Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260026
гр. Перник, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 07.10.2020 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Катя Станоева като разгледа
търг.дело № 00002 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
“ОТП Лизинг” ЕООД /с предишно наименование „Сюжелиз-България“ ЕООД/ срещу
„ЕМВЕ“ ЕООД за установяване, че дължи сумата 22943,44 евро – частичен иск от
сумата по запис на заповед в размер на 69152.71 eвро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД на
***г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
03733/2019 г. на Районен съд – Перник, срещу която ответникът е възразил по
реда на чл. 414, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва
иска изцяло като неоснователен. Записът на заповед е издаден от ответника по
повод и във връзка с каузално правоотношение – възникнало от сключен между тях
договор за финансов лизинг № *** от дата, съответна на датата, на която е
издаден и записът на заповед, за да обезпечи вземания на ищеца –лизингодател и
за изпълнение на възникналите задължения на ответника –лизингополучател по
договора. Предмет на договора за финансов лизинг е лизингодателят “ОТП Лизинг”
ЕООД да придобие лизингова вещ – дробилен шредер МГ216, сер. № *** и да го
предостави за временно /до изтичане на срока на договора/ и възмездно ползване
на лизингополучателя срещу задължения на последния да заплаща всички лизингови
вноски и други задължения, произтичащи от или свързани с договора за лизинг. В
тази връзка твърди, че вземанията на ищеца за заплащане на лизингови вноски по
каузалното правоотношение не са възникнали и прави възражение в този смисъл.
Съгласно чл. 1, ал. 3, част ІІІ от договора, последният влиза в сила от датата
на подписването му, а срокът на лизинга, започва да тече /стартира/ от
най-ранната от двете дати – датата на приемане на лизинговата вещ – чл. 1, ал.
6 и 8 от договора или датата на заплащане на 100 % от цената на придобиване на
лизинговата вещ от лизингодателя. В тази връзка твърди, че и към момента на
депозиране на отговора на исковата молба, лизинговата вещ не му е предоставена
нито от лизингодателя, нито му е доставена от доставчика по реда на чл. 1, ал.
6 и 8 от договора. Ищецът лизингодател не е изпълнил основното си задължение по
договора – да предостави на ответното дружество за временно /до изтичане на
срока на договора/ и възмездно ползване лизинговата вещ, което е довело и до
неизпълнение на съпътстващото го задължение на лизингодателя по чл. 3, ал. 1 от
договора – за осигуряване на спокойно държане и ползване, поради което е налице
пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца, в който смисъл ответникът
прави възражение. Също така не е известно лизингодателят да е заплатил и 100 %
от цената на придобиване на лизинговата вещ, поради което нито едно от
определените отлагателни условия, за да започне да тече срокът на договора за
финансов лизинг не се е сбъднало и месечните вноски за ползването на лиз. вещ
все още не са дължими, тъй като вещта не е в държане и ползване от ответника,
поради независещи от него причини, а същите лежат в поведението на ищеца и той
не е изпълнил точно задълженията си по договора – чл. 1, ал. 5. Възражението,
че вземанията за лизингови вноски не са дължими и към момента, поради
нестартиране срока на лизинга, се аргументира и с чл. 12, ал. 11 от договора,
който определя падежа им, видно от който дължимоста на вноските се поставя в
зависимост с оглед доставката на вещта, каквато и към момента не е извършена.
След като няма ползване не се дължи и плащане по него, в който смисъл
ответникът прави възражение. Въпреки това обаче ответникът добросъвестно е
започнал да изпълнява задълженията си по договора за финансов лизинг – още на ***г.
въз основа на фактура № ***, с преводно нареждане за кредитен превод, то е
заплатило авансово дължимите суми, включващи авансова вноска в размер на
18774,64 евро с ДДС, авансово дължим ДДС в размер на 12516,42 евро и такса за управление 728,28 евро без ДДС,
всичко на общ размер 63 108,01 лева, които плащания са извършени още преди
издаването на фактура от лизингодателя. Въпреки че ответникът не получил
лизинговата вещ, той е заплатил и няколко лизингови вноски. В потвърждение на
това, че въпреки неговата неизправност, лизингодателят е получил плащания по
договора за финансов лизинг, които той счита и за неоснователно получени, е
издаденото от него кредитно известие № ***г.,
с което е сторнирана сумата от 97919,15 лв., която обаче все още не е преведена
на ответника.
В срока по чл. 372 ГПК
с допълнителна искова молба ищецът не оспорва, че процесния запис на заповед
обезпечава каузалното правоотношение – възникнало от сключен между тях договор
за финансов лизинг № ***г., за да обезпечи вземания на ищеца –лизингодател и за
изпълнение на възникналите задължения на ответника –лизингополучател по
договора. Оспорва възражението на ответника, че вземането на ищеца за заплащане
на лиз. вноски по каузалното правоотношение не са възникнали и че лиз. вещ не
му е предадена с твърдението, че тези вземания са възникнали и срокът на
договор за лизинг е започнал да тече от ***г. – датата на скл. му, съвпадаща с
датата на която ответникът е приел лиз. вещ с подписването на
приемо-предавателен протокол от ***г. – арг. от част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от
договора за лизинг във вр. с чл 1, ал. 6 от същия договор. Приемо-предавателен
протокол от ***г. е подписан от доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД и от ответника
–лизингополучател „ЕМВЕ“ ЕООД в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от договор за
покупко-продажба № ***г. между „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД – продавач, “ОТП Лизинг”
ЕООД- купувач и „ЕМВЕ“ ЕООД – лизингополучател, съгласно който продавачът
прехвърля на купувача собствеността върху лизингов актив – дробилен шредер
МГ216, сер. № ***. В тази връзка оспорва и възражението на ответника, че не
разполага с договора за доставка и не знае дали такъв е бил сключен, при
положение, че страна по този договор и носи неговият подпис е и ответникът
„ЕМВЕ“ ЕООД – лизингополучател. Доп. индикация за дължимостта на лиз. вноски и
като цяло, че за влизането в сила на договора и предаването на лиз. вещ е това,
че лизингополучателят е погасил първите няколко вноски по договора. Оспорва
възражението на ответника, че вземанията на ищеца не са дължими, вкл. и към
момента аргументирано с част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за лизинг във
вр. с чл 1, ал. 6 от същия договор като в тази връзка заявява, че е ирелевантно
възражението на ответника дали лизингодателят е заплатил 100 % от цената за
придобиване на лиз. вещ. Оспорва възражението на ответника, че лизингодателят е
получил плащания по договора за финансов лизинг, които ищецът считал за
неоснователно получени, поради които е издал кредитно известие № ***г., с което е сторнирана сумата
от 97919,15 лв., като по подробно изложени съображения излага доводи, че
кредитното известие е издадено на съвсем друго основание. Предвид наличието на
каузално правоотношение уточнява и конкретизира дължимите и претендирани от
ответника суми по делото в общ размер на 22943,44 евро – равностойността на
44873,47 лева, от които следните суми: 1. сума в общ размер на 14268,93 лв. –
сбор от неплатени лиз. вноски съгласно пог. план: част от лиз. вноски № 4 с
падеж ***г. в размер на 739,97 лв., лиз.
вноска № 5 с падеж ***г. в размер на 2254,56 лв., лиз вноска № 6 с падеж ***г.
в размер на 2254,70 лв., лиз вноска № 7 с падеж ***г. в размер на 2254,70 лв.,
лиз. вноска № 8 с падеж ***г. в размер на 2254,70лв., лиз. вноска № с падеж ***г. в размер на 2255,15 лв., лиз.
вноска № 10 с падеж ***г. в размер на 2255,15 лв.; 2. сума в общ размер на
6765,26 лв. – неустойка за неоснователно задържане на лиз. вещ, дължима на
основание чл. 9, ал. 3 от договора за периода до завеждане на заповедното
производство; 3. сума в общ размер на 2556,05 лв. – лихви за забава за
просрочие на лиз. вноски в размер на 0,1% върху дължимата сума, на основание
чл. 8, ал. 1 от договора за периода ***г. до ***г.; 4. сума в общ размер на
15300 лв. – неустойка за неизпълнение парични и/или непрични задължения на лизингополучателя
в размер на 10 % от цената на придобиване на лиз. вещ, дължима на основание чл.
8, ал. 3 от договора; 5. сумата 367,06 лв. – дължими, но незаплатени от
лизингополучателя, а заплатени от лизингодателя застр. вноски и адм. такси по
имущ. застраховка № ***г.; 6. сума в общ размер на 720 лв. – такси за изпращане
на нот. покани; 7. сумата 4896,17 лв. – разликата между коригиран от ищеца дан.
кредит от 24480 лв. за ДДС, който е ползвало и 19583,83 лв., който има право да
ползва, с която разлика ищецът е ощетен.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК с доп. отговор
ответникът оспорва, че лизингодателят е заплатил 100 % от цената на придобиване
на лизинговата вещ по договор за покупко-продажба № ***г., за да влезне в сила
договора за финансов лизинг и да породи своето действие, доколкото липсват
съответни документи за плащането на цената – фактури, касов бон, платежно
нареждане или други. Оспорва, че лизинговата вещ му е предоставена, като
твърди, че приемо-предавателния протокол е подписан от бившия управител на
ответника, без реално вещта да е предадена и без в него да е отразена дата, на
която предаването и подписването да е извършено, още повече че към подписването
на протокола /без дата/ машината не е била произведена. Счита, че след като
дог. за лизинг не е влязъл в сила, а от тук и правата и задълженията по него,
вкл. и задълженията за лиз. вноски, лихви, неустойки, такси и др., то не са
възникнали и всички искови претенции и като недължими са неоснователни. Оспорва
дължимостта на претендираните от ищеца суми конкретизирани по отделни основания
и размери – лиз. вноски, лихви, неустойки, такси и др. в общ размер на 22943,44
евро – равностойността на 44873,47 лева. Оспорва подписа, положен за
застраховащ в застрахователна полица № ***, тъй като не е на управителя на
ответника, нито на друг негов упълномощен представител и в тази връзка
договорът за застраховка му е непротивопоставим и прави възражение в този
смисъл. Уточнява, че на ищеца са заплатени изцяло вноска №№1, 2, 3 и 1514,59
лв. от вноска № 4 от пог. план, но тези плащания не са направени от дружеството
ответник, тъй като лиз. вещ не е изработена и не е предадена на ответника,
поради което и договорът за лизинг не е влязъл в сила.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа
и правна страна следното:
Не е се
спори от страните и се установява, че записът на заповед от ***г. е
редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми задължителни реквизити и
форма съгласно чл. 535 ТЗ;
съществуването, изискуемостта на вземането и неговия размер. При тези изводи, се
дължи произнасяне по конкретните твърдения на страните за наличието и
естеството на каузално правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което
е издаден записът на заповед.
С
Договор за финансов лизинг № *** г. лизингодателят “ОТП Лизинг” ЕООД /с предишно наименование „Сюжелиз-България“
ЕООД/ се е задължил да придобие дробилен шредер МГ216, сер. № *** и да го
предостави за ползване на лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД, представляван от Е.Л.Д., за
срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение, платимо на 60 месечни лизингови
вноски съгласно погасителния план - Приложение А от договора в размер от по
1152,55 евро с ДДС, платими на 25-то число с начало *** г. и край ***г., с авансова
вноска от 18774,64евро с ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора лизингодателят
осигурява спокойното държане и ползване на лизинговата вещ от
лизингополучателя, за срока на лизинга, а лизингополучателят е длъжен да приеме
държането на лизинговата вещ от доставчика/лизингодателя, ако същата отговаря
на предварително посочената спецификация – чл. 4, ал. 2 от договора. Собствеността
върху горепосочената лизингова вещ - дробилен шредер МГ216, сер. № *** е
придобита от "ОТП Лизинг” ЕООД на основание Договор за покупко-продажба ***г.,
сключен между продавача
„ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД, купувача "ОТП Лизинг” ЕООД и лизингополучателя „ЕМВЕ“
ЕООД, представляван от Е.Л.Д..
В
съответствие с Договор за финансов лизинг № *** е съставен приемо-предаватален
протокол за получаване и предаване на дробилен шредер МГ216, сер. № ***, който е подписан от
доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД,
лизингодателя "ОТП Лизинг” ЕООД и лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД,
представляван от Е.Л.Д.. Верността на удостовереното съдържание за получаване на
лизинговата вещ от ответника е оспорена от последния. Този протокол е
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това
протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички
доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.
193 ГПК. В показанията си св. Е.Л.Д. твърди, че от 2015г. до юни 2019г. е
бил *** на „ЕМВЕ“
ЕООД и на ***г. от доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД, лизингодателя "ОТП Лизинг” ЕООД и
лизингополучателя „ЕМВЕ“ ЕООД, чрез управителя Е.Л.Д. са подписани
всички документи, включително и приемо-предавателен протокол за това, че на „ЕМВЕ“ ЕООД е
доставен процесният шредер, но св. Е.Л.Д. заявява, че такава машина изобщо не е
доставяна на „ЕМВЕ“ ЕООД. Впоследствие е проведена среща между представители на
„ЕМВЕ“ ЕООД и ПУЦ-Бобов дол“, на която среща било уточнено, че машината може да
бъде произведена след 3-4 месеца. На среща в централата на „Сюжелиз“ в гр. С.,
св. Д. отново заявил на представители на лизингодателя, че не знае къде е
лизинговата машина и че не е получена от
„ЕМВЕ“ ЕООД, като станало ясно, че от доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД не са
представени – протокол за монтаж, за въвеждане в експлоатация и ИСО сертификат.
На последваща среща, представители на лизингодателя уведомили св. Д. и другия
съдружник в „ЕМВЕ“ ЕООД – В.В., че знаят, че това е измама и че почват да
действат със Спец. Прокуратура, която вече разследва и да се види кой прави
измамата. Свидетелят Д. установява,че до ден днешен не знае този шредер да е
бил доставен, даже има съмнение дали е бил произведен.
Дадените от свидетеля Д. показания
се потвърждават и от уведомително писмо от *** г., с което ищецът е поискал от
ответника, предвид натрупани просрочия по лиз. договор, да извърши оглед на
лизинговия обект в периода ***г., по повод на което със заявление от ***г.
ответникът информира ищеца, че посочената машина /шредер/ не е във владение на
„ЕМВЕ“ ЕООД и не е пускана в експлоатация, поради факта, че не му е била
предадена.
Съдебно –счетоводната
експертиза по делото установява, че извършените счетоводни записвания в счетоводството на продавача „ПУЦ-Бобов дол“
ЕООД не дават представа за рецептата, която формира себестойността на
произведения продукт – дробилен шредер. Не са представени на вещото лице
документи, доказващи движения по сметките за разходи по икономически елементи,
за отразяване на набавянето на материали за производство. Продукцията е
заприходена на ***г. след нейната продажба – ***г., поради което вещото лице не
може да даде отговор дали представените сч. справки се отнасят до
производството на дробилния шредер, предмет на договор за покупко-продажба ***г.
Няма марка и номер на продукта и вещото лице не може да твърди, че е същият
продукт и смята, че не е същият продукт, защото няма как по сч. стандарти за
признаване на разходи, да бъде извършена продажба на продукт три дни преди
неговото производство. Продажбата на дробилния шредер е отразена в
счетоводството на ищеца и на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД с дата ***г., но до датата на
продажбата няма документ за производство. В счетоводството на „ПУЦ-Бобов дол“
ЕООД не се намират първични документи за действителната доставка на стоката –
товарителници, пътни листове и други документи за доставка, както и протоколи
за монтажи, инсталационни и
пускови-наладъчни работи. Не са представени документи за извършено плащане от
ответника „ЕМВЕ“ ЕООД към „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД за извършени услуги, свързани с
монтажи и други, свързани с въвеждането в експлоатация.
