Р
Е Ш Е
Н И Е №4
гр. Видин 14.02. 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
окръжен съд наказателно отделение, в
публично
заседание на
шестнадесети януари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: ВЛ.С.
Р.Д.
при секретаря И.К.
и в присъствието на прокурора В.Н.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №260 по описа за 2019 год. и за
да се произнесе съобрази следното:
С Присъда №9, постановена на 19.11.2019 година по
н.о.х.д.№84 по описа за 20019 година на Районен съд – Кула, подсъдимият В.М.П.,
ЕГН**********, е признат за виновен в това, че на 20.10.2019часа, около
01.00часа, в село Ц., област Видин, на
кръстовището на ул.“****“ и ул.“****“, управлява моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „******“, модел “*****“, с рег.№******* – собственост на И.
Л. Д.а с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,43
на хиляда, установено по надлежния ред с протокол №372/23.10.2019 година за
химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта на Специализирана химическа лаборатория към
ЗСМП –град Плевен – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на това основание
съдът му е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК
във вр. с чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК е намалено с една трета и му
е наложено окончателно наказание в размер на девет месеца, изтърпяването
на което е отложено на основание чл.66,
ал.1 НК за срок от три години, както му е наложено и наказание „глоба“ в размер
на 500/петстотин/лева, и лишаване от права да управлява МПС на основание
чл.343г НК за срок от една година.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД МВР
разноските на досъдебното производство в размер на 15/петнадесет/ лева.
По така постановената присъда в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В.М.П., ЕГН **********, чрез неговия
защитник - адвокат Г.Г. ***, в която се поддържат оплаквания срещу
атакуваната присъда, изразяващи се в това, че същата е незаконосъобразна и необоснована,
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушени разпоредби на материалния закон, а
така постановеното наказание е завишено
с оглед разпоредбите на закона. Твърди се още, че в хода на
производството не са събрани никакви доказателства, които да обуславят по
категоричен и безспорен начин авторството на деянието, поради което намират, че
присъдата почива изцяло на предположения, което е недопустимо, тъй като на
основание чл.303, ал.2 от НПК, обвинението следва да бъде доказано по
категоричен и безспорен начин.
Иска се да бъде изменена обжалваната присъда, като наложеното
наказание бъде редуцирано в минималния му предвиден от закона размер съгласно
разпоредбите на чл.55 НК или подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно се иска
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
По
отношение на фактическата обстановка,
въззивният състав намира, че същата е обективно установена от
първоинстанционния съд, и по нея не се спори от страните, още повече, че
производството е протекло при условията на чл.372, т.2 от НПК, тоест
подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Освен това, направените
от него признания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, каквато правилна преценка е направил първостепенният съд. След
анализ на всички гласни и писмени
доказателства по делото, събрани по време на съдебното следствие пред Районен
съд – Видин, съдът прие, че не е налице
установяването на различна от възприетата фактическа обстановка, поради което
не следва да я повтаря.
Окръжен съд Видин, вземайки в
предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си
убеждение и закона, прави следните правни изводи:
На първо място, с оглед така посочената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от
субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния
съд. Подсъдимият В.М.П. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна, деянието е напълно съставомерно, тъй като се
установява по безспорен начин как и кога подсъдимият е извършил деянието с
което на 20.10.2019часа, около 01.00часа, в село Ц., област В., на кръстовището на ул.“********“
и ул.“*******“, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „*****“, модел “********“, с рег.№******
– собственост на И. Л. Д. с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,43
на хиляда, което обстоятелство е било установено по надлежния ред с протокол
№372/23.10.2019 година за химическо изследване
за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на Специализирана
химическа лаборатория към ЗСМП –град Плевен.
От субективна страна деянието също е
съставомерно, тъй като начина на
извършване на престъплението сочи на пряк умисъл – същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянията, предвиждал е техните последици и е искал
настъпването им, което и самият подсъдим е признал и както правилно
първоинстанционният съд сочи, този извод се налага и от конкретното поведение
на подсъдимия.
По оплакванията в жалбата:
Както бе отбелязано по-горе, в жалбата се
поддържат оплаквания за това, че същата е незаконосъобразна и необоснована,
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушени разпореди на материалния закон, а
така постановеното наказание е завишено
с оглед разпоредбите на закона.Твърди се още, че в хода на
производството не са събрани никакви доказателства, които да обуславят по
категоричен и безспорен начин авторството на деянието, поради което намират, че
присъдата почива изцяло на предположения, което е недопустимо, тъй като на
основание чл.303, ал.2 от НПК, обвинението следва да бъде доказано по
категоричен и безспорен начин..
Във връзка с така направените
оплаквания, които са посочени само като оплаквания, без никаква конкретизация,
съдът прие, че същите са неоснователни, тъй като освен, че не са посочени
конкретно какви са нарушенията в конкретното наказателно производство, съдът по
реда на чл.314 НПК, след като обстойно се запозна с всички факти и
доказателства по делото, така и с процесуалните правила, приложени по делото,
съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, не са допуснати нарушения на материалния закон, а присъдата е
обоснована в съответствие с установеното по безспорен начин престъпно деяние.
Съдът обаче намери за
основателно единствено оплакването за завишен размер на наложеното наказание с
оглед данните по делото: на първо място,
видно от приложеното на л.45 от ДП свидетелство за съдимост, подсъдимият е
неосъждан; на второ място действително подсъдимият още при привличането му в
качеството на обвиняем по досъдебното производство е признал вината си/л.51/,
което поведение е последователно и в съдебната фаза, където се е съгласил
производството по делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие,
признаел е изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства относно тези факти,
съдействал е и е изпълнил всички изисквания както при проверката за наличие на
алкохол, така и на органите на досъдебното производство, има дете на дванадесет
години, за което трябва да се грижи и издържа, които обстоятелства, взети в
своята съвкупност водят до извода за многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което съдът прие, че са налице едновременно условията по
ал.1-3 на чл.58а, както и условията на чл.55 НК, при която едновременност,
съгласно чл.58а, ал.4 от НК, следва да се приложи само чл.55, ако е
по-благоприятна за дееца, каквото е мнението на настоящия състав.
В тази връзка, съдът следва да
отбележи, че приема за неправилно омаловажаването и дори игнорирането на
признанието на подсъдимия от първостепенния съд, който е посочил, че същото е
„само формално и е без практическо
значение“, както и това, че било „некачествено признание“, както и че в
обяснението си е посочил, че е изпил само една чаша вино, от която не може да
се получи 1,43промила на хиляда наличие на алкохол в кръвта, което значело, че
подсъдимия е дал неверни сведения, за да се опита по някакъв начин да избегне
наказателната отговорност. Това е така, тъй като подсъдимият е в правото си да
дава обяснения, каквито той намира за добре от негова гледна точка, и не може
да бъде укоряван от съда, че се опитва да излъже или заблуди съда, още повече,
че в конкретния случай подсъдимият недвусмислено се е признал за виновен и има категорични писмени доказателства за
изпълнителното деяние на разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК. От друга страна,
първостепенният съд се е позовал на
снетото обяснение от подсъдимия/л.15 ДП/, което не е годно доказателство по
смисъла на процесуалния закон.
Съдът обсъди и направения извод
от първостепенния съд, че факта на наложени множество наказания за нарушение по
ЗДвП следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно:
след подробно запознаване със приложената на л.28 от ДП „Справка за
нарушител/водач“е видно, че за извършените нарушения преимуществено са налагани
глоби в размер на 10 и 20 лева, тоест става дума за незначителни нарушения.
С оглед на гореизложените си
съображения, съдът намира, че с оглед
индивидуализирането на наказанието конкретно на този подсъдим и определянето на
справедлив размер на същото, следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, така
предвиденото наказание да бъде определено под най-ниския предел, което от своя
страна ще допринесе за превъзпитателната и възпираща роля на наказанието по
отношение на подсъдимия във връзка със спазването на правилата на специалния
закон за движението по пътищата.
Вземайки предвид горните
съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде
изменена в частта, с която е определено наказанието „лишаване от свобода“ и
лишаването от правоуправление.
Водим от горното и на
основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс,
Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №9, постановена на 19.11.2019 година по
н.о.х.д.№84 по описа за 20019 година на Районен съд – Кула, в частта й, с която
е определен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, и на
лишаването от правоуправление, като на основание 58а, ал.4 във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, намалява размера на
наказанието „лишаване от свобода“ от една година на седем месеца, като намалява
и срока на лишаването от правоуправление
на основание чл.343г от НК от една година на седем месеца.
В останалата
част потвърждава присъдата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.