РЕШЕНИЕ
№ 2405
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110113650 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от И. Н. П., ЕГН **********,
адрес: гр. *** срещу Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и М. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *** с предявен иск с правна квалификация чл.
59 33Д, да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1080 лева
(намален размер в осз от 10.06.2024г.), представляваща обезщетение за
държането без основание през периода от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на
собственото му строително скеле, състоящо се от 4 бр. страници, 4 бр.
поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8 бр. стабилизиращи щанги, с
която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца
ведно със законната лихва от 18.10.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че между Н. и М. К., като наследници на Л. и Н. К.,
/починали съответно на 14.02.2020 г. и на 18.04.2021 г./ и И. П. е съществувал
валидно сключен на 27.01.2012 г. предварителен договор за изграждане на
жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сградата, ведно с
анекс от 08.06.2018 г., който договор е бил обявен за окончателен с Решение
на Окръжен съд - Бургас № 384 от 04.01.2022 г. по гр. дело № 1648 по описа
за 2020 г , влязло в сила на 29.06.2023 г. Сградата се намира в гр.***.
Жилищната сграда била изградена като ответника оставил в нея свои
вещи, една, от които строително скеле, състоящо се от 4 бр. страници, 4 бр.
поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8 бр. стабилизиращи щанги.
След уговорка между страните през м.06.2020г. ищецът взел част от
1
своите вещи като се разбрал с ответниците да вземе останалата част,
включително и скелето по-късно след като организира подходящ транспорт.
Но след този момент сградата била заключена, въпреки разменените
съобщения по ел.поща и проведените разговори, както и отправена от ищеца
до Н. К. нотариална покана, връчена му на 04.03.2021г. той не бил допуснат
да си вземе останалите вещи, включително и скелето.
През м.03.2021г. ищецът получил нотариална покана от ответниците, с
която те не се противопоставяли той да си вземе вещите, но след заплащане
на обезщетение за съхраняването им.
Ищецът твърди, че осъществява строителна дейност и е бил лишен от
ответниците да ползва строителното си скеле.
Твърди, че месечната наемна цена на подобно скеле е 2 299,44 лева и с
тази сума ответниците са се обогатили за негова сметка като са упражнявали
фактическа власт върху скелето му без основание.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците.
В него се прави възражение за недопустимост на производството.
Възражение за нередовност на исковата молба.
Заявява се, че предявения иск е неоснователен. Оспорват твърдението в
насрещния иск, че ответниците до 06.08.2023 г. не са предоставили
възможност на ищеца да прибере вещите си от сградата в град ***,
включително и процесното строително скеле.
Твърдят, че ищецът е бил поканен от ответниците - три пъти, да вземе
всички негови движими вещи находящи се в обекта в град ***, между които е
и процесното строително скеле. Първата покана е от 13.06.2020 г. На
15.06.2020 г. ищецът е отказал да вземе всички свои вещи, включително и
процесното строително скеле, за което има съставен констативен-протокол.
П. е бил предупреден от ответниците, че ще заплаща обезщетение за това че в
обекти - собственост на ответниците, ще му бъдат пазени /съхранявани
вещите и те няма да могат да ползват обектите.
На 30.01.2021 г. ответниците повторно уведомяват ищеца П. с втора
покана, че дължи парично обезщетение за това, че в имот собственост на
ответниците - първи и втори етаж на описаната сграда в град ***, се
съхраняват негови движими вещи, като му е изрично посочено и месечно
обезщетение в размер на 200 лева, считано от 16.06.2020 г. Уведомлението е
изпратено по електронен път на ищеца по e-mail на неговата електронна поща
- *** на 30.01.2021 г., от електронната поща на ответницата Н. К. ***
/поканата е приложена като доказателство и по гр.д. № 6789/2023 г. 51 с-в
ВРС/.
