Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Русе, 01 февруари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 26 януари 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №338…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Б.М.Ш. ***, срещу решение №445/13.09.2021 год.
на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1340/2021г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление №21-1085-001063 от 07.05.2021г.,
издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С
наказателното постановление, на Б. Ш., за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от
Закон за движение по пътищата(ЗДвП), на основание чл.178е от същия закон е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
В жалбата и в съдебно заседание от касатора се твърди, че атакуваното
решение е в
нарушение на материалния закон. Сочи се, че по обективни причини неговият
автомобил е бил паркиран неправилно/налични технически проблеми/.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я оспорва като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решението, постановено по а.н.д №1340/2021г., Русенският районен съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление, с което на касатора в настоящото
производство – Б. Ш., на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева. Ш. е наказан в качеството му на собственик на МПС БМВ 318
ТДС, с рег. № Р 9054 РК. Автомобилът бил паркиран на 15.01.2021г., около 15.16
часа, в гр. Русе, на бул. „Цар Освободител“, до дом №40, непосредствено пред
входа на жилищната сграда. Това нарушавало разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Според цитираната норма паркирането е забранено „на платното за
движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“.
Нарушението било установено, след като живеещ във входа на блока подал
сигнал до прокуратурата, с който сигнализирал, че около страничния вход на блока
им, бул. „Цар Освободител“, до дом №40, периодично паркира лице, управляващо МПС
БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 9054 РК, с което затруднява достъпа до входа на блока.
Приложил към сигнала и снимки. Прокуратурата отказала да образува досъдебно
производство поради липсата на данни за извършено престъпление, но изпратила
материалите на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. След
извършена проверка и издадена справка, служител в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе
предложил да се издаде АУАН и след това НП за налагане на административно
наказание за извършено от Ш. нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Така бил издаден АУАН под №21-1085-001063 от 29.03.2021г., досежно
нарушението по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП с адресат Б. Ш..
Въз основа на така съставения акт, подписан с обяснение, че са дадени
писмени обяснения, е издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление с дата 07.05.2021г. С него, АНО
наложил на Б. Ш. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на
основание разпоредбата на чл178е от ЗДвП.
Защитата, която предприел Ш. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея той не оспорва
извършеното нарушение, но сочи че причините за това
e, че нямало място за паркиране.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че
липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел, че НП е издадено при спазване на правилата на ЗАНН
и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният си
акт съдът е отговорил на направените с жалбата възражения и ги отхвърлил като
неоснователни. Всичко това го мотивирало да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдебният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.2 от НПК. Нарушение е налице и на чл.107, ал.2 от НПК. Не е изяснено точно
мястото, където е бил паркиран процесния автомобил и по-скоро статута на това
място. Когато определени
доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, при липса на
процесуална активност от страните, такава, с оглед на служебното начало следва
да прояви съда. Това е основание за повишена процесуална активност от страна на
съда с цел обективно, всестранно и пълно установяване на всички значими и
относими обстоятелства. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, приложим в
производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по
силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по направените от
страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на
обективната истина. На събиране и проверка подлежат както доказателствата,
които разобличават извършителя на нарушението и отегчават неговата отговорност,
така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му (арг. от ал. 3
на чл. 107 от НПК). Вероятността, при събирането и преценката на всички
относими доказателства, свързани в случая със съставомерността на деянието, в
тяхната съвкупност, районният съд да достигне до различен правен извод, е
достатъчно основание да се приеме че допуснатото нарушение от районния съд е съществено.
В проведеното въззивно производство по а.н.д №1340/2021г. съдът е нарушил
принципа за разкриване на обективната истина.
На следващо място:
Още в проведеното административно-наказателно производство неправилно АНО приема,
че поведението на Ш. с извършеното от него нарушение следва да бъде наказано по
реда на чл.178е от ЗДвП. Според тази норма „Наказва се с глоба от 50 до 200
лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места“. Обвинението срещу Ш. е за това, че автомобилът му бил
паркиран на 15.01.2021г., около 15.16 часа, в гр. Русе, на бул. „Цар
Освободител“, до дом №40, непосредствено пред входа на жилищната сграда.
Това му поведение безспорно нарушава разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Според цитираната норма паркирането е забранено „на платното за движение и на
тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях“. Снимковият материал показва, че л.а. не е паркиран нито
върху тротоар, нито върху площ, предназначена само за пешеходци, защото ако
беше така, то безспорно санкционната норма за това нарушение е точно на чл.178е
от ЗДвП. МПС БМВ 318 ТДС, с рег. № Р 9054 РК на практика е в близост до
уличното платно, пред поставената след разрешение на КОБД към община Русе скоба,
забраняваща достъпа до входа на сградата и от където на практика започва площта
за пешеходци/след скобата/. Всъщност автомобилът на Ш. на мястото, на което е
паркиран, действително пречи, затруднява достъпа до входа на сградата.
Разбира се, тези обстоятелства, досежно мястото, където е бил паркиран
процесния автомобил и статута на това място не са безспорни и е необходимо да
се изследват и чрез събиране на гласни и други доказателства, както посочихме и
по-горе.
Според мястото и неговия статут, на което се е намирало МПС БМВ 318 ТДС, с
рег. № Р 9054 РК е възможно да е налице и неправилно приложение на санкционната
норма от наказващия орган. Следва да се прецени след анализ на всички
доказателства по делото дали АНО е следвало да ангажирана административно -
наказателната отговорност на Ш. за това нарушение по реда на чл.178е от ЗДвП
или по чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, според която норма „Наказва се с глоба 20
лева водач, който: 1. неправилно престоява или е паркирал неправилно“ и
дали въобще е налице нарушение на правилата за паркиране.
Ако е неправилно приложена санкционната норма от АНО в санкционния акт, то
РРС има право да да преквалифицира наложеното наказание, съобразно и
правомощията които му дава разпоредбата на чл.334, т.3, вр. с чл. 337, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК и т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по
т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Ето защо атакуваното решение на РРС следва да
се отмени, а делото трябва да се върне на Районен съд Русе за ново произнасяне
- чл. 222, ал.2 от АПК, тъй като е налице допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила-касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.
Мотивиран така и на осн. чл.222, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Отменя решение №445/13.09.2021 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№1340/2021г. по описа на съда и
Връща делото за ново
произнасяне от друг състав на Русенски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.