Присъда по дело №470/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 136 от 16.08.2024 година, постановена по НОХД №
470/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият Я. А. /Y.A./, роден на **********г. в гр.Ракаа, **********по
обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 21.07.2024 година, в
района на гранична пирамида № 273, находяща се в землището на село Лесово,
община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3
от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Е. Т. от
АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия
не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване
правата на Я. А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Е. Т. заявява,
че ако въз основа на събраните по делото доказателства съдът признае подсъдимия за
виновен по така повдигнатото обвинение, при индивидуА.зация на наложеното
наказание следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК като бъдат взети
предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства - ниската правна култура на
подсъдимия, факта, че не владее български език, направил е пълни самопризнания и е
оказал съдействие на органите на ДП, като му бъде определено наказание под
предвидения в закона минимум.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Я. А. /Y.A./ е роден на **********г. в гр. Ракаа, Сирийска
Арабска Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но през 2016 година я напуснал с цел да
търси място за по-добър живот. Отишъл в Република Турция, в гр. Истанбул, работил
на различни места, но напоследък отношението към сирийските мигранти в Турция се
влошило и той решил да замине и да се установи в Нидерландия като премине
първоначално от Република Турция в Република България през границата на страната
ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон
разрешение от надлежните органи на властта, тъй като не разполагал с такова. В
изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с двама негови познати решили
сами да прекосят границата на Република Турция с Република България. На
21.07.2024г. те наели такси в гр. Одрин и с него достигнА. в близост до границата с
България, в околностите на с. Хамзабейли. След това тримата продължили да вървят
около два часа и стигнА. до възпрепятстващото съоръжение на границата между Р
Турция и Р България като в района на гранична пирамида № 273, в землището на село
Лесово, община Елхово, открили отвор /разрез/ в съоръжението и през него преминА.
1

на територията на страната ни около 23.00 часа на 21.07.2024г. След това тримата
продължили да вървят през гориста местност към вътрешността на Република
България и стигнА. асфалтов път. Там наблизо имало отбивка от пътя и паркиран
товарен автомобил. Тримата казА. на шофьора на този товарен автомобил, че са
сирийци и го помолили да ги закара до гр. София, при което той се съгласил и тримата
се качили в кабината на автомобила, след което потеглили. Около 30 минути по-късно
автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители, между които и св.П. Д.
- служител в ГПУ-Златоград към РДГП-Смолян, командирован за периода от 09.07. до
23.07.2024 г. в ГПУ-Елхово. Този свидетел сочи в показанията си, че по време на
изпълнение на служебните задължения на път I-7 в района на разклон за
гр.Тополовград, около 05.30 часа на 22.07.2024 г. той и колегите му спрели за проверка
товарен автомобил марка „Волво“ с турска регистрация, движещ се в посока от ГКПП
– Лесово към гр.Елхово. В кабината на автомобила освен водачът били открити трима
млади мъже, които били без документи за самоличност и заявили само, че са
сирийски граждани и нямат паспорти. След това всички пътуващи в товарния
автомобил били съпроводени до ГПУ-Елхово и там задържани.
От показанията на св. Д. Б. – служител в ГПУ-Елхово към РДГП Елхово се
установява, че на 21 срещу 22.07.2024г. той бил назначен автопатрул от 271 до 279 гр.
пирамиди в землището на с.Лесово. Около 07.00 часа на 22.07.2024г. началника на
групата му разпоредил да извърши проверка по линията на държавната граница за
нарушаването й, тъй като имало задържани лица около разклона за гр.Тополовград.
Свидетелят Б. започнал проверка и установих, че в района на 273 гр. пирамида има
следи за нарушаване на държавната граница - човешки стъпки в посока от Турция към
наша територия и отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата, който по-
рано при обхода му в този район около 06.00 часа не бил забелЯ..
При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият,
който се представил като Я. А. /Y.A./, гражданин на Сирийска Арабска Република. При
влизането си в страната ни подсъдимият Я. А. не е носил документ за самоличност,
нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС
към МП на РБ, се установява, че Я. А. не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д. Б. и П. Д., дадени в
хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите
Д. Б. и П. Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените
от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване
на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на
самия подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимият,
макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал и
преди всичко с показанията на свидетелите Д. Б. и П. Д., поради което съдът ги
възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимият се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива
относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
2

престъпление, а също и данни за начина на откриването и задържането му на
територията на страната ни.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Я. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 21.07.2024 година, в района
на гранична пирамида № 273, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Д. Б. и П. Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след
което да продължи към Нидерландия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да
продължи към Нидерландия, където да се установи с цел по-добър живот.
3

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Нидерландия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание
за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Я. А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от
него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина
по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Я. А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. Я. А. за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК като
на подсъдимият не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2
НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В
случая са нА.це и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на
обществена опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и
с не налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
4

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в
размер на 21.04 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Елхово, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

5

Номер на акта:	136
Дата:	16 август 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200470
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 август 2024 г.

Присъда по дело №470/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите