Мотиви
към присъда от 26.06.2020г. по
НОХД № 460/2019г. по описа на РС-гр.Сливница
Районна
прокуратура–гр.Сливница е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 99/2016г.
по описа на ГПУ-Калотина, пр.пр.468/2016г.,
срещу Х.М.С., с установена по делото самоличност, за това, че на 09.04.2016год.
около 21:15 часа в гр.Сливница, обл.Софийска, ул.“Паисий Хилендарски“, срещу №
96, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 50.00 (петдесет) евро
с левова равностойност 97.79 (деветдесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки) лева, противозаконно - в нарушение на §1 т.3 от ДР на Закона за
автомобилните превози, тъй като превозвал пътници в МПС, без същото да е
специално конструирано и оборудвано за целта, подпомагал чужденци 7 (седем) на
брой (1 брой от Афганистан и 6 броя от Пакистан), да преминават в страната в
нарушение на закона, а именно: чл.30, т.6 от ЗУБ, тъй като 1 (един) брой от
превозваните чужденци не могат да пребивават в граничната зона на Република
България, поради липсата на надлежно разрешение и на §1, т.3б от ДР на Закона
за чужденците в Република България, тъй като 6 (шест) от превозваните чужденци
са граждани на трети държави и са се намирали на територията на Република
България в нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е
извършено чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Опел","модел „Зафира" с рег.№ ***, рама № *** - негова
собственост и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и по
начин, опасен за живота на лицата - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на РП-гр.Сливница, поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия. Счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, се потвърждава фактическата обстановка описана в
обвинителния акт. Въз основа на събраните доказтелства, обсъдени изчерпателно и
подробно, счита повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за доказано от правна
страна. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано по безспорен
начин, че подсъдимия е действал при пряк умисъл.
По отношение
на наказанието, представителят на прокуратурата, настоява за определяне на
наказание по отношение на подсъдимия Х.С.
„лишаване от свобода” , което да бъде наложено при условията на чл.54 НК, като
не изразява становище относно размера му. Моли на основание чл. 281 ал. 2 НК на
подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в
размер на 5000 лв., и на основание чл. 281 ал. 3 НК лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № ***, да бъде отнет в полза на държавата.
Защитата на
подсъдимият, Х.С., адв.Г., пледира за оправдателна присъда. Счита, че от
събраните и приложени по делото доказателства не може да се направи безспорен и
категоричен извод за виновността на подс. С., а обвинителният акт е неточен,
непълен, изпълнен с противоречиви изводи. Счита, че в конкретен случай на
09.04.2016 г. от данните по делото не може да бъдат изведени значими факти за
изграждане на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил деянието по
повдигнатото обвинение, а именно че подс. С. е осъществил транспортиране на
група лица от гр. С. до гр. Сливница, което деяние не кореспондира на чл. 281
ал. 2 НК, нито друг състав уреждащ сходни отношения. Няма доказателства за
извършване на това престъпление. Счита, че единственото, което е могло да бъде
извършено, това е представителите на КАТ да съставят акт на подсъдимия за това,
че е превозвал пътници в МПС без същото да е специално оборудвано и
конструирано за целта и без да има разрешение за това нещо.
Подсъдимият, Х.С.,
дава обяснения във връзка с обвинението, като заявява, че на процесната дата е
валяло дъжд. Той бил пред едно кафе в гр.С. с личния си автомобил „Опел“, модел
„Зафира“ с рег. № *** от което искал да си купи за да си купи кафе и цигари,
когато едно лице го попитало турски език дали може да ги закара до гр.Сливница.
Подсъдимия се съгласил, защото разстоянието било кратко. Заявява, че лицата му
показали че имали временни паспорти. Отрича да е получавал пари от тези хора. В
правото си на лична защита, подс.С. се присъединява към казаното от защитника
му. В последната си дума, подс.С., не се признава за виновен. Моли да бъде
оправдан.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 09.04.2016г., свидетелите Ц.К.Ц.
*** и Н.Г. ***, били на работа като съвместен патрул на територитята на
гр.Сливница за времето от 20,00ч. на 09.04.2016г. до 08,00ч. на 10.04.2016г.
При извършване на обход със служебния автомобил, бял на цвят и с надпис
„полиция“ около 21,15ч. забелязали по ул.Паисий Хилендарски“ да се движи
автомобил, тип миниван, като се движели зад него. Направило им впечатление, че
водачът, след като ги забелязал увеличил скоростта на движение. Св.Ц., който
управлявал служебния автомобил, последвал минивана, като подал звуков и светлинен
сигнал, в резултат на което, автомобилът спрял срещу №96 на бул.“Паисий
Хилендарски“ в близост до бензиностанция „Петрол“.Св.Ц. , се представил на
водача и от представените от него документи установил че автомобила се
управлява от подс. Х.С., установил и автомобила - „Опел“, модел „Зафира“ с рег.
№ ***, негова собственост.В купето на автомобила имало още четири лица. Св.Г.,
в това временаправил външен обход на автомобила, като след като осветил
багажното отделение видял, че няма горна кора и в багажното отделение има трил
лежащи на пода лица. При изисканите от увтановените в автомобила лице
документи, свидетелите установили, че само едно от тях, а именно седящото на
предната седалта лице има „Регистрационна карта на чужденец“ на името на Ф.А. Ч.,
докато останалите нямали никакви документи и не говорели български език.
Откарали посъдимия и лицата в сградата на РУ – Сливница. Св.Д.З. ***.2016г.
закарал лицата, чужди граждани до ГКПП Калотиназа регистрация в системата AFIS и ДАБ.
Свидетелите, С.У.,
Н.Н., Н. А., Ф.А. Ч., А.М. и И.Х., са пакистански граждани (по техни данни и
съгласно регистрацията им в системата AFIS и ДАБ), а свидетелят,
З.У., афганистански гражданин, пристигатпоотделно в страната ни,
преминавайки нелегално от Турция и Гърция. Цел на пътуването им е да стигнат до
Германия, за което са платили на съответния канал. Всички те, пристигат в С.,
като целта им е да напуснат страната ни и всички са без лични документи. В С. на
инкриминираната дата са насочени от неустановено лице „Риаз“, към обичайно
място, на което идвали лица, готови срещу минимално заплащане да закарат
преминаващите през страната ни чужди граждани в посока Българо-Сръбската
граница, а именно в близост до Лъвов мост в град С.. На уреченото място, след
като неустановено лице „Риаз“ провело разговори с няколко шофьори , насочил
лицата към подсъдимия С., който се съгласил да ги закара в близост до границата
срещу сумата от 50 евро. След като му била заплатена договорената сума,
подсъдимия качил свидетелите, С.У., Н.Н., Н. А. А. Ч., А.М. и И.Х. и З.У. в собствения си лек автомобил „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № ***, като трима от тях се качили в багажното отделение
на колата и потеглили. В гр.Сливница били спрени за проверка от полицейските
служители – свидетелите Ц. и Г., били задържани заедно с шофьора на автомобила
– подсъдимия С. и отведени в полицията.
С протокол от 10.04.2016год.
подс.Х.С. доброволно предал сумата от 50 евро, като обяснил, че сумата му била
дадена от лицата , които превозвал.
Свидетелите, С.У.,
Н.Н.,Н. А. А. Ч., А.М. и И.Х., пакистански граждани (по техни данни и съгласно
регистрацията им в системата AFIS
и ДАБ), и свидетелят, З.У.,
афганистански гражданин, след щателно издирване не баха установени на
територията на страната ни.
Подсъдимия Х.М.С.,
с ЕГН : ********** е роден на *** год. в гр.И.. Постоянният му адрес е гр.С.,
кв.“В.“ , ул. „54-та“, № 12. Българин е, български гражданин. Не е осъждан
(реабилитиран е).
Горепосочената
фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на:
а/Гласни
доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на Ц.К.Ц., Н.В.Г. и Д.А.З..
б/Протоколи
и други документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като доказателства на
основание 283 от НПК протоколи и други документи изготвени и приложени по
досъдебно производство №99/2016г. по описа на ГПУ-Калотина, а именно : протокол
за оглед на местопроизшествие от 10.04.2016 г. /л. 4,5 от ДП/ и албум към него
/л. 6-11 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 10.04.2016 г. /л. 13 от
ДП/, справка в централна база КАТ /л. 19 от ДП/, справка за лице – АИС „БДС“
/л. 20-21 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние /л. 59 от ДП/, справка от
„Банка ДСК” /л. 81 от ДП/, както и приетите в хода на съдебното следствие
такива. Прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК свидетелски
показания дадени в хода на досъдебното производство на свидетеля Н.В.Г. /л.16/.
Прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК свидетелски показания
дадени в хода на досъдебното производство на свидетелите Ц.Ц. /л.14-15/ и Д.З. /л.17-18/.
Прочетени по реда на 281, ал.1,т.4 НПК , свидетелските показания дадени в хода
на досъдебното производство по реда на чл.223 НПК на свидетелите : С.У.
/л.24-л.25/, Н.Н. /л.28-л.29/, Н. А. /л.32-л.33/, Ф.А. Ч. /л.38-л.39/, А.М./л.42-л.43/,
И.Х. /л.50-л.51/ и З.У. /л.46-л.47/.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите Ц.К.Ц., Н.В.Г. и Д.А.З.
дадени в хода на съдебното следствие, защото същите са непротиворечиви и
свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата,
свързани с извършеното престъпление. Съпоставени с останалите доказателства по
делото, е видно, че кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между
фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват
с другите събрани доказателства. Писмените доказателства не противоречат на
останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези
установени чрез свидетелските показания. В съдебно заседание, свидетелите
установиха съставомерните факти на инкриминираното деяние . Категорично заявиха
факта на упревозване от подсъдимия С. на седемте лица, без документи за
самоличност (с изключение на едно от тях), факта че същите не са български
граждани, факта, че автомобила на подсъдимия не е оборудван да извършва
обществен превоз, факта, че чуждестранните граждани са се намирали вгранична
зона, а именно територията на гр.Сливница. Житейски правдиво е и заявеният от
свидетелите липса на спомен относно подробностите при задържането на
подсъдимия, предвид естеството на работата им и отделечеността във времето на
инкриминираното деяние. Предвид заявеното от тях, съдът прочете показанията им
дадени в хода на досъдебното производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2 НПК, които кредитира изцяло. Тези показания са дадени непосредствено след
установяване на деянието и е логично да са по-пълни и подробни, от показанията
дадени в съдебното заседание, проведено след един сравнително дълъг период от
време.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите С.У., Н.Н., Н. А. А. Ч.,
А.М. и И.Х. и З.У., приобщени към
доказателствения материал чрез прочането им по реда на по реда на 281, ал.1,т.4
НПК, т.к. въпреки извършеното щателно издирване за установяването им и
изслушването им от съда, същите не бяха намерени на територията на страта ни.
Показанията на свидетелите са дадени по реда на чл.223 НПК в хода на
досъдебното производство, непосредствено след задържането им. Свидетелите са изчерпателни
при излагане на показонията си, които са непротиворечиви и еднопосочни относно
целта им да напуснат страната ни , пътувайки без документи, като крайната им
цел е да стигнат до Германия, като всеки един е заплатил поисканата му сума за
уреждане на преминаването му от Пакистан/Афганистан до Германия. Свидетелите
заявяват, че са заплатили на подсъдимия за това да ги закара до границата на
страната ни. Констатираните противоречия относно това кой от тях каква сума в
копюри е на кого е дал, съдът отдава на езиковата бариера и различия в
образователния ценз на свидетелите.
По отношение
на обясненията на подсъдимия С., съдът кредитира същите само и единствено
досежно заявеното от него че е вил с автомобила си на „Лъвов мост“ С. на
инкриминираната дата и че е се е съгласил да превози седемте лица, чужди
граждани. В останалите части, съдът некредитира дадените обяснения, защото не
кореспондират с останалите доказателства, а именно в противоречие са с
доброволно предадените от подс.С. 50п евро и дадените обяснения за притежанието
им, а именно че са му заплатени от лицата , за сда ги превози до границата на
страната. На следващо място, показателен е и факта, че подс.С. е позволил трима
от чуждите граждани да се качат в багажното отделение на автомобила му, като е
безспорно, че не са били създадени условия за безопосно пътуване на лицата в
багажното отделение.
С оглед приетата за
установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните изводи :
Подсъдимият,
Х.М.С., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.281, ал.2, т.1, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на
09.04.2016год. около 21:15 часа в гр.Сливница, обл.Софийска, ул.“Паисий
Хилендарски“, срещу № 96, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на
50.00 (петдесет) евро с левова равностойност 97.79 (деветдесет и седем лева и
седемдесет и девет стотинки) лева, противозаконно - в нарушение на §1 т.3 от ДР
на Закона за автомобилните превози, тъй като превозвал пътници в МПС, без
същото да е специално конструирано и оборудвано за целта, подпомагал чужденци 7
(седем) на брой (1 брой от Афганистан и 6 броя от Пакистан), да преминават в
страната в нарушение на закона, а именно: чл.30, т.6 от ЗУБ, тъй като 1 (един)
брой от превозваните чужденци не могат да пребивават в граничната зона на
Република България, поради липсата на надлежно разрешение и на §1, т.3б от ДР
на Закона за чужденците в Република България, тъй като 6 (шест) от превозваните
чужденци са граждани на трети държави и са се намирали на територията на
Република България в нарушение на условията за престой и пребиваване, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил
марка „Опел","модел „Зафира" с рег.№ ***, рама № *** - негова
собственост и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и по
начин, опасен за живота на лицата.
Съставът на
престъплението по чл.281 от НК има следните елементи – „цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага”, „подпомага чужденец да пребивава или
преминава в страната в нарушение на закона, като е на лице допълнително
условие-подпомагането трябва да е
противозаконно, да не е свързано с хуманитарна цел.
От субективна
страна деянието по чл.281 от НК може да бъде извършено умишлено и то само при
пряк умисъл. Това е така защото, за да бъде реализиран състава на
престъплението е необходимо да е налице „ специална цел за набавяне на имотна
облага”. Това означава, че деецът следва да цели съответната облага, което
означава, че следва да е искал настъпването на общественоопасните последици по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Наличието на „цел за набавяне на имотна облага” не
е част от осезаемия мир, и в този смисъл единствен вариант на пряко доказване
на престъплението по чл.281 от НК е чрез самопризнание на дееца. Това означава
деецът да заяви в обясненията си, че е имал цел да набави имотна облага за себе
си или другиго. При липса на самопризнание специалната цел, а от там и целия
състав на престъплението по чл.281 от НК се доказва по косвен път. Това
означава, че следва по делото да са налице доказателства /съвкупност от
доказателства/, които да водят до единствения извод, че подсъдимият е имал
специална цел, и освен това следва доказателствената съвкупност да изключва
всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на
престъплението. Това означава в случая, че от доказателствата по делото следва
да се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимият при действията си
е имал цел за набавяне на имотна облага по смисъла на чл.281 от НК и на второ
място пак от доказателствата по делото да се изключват всички други възможни
версии. Подсъдимият е имал и специалната цел, представляваща елемент от
субективната страна на престъплението –
да набави за себе си или за другиго
имотна облага. Сама по себе си имотната облага е всяко благоприятно
изменение в имуществената сфера на дееца, която може да се изрази в увеличаване
на имуществото, в предотвратяване нанасянето на щети, в осигуряване
обезпечаване на имущество. Не е необходимо целта да е реализирана действително,
въпреки че в конкретния случай, подсъдимия С. е получил имотна облага в размер
на 50 певро.
Поради което
съдът намира, че е налице първият
елемент от състава на престъплението по чл.281 от НК-„специална цел за набавяне
на имотна облага”, т.к. доказателства в тази насока са събрани – както чрез
свидетелските показания на свидетелите, чужди граждани, така и от доброволно
предадените от подс.Х. 50 евро и дадените от него обяснения в с самия протокол
за доброволното им предаване.
Съдът намира, че
е налице и другия елемент от състава на престъплението по чл.281 НК- подпомага
чужденец да преминава в страната в нарушение на закона. По смисъла на чл. 2.
(Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) от Закона за
чужденците: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е
български гражданин”. Категорично е доказано от доказателствата по делото, че посочените
в обвинението лица са се намирали в управлвания от подсъдимия лек автомобил.
Свидетелите, Ц.Ц. и Н.Г., заявяват, че лицата са установени в спреният от тях
автомобил, управляван от подсъдимия, като трима от тях са били в багажното
отделение. Свидетелите са категорични, че към момента на извършената от тях
проверка, чуждите граждани са били вътре в автомобила.
На следващо
място, лицата, чужди граждани , превозвани от подсъдимия срещу заплащане са
разпитани в качеството на свидетели в хода на досъдебното производство,
извършена им е регистрация в системата AFIS и ДАБ .
Съдът намира,
че е налице и съставомерният елемент деянието да е извършено по „начин, опасен
за живота на лицата“, предвид установеният факт, че три от лицата са били
превозвани в багажното отделение на автомобила, предназначено за превоз на
багаж и товар, но не и за хора, предвид ограничения достъп на кислород и
необходимото пространство, което е необходимо с оглед функционирането на
жизнено важни органи и системи в човешкото тяло.
С
оглед на изложеното , съдът намери, че подсъдимия Х.М.С. с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл.281, ал.2, т.1, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на
това престъпление.
Несъмнено
е , че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият, Х.М.С., следва да понесе съответната наказателна
отговорност и извършеното от него деяние подлежи на наказание. По чл.55 от НК -
на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на
деянието. Съдът намира, че въпреки че деянието е с висока степен на обществена
опасност, защото с него се накърняват сериозно обществените отношения, свързани
със защита на посегателствата против реда на управление, не може да не се вземе
предвид факта на продължителността на наказателното производство. Видно от
събраните доказателства, липсват такива относно възможност подс.С. да е
финансово и материално подсигурен. Следва да се вземе предвид и факта, че
настоящото разглеждане на делото е второ, като прокуратурата не е протестирала
отменената присъда в частта на заложеното наказание, поради и което за
ностоящия състав е налице правилото да не се влошава положението на подсъдимия.
След като анализира смекчаващите
и отегчаващи вината на подсъдимия Х.М.С. обстоятелства, степента на обществена
опасност на деянието и личността на дееца, предвид тежестта на всяко едно от
тях и преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че наказанието за
извършеното от подсъдимия С. престъпление, следва да бъде определено при
хипотезата на чл.55 от НК. Като смекчаващи вината му обстоятелства, съдът
отчита чистото му съдебно минало към датата на деянието. За отегчаващо вината
обстоятелство, съдът приема незачитането на правовия ред и липса на критично
отношение към извършеното престъпление. Съдът съобрази , че определеното от
съда наказание, следва да бъде такова, че чрез него да се постигнат целите,
посочени в чл.36 от НК. С оглед горното, съдът наложи на подсъдимия Х.М.С. наказание
от 6 /шест / месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършеното от него престъпление по
чл.281, ал.2, т.1, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 от НК. Съдът, намери, че следва да
отложи изпълнението на така определеното наказание, съобразно разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл. 281 ал. 3 от НК веществените доказателства: лек автомобил
марка „Опел","модел „Зафира" с рег.№ ***, рама № ***, намиращи
се на съхранение в РУ на МВР – Сливница, собственост на подсъдимия Х.М.С., с установена по делото самоличност, както и паричната сума от 50 евра, в копюри както
следва: една банкнота от 20 евра и три банкноти от 10 евра, намиращи се на
съхранение в РУ на МВР – Сливница, съдът отне в полза на държавата
Предвид
горното, подс. Х. бе осъден да заплати по сметка на РУ на МВР-гр.Сливница,
сумата от 24,03 лева, представляваши разноски в хода на досъдебното производство,
както и по сметка на НБПП сумата от 200,00лв., представляващи разноските за
предоставената служебна защита по ДП№99/2016г. по описа на РУ МВР, както и за
съдебното производство, след определянето им, разноски по делото, на основание
чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Воден
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: