Решение по дело №631/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  73

 

гр. Пловдив  25.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 631 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    Образувано е по въззивната жалба от И.М.К.  против решение № 74 от 04.06.2019 г., постановено по т.д. № 314 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е:

- отхвърлен предявения от И.М.К. против „З. к. Л.И.“ АД, иск за разликата над присъдените 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендираните 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи частична претенция в общ размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 26.09.2017 г. с делинквент Д. Х. Б., управлявал л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, заедно със законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ;

 - отхвърлен предявения от И.М.К. против „З. к. Л.И.“ АД, иск за разликата за разликата над присъдените 59.57 лева (петдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) до претендираните 89.36 лева (осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разходи за закупуване на лекарства и заплащане на потребителски такси, настъпили от ПТП от 26.09.2017 г. с делинквент Д. Х. Б., управлявал л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, заедно със законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, Пазарджишкият окръжен съд неправилно е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл. 52 ЗЗД, като се оспорват и изводите на съда относно наличието на съпричиняване ва вредоносния резултат от страна на пострадалия. Искането е да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло, както и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „З. к. Л.И.“ АД,  с който се изразява становище, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от И.М.К. против „З. к. Л.И.“ АД, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 50000 лева, частично от общ размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получени телесни увреждания при претърпяното от К. ПТП на 26.09.2017 г. с делинквент Д. Х. Б., управлявал л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, за който към датата на събитието е налична застраховка гражданска отговорност на автомобилистите сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата 89.36 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от същото застрахователно събитие – направени разходи за закупуване на лекарства и заплащане на потребителски такси, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

         На 26.09.2017 г. в гр. В., на кръстовището на ул. „Г. К.“, между махала „А. б.“ и бензиностанция „Л.“, при управление на л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, водачът на автомобила Д. Х. Б. в нарушение на правилата за движение по пътищата, удря движещият се пред него в същата посока на движение велосипедист И.М.К., вслествие на което, при падане на пътното платно, последният получава различни телесни  увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има основно водачът на лекия автомобил марка „Ф. Ф.“, рег. № … - Д. Б. В тази насока по делото е установено, че с влязла в сила присъда № 37/28.11.2018 г. Д. Х. Б., е признат за виновен за това, че на 26.09.2017 г. в гр. В., на кръстовището на ул. „Г. К.“, между махала „А. б.“ и бензиностанция „Л.“, при управление на л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП „не е контролирал непрекъснато ППС, което управлява“ и „при избиране на скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали и да спре когато възникне опасност за движението“) и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.М.К. от гр. В., изразяваща се в счупване на пателата – колянното капаче на левия крак, което довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Ф. Ф.“, рег. № …, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № …, действаща от 29.08.2017 г. до 29.08.2018 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцецът И.К. е получил контузия на лявото колянно капаче с върхова фрактура, охлузвания на двете ръце по гърба на пръстите, дясното коляно и леко охлузване на челото в дясно.  Върховото счупване на пателата /колянното капаче/ на лявата колянна става е наложило хоспитализация и извършена на следващият деня на инцидента операция с открито наместване с вътрешна фиксация на патела, поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни. След свалянето на имобилизацията, е проведена  рехабилитизация до възстановяване в нормален обем активните движения в колянната става, което в конкретния случай е продължило около 5-6 месеца, когато се отстраняват и поставените импланти. Установено е, че към настоящия момент активните и пасивни движения в лявата колянна става на ищеца са възстановени в нормален обем.

Освен физическата травма, ищецът е преживял и посттравматично стресово разстройство, изразяващи се в тревожност, безсъние, пристъпи на паника при придвижване с автомобил.

Освен, че е довела до разстройство на здравето с продължително затруднение на движението на левия крак, предизвиканата от процесното ПТП травма е била свързани с болка, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности и самостоятелно обслужване за определен период от време. Въпреки навременно и правилно лечение, както и извършените рехабилитационни процедури, предвид характера и тежестта на травмите, периодът на възстановяване на ищеца е продължил около половин година.

  Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

   Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на свидетелските показания.

Основното, поддържано във въззивната жалба оплакване на ищеца, за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, е частично основателно.

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.  

         В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца травматични увреждания се характеризират с обичайната за подобни травми тежест и интензитет, изразяващи се болка, физически и психически дискомфорт, продължили през един сравнително дълъг период. Продължителното ограничаване движението на засегнатия крайник е довело до влошаване на качеството на живот на пострадалия, поради затрудненията в ежедневните дейности, в самообслужването, в трудоспособността, както и до психически и емоционален срив.

Освен описаните фактори – вид и характер на увреждането; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, понижаването на работоспособността и затрудненията в социална адаптация, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към момента на деликта и последващия възстановителен период.

Като съществен ориентир за реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната, във връзка с определяне справедливия размер на застрахователното обезщетение, могат да бъдат разглеждани лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на застрахователното обезщетението, тези лимити представляват известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно - увеличението на минималните им размери през последните три години, както и увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми за сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, включително и на действащите към датата на застрахователното събитие спрямо предходни периоди, също следва да се отчетат при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди, Пловдивският апелативен съд преценява, че обезщетение в размер от 45000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Относно заявеното от ответника и възприето от съда възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, във въззивната жалба се поддържат доводи за недоказаност на твърденията в подкрепа на подобно възражение, съответно – оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд по този въпрос.

Предвид установения от доказателствата по делото механизъм на процесното ПТП и поведението на участващите в него лица, въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя по въпроса за съпричиняването и преценява като неоснователни оплакванията в жалбата по този въпрос.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на комплексната съдебна експертиза, както от установените по делото факти свързани с механизма на процесното ПТП, основна причина за сблъсъка между лекия автомобил и велосипеда, управляван от пострадалия, от техническа гледна точка, е намалената видимост на водача на лекия автомобил, обусловена от управлението на автомобила със запотени и замъглени стъкла и недостатъчна съсредоточеност на водача. Второстепенна причина за затруднението на водача на МПС да забележи навреме велосипедиста на пътя пред него, е липсата на светлоотразителна жилетка на велосипедиста, според заключението на вещото лице, а според показанията на част от свидетелите – и на светлоотразители по самия велосипед. От изложеното може да се изведе, че намалената видимост към пътната обстановка за водача на лекия автомобил, заради която е настъпил сблъсъкът с велосипеда, в известна степен е повлияна и от обстоятелството, че пострадалият е управлявал велосипеда в тъмната част от денонощието без светлоотразителни устройства.

         Доколкото съпричиняването на вредите, както и причиняването, трябва да е в резултат от виновно поведение, ще трябва да се прецени дали описаните като второстепенна причина за произшествието действия и/или бездействия на пострадалия в случая са били правомерни т.е. дали са съответствали на правилата за движение по пътищата.

Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбите на чл.79 и чл.80 от ЗДвП, според които: за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни: устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата / чл. 79, т.3 и т.4 ЗДвП/; и  водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост /чл. а според чл. 80, т. 1 ЗДвП/.

Тъй като установяване наличието на такива светлоотразителни устройства на велосипеда и управляващия го К. към момента на процесното ПТП, са изцяло в тежест на ищеца и същият не е ангажирал доказателства, установяващи спазването на посочените императивни изисквания закона, съдът приема, че пострадалият също е допринесъл с виновното си поведение, макар и в по-малка степен в сравнение с делинквента, за настъпването на вредите. Настоящият състав преценява определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване за правилна и съответстваща на установените по делото факти.

Предвид изложеното и с оглед възприетия от въззивния съд размер на обезщетението за пострадалия, след намаляването му, предвид установената степен на съпричиняване на вредите, в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително още 10 000 лева над присъдените от Пазарджишкия  окръжен съд 20 000 лв. или общо 30 000 лева – застрахователно обезщетение за причинените в резултат от процесното ПТП от застрахования в ответното дружество делинквент неимуществени вреди, след като се отмени обжалваното решение в тази му част.

В частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществани вреди, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.       

Относно разноските.

Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за представляващия го в производството адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице, което, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 996 лева с вкл. ДДС, съразмерно с допълнително уважената в това производство част от иска.

Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пловдивския апелативен съд държавна такса в размер на 600 лв.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

 

Р      Е     Ш     И     :

        

   

ОТМЕНЯ решение № 74 от 04.06.2019 г., постановено по т.д. № 314 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от И.М.К. против „З. к. Л.И.“ АД, с ЕИК … иск за разликата над присъдените 20 000 лева до сумата от 30 000 лева, представляващи частична претенция в общ размер от 60 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 26.09.2017 г., с делинквент Д. Х. Б., управлявал л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, заедно със законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА „З. к. Л.И.“ АД, с ЕИК …, да заплати на И.М.К., ЕГН **********, допълнително сумата от 10 000 лева над присъдената сума от 20 000 лв., или общо сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 26.09.2017 г., с делинквент Д. Х. Б., управлявал л. а. марка „Ф. Ф.“, рег. № …, и при условие на съпричиняване в степен 1/3 от страна на пострадалия И.М.К., заедно със законната лихва за забава от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на ищеца в „И. А. Б.“ АД, IBAN ***.

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 04.06.2019 г., постановено по т.д. № 314 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в останалата обжалвана част.

 ОСЪЖДА „З. к. Л.И.“ АД, с ЕИК … да заплати на да заплати на адв. П.К. от САК сумата от 996 лева с вкл. ДДС, - адвокатско възнаграждение на оснаование чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на ищеца И.М.К. в производството по т. д. № 631 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „З. к. Л.И.“ АД,  ЕИК … да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 600 лева - държавна такса за производството по настоящото в.т.д. № 631 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: