РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Девин , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на шестнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100126 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
и чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2020г. е сключен
потребителски кредит с SO № 21* между „И. С. К." ООД с търговско
наименование H. C. като Кредитодател и В. Т. М. като Кредитополучател като
договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт: www.*credit.bg/, като индивидуалния Договор за
потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ и
отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона
за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните
е сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в
платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата
на „И. С. К." ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ
1
силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13,
ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на
кредита са описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията
между „И. С. К." ООД и В. Т. М. за предоставения от Дружеството
потребителски кредит. Твърди, че съгласно сключения между страните
Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително,
запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация
за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия. Твърди, че по
силата на сключения между страните индивидуален Договор за
потребителски кредит SO № 21*/08.07.2020г. е отпуснат кредит в размер на
1400.00 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор,
Кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на
ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения индивидуален Договор като заплати сумата в размер
на 1492.40 лв., ведно с дължимата договорната лихва. Договорът е за срок от
шестдесет дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на
06.09.2020г. Твърди, че по Договора за кредит В. Т. М. не е извършвал
плащания и към настоящия момент дължимата главница е в размер на
1400.00 лв. като за ползването на предоставената заемна сума по сключения
Договор за потребителски кредит SO № 21*/08.07.2020г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 92.40 лв. за
периода от 06.09.2020 г. - датата на първата вноска до 06.09.2020 г. - датата на
настъпване на падежа на договора. Твърди, че ответникът е трябвало да
изплати кредита си на дата 06.09.2020г., но същият се е възползвал от
дадената му възможност за допълнителна услуга за удължаване падежа на
задължението си. В. Т. М. е подал нарочна молба за удължаване падежа на
задължението си, с 30 дни, във вид на електронен документ от личния си
Профил в платформата на Дружеството. Молбата му е уважена и между
страните е сключен Анекс No 1 към процесния Договор, с който падежът на
задължението е удължен с 30 дни до дата 06.10.2020г. Твърди, че В. Т. М. е
трябвало да изплати целия кредит на 06.10.2020г. /новата крайна падежна
2
дата/. Твърди, че ищеца е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е
връчена на ответника В. Т. М. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди,
че от 06.10.2020г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същия
дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 5.44 лв. за периода от датата на настъпване на забавата,
а именно 07.10.2020г. до датата на подаване на заявлението 20.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, поради което
за него възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземания на Дружеството срещу него.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „И. С. К." ООД има следните вземания срещу В. Т. М.:
главница- 1400.00 лв.; договорна лихва- 92.40 лв. за периода от дата на първа
вноска 06.09.2020г. до 06.09.2020г. - дата на последна вноска, мораторна
лихва върху непогасената главница- 5.44 лв. за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 07.10.2020 г. до 20.10.2020 г. дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Моли съда да осъди В. Т. М. да заплати направените
съдебни разноски в размер на 29.96 лева - държавна такса и адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК в размер на 400.00 лева.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В о. с. з. ответникът не се явява.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 182/26.10.2020г. по ч. гр. дело № 344/2020г. по описа на РС-Девин,
3
според която ответника В. Т. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д.,
община Д., обл.С., ул. Б. № * да заплати на кредитора “И. С. К.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 12*, ж.к. Л. *, бл.
*, ет. *, офис *, представлявано от управителя Д. В. Д., чрез пълномощника
си адв. Б.В. С.- АК Кюстендил, с адрес: гр. П., п.к. 23*, ул. Т. № *, ет.*, офис
*, сумите: 1400.00 лева /хиляда и четиристотин лева/- - главница до
погасяване на потребителски кредит; 92.40 лева /деветдесет и два лева и 40
ст./ - договорна лихва за периода от 06.09.2020г. до 06.09.2020г., 5.44 лева
/пет лева и 44 ст./ - законна лихва върху главницата от 1400.00 лева за
периода от 07.10.2020г. до 20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1400.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда –
22.10.2020г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото:
52.68 лева /петдесет и два лева и 68 ст./ - държавна такса и 420.00 лева
/четиристотин и двадесет лева/ -адвокатско възнаграждение.
Установява се, че на 08.07.2020г. е сключен Индивидуален договор
за потребителски кредит SO № 21* между „И. С. К." ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 12*, ж.к. Л. *, бл.
*, ет. *, офис *, представлявано от управителя Д. В. Д., като Кредитодател и
В. Т. М. като Кредитополучател за сумата от 1400.00 лв., със срок на договора
шестдесет дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на
06.09.2020г. при условията, уговорени в договора.
С преводно нареждане от 08.07.2020г. ищеца е превел на ответника
сумата от 1400.00 лева.
На 08.09.2020г. е сключен Анекс № 1 към Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 21*/08.07.2020г., с който падежът на
задължението е удължен с 30 дни до дата 06.10.2020г.
Представени са по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и Въпросник опознай
своя клиент.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
4
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 344/20208г.
по описа на Районен съд – Девин, по което има издадено Разпореждане № 135
от 24.02.2021г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен срок,
получено от заявителя на 08.03.2021г. Настоящият установителен иск е
предявен на 02.04.2021г./пк. 01.04.2021г./ в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен и доказан,
по следните съображения:
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
между страните по делото е налице валидно сключено правоотношение, по
силата, на което на 08.07.2020г. е сключен Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 21* между „И. С. К." ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 12*, ж.к. Л. *, бл. *, ет. *,
офис *, представлявано от управителя Д. В. Д., като Кредитодател и В. Т. М.
като Кредитополучател за сумата от 1400.00 лв., със срок на договора
шестдесет дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на
06.09.2020г. при условията, уговорени в договора. С преводно нареждане от
08.07.2020г. ищеца е превел на ответника сумата от 1400.00 лева. На
08.09.2020г. е сключен Анекс № 1 към Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 21*/08.07.2020г., с който падежът на
5
задължението е удължен с 30 дни до дата 06.10.2020г.
Със сключване на договора за потребителски кредит, ответника се
е съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните
последици от неизпълнението на задължението му за връщане в определения
срок на получената в заем сума, ведно с договорните лихви. От съдържанието
на договора може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално
предадена на заемателя В.М. с преводно нареждане от 08.07.2020г. за
сумата от 1400.00 лева. Заемателя В.М. е подписал Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 21* с обикновен електронен подпис на
08.07.2020г. в 14.24.27 ч. посредством SMS персонален индификационен код
за потвърждение 5821* получен на номер 089674*, който има сила на
саморъчен подпис в отношенията му с „И. С. К." ООД, съгласно чл. 13 ал.4
във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. Доказа се, че между страните по договора през
процесния период е съществувало валидно правоотношение; банката, като
страна по последното, е изпълнила поетите задължения; ответника не е
извършил дължимата насрещна престация; същия е изпаднал в забава, за
което дължи на ищеца претендираните суми; при условията на чл.410 от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми.
Безспорно е, че е проведено заповедно производство, по което в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 344/20208г. по описа
на Районен съд – Девин, по което има издадено Разпореждане № 135 от
24.02.2021г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен срок,
ищецът е предявил настоящия иск, който доказва по основание и размер. В
исковата молба ищецът е посочил размера на вземането, а именно: 1400.00 -
главница; 92.40 лв. - договорна лихва- за периода от дата на първа вноска
06.09.2020г. до 06.09.2020г. - дата на последна вноска; 5.44 лв. - мораторна
лихва върху непогасената главница- за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 07.10.2020 г. до 20.10.2020 г. дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск за
съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.410 от ГПК е основателен и доказан, затова ще следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ответника в качеството
6
си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит с
SO № 21*/08.07.2020г. дължи изпълнение на парично задължение към „И. С.
К." ООД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор за сумите: 1400.00
лева- главница; 92.40 лева - договорна лихва за периода от дата на първа
вноска 06.09.2020г. до 06.09.2020г. - дата на последна вноска; 5.44 лева -
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 07.10.2020 г. до 20.10.2020 г.- дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от 1400
лева от момента на подаване на заявлението – 22.10.2020г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Относно направените по делото разноски. До края на съдебното
дирене не е представен списък за разноски. Искането за установяване на
направените в заповедното производство деловодни разноски няма
самостоятелен характер. По силата на т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищеца е
направил разноски съгласно представения договор за правна помощ и ДТ, а
именно: 429.96 лева - по настоящото дело /29.96 лева – държавна такса и
400.00 лева- адвокатско възнаграждение/ и 472.68 лева по заповедното
производство /52.68 лева лева- държавна такса и 420.00 лева – адвокатстко
възнаграждение/.
Съдът намира, че следва да се уважат изцяло разноските, направени
от ищеца, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
902.64 лева- разноски в заповедното и настоящото производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. М. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Д., община Д., обл.С., ул. Б. № *, че
същия дължи на “И. С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
7
на управление: гр. С., п.к. 12*, ж.к. Л. *, бл. *, ет. *, офис *, представлявано от
управителя Д. В. Д., чрез пълномощника си адв. Б.В. С.- АК Кюстендил, със
съдебен адрес: гр. П., п.к. 23*, ул. Т. № *, ет.*, офис *, сумите: 1400.00 лева
/хиляда и четиристотин лева/- - главница; 92.40 лева /деветдесет и два лева и
40 ст./ -договорна лихва за периода от дата на първа вноска 06.09.2020г. до
06.09.2020г. - дата на последна вноска; 5.44 лева /пет лева и 44 ст./ -
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 07.10.2020 г. до 20.10.2020 г. - дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
1400.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда – 22.10.2020г. до
изплащане на задължението, за които вземания има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 182/26.10.2020г. по
ч. гр. дело № 344/2020г. по описа на РС-Девин.
ОСЪЖДА В. Т. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д.,
община Д., обл.С., ул. Б. № * ДА ЗАПЛАТИ на “И. С. К.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 12*, ж.к. Л. *, бл.
*, ет. *, офис *, представлявано от управителя Д. В. Д., чрез пълномощника
си адв. Б.В. С.- АК Кюстендил, с адрес: гр. П., п.к. 23*, ул. Т. № *, ет.*, офис
* сумата в общ размер 902.64 лева /деветстотин и два лева и 64 ст./-
разноски в заповедното производство- ч. гр. дело № 344/2020г. и
настоящото производство- гр.дело № 126/2021г. на РС- Девин.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8