумен. Аудиозаписът от
предаването бил възприет от тъжителката на 01.07.2020г. в 16.00ч. в
гр.Търговище в присъствието на нейни приятели – св. М. Д. и св.В. П.
Тъжителката и нейните приятели се намирали в заведение находящо се на
партерният етаж в сградата на бившето СМК в гр.Търговище. От думите на
подсъдимият тъжителката се обидила, дълго време след интервюто нейни
познати изказвали възмущение от чутото, чувствала се компрометирана, като
специалист в очите на своите колеги и цялата общественост.
Както се посочи, релевантните фактически обстоятелства, възприети от РС,
3
не са предмет на оспорване и като законосъобразно установена се възприемат
изцяло и от въззивната инстанция. Несъмнено е установено по делото от
фактическа страна, че тъжителката и подс.Д.Д. се познават от дълги години
по повод съвместната им работа - в Духовия оркестър на гр.Търговище, на
който тъжителката дълги години била ръководител, а подсъдимия -
барабанист. На 15.05.2020г. тъжителката била освободена от длъжността
Директор на Духов оркестър, функция „Култура“ към Община Търговище.
Във връзка с прекратяване на трудовия договор на тъжителката, на
01.07.2020г. в ефира на Радио Шумен се излъчил материал „Вълнения в
духовия оркестър“. Обсъждали са се състоянието и проблемите на духовият
оркестър на Община Търговище. Част от този материал включвал и интервю с
подсъдимият. От приложеният аудиозапис /предоставен от Радио Шумен/,РС
правилно е установил, че подсъдимият е изрекъл изразите посочени в
тъжбата. Подсъдимият е заявил :“Известно напрежение се чувстваше с
годините в оркестъра ... неработене ... залинели функции като
институция/оркестъра/ ... нито мениджърски, нито диригентски.
Доколкото знам оркестъра не е имал диригент, имал е директор“. На
въпроса дали е имало тормоз и обиди от към вас от нейна
страна/тъжителката/ подсъдимият е отговорил :“имало е.“ от показанията на
свидетелките Д. и С. /ТРС/ се установява, че след изслушване на материала
„Вълнения в духовия оркестър“ тъжителката се почувствала обидена,
предадена, била много разстроена, загубила съня си. В обясненията си пред
ТРС и заявеното пред настоящата инстанция, Д.Д. не оспорва казаното в
интервюто пред Радио Шумен, но твърди, че е говорил от името на
музикантите от духовият оркестър и е изразил тяхното общо мнение.. Тези му
твърдения се подкрепят и от показанията на св.Вълчанов. подкрепя се и от
приложената на /л.43 от НЧХД/- подписка от колектива на Духов оркестър
при Община Търговище. С оглед на горното се налага извод, че изречените
изрази и думи не съдържат нищо унизително за честта и достойнството на
тъжителката. Подсъдимият е изложил факти от обективната действителност -
напрежение в оркестъра, длъжността на неговият ръководител, ситуацията в
оркестъра, поведението на тъжителката спрямо оркестрантите. В тази насока
св.В. заявява, че в оркестъра имало напрежение, тъжителката наричала
оркестрантите :„неграмотници, мързеливи, лениви, с 5- клас солфеж“,
оркестъра имал и финансови проблеми. В деня на интервюто се събрал
оркестъра, като св.В. и подсъдимият били „излъчени“ от музикантите от
оркестъра за това интервю, да изкажат мнението на оркестъра -какво се
случва в оркестъра и как се работи, каква е ситуацията. Подсъдимият е
изказал мнението на колегите си от оркестъра за ситуацията там.
Обстоятелството, че подсъдимият е участвал в предаване в ефира на Радио
Шумен, където се излъчил материал „Вълнения в духовия оркестър“, както и
че участието му е било следствие на решение на почти всички негови колеги
от оркестъра/л.72 от НЧХД/., като е изразявал мнението на колектива е
безспорно.. Същото се установява и доказва и от приложената на /л.43 от
4
НЧХД/- подписка, и от показанията св.В. /л.77 от НЧХД/- в същите
свидетелят заявява-„ по отношение на това, как сме били излъчени ние
двамата с колегата да дадем интервюто-бяхме се събрали целия оркестър във
връзка с последните писания на г-жа К.“. Приложената по делото подписка,
изготвена от колектива на Духов оркестър при Община Търговище е
изготвена в подкрепа на Д. СТ. Д., като се заявява, че Д. е изразявал
колективното мнение в интервю по радио „Шумен“. Декларативно е заявено,
че подписалите подписката стоят зад верността на твърденията му.
Като е обсъдил подробно всички факти и обстоятелства по делото, ТРС
правилно е установил фактическата обстановка по делото. Съдът е извършил
детайлна оценка и пълен анализ, на събраните по делото доказателства, като
правилно е стигнал до категоричен извод, че - изречените изрази и думи от Д.
не съдържат нищо унизително за честта и достойнството на тъжителката.
Подсъдимият е изложил факти от обективната действителност - напрежение в
оркестъра, длъжността на неговият ръководител, ситуацията в оркестъра,
поведението на тъжителката спрямо оркестрантите. Подсъдимият е изказал
мнението на колегите си от оркестъра за ситуацията там. Не са използвани
унизителни от гледна точка на господстващият морал епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи или изрази, както и унизителни
съждения. Правилно ТРС е напомнил, че обидата е съзнателно, целенасочено
унижаване чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи и
действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за
благоприличие и на добрите нрави. За да бъде съставомерно, е необходимо
същото да бъде изразено по неморален начин, чрез ругатни, неприлични
жестове, думи с отрицателно значение и пр., каквито в случая не се
констатират. Прагът на накърнимост на личното достойнство и чест е
субективна и комплексна психологична величина, чиито параметри се
определят от темперамент, характер, ценностна идентичност, личностна
самооценка, взаимоотношения между автор и адресат на конкретни реплики.
Различието при тези фактори предполага и различно субективно възприятие и
въздействие върху личността. Субективизмът на възприятията относно
съдържанието и насочеността на едно поведение и различието в когнициите и
емоциите на всяка отделна личност обаче не следва да се приема като
критерий за съставомерност. При преценката на отделни думи (или действия)
като обидни следва да изхожда от способността на същите обективно да
унизят личността, изводимо от тяхната непристойност, циничност и
неморалност. За да са съставомерни, квалификациите следва да са обективно
с унизителен характер, а не да се подразбират чрез тълкуване,
предположения, асоциации, въображение и други форми на мисловна
дейност, защото тя невинаги се поддава на обективен контрол относно
нейната правилност. С оглед на горното, се налага мнение, че в конкретния
казус такова обективно изводимо съдържание не е налице - нито един от
инкриминираните изрази не е обективно годен дълбоко да засегне адресата
им с оглед общоприетите критерии за морал. Съчетанието залинели
5
мениджърски и диригентски функции не би могло да се квалифицира като
несъответстващо на необходимите стандарти за благоприличие и обективно в
състояние да накърни чувството за достойнство и чест на индивида. Както в
това съчетание, така и в останалите думи на подсъдимият :„Известно
напрежение се чувстваше с годините в оркестъра...неработене.... Доколкото
знам оркестъра не е имал диригент, имал е директор“. На въпроса дали е
имало тормоз и обиди от към вас от нейна страна/тъжителката/ подсъдимият
е отговорил :“имало е“. Въззивният съдебен състав не открива прочит, който
обективно да е в разрез с обществено приетите разбирания за морал и
благоприличие.
Всъщност, както се отбеляза вече, не се спори нито по отношение на
мястото, нито по повода на заявеното от подсъдимия в ефира на Радио
Шумен, където се излъчил материал „Вълнения в духовия оркестър“, а от там
и в тъжбата изрази, изказани от подсъдимия Д..
Вярно е, че само факта на изразената представителност не изключва
съставомерността на деянието, стига в начинът на нейното изразяване - в
ползваните изразни средства да се съдържат обидни по естеството си изрази и
фрази. В случая обаче не само поради представителността на изказването,
условията и повода на изразяването им, които, както се посочи сами по себе
си не изключват съставомерността на деянието, но именно предвид самото им
съдържание, РС е направил верни материално правни изрази приемайки, че
изразите не са натоварени с присъщата за обидните изрази смисъл и тежест.
Точното им възпроизвеждане направено по-горе, несъмнено е наложително,
поради дължимата съдържателна преценка, в аспекта на основното
възражение във въззивната жалба, за тяхната съставомерност по признаците
от обективния състав на чл.146 от НК, а именно, че съставляват обидни по
естеството си квалификации и епитети.
Следва да се отбележи, че, от обективна страна, за да е налице обида,
деецът следва да каже (предвид изпълнителното деяние, вменено по
настоящото дело) унизителни за пострадалия думи или изрази, като
унизителния им характер се проявява и чрез възможността същите да се
окачествят като непристойни, груби, вулгарни и съответно неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални правила и норми на поведение. И това
е така, понеже обидата, както е известно е престъпление, засягащо чувството
за лично достойноство на човека. Ето защо и след като е проверил, при
съпоставката с посочения обективен критерий, че всеки един от
инкриминираните изрази, по своето съдържанеие не покрива изискването за
обективна съставомерност, доколкото нито един от инкриминираните изрази
не съдържа вулгарни, непростойни или групи епитети, сравнения или
цинични определения по отношение личността на тъжителката, РС е
достигнал до правилния извод за несъставомерност на деянието. Необходимо
е да се отбележи и това, че в съответствие с правните характеристики на
престъплението обида, е направеното от първоинстанционният съд уточнение
6
и относно ирелевантността, за разлика от престъплението клевета, към
обективните признаци на престъпния състав, на „истинността“ на изнесените
данни или твърдения. Както е прието в правната доктрина: „обидата е
умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице
посредством неприлично, противоречащо на общо приетите правила
отнасяне с него“- уч. Наказателно право,Особена част,т.1, проф.И.Ненов,
л.428, тоест чрез изпълнението на това престъпление се накърнява
собственото усещане за чест и достойнство и се „изразява отрицателното
мнение за достойнството за засегнатия“, поради което е и без значение
дали казаното е вярно или не (вж.отново,Наказателно право, Особена
част,проф.И.Ненов, стр 430).
Съдържателното обсъждане и анализ на всеки един от словесните изрази,
предмет на частното обвинение действително разкрива мнение и изразено
становище на подсъдимия по конкретни поводи и причини за възникналите
несъгласия, доведи до промяната в ръководството на Духовия оркестър. Няма
как тези изрази да са положителни, защото те по самата си насоченост -
критикуващи и изразяващи несъгласие не могат да бъдат други освен
натоварени с отрицателен заряд срещу тъжителкята, но по съдържанието си
нито един от инкриминираните изрази не отговаря на заложения обективен
критерий за съставомерност по чл.146 от НК, понеже, както се отбеляза по-
горе, не покрива обективните признаци за изпълнението и посредством
“унизителни епитети“, псувни или отрицателни съждения за качеството на
тъжителката, последните от които обаче също следва да са унизителни по
общо приетите обективни критерии, а не по зададените от субективното
възприятие на засегнатия параметри (вж отново уч. Наказателно право,
Особена част, том 1,проф.И.Ненов, стр.428- стр.429). И само фактът, че
изразите са натоварени с отрицателно значение и като цяло са неприемливи
за тъжителката не е достатъчно за да се обективират чрез тях елементите на
предвиденото в чл.146 от НК престъпление обида. В този смисъл, вярно е и
приетото в мотивите от първата инстанция заключение, че поводът и мястото
на изразените фрази: в ефира на Радио Шумен, където се излъчил материал
„Вълнения в духовия оркестър“, както и безспорно установените по делото
данни за приноса на тъжителката към културния живот в града и доказаните,
чрез множествното признания и награди, високи професионални достижения
не поставят на различна плоскост дължимите за изследване, с оглед предмета
на доказване фактически обстоятелства. Казано другояче, личността на
засегнатия не обуславя промяна в критериите за обективна съставомерност,
именно поради законоустановеността на престъпленията и гарантираната по
този начин сигурност в наказателноправния ред.
Обективността на престъплението не зависи и от субективната собствена
оценка на пострадалия за параметрите на вътрешното му усещане за
себеоценка (достойнство) или за отношението на обществото към
индивидуалната му персонализиран значимост (чест).
В контекста на казаното няма как да получат друга правна оценка
7
установените от приложените доказателства сочещи безспорен принос на
тъжителката в развитието на културния живот в град Търговище, признание
за което е и присъждането и през 2015г на званието „Почетен гражданин на
Търговище“. Творческият потенциал и заслуги на тъжителката сами по себе
си не могат да подменят правните изисквания към обективността на
признаците по чл.146 ал.1 от НК, вменено с частната тъжба, които в случая не
са налице .
Всеки един от подробно цитираните изрази безспорно обективира
несъгласие и мнение, което действително визира отрицателно отношение към
качествата на тъжителката, но е в рамките на конституционно гарантираните
свобода на изразяване, на мнение и критика, защото подбраните изрази и
думи в тях, не могат еднозначно, както се настоява в подробно развитата
устна аргументация от повереника, да бъдат оценени като обидни.
Достатъчно е да се споменат – изразите-: “Известно напрежение се
чувстваше с годините в оркестъра ... неработене ... залинели функции като
институция/оркестъра/ ... нито мениджърски, нито диригентски. Доколкото
знам оркестъра не е имал диригент, имал е директор“. На въпроса дали е
имало тормоз и обиди от към вас от нейна страна/тъжителката/ подсъдимият
е отговорил :“имало е.“ Видно е, че оценените като „обстоятелства по
престъплението“ фрази, не съставляват нищо друго, освен обективирана
обобщаваща оценка на различни факти и обстоятелства. По естеството си
заявеното несъмнено съставлява оценъчно съждение изведено от посочената
му фактическа основа, а както е известно съдебната практика е константна по
отношение на приетото, че оценъчните съждения не са основание за
наказателна отговорност, когато както е в случая те сами по себе си не
съдържат обидни по съдържанието си думи и изрази. Допустимият баланс
между правото на свободно изразяване на критика, обективирано в
реализираното от подсъдимия участие в предаването на Радио Шумен и
изразеното от него като представител на останалите оркестранти мнение и
несъгласия и правото на лична чест и достойнство, чието накърняване е
заявено с предявеното с тъжбата частно обвинение в случая, правилно е
преценен от първата инстанция като ненарушен. Поради това и макар, както
се посочи, правото по чл.39,ал.1 от КРБ да не е безконтролно, допустимите
параметри, въведени в следващата алинея- на чл.39,ал.2 от КРБ - „Това право
не може да се използва за накърняване ..доброто име на другиго..“
В жалбата се възразява, че при постановяване на обжалваната присъда и
при разглеждане на делото е нарушен чл.6 от ЕКПЧ, като не е приложил
правилно материалния закон, с което е нарушил правото на гражданите на
справедлив процес. Съобразявайки обжалвания съдебен акт и всички
доказателства по делото, настоящият съдебен състав , счита, че възражението
е необосновано и недоказано, поради което и следва да се остави без
уважение. ТРС е обсъдил подробно всички факти и обстоятелства по делото,
ТРС правилно е установил фактическата обстановка по делото. Съдът е
извършил детайлна оценка и пълен анализ, на събраните по делото
8
доказателства, като правилно е стигнал до категоричен извод, че - изречените
изрази и думи от Д. не съдържат нищо унизително за честта и достойнството
на тъжителката, поради което и е постановил един обоснован и
законосъобразен съдебен акт.
Деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна
страна. Обидата, както е известно е умишлено престъпление и освен
обективната съответност на изречените фрази с предвиденото в състава
казано или извършено „нещо“, „унизително за честта или достойнството на
другиго, съставомерността на деянието изисква установимост и на неговата
субективна страна: съзнаването на изречените обиди и преследването с тях на
визираната в състава цел - засягане и накърняване на защитаваните с
престъплението блага - честта и достойнството на гражданите.
Предвид всичко гореизложеното, въззивният състав прие, че жалбата, с
изложените в нея и устно развити оплаквания се явява неоснователна, поради
което и няма как да бъде споделено искането за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден.
Респективно, проверяваната първоинстанционна присъда, с която подсъдимия
Д. е бил признат за невинен по обвинението за престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 и т.2,във вр.с чл.146,ал.1 от НК, като обоснована и
законосъобразна, от материално правна и процесуално правна гледна точка,
следва да бъде потвърдена.
При отсъствие на виновно увреждащо поведение, обосноваващо
гражданска отговорност за обезвреда, то и правилно РС е отхвърлил като
неосноватален и предявения граждански иск . При служебната проверка не
бяха констатирани основания за изменение или отмяна на проверяваната
присъда, поради което и същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК,
разноските, направени от подсъдимия за защитник пред въззивната
инстанция, след като е направено изрично искане за това, следва да бъдат
присъдени в тежест на тъжителката , която следва да бъде осъдена да ги
заплати.
При преценката за размера на претендираната сума - 400лв., отразени в
приложеното пълномощно като реално заплатени, съдът, съобрази от една
страна разпоредбата на чл.13, ал. т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съгласно която, с оглед престъплението, предмет на делото
минималния адвокатски хонорар е 400лв. От друга страна с нормата на
36,ал.2 от Закона за адвокатурата, е предвидено, че адвокатското
възнаграждение се определя с договор между клиента и адвоката, но размерът
му следва да бъде ''справедлив и обоснован'' и не може да е по-малък от
посочения в Наредбата. С решение 14820 на ВАС, в сила от 5.02.2016г., § 2
цитираната Наредба, очертаваща възможност за преценка на горната граница
до размера на три пъти минималното адвокатско възнаграждение бе
отменена, но отделно от това не са налице и предпоставките й доколкото
9
платените 400 лв. са по-малко от допустимия трикратен размер на
минималното възнаграждение, равняващо се на 1200лв. Ето защо, предвид
изложените съображения съдът намира, че липсват основания за корекция на
посоченото в пълномощното възнаграждение за защитник във въззивната
инстанция, поради което и следва да бъде присъдена цялата сума, реално
заплатена, посочена в приложеното по делото(л.32 от ВНЧХД) пълномощно.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК въззивният съд, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 13 от 29.04.2021г., постановена
НЧХД № 1029/ 2020г. от Районен съд Търговище.
ОСЪЖДА К.Н. К. - И. , с ЕГН ********** да заплати на подсъдимия Д.
СТ. Д., с ЕГН********** направените разноски за защитник пред въззивната
инстанция в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете по чл.346 от НПК и не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10