С оглед предмета,
страните, правата и задълженията следва, че процесният договор е такъв за
финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ. Предвид чл. 344, ал. 1 ТЗ и
препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ основните задължения на лизингодателя
по договора за финансов лизинг са: 1/ да придобие вещта - предмет на договора
за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да
предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави
свободното ползване в рамките на срока на договора. Обстоятелството, че
финансовият лизинг представлява и специфична финансова операция за предоставяне
на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава
лизингодателя от посочените задължения /Решение № 49 от 26.06.2017 г. на ВКС по
т. д. № 89/2016 г., II т. о., ТК/. Задълженията на лизингополучателя са
предвидени в чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ: 1/ има задълженията на наемател съгласно
чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД - да плаща лизинговата цена и разходите, свързани
с ползването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/. За да възникне задължението на лизингополучателя
за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят обаче следва
да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Преценката в съвкупност
на обсъдените по-горе доказателства, както и заключението на ССчЕ, обуславя извод
на съда за основателно и доказано възражението на
ответника, че ищецът-лизингодател не е изпълнил основното си
и обуславящо задължение по чл. 3, ал. 1 от договор за финансов лизинг, произтичащо
и от чл.230, ал.1 от ЗЗД и не е предал на *** г. с горецитирания приемо -
предавателен протокол или след това по друг начин лизинговия обект на
лизингополучателя. За да бъде валидно изпълнението на задължението по смисъла на чл. 75,
ал.1 от ЗЗД то трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от
него,от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. По делото липсват
доказателства,от които да се направи извод,че лизингодателят е направил валидно
изпълнение на задължението си за предаване на вещта на лизингополучателя. Липсва
и овластяване на такова трето лице от ответника, както и потвърждаване или
възползване от изпълнението от страна на кредитора-лизингополучател. Напротив –
установява се, че лизингополучателя е бил уведомен нееднократно и е знаел, че
лизинговата вещ не е предадена на ответника, за което е налице и изрично писмено
заявление от ***г., с което ответникът информира ищеца, че посочената машина
/шредер/ не е във владение на „ЕМВЕ“ ЕООД и не е пускана в експлоатация, поради
факта, че не му е била предадена. В подкрепа на извода, че ищецът не е изпълнил
задължението си да предаде вещта на лизингополучателя е и фактът, че след натрупани
от ответника просрочия по лиз. договор, самият лизингодател не е отправил
искане за връщането на вещта - факт, чието логично обяснение, според съда, е
обективната невъзможност да бъде осъществено връщане или изземване на вещ,
която не е получена от лизингополучателя. Не следва друго и от това, че
ответникът е извършил плащане на лизингови вноски, доколкото това е еднократно
извършено на ***г. /първата лиз. вноска/, а останалите суми от ***г. и ***г. са
наредени от лице, което не е представител или пълномощник на ответника, което
се установява и от ССч.Е. Показателно в тази връзка е и констатираното от ССч.Е,
че продажбата на дробилния шредер е отразена в счетоводството на ищеца и на
„ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД с дата ***г., а същевременно е заприходен в „ПУЦ-Бобов
дол“ ЕООД на ***г. след продажбата – ***г., но това не отговаря на изискванията
на сч. стандарти, респ. в счетоводството на „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД не се намират
първични документи за действителната доставка на стоката, както и документи за
извършено плащане от „ЕМВЕ“ ЕООД към „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД за извършени услуги,
свързани с монтажи и други, свързани с въвеждането в експлоатация. Всичко това
в съвкупност води до еднозначния извод, че не може да се приеме, че е налице
водено от ищцовото дружество и от „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД редовно счетоводство.
Това е така, доколкото се основават на записвания, съдържащи се в издадени от
самото дружество документи, по отношение на които се установи, че са съставени
в нарушение на приложимите нормативни разпоредби.
След като ищецът не е
изпълнил задължението си по договора за лизинг да предаде лизинговата вещ на
ответника в качеството на лизингополучател, то вещта не е била във фактическата
власт на ответника, последният не е имал възможност да я ползва по
предназначение. Следователно ответникът - лизингополучател не дължи изпълнение
на насрещното си задължение за заплащане на лизингови вноски за ползването на лизинговата
вещ – дробилен шредер, както и акцесорните задължения за неустойки, лихви за
забава, застр. вноски и адм. такси по имущ. застраховка, такси за изпращане на
нот. покани и разликата между коригиран от ищеца дан. кредит.
След като задължението на ищеца към ответника по
каузалното правоотношение за предаване на дробилен шредер, предмет на договора
за финансов лизинг не е изпълнено, то ответникът не дължи и по менителничното
правоотношение, т.е по записа на заповед, който е издаден за обезпечаване на
каузалната сделка. Ето защо, предявеният
иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата по записа на заповед, ведно със законната
лихва от заявлението по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Ответникът
доказва разноски в производството общо 3005,10 лв., които с оглед изхода на
спора и на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 80 от ГПК му се дължат изцяло.
По
изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от “ОТП Лизинг” ЕООД
/с предишно наименование „Сюжелиз-България“ ЕООД/, ЕИК *********, *** срещу
„ЕМВЕ“ ЕООД,
ЕИК *********, ***, за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 22943,44 евро –
частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 69152.71 eвро, издаден
от „ЕМВЕ“ ЕООД на ***г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата
на издаване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до
окончателното изплащане на вземането, за
които са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 03733/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “ОТП Лизинг” ЕООД, ЕИК *********, ***,
да заплати на „ЕМВЕ“
ЕООД, ЕИК *********, ***, сумата 3005,10
лв. - разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
Съдия: