№ 565
гр. Пазарджик, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20245200600413 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим И. Г. В., уведомен чрез адв. П. не се явява, за
него адв. Р. П., редовно упълномощен.
Частен тъжител А. С. А. се явява лично и с адв. Й. А., редовно
упълномощен.
Явяват се свидетелите С. А. и В. В..
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелите С. А. и В. В., както следва:
С. Г. А. – 38 г.,от гр.Велинград, българка, българска гражданка,
омъжена/съпруга на тъжителят/, неосъждана, Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
1
В. Г. В. – 48 г., от гр.Велинград, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, брат на И. В..
На същият се разясни правото му по чл.119 от НПК.
В. Г. В.: Желая да бъда свидетел по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят В. напусна залата.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетелката С. А.:
Свид. А.: В деня на инцидента не съм го виждала, нямам спомен да съм
виждала В. В. в самия ден. В този ден не съм била в болницата с А. А., нямам
спомен. Викнаха ме в полицията, разпитваха ме, бях там до 18:00 ч. Това беше
преди повече от 2 години, отидохме в полицията от обяд натам, освободиха
ме към 18:00 ч., при Г. бях. Обадиха се и на двамата да ни извикат. Може би
час и половина, два след побоя, се срещнахме с А., той беше притеснен, ние се
чухме по телефона. Видяхме се в полицията, той влезе в едната стая, аз в
другата. Заедно влязохме в полицията, той чакаше отпред. Срещнахме се на
партера на полицията.
Адв. П. /въпрос/: Спомняте ли си какво сте разказали на ДСП срещу А.
за счупването на ръцете на И.?
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, това е за съвсем други неща. Нямаме
счупена ръка по настоящото дело. Каква връзка има това с настоящото дело?
Адв. П.: Има връзка и моля да не ме прекъсвате.
Съдът: Няма как да ценим показания от досъдебното производство,
защото те не са събрани в този процес.
Свид. А.: Говорих с А. след 11 часа, беше 11:26 ч., аз погледнах на моя
телефон. Толкова ми е показвал, толкова съм казала. Съжалявам, че му се
обадих. Може би нямаше да се развият така нещата, понеже той като е
ангажиран с мен и го нападат в гръб, как да види, как да усети. Може би аз
съм виновна. Преди това И. се обажда на мен. Може би аз трябваше да отида
на центъра, където той ме извика за да не се стига до там. Видях телефона, на
телефона изписваше 11:26 часа. Това което съм казала в полицията, това е -
11:26 часа, това показваше на телефона. Аз не съм била очевидец на това
нещо. Аз се обаждам на А., за да го предупредя, че И. преди това е звъннал на
мен и иска среща с мен. При което по гласа го усетих, че не е благосклонен, че
ще стане проблем. Аз се обаждам на А., за да му кажа за това нещо. А. каквото
и да ми е казал за случилото се, това е в моите представи, той ми каза: „
2
Нападна ме от отзад“, какво значи това, аз конкретно не съм видяла. Той е на
работа, той е таксиметров шофьор. Седнал е в колата и разговаря с мен. А.
стои на стоянката за таксита, седи отпред на шофьорското място и говори с
мен по телефона. Аз го предупреждавам, че И. е на центъра, в кафето, което се
намира зад него и в същия момент чувам какво става – псувни, викове,
разправии, той изпуска телефона. От къде го напада, от коя страна, това е в
моите представи. Каза ми, че го е нападнал от отзад. В моите представи си
представям, че го е хванал отзад или е отворил вратата и го е хванал от отзад,
не знам, не съм очевидец. Просто чувам какво става по телефона, той изпуска
телефона, има го, боя го има.
Адв. П.: Нямам други въпроси. Моля да бъде поставена в очна ставка
със свидетеля В. В., относно обстоятелството дали около 13 часа е била във
Велинградската болница заедно с А. А. и проведен ли е разговор там.
Адв. А.: Не се противопоставям.
За изясняване обстоятелствата по делото, съдът намира, че следва да
бъдат поставени в очна ставка свидетелите В. В. и С. А..
Свид. В. влиза в съдебната залата.
На основание чл.143 ал.5 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелите В. В. и С. А..
Свид. В.: Познавам я, в приятелски отношения сме. Живееше с брат ми
на семейни начала.
Свид. А.: Познаваме се, в добри отношения сме.
Свид. В.: На 20 Април 2022 г. бях в болницата. Отидох със З. Ц., мой
приятел и засякохме там С. и А.. Както е входа на болницата, малко към
такситата, там бяха. Разменихме си с него една реплика. Аз му казах, че ще
трябва да си плати, той ми каза, че не му е времето и мястото. Тя беше с него,
нищо не каза. Влязохме с моя приятел при брат ми, видях го превързан, целия
в кръв и беше пребледнял. Не мога да кажа какво искаше да каже А. с
отговора си, но видими белези нямаше по него. Това се случи между 13:00 -
13:30 часа.
Свид. А.: Аз пак казвам, те може да са се виждали, аз нямам никакъв
спомен да съм била в болницата в самия ден с А..
Адв. А. към свид. В.: Колко болници има в гр. Велинград?
Свид. В.: Една която е централната, държавната болница. Там има
стоянка на таксита от дясно. Говоря за старата болница, общинската, която се
намира след ОХЕ-то, има бензиностанция, едно павилионче за кафе и това е
голямата болница.
3
Адв. А.: Това е частната болница „Здраве“ на г-н Т.. Никога не е била
държавна болница.
Свид. В.: Аз казвам истината.
Свид. А.: Аз казвам истината.
Приключва очната ставка.
Страните поотделно: Нямаме други искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба на подсъдимия и да потвърдите първоинстанционната
присъда по следните съображения: От проведените 10-11 съдебни заседания,
след разпита на 11 свидетели и предвид всички събрани медицински
документи по делото, съдът правилно установи една фактическа обстановка,
която се потвърди от почти всички свидетели. Тези, които са видели
непосредствено какво е станало, и тези , които са разбрали в последствие.
Неинкриминираната дата и час, обвиняемият е нападнал доверителят ми,
както е стоял в колата си, на стоянката на такситата, измъкнал го е от колата и
е започнал да го налага. Преди това, още в колата, след това измъквайки го,
той си е закачил крака в прага на колата, паднал е на земята и той е продължил
да го налага отгоре му. Това се потвърди от самия обвиняем, той е казал: „ Бях
върху него 30-40 секунди“, има предвид след като го е измъкнал от колата и
той е паднал на земята. Ако приемем, че нищо не е искал да направи, без да
иска го е измъкнал на земята, то какво е правил върху него 30-40 секунди?
Шепнел му е нежни думи или извинения ? Естествено, че го е налагал, защото
е имал е мотив за това, имал е и възможност да го направи. Всички
свидетелски показания очертаха една и съща фактическа обстановка.
Защитата акцентира върху някакви несъществени различия в разликата между
част от разпитаните свидетели. Те първо са били очевидци, освен това,
каквото са възприели, това са казали. Считам, че тук е важно да се обърне
внимание на фактите. Свидетелските показания, които очертават една и съща
фактическа обстановка, медицинска експертиза, която не се оспори от
страните, която категорично казва, че описаните наранявания могат да бъдат
получени по начина, по който са описани в тъжбата до съда. Що се отнася до
4
самите медицински термини, аз Ви моля да обърнете внимание, че веднъж
тъжителят е преглеждан, когато е бил арестуван, в ареста, и е воден в Бърза
помощ. Там е прегледан и са описали тогавашните наранявания, които са
констатирани. Освободен е от полицията и на другия ден е отишъл при д-р С.,
който е описал пак нараняванията, които са констатирани, но вече с тяхното
проявление. Вещото лице в съда обясни, че не всички белези, оставени от
нападението, се проявяват веднага. Те намират своето цветово изражение,
поне на другия ден. За всичко описано, вещото лице казва, че да, може да е
получено, особено важни са белезите, които са на шията на тъжителя,
оставени в следствие на душенето. Тези следи няма как да се оставят по друг
начин, освен чрез механизъм на притискане и то с пръсти, защото са оставени
характерни следи. За ударите, останалите свидетели казаха, че той
непрекъснато, като е бил върху него, е ръкомахал. Относно показанията на
брата на подсъдимия. Той първо не е очевидец, второ не е бил видял
наранявания. От позиция, че е негов брат , как да каже обратното. Считам, че
неговите показания не могат по никакъв начин да разколебаят, това, което е
констатирано при двата медицински прегледа и от свидетелите – очевидци.
Освен това той твърди, че го е видял в момента, в който подсъдимият е бил
задържан в полицията. Има по делото заповед за арест в 11:30 ч. Бяха
разпитани полицаите, които след инцидента в Каменица, откарали тъжителя
директно в полицията, до 18:00 ч., когато е бил на преглед и е освободен след
това по здравословни причини. В. или се е объркал с деня, или иска да се е
объркал. Травмите са описани, причинно – следствена връзка между тях има,
защото няма никакви сведения преди това да е бил с някакви наранявания или
пък в полицията да е получил някакви наранявания тъжителя, така, че
единствено и само от инцидента е получил това, което е описано в
медицинските документи. Така от обективна страна се потвърди това, което
сме изнесли в тъжбата. От субективна страна, считам, че също деянието е
безспорно доказано, защото обвиняемият е имал мотив да го направи, имал е
възможността да го направи и най-вече е целял противоправните последици
да настъпят, като е демонстрирал превъзходство, се е опитал да защити това,
което според него си е негово и друг не може да има претенции, нито към
неговата приятелка, нито към деца и т.н. Считам за безспорно установено,
изяснените факти и за доказано, както от обективна, така и от субективна
страна на престъплението със зависимост от деянието на подсъдимия и
5
получения резултат. Съда като прецени всичко това, съвсем правилно
произнесе осъдителна присъда и присъди разноските по делото. В тази връзка
моля да присъдите и в настоящата инстанция за подзащитният ми и да
оставите първоинстанционната присъда в сила.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще моля да уважите жалбата на
подзащитния ми, като отмените присъдата на РС – Велинград и да
постановите нова присъда с която И. В. да бъде признат за невиновен и
оправдан за повдигнатото му обвинение от частен характер за причиняване на
лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Основните съображения за
уважаване на жалбата съм ги изложил в допълнителната въззивна жалба, в
която съм се опитал да систематизирам нарушенията, които са допуснати от
Велинградския районен съд. Няма да повтарям тези основни пунктове, но
искам да заявя, че поддържам изцяло твърденията за разминаване между
обвинението така, както е повдигнато в частната тъжба, това което е в
съдебно-медицинското удостоверение, в извършената съдебно-медицинска
експертиза в входа на производството и присъдата на Велинградския районен
съд. Считам, че има различия. Защо? Обвинителният акт спрямо подсъдимия
представлява тъжба и съдът е ограничен в рамките на твърденията в частната
тъжба, защото той е обвинителния акт и веднага се набива на очи
обстоятелството, че в самата тъжба, частният тъжител се е спънал и е паднал.
Т.е. именно това е не само потвърждение на изложените факти от И. В. за
начина по който е станало падането му на асфалта и как са се развили
събитията, но е доказателство за това, че част от телесните уреждания не са
причинени умишлено, а знаем ,че престъпление по чл. 130, ал.1 от НК е само
умишленото причиняване на лека телесна повреда, а не и такива, евентуално
по непредпазливост, затова препращам към възраженията, които съм изложил
в тази си част за обвинението. На следващо място, аз считам, че
Велинградският районен съд не е направил анализ на всички факти и
обстоятелства, които имат значение за изхода на делото, защото съдът в
известна степен и от възражението, което приехте за задаване на въпросите
ми, стоят извън предмета на доказване от частният тъжител, а стоят в
наличието на ДСП за причиняване на средна телесна повреда от А. А. на И. В.
и целият този процес е свързан с другия, с оглед обстоятелството да премине
и онзи процес за извършено престъпление по чл. 129, като извършено в
6
афектно състояние, за да бъде отново от частен характер, което е видно от
многобройните, несъстоятелни предложения за помирение, които няма как да
се случат по НПК за признаване за това, че А. А. е бил в афект, силно
раздразнено състояние, за да си оттеглят те обвинението и да се направи
компенсация с паричното обезщетение, което се претендира и което досъдебно
производство, по неясни причини, и до сега продължава, въпреки
представените и извършени процесуални действия, включително и
извършените двойни, тройни съдебно-психиатрични експертизи. Същината на
въпроса е точно това, този процес да повлияе на другия процес, за да може да
бъде освободен по някакъв начин от наказателна отговорност за престъпление
от общ характер и имено в тази насока, считам, че съда не е обърнал внимание
на детайлите, които се установиха по настоящото дело. От гледана точна на
НПК е недопустимо показания от един процес, да бъдат пренасяне в друг
наказателен процес и съвсем отделно е отговорността за лъжесвидетелстване,
но от разпита на свидетелката А., се изясни пред Вас един точен час на
разговор, осъществен между свидетелката и частния тъжител, в който се
твърди, че тя е станала косвен свидетел на така нареченото нападение и това е
часа 11:26. В съдебното производство пред РС – Велинград, ни беше отказано
събирането на доказателства за точния час на разговор, с оглед установяване
достоверността на показанията на свидетелката А., тогава още К. и това е
единия от фактите доказващи, че нейните показания трябва да бъдат
разглеждани критично. Вие ще прецените дали следва да бъдат кредитирани
или некредитирани относно това, което е станало, но така или иначе по
безспорен начин се установява, че първия сигнал за инцидента е извършен от
свидетелката У.а в 11:20:46 часа. Следователно, инцидента се развива малко
преди това, а свидетелката А. твърди, че е била свидетел на инцидент в 11:26
часа, което тя заявява и сега, и в ДСП. Извода е, че тя не е била свидетел на
такова нападение, а всичко й е разказано, споделено и обсъдено с А., защото
той също възпроизвежда, че се е установил на стоянката около 11:25 часа. На
следващо място относно достоверността в тази насока, Велинградския
районен съд, не е обърнал внимание на възпроизведените на тел. 112,
обаждания в 11:21:43 часа, продължило 49 сек. от А. А. и в 11:31:51 часа,
продължило 1 минута. В този разговор, самия А. казва, че няма нищо страшно,
няма душене, няма кръв, не е необходима бърза помощ. Следователно, следва
критично да се отнесем, към нанасянето на така описаните, подробно, всички
7
нарушения на телесната му неприкосновеност, извършени на следващия ден.
На следващо място, от разпита на полицейския служител З. и на полицая,
които учудващо нищо не си спомнят за този инцидент, които уж са издали
заповед за задържане в 11:25 часа. Инцидентът е станал тогава, те са отишли в
един по-късен момент, но са го задържали в 11:25 часа и свидетеля нищо не си
спомня. З. не го е разпитвал, не го е задържал, не е нареждал на полицая да го
задържа и най-важното, от приложените документи се вижда, че той на
практика не е задържан. Явил се е самостоятелно в районно управление в
15:15 часа, заедно със С.. Свидетеля З. потвърди, че не го е задържал, защото
не се е чувства добре и в документите на полицията за задържането е
отразено, за това, че той се е оплаквал от сърдечно заболяване. Така, че не е
имало фактически задържане и за 1 мин. И това е в подкрепа на твърденията
на свид. В., че ги е виждал в болницата. Друг е въпроса за вида на телесните
увреждания, дали са се проявили, дали ги е имало. Някои от телесните увреди
са такива, че трябва да се видят веднага, а такива В. В. не е видял и не е имало.
По скоро тази очна ставка и тези показания, следва да бъдат тълкувани във
връзка с достоверността на показанията на С. А., т.е., още един довод, че те
трябва да бъдат разглеждани много критично при постановяване на Вашата
присъда. РС – Велинград, абсолютно безкритично не приема показанията на
св. П., за това, че освен бухалката, той е вадил и някакъв трион за рязане на
храсти от багажника си. Това е отново обстоятелство за достоверността на
изложените в частната тъжба твърдения. Нещо което свидетелите подчертават
на частния тъжител, а именно С. и Б.. Първо Б. отрича, че познава И. В.. В
хода на разпита се сети, че го познава и знае кой е. С. говори за 11:30 часа, че
случайно минавал, случайно разбрал след това за инцидента и случайно
разговарял с А. за това, станало ли е нещо и какво. В тази насока аз ще моля
много внимателно да прочетете и обсъдете тези доказателства, които
Велинградския районен съд не е обсъдил. Относно сега заявеното в
пледоарията на колегата, за това, че имало следи от душене и заключението на
вещото лице П. за това, че те могат да се получат само от душене, само, че
съдът изобщо не е обърнал внимание и не е обсъдил моето възражение, че
нито в съдебно медицинското удостоверение, нито при разпита на доктора,
извършил медицинското освидетелстване на следващия ден, не е отразено, т.н.
синини от коя страна са, къде се намират по шията, срещуположни ли са, за да
можем да говорим за душене. Самото вещо лице д-р П. твърди, че няма данни,
8
но предполага, че те са такива. В един наказателен процес, с предположения
не можем да боравим и не могат да се приемат за категорични доказателства.
Водим от гореизложеното, аз считам, че следва да бъде дадена вяра на И. В.,
защо и как е станал инцидента и не е ли налице точно провокация от страна на
А., за да възникне този инцидент със спъване, падане и излизане от колата,
който РС-Велинград, с едно изречение казва, че няма провокация и съвсем
бегло, неглижирано показва обясненията на подсъдимия за това какво му е
казал А., когато той е отворил вратата и искал да се разберат за това дете,
което е записано на името на И. В. и след това се води процес за установяване
на бащинство и се установява, че детето действително не е от И. В., но той
държи, защото го е възпитавал, гледал това дете и продължава да го счита за
свое дете макар и само морално. Не виждам нищо ненормално в това, един
мъж, след толкова години съвместно съжителство, да е установил въпреки
предупреждението на свидетеля, на брат си В. В. за това, че му слагат рога, че
има дете от друг мъж, тоест водила е две паралелни връзки, извънбрачни.
Съвсем нормално е, един мъж, който е в чужбина да изкарва пари за
семейството, за това дете и за нея, да иска да се изясни. Да разбере за себе си,
това дете негово ли е, не е ли негово и защо се е получило така, но в никакъв
случай това не е станало за да му нанесе телесни увреждания и тези телесни
увреждания да са получени от удар. Всички свидетели и най-вече Б. твърди –
„Биеха се“. Не казва И. В. го налагаше, а биеха се. И това явно е станало след
провокацията, обаждането, наричането по обиден начин седейки в колата,
опита да излезе, е станал скандал. Това се явява не реторсия, а нещо повече.
Аз съжалявам, че подзащитният ми продължава да бъде в чужбина и не
можете да го видите, но като физика той е с една глава по-нисък и с 20
килограма по слаб от пострадалия А., за да говорим за нападение и умишлено
причиняване на лека телесна повреда. Водим от гореизложеното, аз ще моля
да отмените присъдата на Велинградския районен съд и постановите присъда
с която да оправдаете И. В., респективно отхвърлите уважения граждански
иск със законните последици, като не излагам съображения относно размера
на присъденото обезщетение, защото считам това за излишно. В този смисъл,
моля за Вашата оправдателна присъда.
Адв. А.: Моля да вземете предвид следното. Половината от доводите на
защитата, или касаят друго наказателно производство, или нямат нищо общо с
инкриминираното деяние, но подчертават защо е станало така. Хващам се за
9
последните думи, за изясняване произхода на детето на свид. С. А.. Това
изясняване не е станало в този бой, а е станало Февруари месец същата
година, то вече е било ясно, че детето не е на В. и от там злобата изниква и той
прави това, което е направи. Защитата призова, много внимателно да се
запознаете с доказателствата по делото. Аз не се съмнявам, че ще го
направите и там ще видите, че не е вярно твърдението, че РС-Велинград е
отказал доказателства на обвиняемия. Напротив, за телефонните обаждания,
съда позволи до всички оператори да се изпратят запитвания и те да дадат
извадка от телефонни повиквания и обаждания, но те казах, че не мога да
дадат такава справка. Това не е отказ. Показанията на С., изобщо не са важни
за инкриминираното деяние, тя не е била очевидец. Тя казва това, което е
възприела, това което е видяла косвено. Това, което е било в нейната представа
и това, което е видяла в телефона си, това е казала. Тези няколко минути
разлика, не бих могли да докажат, че В. не е нападал А. и не му е нанесъл
телесните повреди, това го считам за абсурдно. В обажданото на тел. 112, А.
казва: „Да, има малко кръв, но не е съществено“, не е споменал за душене, но
това са направо инсинуации. От защита излиза, че той както си е вървял по
улицата, се е спънал и е паднал. Той е бил измъкнат от колата и съвсем
нормално е, когато някой тегли горната част на тялото му от шофьорската
седалка, той да си е закачил краката в прага на колата. Като не е могъл да
прекрачи прага, така е бил съборен на земята. Бил по-нисък, бил по-слаб
подсъдимия от А.. Той действа изненадващо, с какво го е провокирал А., като
си е седял в колата. Думи не е имало, имало е изваждане от колата и налагане.
Думите са били месеци преди това, когато са се разправяли за произхода на
детето, тогава са били думите. На 20 април са били действията. Заповедта за
задържане не е в 11:25 часа, а е от 11:30 часа, тя е приложена по делото, ще я
видите. Това пак е несъстоятелен довод. С. А. каза, че в полицията са се
видели с тъжителя, те не са отишли заедно там. Той вече е бил там. При
разпита са се засекли. Тя казва това, което е възприела в момента на разговора
при нападението, след това вече, когато е разбрала как стоят нещата, казва
същите неща с други думи. Мотивите на съда са толкова подробни, обхващат
всички аспекти, преценяват показанията на всеки един свидетел и преценяват
неговите доказателства и тяхната стойност и относимост към случая. Считам,
че присъдата почива именно на база на тези показания, а не на
заинтересованите показания на брата на подсъдимия. Това, че не е видял
10
наранявания не значи, че не ги е имало. Още повече, вещото лице казва, че
нанесени днес, се проявяват утре белезите. Разликата в медицинските
термини, използвани при двата прегледа, аз считам, че това се дължи именно
на проявлението на следите от нанесените травматични увреждания, това е
важното. Считам, че всичко е много добре и логично свързано в мотивите на
съда и считам присъдата за правилна.
Адв. П. /реплика/: Относно тези 30-40 сек. за които се твърди,
свидетеля Б. казва: „ Налагаше го 10 мин.“. И на следващо място, следва да се
съпостави първия разговор на А. А., проведен в 11:24 часа, където казва „ Ами
не, имам малко кръв“ и същевременно в съдебно-медицинското удостоверение
има разкъсно - контузна рана на малкия пръст на ръката. Това е могло да се
получи при спъването и падането на земята, т.е. липса на състава на
престъпление по чл. 130. Така, че това е наличието на кръв.
Адв. А.: Появилата се кръв е в причинно - следствена връзка от
дърпането и бутането на земята на подзащитният ми. От там идва тази кръв,
не той както си е стоял и изведнъж да падне на земята.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:37
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11