До ищеца П. е изпратена нотариална №*** том ***, Акт ***от 08.03.2021
г. - Нотариус с ***, отправена от ответниците Н. и М. К., от дата 08.03.2021
г., в която е посочено, че ищеца дължи парично обезщетение, за съхраняване
2
на вещите му в размер на 200 лева на месец, съгласно отправената му покана
от 30.01.2021 г. на неговата електронна поща, в поканата е посочено, че той
може да вземе вещите си по всяко време, като посочи дата за това, след
заплащане на дължимите парични суми за съхранението им. Нотариалната
покана е връчена на ищеца както той сам е посочил в исковата молба по гр.д.
№ 6789/2023 г. 51 с-в ВРС през месец март 2021 г.
Твърдят, че непредаването на вещите от ответниците на ищеца без
последния да заплати дължимото обезщетение за съхраняването им за
периода от 04.03.2021 г. до 29.06.2023г, когато са му предадени вещите е
оправдано, освен поради правата които имат ответниците по чл. 91 ЗЗД и
поради факта, че първата покана до ищеца е отправена преди завеждането на
исковата молба пред БОС, а в последствие всички останали разменени покани
между страните са били връчвани преди влизане в сила на решението на БОС.
Твърдят, че поведението на ищеца е противоправно.
Твърдят, че ищецът е нямал други строителни обекти и че процесното
скеле не му е било необходимо.
Твърдят, че през от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. ищеца П. не е
осъществявал нито строителна, нито ремонтна дейност, за която да му е
нужно процесното строително скеле.
Твърдят, че ищеца съобразно разпоредбите на „Закон за Камара на
строителите“ и ЗУТ, не е притежавал и не притежава понастоящем качеството
строител.
Твърдят, че ищецът не е имал намерение да вземе скелето си и че
ответниците не са го задържали.
Твърдят, че процесното скеле не е собственост на ищеца, в условия на
евентуалност твърдят, че процесното скеле е с по-малки размери от
посочените от ищеца и че наемната цена през проценсия период е била по-
ниска.
Твърдят, че не са осъществявали фактическа власт върху скелето, не са го
ползвали и не са лишавали ответника от възможността да го ползва, не са се
обогатявали за сметка на ищеца от ползване на скелето. Ответниците са
съхранявали скелето и са упражнили право на задържане върху него.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител поддържа предявения иск и прави изменение на размера на
предявения иск, който да се счита предявен за сума в размер на 1080 лева.
Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът
установи следното:
С предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и
3
прехвърляне на обособени обекти от сграда от 27.01.2012г., анекс към
предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на
обособени обекти от сграда от 27.01.2012 г. заверен нотариално под №*** г.-
нотариус с рег.№ ***, Н. К. и Л. К. от една страна като собственици и И. П.
като строител са се договорили строителя да довърши съществуващата на
груб строеж сграда собственост на К., находяща се в гр.*** да осигури
въвеждането й в експлоатация и снабдяването й с разрешение за ползване в
срок от 18 месеца от 15.02.2012г. Срещу това задължение собствениците К. се
задължават да прехвърлят на строителя правото на собственост върху
партерен етаж и етаж 1 от сградата в 15 дневен срок от въвеждането на
сградата в експлоатация с акт 16.
Съобразно раздел 2, т.8 от договора държането върху обекта се предава
на строителя от собствениците с приемо-предавателен протокол.
С Решение на Окръжен съд - Бургас № 384 от 04.01.2022 г. по гр. дело №
1648 по описа за 2020 г. потвърдено с Решение № 133/22.07.2022г. по
в.гр.д.163/2022г. на Апелативен съд Бургас, което не се спори между
страните, че е влязло в сила на 29.06.2023 г. е обявен за окончателен
предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на
обособени обекти от сграда от 27.01.2012 г. заверен нотариално под
№263/27.01.2012 г. и И. П. става собственик на партерен етаж и първи етаж от
сграда, находяща се в гр. ***, представляващи самостоятелни обекти в сграда
с идентификатори: № ******/ и № ***
На 12.06.2020г. И. П. е уведомен чрез писмо по електронна поща и
съобщение по вайбър, че предварителния договор е развален поради
неизпълнение от негова страна и че, достъпът до сградата ще се осъществява
единствено в присъствието на собствениците или на упълномощен
представител.
На 13.06.2020 г. по вайбър до адв.Н. – представител на К. И. П. поискал
среща на обекта в часовия диапазон между: 10:00 и 10:30 часа, най-късно до
дата 15.06.2020 г., с оглед прибиране на инструментите си, намиращи се там.
На 13.06.2020 г., чрез вайбър кореспонденция, са били потвърдени
датата, досежно часът от страна на адв. Н., по желание на ответника
/15.06.2020 г. между 10:00 – 10:30 часа/, относно прибирането на движими
вещи, негова собственост от обекта.
4
На 15.06.2020 г., е съставен констативен приемо - предавателен
протокол, удостоверяващ наличието на движими вещи в обекта, които
ответникът, взел със себе си, както и обстоятелството, че в обекта останали
движими вещи без опис, които е следвало И. П. да вземе, съгласно
предварително уговореното.
И. П. е поканен да направи опис на останалите в обекта на първия и
втория етаж от сградата /самостоятелни обекти с идентификатори: № *** и №
***, негови движими вещи, както и е предупреден, че ще дължи заплащането
на ежемесечно парично обезщетение за съхранението им в размер на месечен
наем, породено от обстоятелството, че ответниците са в невъзможност да
ползват първия и втория етаж.
На 30.01.2021 г., И. П. е уведомен отново с покана, че дължи парично
обезщетение за това, че в имот собственост на ищците - първи и втори етаж
на жилищна сграда в град ***, се съхраняват негови движими вещи, като му е
било определено и месечно обезщетение в размер на 200 лева, дължимо
считано от 16.06.2020 г. Уведомлението му е изпратено по електронен път на
електронната му поща, на 30.01.2021 г.
На дата 04.03.2021 г., на Н. К. е връчена от ответника И. П. - Нотариална
покана № 68***г. на Нотариус с peг. № ** при РС – ***, с която ответникът
претендирал да му бъдат върнати движимите вещите, намиращи се в сградата
в гр.***
На 08.03.2021 г., ищците Н. и М. К., представят за връчване на ответника,
нотариална покана № *** на Нотариус с peг. № *** при РС - *** в която е
посочено на ответника, че дължи парично обезщетение за съхраняване на
вещите му в размер на 200 лева на месец, съгласно отправената му покана от
30.01.2021 г., както и обстоятелството, че той може да вземе вещите си по
всяко време, като посочи дата за това, след заплащане на дължимите парични
суми за съхранението им. Нотариалната покана е връчена на ответника, през
месец март 2021 г.
На 18.07.2023 г., чрез приложението Вайбър, ответникът изпратил
служебна бележка с посочена негова банкова сметка и поискал да му бъде
изпратен с куриерска фирма Спиди ключът на неговите обекти.
На 18.07.2023 г., чрез Вайбър, ищцата Н. К. поканила ответника П., в
срок до 28.07.2023 г., да уточни точна дата и час за предаване на владението
5
върху двата самостоятелни обекта в град ***
На 28.07.2023 г., по приложението Вайбър, ответникът изпратил
съобщение до ищцата Н. К., с което посочил, че на 06.08.2023 г. в 11:00 часа
ще бъде на обекта в град *** с оглед предаване на ключа за неговите етажи.
С приемо-предавателен протокол от 06.08.2023г. ищцата Н. К. е предала
на ответника И. П. владението върху самостоятелни обекти с
идентификатори: № *** и № *** и намиращите се в тях движими вещи
собственост на ответника П..
От приетата по делото СОЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че общата наемна стойност за
процесното скеле за период 04.03.2021г. – 05.08.2023г. е в размер на 1081.92
лева.
От показанията на св.Б.– познат на ищеца, които съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че ищецът е закупил процесното скеле преди повече от 5-6 години, което е
метално с платформа и парапет отстрани и го е използвал за смр в обекта в
гр.***Един ден ищеца помолил св.Б. да дойде с него да си прибере вещи от
обекта в гр.***. В бус те натоварили вани, домакиснки уреди и други вещи.
Бусът бил запълнен до крайност и затова ищеца не могъл да прибере скелето
си, което останало в къщата в гр.***. Ответниците заключили вратата,
впоследствие сменили патрона и ищеца нямал достъп до къщата, за да си
вземе останалите вещи.
От показанията на Н. – познат на страните, защитаващ интересите на
ответниците в отношенията между страните, които съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че през 2020г. той поканил П., във връзка с пълномощното, което имал от
бащата на ответниците и разваляне на договора, сключен между тях да си
вземе вещите от строителния обект в гр.*** Поканата била във връзка със
съобщение от П., изпратено на св.Н.по вайбър, че иска да си вземе
инструментите от обекта, защото щял да започва нов обект. П. отишъл до
обекта и взел част от вещите, но оставил много инструменти, което учудило
св.Н., тъй като П. му казал, че ще започва нов обект. Ответниците казали на
П., че ако си остави вещите ще плаща наем, П. казал, че засега нямало да
взема останалите неща, защото не му трябвали. П. е канен от ответниците да
6
си вземе вещите и скелето.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на Н. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да
заплатят на И. Н. П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1080 лева,
представляваща обезщетение за държането без основание през периода от
04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на собственото му строително скеле, състоящо
се от 4 бр. страници, 4 бр. поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8
бр. стабилизиращи щанги, с която сума ответниците неоснователно са се
обогатили за сметка на ищеца ведно със законната лихва от 18.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване:
1 ./ сключването на предварителен договор с описано в исковата
молба съдържание на 27.01.2012 г., за довършване на жилищната сграда в
груб строеж, представляваща: жилищна сграда на четири етажа, находяща се
в град ***, с идентификатори на всеки самостоятелен етаж: № **** и № *** и
прехвъряне на обособени обекти от сградата между Н. Н. К., Л. П. К. от една
страна и И. Н. П. от друга страна;
2 ./ че ищците М. Н. К. и Н. Н. К. са наследници по закон на
родителите си Н. Н. К., Л. П. К..
3 ./ наличието на влязло в сила Решение на Окръжен съд - Бургас №
384 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 1648 по описа за 2020 г.,
влязло в сила на 29.06.2023 г., с което е обявен за окончателен сключения от
27.01.2012 г. предварителен договор със страни: И. Н. П., М. Н. К. и Н. Н. К..
4 ./ че през периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. строителното скеле
оставен от ищеца е било в недвижими имоти, находящи се в гр. ***
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД,
е да докаже, че:
1. е собственик на строително скеле състоящо се от 4 бр. страници, 4 бр.
поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8 бр. стабилизиращи щанги.
2. през периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. ответниците са държали
без основание скелето му, като са му отказали достъп до него, за да си го
вземе
3. размерът на наемната цена на скелето през периода 04.03.2021 г.
до 05.08.2023 г.
4. е налице обогатяване в патримониума на ответниците с
претендираната по размер сума, изразяваща се в обезщетение за държането
без основание на процесното скеле;
5. е налице обедняване на ищеца с посочената сума, изразяващо се в
7
невъзможността да ползва скелето си;
6. посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ
факт или група от факти;
В тежест на ответната страна е да докаже, че е осигурил достъп до имота
в гр.Созопол на ищеца, за да си вземе скелето, че е канил ищеца три пъти, за
да си вземе скелето, че е задържал скелето на правно основание до заплащане
на обезщетение от ищеца за съхраняването му, че скелето е с по-малки
размери и наемната му цена е по-малка от претендираната от ищеца.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия.
Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл.59,
ал.1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага
или имуществени права, но и спестяването на изразходването на блага.
Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага,
също е предпоставка на общия фактически състав по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Обедняването може да има различни форми на проявление - ефективно
намаляване имуществото/ намаляване на актива/ на ищеца, или пропускане на
сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобиване на нова имуществена
облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
Между посочените елементи от фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД –
обогатяване и обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е
причинна. Така, както е разяснено в т. 5 от ППВС № 1 от 1979 г.
обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на
друг факт или факти, поради което по делата, имащи за предмет иск по чл.59,
ал.1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група
факти.
Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия
фактически състав възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити.
В случая ищецът не разполага с друг иск, с който да защити претенцията
си, поради което предявения иск по чл.59 от ЗЗД е допустим.
В настоящия казус не са налице предпоставките за приложение на
института на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, съответно
предявения иск е неоснователен.
По делото е безспорно между страните, че праводателите на ищците и
ответника са сключили предварителен договор на 27.01.2012 г., за
довършване на жилищната сграда в груб строеж, представляваща: жилищна
сграда на четири етажа, находяща се в град ***срещу прехвърляне в
8
собственост на ответника на обекти от сградата с идентификатори № *** и №
***. Съобразно договореното в предварителния договор на ответникът като
строител е предадено държането на сградата, която е следвало да довърши в
град ***
Предвид сключения предварителен договор ответникът е държал в
сградата свои вещи свързани с довършителните работи по нея и
обзавеждането й, включително и процесното скеле.
Между страните е безспорно, че през периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023
г. строителното скеле оставено от ищеца е било в недвижими имоти,
находящи се в гр. ***. Ищецът е имал възможност да вземе скелето си, за
което е бил поканен от представителя на бащата на ответниците св.Н. на
13.06.2020 г. На 15.06.2020 г., ответникът по собствено желание е решил да не
вземе скелето си, а да го остави в строителния обект в гр.С.. С последващи
нотариални покани от ответниците на 30.01.2021 г. и на 08.03.2021 г. на
ищеца е посочено, че може да си вземе скелето след като заплати
обезщетение за съхранението му. С това волеизявление ответниците са
упражнили право на задържане по смисъла на чл.91 от ЗЗД върху скелето и
други вещи на ответника през периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023г. във
връзка с изискуемото си вземане за обезщетение за лишаването си от
ползване на со с идентификатори № *** и № *** находящи се в гр.*** За тези
имоти през 04.03.2021 г. до 29.06.2023 г., все още е нямало влязло в сила
решение, че са собственост на ищеца.
Правото на задържане се поражда от едновременното съществуване на
два юридически факта: упражняване на фактическа власт от държател върху
движима вещ по причина, която не определя упражняващия я като
недобросъвестен; и наличие на изискуемо вземане във връзка със запазването,
поддържането, поправянето или подобряването на вещта, както и за вредите,
причинени от нея. В случая правото на задържане е упражнено във връзка с
вреди от скелето по смисъла на чл.59 от ЗЗД, водещи до невъзможност за
ползване на имота от ищците.
За упражняване правото на задържане е необходимо само вземането на
ретинента да е изискуемо, което в случая е налице. Вземането на ретинента по
чл.59 от ЗЗД е отречено едва с постановено, но невлязло в сила Решение
№1990/30.05.2024г. по гр.д.6780/2023г. на РС Варна. Това обосновава, че през
периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. ответниците, упражняващи право на
задържане върху процесното скеле, което съдът приема, че е собственост на
ищеца от показанията на св.Б., не са били недобросъвестни държатели, т.е. те
са го държали на правно основание, а именно упражнявайки право на
задържане върху него.
С оглед на горното предявения иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
Разноски се дължат на ответника предвид отхвърлянето на иска и
9
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Според представения списък по чл.80
ГПК и доказателствата по делото, сторените разноски от ответника са в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени.
С оглед на гореизложеното , Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от И. Н.
П., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на Н. Н. К., ЕГН
********** и М. Н. К., ЕГН ********** да заплатят на И. Н. П., ЕГН
********** сумата от 1080 лева, представляваща обезщетение за държането
без основание през периода от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на собственото
му строително скеле, състоящо се от 4 бр. страници, 4 бр. поцинковани
метални дъски за ходене по тях и 8 бр. стабилизиращи щанги, с която сума
ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца ведно със
законната лихва от 18.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. *** да заплати на Н. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
*** сума в размер на 500 лева, представляващи сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10