№ 220
гр. ЛЕВСКИ, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20234410100243 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище: гр. ***, чрез юрк Е. А. срещу Т. С. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, в която се твърди, че ищецът в законоустановения срок предявява
настоящия иск относно вземанията на заявителя срещу ответника в общ
размер на 13407,38 лева, от които: главница в размер на 6682.83 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, 4914,62 лв.
– договорна възнаградителна лихва за периода 05.07.2018г. до 05.09.2022г. и
1809, 93 лв. – лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
Твърди се, че вземането на ищеца произтичат от сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-15182751, въз основа на който
между страните е възникнала облигационноправна връзка.
По силата на договора Кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 7000,00 лева. От сумата на отпуснатия
кредит със сума в размер на 1173,79 лева са били погасени в цялост
задълженията на кредитополучателя по два предходни договора за кредит —
CREX-11391399 и CARU-11284363. Кредитополучателят по договора дължал
и такса ангажимент, срещу което кредиторът е сключил договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се
в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в чл.
2, таксата се заплащала от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
1
кредиторът удържал съответната сума от общия размер на кредита.
Твърди се, че на 05.09.2017г. кредиторът е превел по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 5 581,21 лева (от общия
размер на отпуснатия кредит 7000 лева е извадена сумата за погасяване на
предходни задължения.
Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски,
чиито размер и срок били посочени в погасителен план, намиращ се на
първата страница от договора за кредит. Всяка месечна погасителна вноска
била в размер на 263,95 лева.
За погасяване на задълженията по горепосочения договор,
кредитополучателят е извършил плащания, посочени по дати и в размер.
Твърди се, че кредитополучателят не изпълнявал всички свои задължения по
договора за кредит и преустановява плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 05.07.2018 г. и че считано от следващия ден
длъжникът изпадал в забава. В този случай се дължало на основание чл. 86
ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислявал
спрямо действащата законна лихва.
Посочено е, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит
настъпва на 05.09.2022 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък
от главното задължение — главницата, дължима ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението, както и неизплатената част от
договорната възнаградителна лихва.
В процесния случай претендираната лихва за забава била начислена
само за част от времето, в което длъжникът е бил в забава, а именно - от
17.02.2020г. до 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г.
Твърди се, че на 19.08.2019г. между „***" ЕИК 2*** /правоприемник на
кредитодателя „***" ЕАД, ЕИК: ***/ в качеството му на цедент и „***" ЕАД,
ЕИК *** в качеството му на цесионер е бил сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърлял на
цесионера вземанията, индивидуализирани в Приложение №1. На
26.08.2019г. било подписано Приложение №1, в което подробно били
индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания.
Посочва, че силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр
на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани
в настоящото производство, ставал ищецът.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
упълномощавал цесионера „***" ЕАД да уведоми Т. С. Н. за прехвърлянето
на вземанията спрямо нея. Ищецът изпратил чрез „Български пощи" ЕАД
препоръчани пратки, съдържащи уведомление за цесия до посочените адреси,
които са регистрирани съответно като постоянен и като настоящ адрес на
задълженото лице. И двете пратки били получени лично от ответника,
2
доказателства за което било представено.
Към настоящата молба има искане съдът да връчи при размяната на
книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99
ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, е
предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК.
По образуваното ч. гр. д. № 111/2023г. по описа на PC — Левски, имало
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника и по което е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, обективирани в
Заповед аз изпълнение, издадена по ч.гр.д. №111/2023г. по описа на РС –
Левски:
6 682,83 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
4 914,62 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.07.2018г. до 05.09.2022г.;
1 809,93 лева — лихва за забава, начислена за периода от 17.02.2020г.
до 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
За останалите суми, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по
ч. гр. д. № 111/2023г. по описа на PC — Левски не предявяват иск.
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника.
Становището е, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Сключеният на 04.09.2017г. Договор за потребителски паричен кредит PLUS -
15182751 с „***" ЕАД не отговарял на изискванията на ЗПК, като същия
противоречал на добрите нрави и на принципа на добросъвестност при
договарянето, поради което бил нищожен.
Навежда подробни съображения, според които договорът за
потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимия лихвен
процент и условията за прилагането му. В процесния договор било посочено,
че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
29.55%, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му.
Липсвало уточнение върху каква база се начислява лихвения процент върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока договорна възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя, което ограничавало правата на потребителя и било основание
за недействителност на сключения договор за кредит.
3
В договора било налице и друго нарушение - не било спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която разпоредба, договорът
трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит.
В случая обаче липсвала ясно разписана методика за формиране на
годишния процент на разходите по кредита. От договора не ставало ясно
посочената годишна фиксирана лихва от 29.55% как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се създавала и по
отношение на обстоятелството дали в ГПР са включени посочените в
договора за кредит застрахователна премия и такса ангажимент. В настоящия
случай „такса ангажимент" и застрахователната премия били разходи по
кредита, които следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния
процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В случая общият
размер на задължението било формирано като сбор от различни компоненти,
описани в изготвения погасителен план, включително задължението за „такса
ангажимент" в размер на 245 лева и застрахователна премия в размер на
2352.00 лева, които не били отразени като разход при формирането на
оповестения ГПР от 36.39%, въпреки че били включени в общия дълг и
месечните вноски. Посочено е, че по силата на чл. 5 от Общите условия за
застраховка „Защита на плащанията", на кредитополучателите по договор за
потребителски паричен кредит, сключен между застрахователя и
жалбоподателя, кредитополучателите едновременно с попълването и
подписването на договора за кредит изразявали своето изрично писмено
съгласие да се застраховат и приемат съответните Общи условия.
Декларацията за приемане на застраховането и Общите условия била
неразделна част от всеки договор за кредит. Ето защо при тълкуване на
посочената клауза от Общите условия за застраховка „Защита на плащанията"
може да се направи извода, че разглежданите общи условия приложени с
исковата молба били приложими за всички кредитополучатели, сключили
договор за кредит с „***" ЕАД. Наведени са аргументи, че от съдържанието
на Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 15182751 /т. 2 на
страница 3/ било видно, че същият включвал заплащането на застрахователна
премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията" - разход, който
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход при изчисляването
на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и целял заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал 4 ЗПК е посочване на
по-нисък ГПР, който да не надхвърля законово определения. Посочването на
по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация
относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна
и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29 ЕО. Договорът за потребителски паричен кредит PLUS -
15182751 бил недействителен и поради противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
тъй като не всички елементи на договора били изписани с размер на шрифта
4
не по-малък от 12. Приложеният застрахователен сертификат и условията на
застраховката по договора за кредит - неразделна част от договора били в по-
малък по размер шрифт, поради което било нарушено и императивното
изискване не чл. 10, ал. 1 от ЗПК и сключеният договор следвало да бъде
прогласен за недействителен и на това основание.
Посочено е, че в случая били налице и неравноправни клаузи в
договора по смисъла на ЗПК. В чл. 143 ЗЗП, е уредена т. нар. генерална клауза
за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителския заем.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Настоящият договор бил сключен при „Общи
условия", поради което ответникът счита, че клаузите му, тъй като не били
индивидуално уговорени, имали характер на предварително изготвени от
кредитора условия, върху съдържанието на което кредитополучателят няма
възможност да влияе и да преговаря.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Прави възражение за прекомерност на търсеното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и в тежест на ищеца е да
докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за
кредит, размера на претендираното вземане по отделни пера и изпълнение на
задълженията от страна на кредитора по договор, размера и изискуемостта на
претендираните суми.
В тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи
юридическия факт, източник на спорното задължение – наличие на валиден
договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца е било прехвърлено
вземане по договор за заем със задължението на ответника да я върне.
По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да установи пълно и главно възникването на главен дълг и забава
в погасяването на същия за процесния период.
Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това вземане, а при доказване изложените обстоятелства от
ищеца, да установи, че е заплатил процесната сума.
От приложеното ЧГД 111/2023г. по описа на РС – Левски се установява,
че в полза на ищеца е издадена Заповед №48/24.02.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца следните суми: 6682,83 лв. главница, законната лихва върху
5
главницата, считано от 21.02.2023г. до изплащане на вземането; сумата от
4914,62 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г. до
05.09.2022г.; сумата от 2781,79 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 06.07.2018г. до 17.02.2023г., както и направените деловодни
разноски – д.т. 278,58 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
страна на длъжника.
Установява се, че на 04.09.2017г. между „***“ ЕАД и ответника е
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-15182751.
По силата на договора Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 7000,00 лева. От сумата на отпуснатия кредит със сума в
размер на 1173,79 лева са били погасени в цялост задълженията на
кредитополучателя по два предходни договора за кредит — CREX-11391399
и CARU-11284363.
Ответникът е преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 05.07.2018г. Крайният срок за изпълнение на
договора е настъпил на 05.09.2022г.
На 19.08.2019г. между „***" ЕИК 2*** /правоприемник на „***" ЕАД,
ЕИК: ***/ в качеството му на цедент и „***" ЕАД, ЕИК *** в качеството му
на цесионер е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедентът прехвърлял на цесионера вземанията,
индивидуализирани в Приложение № 1. На 26.08.2019 г. било подписано
Приложение № 1, в което подробно били индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания.
С пълномощно №3372/2019г. цедентът е „БНП Париба Пърсънъл
Фаненс“ е упълномощил „***“ ЕАД да уведомява длъжниците за сключения
Договор за цесия.
Било е изпратено от *** ЕАД Уведомление до ответника за
извършеното прехвърляне на вземания от „***" ЕАД на „***" ЕАД, получено
лично от ответника.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата ССчЕ се установява, че размерът на усвоения паричен кредит по
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-15182751 от
04.09.2017г. е 7000.00лв. Извършени са 11 броя плащания с обща стойност
2475,55лв. за периода от 04.10.2017г. до 13.07.2018г.
Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по Договора
за потребителски паричен кредит е главница 6682,83лв.; лихва 4914.62лв., или
общо 11597,45 лв.
Лихвата за забава, изчислена върху главница в размер на 6682,83лв. е
1809,93лв. Общият размер на задължението, вкл. лихва за забава към
17.02.2023г. на Т. С. Н. по договора за потребителски паричен кредит е в
размер на 13407,38лв.
Според заключението на вещото лице, в дефинициите за ГПР и общи
разходи по кредита, според които допълнителни услуги, вкл. застрахователни
6
премии следва да бъдат включвани в ГПР единствено в случаите, в които те
са задължително условие за сключване на договора за кредит. В Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-15182751 застрахователната премия е
право на избор от кредитополучателя. Вещото лице разяснява, че ГПР в
договора е изчислен съобразно формулата, посочена в Приложение 1 на ЗПК,
т.е. на база цялата главница, като при него се приема, че годината има 365
дни, а месецът - 30.42, като формулата за изчисляване на ГПР е: Размерът на
плащането (главница +лихва)/(1+ГПР%) Периода от усвояването до
плащането (падежа на вноската по погасителен план), изразен в години. В
раздел Параметри и условия на Договора за потребителски кредит е посочен
ГПР в размер на 36,39%.
ГПР е изчислен при следните параметри: размер на кредита -
7000,00лв.; начин на погасяване - месечни вноски; срок на кредита в месеци -
60 месеца; годишен лихвен процент - 29,55%; еднократна такси при
усвояване - 245,00лв. В договорения ГПР е включена сумата на такса
ангажимент в размер на 245,00лв.
Според ССчЕ съотношението на ГПР спрямо законната лихва към
момента на сключване на договора - 04.09.2017г. е 10,00%. ГПР - 36,39% и
изчислено съотношение: 36,39% : 10,00 = 3,64. По отношение на размера на
дължимата главница, след приспадане на всички извършени от Т. С. Н.
плащания по кредита, вещото лице посочва, че същата е в размер на
6486,83лв. Според заключението при включване и на застрахователната
премия като месечна такса в размер на 39.20лв. ГПР е 48,8438.
Съгласно заключението на кредитополучателя е преведена сума в
размер на 5581,21лв. на 05.09.2017г. В с.з. вещото лице разяснява, че 1173,79
лв. е сумата, с която се рефинансират кредитите и със същата сума се
намалява размерът на главницата от 7000 лв., като е приложено платежно
нареждане за превода на разликата от сумата, погасена като действащ кредит
и разликата, която следва да се получи и с което ответницата се е съгласила.
Съдът кредитира заключението по ССчЕ като пълно, обективно и
неоспорено от страните.
По отношение на твърдението, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК:
Съгласно член 19 от ЗПК, договорът за кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит
Според ал.4 на чл. 19 на ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а според ал. 5, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Договорът
съдържа ясни и конкретни условия, които са фиксирани между страните –
посочени са параметрите и дължимите суми, като лихвеният процент, с който
се олихвява главницата е фиксиран.
7
По отношение на застрахователната премия:
В дефинициите за ГПР и общи разходи по кредита, допълнителни
услуги, вкл. застрахователни премии следва да бъдат включвани в ГПР
единствено в случаите, в които те са задължително условие за сключване на
договора за кредит. В Договора за потребителски паричен кредит PLUS-
15182751 застрахователната премия е право на избор от кредитополучателя.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит". Според ал.2, годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Точка 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК съдържа легална
дефиниция на понятието общи разходи по кредита за потребителя. Това са
„всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси."
Както бе посочено в Договора за потребителски паричен кредит PLUS-
15182751 застрахователната премия е право на избор от кредитополучателя и
не е задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което
не е включена в ГПР.
Текстът на договора е на ясен и разбираем език, като събиране на
доказателства за формата и размера на шрифта на подписаните от страните
оригинали, възразяващата страна не е поискала и не са събирани такива,
поради което възражението се явява недоказано.
В отговора на исковата молба се твърди, че е налице неравноправна
клауза на основание чл. 143 от ЗЗП, като съдът намира същото за
неоснователно.
Според чл. 145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Ал.2 предвижда, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
8
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Установи се, че са извършени 11 броя плащания до 13.07.2018г. с обща
стойност 2475,55 лв. и след тази дата не са извършвани плащания по
договора, поради което следва да се приеме, че ответницата не е изпълнила
задължението си да върне заетата сума. Установи се по делото, че
заемодателят и ищецът са сключили валиден договор за прехвърляне на
вземания, между които и вземането срещу Т. С. Н. по процесния договор за
заем.
Цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово
име длъжника за извършената цесия. Доказа се, че ищецът изготвил
уведомление до ответника. Надлежно е уведомлението на длъжника.
Доказа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора,
като не платил всички дължими от него месечни вноски. Чрез заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 6682,83 лв.
Лихвата е в размер на 4914,62 лв.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „***“ ЕАД гр. София от Т. С. Н. за сумата 6 682,83 лева —
главница; 4 914,62 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.07.2018г. до 05.09.2022г.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай
се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение,
именно в размер на законната лихва, както и че ответникът не е изпълнил в
срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по
главното си парично задължение. Ето защо, съобразявайки и заключението по
извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като
по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на
ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в
размер на 1809,93 лв. представляващо обезщетение за неплатени в срок
главни парични задължения по договора за кредит, за периода от 17.02.2020 г.
до 13.07.2020 г.
Ищецът претендира направените деловодни разноски. Представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК се
поражда право на разноски в полза на ищеца, съобразно уважената част от
иска. Ищцовото дружество има право на присъждане на разноски за
9
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв.
Ищецът е извършил разноски в общ размер на 618,15 лв., от които
268,15 лв. – заплатена държавна такса в исковото производство,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., 250 лв. внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице.
В сумата на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство. Такива следва да се присъдят в размер на 337,58
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. ***
бизнес сграда ТАО, следните суми, обективирани в Заповед аз изпълнение,
издадена по ч.гр.д. №111/2023г. по описа на РС – Левски:
6 682,83 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
4 914,62 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.07.2018г. до 05.09.2022г.;
1 809,93 лева — лихва за забава, начислена за периода от 17.02.2020г.
до 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН: ********** , с адрес: гр. *** да заплати на
„***” ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. *** бизнес сграда ТАО,
направените деловодни разноски по заповедното производство в размер на
337,58 лв. и исковото производство в размер на размер на 618,15 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Плевен от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10