Решение по дело №235/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1828
Дата: 14 май 2013 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20131200500235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 263

Номер

263

Година

10.5.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.10

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20114100500540

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба по чл. 413, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят "В.- В. П." с.П., област В.Т., излага в жалбата до съда, че обжалва Заповед № 809 от 29.03. 2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1006/ 2011г. по описа на РС В.Т., но само в частта за присъдените разноски- адвокатски хонорар за сума над 653, 10 лв. Твърди, че заповедта в тази част следва да се отмени, тъй като присъденият адвокатски хонорар не е е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 0.07. 2004г. за минималните адвокатски възнагражедия издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно посочената правна норма адвокатското възнаграждение се определя на базата на половината от стойността на претендираните суми. В конкретния случай исковата претенция е в размер на 10155,10 лв./ половината от общата сума/ и адвокатското възнаграждение е в размер на 653,10 лв. Съдът неправилно е постановил в заповедта възнаграждение за адвокат в размер на 1624 лв.

Насрещната страна "П." Е., с.С., област С., не е взела становище по жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е Заповед № 809 от 29.03. 2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1006/ 2011г. по описа на РС В.Т., но само в частта за присъдените разноски- адвокатски хонорар за сума над 653, 10 лв.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, а разгледана по същество е и основателна.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както по отношение на заявената сума в размер на 20 311,19 лв., така и по направеното искане за заплащане на направените разноски - д.т. и адвокатско възнаграждение.

Производството по реда на чл.410 от ГПК е едностранно и в това производство първоинстанционният съд трябва да се произнесе и по направеното искане за присъждане на разноските по делото. Към момента на произнасянето първоинстанционният съд няма правомощия да прилага разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК- прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като задължение за съда за произнасяне на това правно основание възниква само при направено възражение. Длъжникът може да упражни правото си на възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, едва след като до него достигне заявения размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Безспорно е, че това право на длъжника е гарантирано във всяко едно съдебно производство, като в конкретния случай той може да упражни правото си и да поиска намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.413, ал.1 от ГПК, чрез обжалване. Установено е, че заявената сума- главница е в размер на 20 311,19 лв. Съгласно разпоредбата на чл 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 0.07. 2004г. за минималните адвокатски възнагражедия издадена от Висшия адвокатски съвет адвокатското възнаграждение в производствата по издаване заповед за изпълнение се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойността на претендираните суми. Минималното адвокатско възнаграждение за претендираната сума / половината от 20 311,19 лв/ е в размер на 653,10 лв. Основателно е възражението, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Заповедното производство е формално производство, не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което следва и адвокатския хонорар да се сведе до минималното възнаграждение определно за този вид дела.

Обжалваната заповед следва да се се обезсили в частта за адвокатското възнаграждение в размери над 653,10 лв.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция- доказани в размер на 115,00 лв.

Водим от горното , съдът:

О П Р Е ДЕ Л И :

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 809 от 29.03. 2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1006/ 2011г. по описа на РС В.Т., но само в частта за присъдените разноски- адвокатски хонорар за сума над 653, 10 лв.

ОСЪЖДА "П." Е., с.С., област С., код по Булстат ... да заплати на "В.- В. П." с.П., община В.Т., Булстат .... сума в размер на 115,00 лв. разноски за въззивно обжалване.

Определението не подлежи на обжалване, но препис следва да се връчи на страните за сведение.

Председател:

Членове:

Определение

2

FCD07E623E55A6F9C225788B0036D26A