№ 336
гр. Ямбол, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500439 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на К. В. П. от гр.**** чрез
пълномощника й адв.С., АК-Ямбол против решение № 451/28.09.2022 г., постановено по
гр.д.№ 692/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявеният от К. В. П.,
ЕГН ********** против „Йована“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, вр.чл. 152, вр. чл. 209 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко –
продажба на земеделска техника, сключен между страните на от 13.11.2018 г. и я е осъдил
да заплати на дружеството разноски по делото.
Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск с присъждане на
разноските пред двете инстанции.
Счита се, че решението на съда е необосновано и постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, тъй като не е извършена правилно преценката
на събраните по делото свидетелските показания. Въпреки събраните по делото гласни
доказателства, съдът е направил извод, че не се установила фактическа обстановка, описана
в исковата молба. Според въззивницата, наличието на уговорка за обезпечение в
противоречие на закона се установила от писмените доказателства по делото и от показания
на свидетеля И., които следва да се кредитират, тъй като тези показания са достоверни,
логични и се подкрепят изцяло от другите доказателства. Съдът не е изложил убедителни
съображения, а се е задоволил единствено с излагане на кратка хронология на фактите,
които изнася свидетеля, без конкретно да посочва в какво се състои вътрешното
1
противоречие и това на доказателствата по делото, поради което неправилно отказал да
кредитира показанията на св.И..
В противоречие на материалния закон са съображенията на съда, че не би имало
нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от предвидените
в закона начини, защото забраната на чл.152 ЗЗД се отнасяла само до съглашения, които се
сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане, а в
случая обезпечението е извършено след това. Незаконосъобразен е изводът, че в случая
може да се приеме наличие на търговска продажба с уговорка за обратно изкупуване и тази
търговска сделка е действителна и не попада в приложното поле на нормата на чл.152 ЗЗД.
В законоустановения срок ответникът по делото „ЙОВАНА“ ООД гр.Ямбол е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от
районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
потвърдено и се присъдят направените разноски пред въззивния съд. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба
твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Основния спор по
делото е в това дали договорът между страните е такъв за прехвърляне на вещта с уговорка
за обратно изкупуване, дали със същия е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора
различен от предвидения в закона като вещта е прехвърлена за обезпечаване задълженията
на ЗП Бисер Каменов, каквито са твърденията на ищцата по исковата молба. Правилно
съдът е преценил, че ищцата не е ангажирала годни доказателства за установяване на
твърденията си, а представеното незаверено копие от обратно писмо, правилно на осн. чл.
183 от ГПК е изключено от доказателствения материал по делото по изложените в
решението причини. Според въззиваемия, ЯРС законосъобразно и обосновано е приел, че
твърденията на ищцата не се установяват и от показанията на св. И., които съдът е намерил
за вътрешно противоречиви и противоречащи на приети по делото писмени доказателства.
Въз основа на подробно изложените в решението мотиви, ЯРС законосъобразно, и
обосновано е достигнал до извода, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се техните
пълномощници и поддържат заявените тези по въззивната жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана искова молба от К. В. П., с която се претендира съдът да
прогласи за недействителна сделката по договор за продажба на земеделска техника,
сключен между ищцата и ответника „Йована ЕООД гр. Ямбол на 13.11.2018 г. поради това,
че този договор представлява съглашение, с което е уговорено предварително, че ако
задължението не бъде изпълнено кредиторът ще стане собственик на вещта. Ищцата твърди,
че зърнокомбайнът предмет на сделката е нейна собственост и тя го е прехвърлила на
ответното дружество в обезпечение на задълженията на брат си, който е земеделски
производител Б.К., с уговорката за обратното му изкупуване след погасяване на
задължението на брат й. След удовлетворяване на ответника с оглед уговореното между тях
2
в обратното писмо, ищцата поискала да й се прехвърли обратно земеделската техника, но
дружеството отказало.
Ответното дружество е депозирало своевременно отговор на исковата молба и е
оспорило изцяло предявения иск като неоснователен и като такъв се желае да бъде
отхвърлен. Ответникът отрича, че процесния договор не изразява действителната воля на
страните и прикрива уговореното съглашение „Йована“ ЕООД да получи собствеността
върху земеделската техника до удовлетворяване на вземането му от ЗП Бисер Каменов; не
отговаря на действителността, че процесният комбайн е предоставен като обезпечение за
вземането на дружеството кредитор, както и че тези уговорки са подписани в обратно
писмо, каквото не съществува. Не се оспорват фактите, че братът на ищцата е бил длъжник
на дружеството, че е налице сключения договор за покупко-продажба на земеделска
техника, че дългът на Б.К. е разсрочен с постигнато споразумение, но това споразумение не
е било обезпечавано чрез прехвърляне на собствеността върху процесния зърнокомбайн от
ищцата с условие до удовлетворяване на кредитора. Съгласно представения изпълнителен
лист от ищцата, дружеството заявява, че се е снабдило с него след настъпване на падежите
на задължението и вземането вече е погасено изцяло, но ищцата не е искала да й се
прехвърли обратно земеделската техника.
Представен е пред районния съд договор за покупко-продажба на земеделска техника
от 13.11.2018 г. между К. В. П. от гр. **** чрез адв. К. от АК – Ямбол като продавач и З.М.З.
едноличен собственик на капитала и законен представител на „Йована“ ЕООД гр. Ямбол
действащ чрез пълномощника си Й.Д.З. като купувач за покупко-продажба на земеделска
техника зърнокомбайн Клас Доминатор 96 в състоянието, в което се намира в момента на
продажбата ведно с всичките принадлежности, числящи се към него за сумата 1600 лв. без
ДДС. Видно от договора купувачът е заявил, че е съгласен и ще купи вещта подробно
описана при условията на договора и разноските по нотариалното удостоверяване са изцяло
за негова сметка. На същата дата Нотариус П., рег. № 587 на НК е удостоверил подписите на
купувача и продавача по договора. С този договор е представено незаверено копие с
положен подпис от страна на З.З., но не и за К. П. на обратно писмо от 13.11.2018 г., по
което е отразено, че страните по договора за продажба на земеделска техника заявяват
действителната си воля относно прехвърлянето на собствеността, а именно, че договорът е
привиден и прикрива в действителност обезпечаването на „Йована“ ЕООД по споразумение
от 08.10.2018 г., както и че са съгласни дружеството да получи собствеността до
удовлетворяване на вземането си от ЗП Бисер Каменов и след изплащане на задължението
да прехвърли обратно собствеността върху комбайна на К. В. П.. По повод това представено
писмено доказателство съдът е приложил разпоредбата на чл.183 от ГПК и го е изключил от
доказателствения материал по делото, тъй като е било изискано представянето на документа
в оригинал или официално заверен препис от него, но това не е сторено. За сключване на
договора за покупко-продажба на земеделска техника ищцата П. е била надлежно
представлявана от адв. К. с нот.заверено пълномощно, за което обстоятелство е представена
справка – удостоверение от Нотариус № 596 от НК за нотариална заверка на пълномощното
3
на 06.11.2018 г.
Действително между „Йована“ ЕООД като кредитор и ЗП Бисер Валериев Каменов
като длъжник е сключено споразумение за признаване на дълг и разсрочване на задължение
на 08.10.2018 г. Съгласно това споразумение като съдлъжници в дълга са встъпили и са
подписали споразумението лицата Ф.М.И. и Д.А.К.. Предметът на споразумението е, че
длъжникът ЗП Бисер Каменов признава, че дължи на „Йована“ ЕООД общо сумата 33 886.80
лв., която е стойността по договори за търговска продажба, обективирани в следните
фактури: № **********/28.03.2017 г. за сумата 6376.80 лв. с ДДС; фактура №
**********/13.10.2017 г. за сумата 6000 лв.; фактура № **********/11.10.2017 г. за сумата
от 16470 лв. с ДДС, както и по договор за продажба и доставка на семена от 10.10.2018 г. за
сумата 5040 лв. По това споразумение страните се договорили, че длъжникът и солидарните
длъжници се задължават да заплатят на кредитора вземането на три пъти: до 01.08.2019 г. 14
423 лв.; до 01.10.2019 г. – 14 423 лв. и до 30.01.2019 г. – 5 040 лв.
Във връзка с установяване на обстоятелството, че Б.К. е изплатил задълженията си
към „Йована“ ЕООД, ищцата е представила изпълнителен лист № 260347/30.11.2020 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение от 12.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/20 г. по
описа на РС – ****, по който ЗП Бисер Каменов е осъден да заплати на „Йована“ ЕООД
суми по 11 фактури, издадени в периода 13.10.2017 г. – 19.06.2019 г., както и законната
лихва за забава върху всяка от фактурите и законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда на 14.07.2020 г. с направените по делото разноски. Сред изброените в
изпълнителния лист фактури, от споразумението за признаване на дълг е предмет
единствено фактура № **********/13.10.2017 г. и то в размер 3534.80 лв., а не посочения в
споразумение размер 6000 лв. Вземанията от споразумението по другите две фактури и по
договора за продажба и доставка на семена не са отразени по изпълнителния лист, но
ответното дружество в отговора си по исковата молба е заявило, че сумите по
споразумението са му изплатени въз основа на този изпълнителен лист. За окончателното
изплащане на дълга по изпълнителния лист е представено удостоверение от 17.09.2021 г.,
издадено по и.д. № 100/2021 г. от ЧСИ Мая И.а, рег. № 748, в което е посочено, че
задължението на ЗП Бисер Каменов по изпълнителното дело, образувано по молба на
„Йована“ ЕООД към 01.10.2021 г. е 0.00 лв. Отразено е още, че задължението е погасено
чрез постъпили суми в периода 25.02.2021 г. – 07.07.2021 г.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства като са
разпитани по един свидетел и на двете страни. Свид. Ф.М.И. е единия съдлъжник по
процесното споразумение за признаване на дълг и е наясно с това, че К. и Б. са брат и
сестра, а Б. като земеделски производител е бил длъжник на „Йована“ ЕООД. Свидетелят
заявява, че Б. не се е занимавал реално със земеделие, а свидетелят с майката на Б. са поели
неговите задължения. По повод задълженията на Б. към „Йована“ ЕООД е имало разговори
за обезпечение и свидетелят с дружеството са се договорили тези задължения да се плащат
като комбайна Клас Доминатор 96 да бъде предоставен на фирмата за залог и да го впишат в
регистъра на залозите. Дружеството не се съгласило, искали покупко-продажба и те се
4
съгласили, като направили договор за продажбата на зърнокомбайна, за да обезпечи кредита
/по тяхно предложение/ и след като изплатят този кредит да им бъде върната машината.
Договорът бил от 2018 г., а след това имали и други задължения, които са погасявали
навременно. Д.К. /майката на Б. и К./ и свид. И. идвали в *** да разговарят със З. и
получили договор за покупко-продажба на комбайна и едно писмо, където пишело, че
покрива задълженията на Б.К.. Писмото и договора за покупко-продажба са били подписани
от З.. Свид. И. е присъствал на всичко това в кантората на адв. К., а при нотариус не са
ходили и оригинал на обратното писмо не са вземали. Получили са само оригинала на
договора. Свид. И. заявява, че комбайнът е бил предаден 2020 г. след като синът на З. се
обадил по телефона и казал, че отиват да вземат комбайна, а свидетелят казал „добре“ и
лично натоварил хедера в една кола, качил комбайна съвсем доброволно и по съвест.
Свидетелят попитал дали няма да правят приемо-предавателен протокол за състоянието на
комбайна, но синът на З. казал, „той си е наш, когато го продадем ще се обадим“ и до ден
днешен не се били обадили. Уговорката била те да го продадат за удовлетворяване на
кредита. Задълженията на Б. били погасени и след предаване на комбайна вдигнали запора
на сметките му. След това звънили 2-3 пъти по телефона да си искат комбайна, но те ги
псували, после спрели да вдигат телефоните.
От страна на ответното дружеството в качеството на свидетел е разпитана адв. К.,
пълномощник на ищцата по процесната сделка, както и пълномощник като цяло на
„Йована“ ЕООД от няколко години. Свид. К. заявява, че знае за отношенията между ЗП
Бисер Каменов и дружеството, както и за задълженията на К. към дружеството. Когато
получила молбата по чл. 192 от ГПК за предоставяне на оригинал на едно писмо, потърсила
в архива си, но такова писмо нямало. До договора за продажба на комбайна през 2018 г. се
стигнало след като ищцата се обадила на З., тъй като заедно с майка им Д. и мъжа, с когото
тя живее на съпружески начала Ф. искали да платят доброволно задълженията на Б. и да
уредят тези отношения по извънсъдебен ред. Дългът бил разсрочен във времето и К.
пожелала да продаде комбайна, като изпратила нот.заверено пълномощно на свидетелката и
така изповядали сделката за покупко-продажба на зърнокомбайна. На адв. К. не й е известно
да имало уговорки за обратно изкупуване на комбайна след погасяване на задължението. За
предаване на движимата вещ – комбайн ангажирали техника и разходите за това по
транспортирането били големи. Заради колебанията как да процедират с предаването и да са
по-малко разходите, комбайнът бил предаден по-късно. Нямало проблеми с предаването от
страна на продавача, не е имало разногласия, единственият проблем било голямото
разстояние между **** и **** и транспортирането на комбайна. До момента К., Ф. и Д. не
са възразявали относно продажбата и предаването на вещта. Свид. К. видяла обратното
писмо като копие в момента, а преди това не го е виждала. Свидетелката заявява, че Д. и Ф.
са идвали за разсрочване на дълга, били готови на всичко да уредят отношенията за
вземанията на Б. въпреки, че не било в техен интерес заради лихвите, които плащали, но
залог не са предлагали. Те предложили единствено разплащане на дълга на Б. в пари, те
нямали комбайн. З. се съгласил на разсрочването на дълга във времето и им направил
изключително много отстъпки.
5
Въз основа на тази установена фактическа обстановка ЯРС е постановил решението,
предмет на въззивното производство като е отхвърлил предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1 пр.1, във вр. с чл. 152, във вр. с чл. 209 от ЗЗД като е приел, че не е установено
предварително съглашение кредиторът да стане собственик на продадената вещ, както и че
дори и да съществува такова съглашение съгласно чл.333 от ТЗ е допустима уговорка за
обратно изкупуване при търговските сделки, а ответното дружество е търговец.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря
предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на
вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за
удовлетворение на кредитора различен от този, който е предвиден в закона е
недействително, а съгласно чл.209 от ЗЗД продажбата с уговорка за изкупуване е
недействителна. Въззивният съд счита, че в случая хипотезата на тези два текста за
недействителност на договора за покупко-продажба на земеделска техника не е доказана и
предявеният иск за прогласяването му за нищожен правилно е отхвърлен по следните
съображения:
Съгласно константната практика изразена и в решения постановени по чл. 290 от
ГПК на ВКС – решение № 92/06.04.2012 г. по гр.д. № 761/2011 г. на 3-то ГО, решение №
50180/24.10.2022 г. по гр.д. № 3362/20 г. на 4 ГО на ВКС и др. е прието, че ако
прехвърлянето на вещта е извършено след възникване и на други облигационни отношения
между страните, то прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашения по чл.152
от ЗЗД, тъй като съгласието за продажба не предхожда нито съвпада по време на сключване
на друг договор. В случая другият договор е споразумението, с което дългът на ЗП Бисер
Каменов към „Йована“ ЕООД е бил разсрочен и в дълга са встъпили двама солидарни
съдлъжници. Споразумението за признаване на дълг и разсрочване на задължения е от
08.10.2018 г., а договорът за покупко-продажба на земеделска техника е от 13.11.2018 г., т.е.
не е налице предварително съглашение с уговорка за обратно изкупуване по договора за
покупко-продажба от 13.11.2018 г., ако възникналото преди това и разсрочено преди това на
08.10.2018 г. задължение не бъде изплатено. Другото обстоятелство, което съдът счита, че
сочи на това, че договорът за покупко-продажба на земеделска техника е действителен, а не
прикрива залог на продадената вещ за задълженията на ЗП Бисер Каменов, е
6
обстоятелството, че не е налице съвпадение между дълга по споразумението от 08.10.2018 г.
и задълженията на ЗП Бисер Каменов, които са предмет по издадения на 30.11.2020 г.
изпълнителен лист в полза на ответното дружество. Т.е. необсновано е твърдението на
ищцата, че по този изпълнителен лист брат й Б.К. е изпълнил задължението си по
споразумението спрямо „Йована“ ЕООД. Сумите по изпълнителния лист безспорно са
събрани от ЧСИ И.а, съгласно представените доказателства, но както се посочи за съда не е
налице идентичност на задълженията по споразумението и тези по изпълнителния лист, а
единствения извод, който може да бъде направен от това е, че ЗП Бисер Каменов е имал
доста и различни задължения към кредитора си „Йована“ ЕООД. Дори и да се приеме, че ЗП
Бисер Каменов към 01.10.2021 г. вече няма задължения към „Йована“ ЕООД, това
обстоятелства не е основание да се приеме, че продадения по договор за покупко-продажба
комбайн на ответното дружество подлежи на връщане на продавача К. П.. Такава уговорка
не се установява да е направена и да съществува при извършването на сделката от
13.11.2018 г. Съобразно разпоредбата на чл.183 от ГПК представеното в подкрепа на това
твърдение обратно писмо е изключено от доказателствения материал по делото.
Липсата на писмено доказателство в подкрепа на твърденията за предварително
съглашение по чл.152 от ЗЗД и обратно изкупуване на вещта по чл.209 от ЗЗД не е пречка
да бъде установено с гласни доказателства, но от събраните по делото гласни доказателства
не може да бъде направен извода за наличие на такава уговорка. Районният съд правилно не
е кредитирал свидетелските показания на свид. Ф. И. поради тяхното вътрешно
противоречие. Свид. И. твърди за задължения на ЗП Бисер Каменов към „Йована“ ЕООД,
които са били кредит, а не каквито се установява от споразумението за признаване на дълг –
по договори за търговски продажби. Свид. И. твърди, че ищцата е дала пълномощно да
продава комбайна си, за да обезпечи кредита и след това да им бъде върната машината както
и че З. е подписал договора за покупко-продажба и обратното писмо и не са ходили при
нотариус. Тези твърдения на свидетеля са в противоречия със събраните по делото писмени
доказателства, тъй като съгласно договора за покупко-продажба едноличният собственик на
купувача „Йована“ ЕООД е бил представляван от пълномощника си Й.Д.З. и същата е
положила подписа си на мястото на купувач, а не З.М.З. се е подписал. От съдържанието на
нот.завереното пълномощно от ищцата К. П. в полза на адв. К. е видно, че същата я е
упълномощила да я представлява пред нотариус като се разпореди със собствеността върху
притежаваното от П. превозно средство комбайн при цена и условия каквито намери за
добре, т.е. липсва упълномощаване за приемане на уговорка за обратно изкупуване, както
твърди свидетеля. При нотариус свидетеля няма как да е ходил, тъй като не е страна по този
договор и това обстоятелство не може да означава, че договорът не е нотариално заверен.
Другото противоречие, което въззивният съд счита, че е налице в показанията на свид. И. е
това, че същият заявява, че лично той доброволно и по съвест е предал продадения комбайн
на сина на З., което е нелогично при положение, че се твърди и в исковата молба и от
свидетеля, че това е станало, когато дългът е бил изплатен и при положение, че свидетелят е
със съзнанието, че този комбайн е даден в залог и в действителност не следва да напуска
техния патримониум. Свидетелят И. още казва, че уговорката била „Йована“ ЕООД да
7
продадат комбайна за удовлетворяване на кредита и в същото време очаква комбайна да им
бъде върнат след издължаване на вземането.
Поради изложеното и установените от писмените доказателства и свидетелските
показания данни, съдът стига до извода, че не е налице предварително съглашение по
смисъла на чл. 152 от ЗЗД и няма уговорка за обратно изкупуване, съобразно чл.209 от ЗЗД,
а сключеният договор за покупко-продажба, чиято нищожност се претендира в
действителност представлява уговорка за даване вместо изпълнение. За това сочи заявеното
от свид.И. за уговорката комбайнът да бъде продаден за изплащане на дълга и действията на
свид. И., който не се е противопоставил на предаването на продадения комбайн и то доста
във времето след извършване на продажбата, както и твърденията и на двете страни, че към
октомври 2021 г. задълженията на ЗП Бисер И. към „Йована“ ЕООД са погасени.
Хронологично е налице споразумение от 08.10.2018 г. за разсрочване на дълг до 1.10.2019 г.,
което предхожда договора за покупко-продажба от 13.11.2018 г. /а не обратно, съобразно
чл.152 от ЗЗД/, доброволното предаване на продадената вещ от купувача на продавача през
2020 г. и окончателното погасяване на дълговете на ЗП Бисер Каменов през 2021 г. Въз
основа на тези данни въззивният съд стига до извода, че с продажбата на зърнокомбайна е
удовлетворена част от дълга на ЗП Бисер Каменов към „Йована“ ЕООД и договорът за
покупко-продажба се възприема като уговорка за даване вместо изпълнение, каквато
уговорка е валидна, тъй като страните имат възможност да договорят изпълнение на нещо
различно от първоначално уговореното.
Въззивният съд счита за неправилни изводите на районният съд относно
приложението на чл. 333 от ТЗ и не намира за основателни възраженията на въззивницата в
тома отношение. В настоящия случай не е налице сключен писмен договор с уговорка за
обратно изкупуване или търговска сделка, каквото е изискването на този текст, но тези
изводи не се отразяват върху крайния резултат по изхода на спора за отхвърляне на
претенцията.
При това положение съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Разноски на въззиваемата страна
за настоящото производство въпреки направеното искане и изхода на спора не следва да
бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства такива да са сторени.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451/28.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 692/2022 г.
по описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9