Мотиви към Присъда № 321, постановена на 26.10.2017г. по н.о.х.д. № 1593 по описа на
Районен съд – Варна, пети наказателен състав за 2017г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1380 по описа за 2016г. на Tрето РУ към ОД на МВР – гр. Варна на Н.Н.Д. за
това, че за периода от месец декември 2011г. до месец октомври 2016г.
включително в гр. Варна, след като е бил осъден по гр.д. № 5676/2008г. по описа
на Районен съд – гр. Варна със съдебно решение № 3047/06.11.2008г., влязло в
законна сила на 06.11.2008г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.Н.Д. чрез
нейната майка и законен представител С. Й. П., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски (всяка от които в
размер от по 100 лева), а именно 59 месечни вноски на обща стойност от 5900
лева, като деянието е било извършено повторно – след като е бил осъден с
присъда от 06.10.2010г. по н.о.х.д. № 2270/2010г. по описа на ВРС, влязла в
сила на 22.10.2010г. – престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 28,
ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят
на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява своята позиция, че вината на подс. Д. е доказана по безспорен начин от
събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на производството
доказателства. Представителят на Варненската районна прокуратура предлага на Д.
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок, както и да му бъде наложено
кумулативно предвиденото в закона наказание „обществено порицание“.
Защитникът на подс. Д.,
изразява становище, че на подзащитния й следва да се наложи наказание
„пробация“ в минимален размер, като се позовава на това, че подзащитният й току
що е започнал работа и желае да плати дължимото.
Подс. Н.Н.Д.,
редовно призован, явява
се лично, като в становището си по същество се присъединява към казаното от
адвоката си.
В последната си дума моли за
наказание „пробация“ в минимален размер, за да продължи да работи и да внася
парите.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Н.Н.Д. е роден на ***г***, понастоящем живее в гр.
Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 210, вх.1, ет.6, ап.21, българин, български
гражданин, със средно образование, работи от 29.08.2017г. като носач, разведен,
осъждан, с ЕГН: **********.
На
12.01.2005г. подс. Н.Н.Д. сключил граждански брак със
св. С. Й. П.. По време на брака им, на 27.04.2005г., се родила дъщеря им- Е.Н.Д..
През
2008г. Н.Н.Д. и св. С. Й. П. се развели. Съгласно
Решение № 3047/ 06.11.2008г. по гр.д. № 5676 по описа за 2008г. на Районен съд-
Варна, 33- ти състав, влязло в сила на 06.11.2008г., обв. Д. бил осъден да
плаща ежемесечна издръжка в размер на 100лв. / сто лева/ на свой низходящ - Е.Н.Д.,
родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител С. Й. П. с падеж
всяко до 15- то число на месеца, за който се дължи. Със същото решение съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на Е.Н.Д. на св. С.
Й. П. и определил местоживеенето на Е.Н.Д. при св. С. Й. П. на адрес гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варнечик“ № 408, вх. 17,
ет. 6, ап. 16.
Тъй
като за периода от 01.12.2008г. до 24.03.2010г. подс. Д. не платил месечната
издръжка, която бил осъден да плаща по силата на Решение № 3047/ 06.11.2008г.
по гр.д. № 5676 по описа за 2008г. на Районен съд- Варна той бил осъден за извършване
на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с Присъда от 06.10.2010г. по НОХД №
2270/2010г. на Районен съд- Варна.
Присъдата
влязла в сила на 22.10.2010г., като на подс. Д. било наложено наказание
„Пробация" със следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК
„задължителна регистрация по настоящия адрес" с периодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца, по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца и по чл.
42а, ал.
2, т. 6 от НК „ безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 150
часа годишно за срок от една календарна година.
За
периода от месец ноември 2010г. до месец ноември 2011г. подсъдимият не платил
месечната издръжка, която бил осъден да плаща по силата на Решение № 3047/
06.11.2008г. по гр.д. № 5676 по описа за 2008г. на Районен съд- Варна, 33- ти
състав, влязло в сила на 06.11.2008г., като с Присъда № 188/29.03.2012г. по НОХД №
7190/2011г. на Районен съд-Варна, той бил оправдан за извършено от него престъпление
по чл. 183, ал. 4, вр. 1 от НК. Присъдата
№ 188/29.03.2012г. по НОХД № 7190/2011г. на Районен съд-Варна била отменена с
Присъда № 63/07.06.2012г. по ВНОХД № 463/2012г. на Окръжен съд-Варна.
Присъда
№ 63/07.06.2012г. по ВНОХД № 463/2012г. на Окръжен съд-Варна влязла в сила на
23.06.2012г., като на обв. Д. било наложено наказание „Пробация" със
следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2, т.1 от НК „задължителна
регистрация по настоящия адрес" с периодичност-два пъти'седмично за срок
от една година, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от една година и обществено порицание.
Въпреки
че бил осъден с Присъда от 06.10.2010г. по НОХД № 2270/2010г. на Районен съд-
Варна, влязла в сила от 22.10.2010г. и Присъда № 63/07.06.2012г. по ВНОХД №
463/2012г. на Окръжен съд-Варна, влязла в сила от 23.06.2012г., от месец
декември 2011 г. до месец октомври 2016г. подс. Д. отново съзнателно не платил
дължимата издръжка за дъщеря си - Е.Н.Д., чрез нейната майка и законен представител
С. Й. П., като и двете живеели в гр. Варна в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 59 месечни вноски по 100 лв. или в общ размер на 5900лв.
Въз
основа на Определение по гр.д. № 3163 по описа за 2014г. на Районен съд-Варна,
24- ти състав, влязло в сила на 26.07.2014г. бил издаден изпълнителен лист №
814г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 5040/2015г.,
пети район по описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд- Варна от
държавен съдебен изпълнител П. Р., пети район.
По
изпълнителното дело не постъпили суми нито от доброволно, нито от принудително
изпълненение.
От
справка от Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда"- Варна подс. Д.
не бил регистриран в нея.
От
справката от Агенцията по вписванията- Имотен регистър се установява, че за
подс. Д. нямало данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на тежести и
права за него. Д. нямал регистрирано моторно превозно средство на свое име.
Според
справката от ТД на НАП- Варна от 08.11.2016г. обв. Д. нямал регистрирани
трудови договори на свое име след 03.08.2009г., като едва в съдебно заседание
същият представи копие от трудов договор, видно от който през август 2017г. е
започнал работа като носач-товарач на стоки при пълно работно време за основно
трудово възнаграждение от 840 лева на месец.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия, което се потвърди от
тях по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин.
По делото не бяха констатирани
противоречия и несъответствия в изброените доказателства, същите са логични,
последователни и взети поотделно и в тяхната съвкупност водят до идентични
изводи от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Н.Н.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в
разпоредбата на чл. 183, ал.4, вр. с ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че
през инкриминирания период същият при
условията на повторност (а именно след като вече е бил осъден за извършване на
същото деяние) не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка в размер на
5900 лева (59 месеца по 100 лева), след като е бил осъден с влязло в сила
съдебно решение по силата на което е следвало да стори това.
Деянието несъмнено е
съставомерно доколкото се касае до незаплащане на повече от една месечна
вноска, а именно 59 последователни такива, след влизане в сила на съдебното
решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно.
Същото е било осъществено чрез
бездействие, въпреки наличието на държавен правосъден акт (съдебно решение), съществуването
на който създава задължение за страните по него да възприемат занапред поведение,
което да отговоря на установеното от съда материалноправно положение.
Поради това, родителят осъден
да изплаща издръжка на своите низходящи, е длъжен да изплаща регулярно издръжка
в определения от съда размер и то чрез родителя, определен от съда да упражнява
родителските права, тъй като съдът е постановил, че именно този родител следва
да преценява как да бъдат разпределени средствата за издръжка на детето и кои
негови нужди следва да бъдат задоволени с приоритет.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка за детето си
през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил дължимата издръжка в
размер на повече от две вноски, както и общественоопасния характер на деянието
и е целял настъпване на общественоопасните му последици. Съзнавал е още и факта
на предходните си осъждания за същите деяния.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
Д. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 НК предвижда за подобно
деяние две кумулативно предвидени наказания, а именно „лишаване от свобода” до две години или „пробация“, както и наказание
„обществено порицание“.
В конкретния случай, като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта, че същият заяви
в съдебно заседание намерение да изплати дължимата сума при първа удобна за
него възможност, представи доказателства, че е положил усилия да започне
работа, че има намерение да заплати всички дължими думи и от тук на сетне да изпълнява своите
задължения като родител.
Отегчаващи вината обстоятелства, различни от квалифициращите състава
елементи не се установиха.
При така изброените смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите такива, с оглед максимално
ефективното постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 НК.
Съдът намери, че на този етап
най-подходящо за него все още се явява наказанието „пробация“ по – специално
изразяващо се в следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал.2, т.1 НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца,
която да бъде изпълнявана с периодичност от два пъти седмично и по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – задължителни срещи с
пробационен служител за същия период от една година и шест месеца.
Съдът счете, че двете задължителни пробационни
мерки, изпълнявани за един разумен период от време, какъвто се явява в
конкретния случай година и шест месеца, би способствал за поправянето на
подсъдимия, осъзнаване на неговите задължения като родител, както и
възпитаването у същия на умения да съблюдава установения в Република България
правов ред, като едновременно с това не създава прекомерни затруднения на
същия, несъответстващи на обществената опасност на извършеното от него деяние и
му позволява да упражнява своето конституционоустановено право на труд, посредством
което да полага и необходимите грижи за детето си.
За пълнота, следва да бъде
обърнато внимание на подсъдимия, че възможността предоставена му от съда не
следва да бъде тълкувана от него като форма на безнаказаност, предвид богатото
му съдебно минало, а напротив като последен шанс да преосмисли поведението си и
оттук нататък да бъде полезен за себе си и за дъщеря си.
Указва също, че така
постановеното му наказание, подлежи на стриктно изпълнение, тъй като ако това
не се случва за съответния пробационен съвет съществува законовата възможност
по чл. 43а НК да предложи на окръжния съд да
наложи друга пробационна мярка или да замени изцяло или отчасти така
определеното наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“.
Доколкото законът предвижда за
деяние, квалифицирано по чл. 183, ал.4 НК задължитрлно да се налага и наказание
„обществено порицание“ съдът постанови такова, като същото следва да бъде
изпълнено чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в Кметството по
местоживеене на лицето.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: