за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XX от НПК. Образувано е по обвинителен акт от 14.06.2019 г. внесен от прокурор при РП-Дупница, срещу подсъдимия Р.С.И.,***, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********. На същия са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, а именно за това, че: На 18.04.2017 г., в хижа „Ловна“, се  е заканил последователно с престъпление против личността – убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му на Н.Г.Д. и Е.А.Б. ***.

Наказателното производство срещу подсъдимия И. е водено задочно при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Същият е бил разпитван на 31.05.2019 г., единствено в качеството му на свидетел при старта на наказателното производство, образувано първоначално срещу „неизвестен извършител“. В тази насока и с оглед необходимостта на по-късен етап от разследването от привличането му като обвиняем, след като не е бил открит на известния на разследващите органи адрес подсъдимият е бил обявен за общо държавно издирване с Телеграма № 26514/31.08.2017 г. на ГДНП, с мярка: „установяване на адрес“, от което до момента няма резултат. Извършени са наред с това многократно всички възможни справки в ГДИН, НСлС, ГД „Гранична полиция“, НОИ, ТД на НАП, ОДМВР, НБД „Население“ и др., вкл. и непосредствено преди приключване на наказателното производство в настоящата съдебна инстанция, но местоживеенето на Р.И. не е установено. С оглед на неуведомяването му за наказателното производство не са налице и предпоставките за вземане на МН на подсъдимия. В тази насока относно местоживеенето на И. е разпитана и свидетелката Г.Р. живяла доскоро на семейни начала със същия в гр. Смядово, обл. Шумен и работила с него последно в гр. Несебър, която свидетелства, че незнае къде е подсъдимия към момента и че същият няма регистриран телефонен номер на негово име. Търсена е допълнително от съда и информация от последния работодател на същия в гр. Несебър, обл. Бургас, за известни му контаки и адрес на подсъдимия,  но безуспешно. В  хода на ДП на И. е назначен служебен защитник – адв. Б. от КАК, чрез участието на който е бил привлечен задочно като обвиняем. Същият е конституиран в качеството му на служебен защитник и в хода на настоящото съдебно производство като са му предоставени необходимите документи и данни, за да представлява и защитава пълноценно подсъдимия И.. Относно задължението на съда при проверка предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК, виж. Решение № 556 от 12.01.2009 г. по н. д. № 604 / 2008 г., I н. о. на ВКС.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия. Прави множество доказателствени искания. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години за всяко от престъпленията, като бъде определено едно общо най-тежко наказание, което на основание чл. 24 от НК да бъде увеличено с 3 месеца и на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 3 месеца, при първоначален строг режим.

Защитата оспорва изцяло повдигнатото обвинение, развива подробни аргументи в тази насока. Прави доказателствени искания. В хода по същество прави анализ на доказателствата. Пледира за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения. Алтернативно иска от съда да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, с оглед ниската обществена опасност на деянието.

Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.С.И. *** на *** г., с постоянен адрес: ***, българин, с основно образование, неженен – живял на съпружески начала със св. Г.Р., в периода от м. Април 2017 г. до м. Октомври, 2019 г., с ЕГН **********. Същият е осъждан общо 15 пъти, вкл. като непълнолетен, за част от които е реабилитиран, последно е осъден с влязла в сила на 07.11.2011 г. Присъда по НОХД №30257/2011 г., за деяние от 09.04.2011 г. на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, изтърпяно на 09.09.2013 г.

Към м. 18.04.2017 г. свидетелите И.П. и Е.П. били наематели на хижа „Ловна“, община Сапарева баня, в която по-рано били наели на работа подсъдимия Р.И. и св. Г.Р. като хижари. На посочената дата в ранния следобед свидетелите Н.Д., Е.Б., понастоящем с фамилия , В.Н. и А.С., придружавани от приятеля на последната неразпитания по делото испански гражданин  извършвали преход към хижа „Рилски езера“, в която планирали да пренощуват. Същите се загубили и се озовали пред хижа „Ловна“ където срещнали св. П., подсъдимия и св. Р.. Подсъдимият им обяснил, че тъй като има много сняг и нямат екипировка няма как да стигнат в този ден до посочената хижа и им предложил да останат да пренощуват в хижа „Ловна“ като им казал, че той и св. Р. спят в отделно бунгало близо до хижата. Групата се съгласила, настанили се, като свидетелите , Н. и Д. били настанени да спят в общото помещение в ниша на втория етаж, от който по стълби се стига до партера и столовата на хижата като двата етажа са с общо въздушно пространство без преградни стени, докато двойката С. и  били настанени в единствената самостоятелна спалня на партера на хижата, в която нямало други отседнали туристи в този ден. Заплатили нощувките си  на подсъдимия и тръгнали да се разходят наоколо, след което се върнали за вечеря в хижата. Изяли носената от тях храна и заплатили за храна сготвена им в хижата и няколко канички с вино. По-късно подсъдимият им предложил и ракия, която опитали. По време на вечерта подсъдимият пиел алкохол заедно с туристите, пускал музика и режел мезето си с голям нож. Около 22 часа св. Р. напуснала хижата и отишла да си легне в намиращото се наблизо бунгало. След нея свидетелят Н.Д. се качил на втория етаж в столовата и легнал да си почива.

Около полунощ след като бил изпил голямо количество алкохол Р.И. бил помолен от св. Е.  да изгаси музиката и да ги остави сами в хижата, за да си легнат всички да спят, тъй като били уморени от дългия преход. Тази нейна молба подразнила подсъдимия, който искал да продължи да пие и да слуша силно музика. Свидетелката му припомнила какво им е обещал и настояла да ги остави сами в хижата, при което подсъдимият се отнесъл много грубо с нея, като и заявил, че ще си прави каквото си иска и че тя не може да му каже кога да си ляга, след което увеличил нарочно още повече музиката. Свидетелката помолила за телефон на собственика на хижата, на когото да се оплаче от поведението му, което още повече вбесило И., той и дал телефона, но никой не вдигнал. След това подсъдимият продължил спора си със св. Е.  и я напсувал няколко пъти като и казал да се маха. Междувременно на балкона на втория етаж се показал свидетелят Н.Д., който потърсил сметка на подсъдимия за думите и поведението му като му извикал „ ей сега ще дойда да ти кажа аз на тебе“. Подсъдимият се ядосал от тази реплика отишъл до кухнята и се върнал с камуфлажен на цвят калъф за пушка в ръцете си, който държал пред себе си и казал на няколко пъти общо към всички присъстващи, че ще ги гръмне, ще ги зарови и ще го извадят от затвора след няколко часа. Обърнал се конкретно към свидетеля Н.Д. с репликата „искаш ли да те гръмна“, казал му да се махат от хижата. Свидетелят Н. се опитал да успокои приятелите си, както и Р.И., за да останат да спят там, но свидетелят Д. по едно време се ядосал наново и напсувал подсъдимия с неприличен израз на английски означаващ „майната ти“, което вбесило И., той прибрал бързо калъфа за пушка и се върнал в столовата с голям нож в ръка като се насочил директно към свидетеля Н.Д. и от непосредствена близост стоейки до него му отправил словесни закани с реплики, че ще го убие с ножа, при което свидетелят Д. силно се изплашил, смекчил веднага тона си и му заявил, че всички ще си съберат багажа и си тръгват веднага.

По-късно след като събрали багажа си, някъде около 02:00 часа на 19.04.2017 г. петимата напуснали хижата, като докато ги гледал как се изнасят подсъдимия им се подигравал, смеел се и държал отново същия камуфлажен калъф за пушка в ръце. През нощта подсъдимият набрал телефоните на свидетелите П. и П., които не му вдигнали.

Около 03:00 часа свидетелите, придружавани от испанеца Перес пристигнали до колата си, където имали обхват на телефоните си и се обадили на тел. 112, от където ги насочили на следващата сутрин да отидат и да подадат жалба в РУ-Дупница. Пренощували в намиращ се в гр. Сапарева баня хотел след което на сутринта сезирали полицията за случая.

На 31.05.2017 г. подсъдимият, св. Г.Р. и св. И.П. били разпитани като свидетели. Малко след това И. и Р. напуснали посред нощ хижата заедно с оборота и различни движими вещи, като се обадили по телефона на св. П., за да му съобщят, че са във влака. На по-късна дата било извършено престърсване и изземване в хижа „Ловна“. След като били събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл. 219 от НПК, подсъдимият не бил открит на посочения от него адрес по-рано при разпита му като свидетел, както и местоживеенето му в страната не било известно и след щателно издирване не било установено, поради което му бил назначен служебен защитник и Р.И. бил привлечен, в качеството му на обвиняем, задочно, неприсъствено, чрез адв. Б., на когото по-късно са предявени и материалите по разследването.

С оглед това съдът възприема изцяло практиката на ВКС съгласно която институтът на задочното осъждане представлява ограничаване на възможностите на обвиненото лице за пълноценно реализиране на правата в наказателния процес, но това е съвместимо с разпоредбите на Конституцията на РБ и може да бъде прилаган законосъобразно при спазване на предписанията за провеждане на процеса в рамките на очертаната в чл. 269, ал. 3 от НПК процедура, както е и сторено от районния съд. Виж. Решение № 604 от 09.01.2014 г. по нак. д. № 2011/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 46 от 31.01.2011 г. по нак. д. № 774 / 2010 г. на Върховен касационен съд и Решение № 399 от 13.10.2003 г. по н. д. № 192/2003 г. , I н. о. на ВКС, докладчик съдия Пламен Томов, Решение № 156 от 13.03.2012 г. по нак. д. № 237/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 169 от 04.05.2015 г. по н. д. № 226 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение и др.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на базата на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите И.П., Е.П., Н.Д., Е.Б., понастоящем с фамилия , В.Н. и А.С., вкл. прочетените в цялост такива, по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т.1 и т.2 от НПК, на свидетелите  и С.. От части съдът приема за установени гореописаните факти и от заявеното от св. Р., но само в частта им, в която потвърждава присъствието на туристи на инкриминираната дата в хижа „Ловна“, за присъствието на подсъдимия там и обстоятелствата относно настаняването на гостите, употребата на алкохол от тях по време на вечерята, сервирането на храна и слушането на музика. Наред с това съдът приема за достоверни и прочетените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, сред които с особена важност са свидетелството за съдимост на И., справките относно издирването на същия и останалите протоколи за различни действия по разследването.

Конкретно по повод анализа на гласните доказателства същите следва да бъдат обособени и съпоставени според изложената в тях информация в три отделни групи. Първата група съдържа показанията на свидетелите очевидци - Д., Н.,  и С., втората изцяло противоположна в голямата си част на заявеното от тях съдържа показанията на св. Г.Р., която според съда, макар за част от вечерта да е била в хижата не е била непосредствен свидетел очевидец на действията развили се около полунощ на 18.04.2017 г., а в третата попада изложеното при разпита им съдебно заседание от свидетелите неприсъствали в хижа „Ловна“ в процесната нощ – П. и П..

Според съда показанията на първата група свидетели са достоверни, тъй като са достатъчно ясни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се по определени твърдения. Наред с това в изложеното от всеки от тях, макар да има някакви дребни и несъществени разминавания, които съдът отдава изцяло на изтеклия период от време, консумирания алкохол, както и на напрежението и стреса от преживените събития, не влиза в директно и сериозно противоречие и не се изключва от казаното от останалите свидетели в тази група, както и не се опровергава от събраните писмени доказателства. В изложеното от тези свидетели са налице достатъчно конкретни детайли за случая, като всеки от тях добросъвестно признава, че не си спомня някои обстоятелства. В тази връзка констатираните несъществени разминавания и липса на спомен при разпита на свидетелите  и С. са преодолени изцяло с прочитане на показанията им по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като същите са заявили категорично че поддържат изцяло дадените от тях по-рано показания, без да се опитват да ги опровергават или преиначават. Водещо за съда относно извода му да приеме с доверие заявеното от първата група свидетели за случая е не броя на свидетелите в групата, а именно обстоятелството, че макар двама от тях / и Д./ да имат качеството на пострадали, то същите, както и техните приятели Н. и С. заявяват коректно, че не си спомнят конкретни закани насочени към св. Е. , а единствено свидетелстват за такива отправени към св. Н.Д. и за общи заплашителни реплики на Р.И. към всички тях като група. Напротив св. Н., който е братовчед на св.  заявява, че подсъдимия не е размахвал нож срещу свидетелката и че е изрекъл множество цинизми, но не е отправил конкретна закана към Е. . Същото е съдържанието на показанията и на св. С., както и на съпруга понастоящем на свидетелката  – Н.Д., който сам твърди, че подсъдимия е обиждал, но не е насочил заканите си с пушка или нож към съпругата му, а единствено към него. Свидетелката  също не сочи себе си като субект на индивидуална и конкретна закана с убийство от страна на подсъдимия, въпреки че ако показанията й бяха заинтересовани логично би било поне тя и нейния съпруг в подкрепа да твърдят изначално подобно съставомерно, криминално поведение на И.  и спрямо нея. Важен акцент е обстоятелството, че свидетелите  и С. с категоричност заявяват, че не са виждали цев на пушка или каквато и да друга част от нея, а единствено камуфлажен калъф, тъй като подсъдимият не е отварял калъфа, което изключва заявеното от св. Д., който единствен описва вида и цевта на пушката.

Всички тези свидетели, дори самият Н.Д. свидетелстват категорично и недвусмислено, че Д. се е стъписал и уплашил сериозно от заканите с убийство отправени директно към неговата личност. Всички са свидетелстват, че след отправянето им пострадалият е смекчил внезапно тона си, спрял е да упонира на подсъдимия и е подканил сам всички да си събират багажа и да напуснат посред нощ хижата, макар да е било студено, за да избегнат евентуалното осъществяване на заканите, които са възприели като реални.

В драстично противоречие със заявеното от първата група свидетели е заявеното от св. Р., която е живяла през продължителен период от време на семейни начала с подсъдимия, с когото са и работили заедно на няколко места. Тя поддържа версия за непристойно поведение под въздействието на наркотици от страна на горепосочените свидетели преди и по време на инцидента. Наред с това твърди, че е била в столовата на хижата през цялото време, както и че подсъдимият не е консумирал алкохол и не е разполагал с никакви оръжия, като единствено е имало ножове в кухнята на хижата. Заявява, че същият е изгонил туристите сам с голи ръце, без да държи дърво в тях. Всичко това се опровергава тотално и недвусмислено от показанията на свидетелите от първата група, които идентично описват възприет от тях камуфлажен калъф за пушка, който И. е държал в ръце, голям нож  и най-вече отсъствието на тази свидетелка от инкриминираното място /помещение/ по време на възникване, протичане и приключване на инцидента. Свидетелката явно поради близките си лични отношения с подсъдимия се опитва да изгради оневиняваща го версия, която е сподЕ.непосредствено след инцидента по телефона и на свидетелите П. и П., но не държи сметка за собствените си първоначални показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В тях тя заявява, че Р.И. е взел в ръце дърво, с което бърка в печката, размахал го е и е казал на туристите да си заминават. Сочи, че един от туристите се е хвалил, че бил осъждан за наркотици, което изобщо не заявява при разпита и пред съда. Объркване е налице и по отношение на това звъняла ли е, кога и на кого от наемателите на хижата. На конкретни въпроси от съда за поведението на туристите в хижата свидетелката заявява, че не помни някои от тях да е искал музиката да се намали, както и услужливо, че не помни кой от тях какво е правил, а в същото време излага конкретика относно начина на употреба на наркотици и ползването на наргиле, каквото според първата група свидетели е липсвало. На въпрос, защо не са позвънили на тел. 112, въпреки че сама заявява, че знае къде има обхват за телефоните „до една пейка“ свидетелката нелогично заявява, че мислили, че никой няма да се отзове на сигнала им, тъй като имало още сняг и било трудно проходимо, при положение че срещу тях са били общо 5 човека. Въпреки това сочи в прочетените и показания, които поддръжа, че звъняли за случая на всеки от наемателите на хижата. Всичко изложено от нея не намира опора в писмените доказателства по делото, а единствено и то само отчасти в производните гласни такива на св. П. и П., които преразказват разказаното им за случая от Р. и подсъдимия непосредствено след инцидента по телефона и при срещата им. Нелогично е свидетелката и подсъдимия да не покажат на някой от свидетелите П. или П. счупената посуда или част от нея, следите от поведението на туристите или остатъците от наркотици които са консумирали същите, за да опрадаят пред тях изгонването им посред нощ от хижата, за което свидетелят П. заявява, че е бил възмутен и им е държал сметка.

Във връзка с това съдът споделя с доверие изложеното от третата група свидетели, в частта в която свидетелстват за лично и непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства, а именно за пребиваването на подсъдимия и св. Р. в хижа „Ловна“ като хижари. За това, че според св. П. са заварили хижата без каквито и да е следи от инцидента, чиста и подредена, като св. Р. е подкрепила изцяло версията на подсъдимия за инцидента. Съдът приема с доверие заявеното от св. П., че един от туристите е бил именно св. Н., че не им е известно в хижата да е имало огнестрелно оръжие, както и относно обстоятелството, че малко след разпита им във връзка с инцидента И. и Р. внезапно напуснали работата в хижата посред нощ.

Съобразно горния подорбен анализ на гласните доказателства, чрез съпоставката им едни спрямо други  и по групи се налага извод, че фактите по делото са установени категорично, ясно и недвусмислено от приетата с доверие част от тях.

От справката за съдимост на подсъдимия И. се установява, че същият е осъждан общо 15 пъти, вкл. като непълнолетен, последно е осъден с влязла в сила на 07.11.2011 г. Присъда по НОХД №30257/2011 г., за деяние от 09.04.2011 г. на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, изтърпяно на 09.09.2013 г. От многобройните справки във връзка с издирването му е видно, че същият към настоящия момент не е задържан, не пребивава в затвор, няма регистриран трудов договор, не живее по постоянен и настоящ адрес и няма данни да е напускал България.

От правна страна:

При тези данни настоящата съдебна инстанция достига до единствения обоснован и логичен от даказателствена гледна точка правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил само едното от двете престъпления по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, в които е обвинен, като: На 18.04.2017 г., в хижа „Ловна“, се  е заканил с престъпление против личността – убийство на Н.Г.Д. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В същото време не е доказано и установено от обективна и субективна страна  на същата дата и място подсъдимия Р.С.И. да се е заканил и с престъпление против личността – убийство на Елена Б. /понастоящем с фамилия / от гр. Пазарджик и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

За осъществяване на закана с убийство от обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар в конкретния случай това да е станало/. Достатъчно е обективиране чрез думи и или действия на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия. В този смисъл виж. Решение № 37 от 09.09.2019 г. по н. д. № 39 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Заканата следва и да е обективно възприета от пострадалото лице и да е с такива характеристики, че да може и да възбуди основателен страх за осъществяването на убийството, както е в случая по отношение на св. Н.Д.. В този смисъл виж. Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК и Решение № 10 от 22.I.1985 г. по н. д. № 684 / 84 г., I н. о.

От субективна страна съгласно текста на чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и цитираното Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК, деецът следва да съзнава съдържанието на заканата с убийство и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Без съмнение в настоящия случай всички тези предпоставки за съставомерност на деянието от субективна страна са налице, тъй като подсъдимият е държал в ръцете си различни оръжия, докато се е заканвал, насочил е агресията си персонално към пострадалия Д., като е искал, съзнавайки обществената опасност  и последиците от деянието си, да се закани действително и реално  на последния с убийство с думи и действия и то го сторил по такъв начин, че да го принуди да спре да се разправя с него и да напусне хижата веднага посред нощ с приятелите си, което пострадалия непосредствено преди възприемане на заканите спрямо себе си не е имал изобщо намерение да стори. С оглед на това е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.  В този смисъл виж още Решение № 37 от 31.01.1991 г. по н.д. № 876/90 г., I н.о., докладчик член-съдията Марин Чернев и Решение № 7 от 28.01.2019 г. по н. д. № 1191 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение. Осъзнаването на неминуемото и законономерно настъпване на общественоопасните последици, както е в случая е равносилно на искането им от страна на дееца.  В този смисъл относно съдържанието на прекия умисъл виж. Решение № 68 от 26.07.2018 г. по н. д. № 169 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение.

Направените от защитника възражения за приложение на чл. 9, ал.2 от НК, с оглед създалата се ситуация и степента на обществената опасност на деянието и поведението на пострадалите не могат да бъдат споделени. Налице е значителна по обем и степен обществена опасност на деянието и дееца, обосноваваща инкриминирането му. В същото време посочените от защитника доводи представляват само смекчаващи отговорността обстоятелства и следва да бъдат взети предвид при индивидуализация на наказанието от съда.

Неоснователно е и възражение за некоректно посочване на датата на деянието. Същата е посочена в обвинителния акт и се потвърждава от свидетелските показания споделени с доверие от съда. Посочването на точен час в случая е невъзможно, а и не е необходимо, доколкото е описана в обвинителния акт частта от денонощието, в която са се развили събитията, а именно след вечеря на 18.04.2017 г. В подобен смисъл е и константната практика на ВКС.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимия Р.И. престъпление законът предвижда накание лишаване от свобода до 6 години. Според настоящият съдебен състав са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които значително превишават по брой и интензитет наличните отегчаващи такива, а от там и намаляват обществената опасност на дееца и деянието. Разпоредбата на чл. 55 от  е относима към всички престъпления, визирани в особената част от НК, независимо от характера и естеството им, но за приложението и е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. смекчаващите обстоятелства да са изключително и/или многобройни; 2. и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление да се явява несъразмерно тежко. Същите според съда са налице, което налага за постигане на целите на наказанието упредени в чл. 36 от НК, определянето на вида и размера на съшото по реда на чл. 55, ал. 1 т.2, б. „Б“ от НК, чрез замяна на посоченото наказание лишаване от свобода, за което няма фиксиран най-нисък предел с „пробация“. Наказанието пробация за да постигне индивидуална и генерална превенция следва да съдържа следните мерки:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично; 

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и

3. безвъзмезден труд в полза на обществото, в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година.

За да определи такова наказание съдът взе предвид следните обстоятелства:

От една страна са налице оттегчаващи вината обстоятелства - деецът е осъждан до 2011 г., вкл. и няколко пъти на лишаване от свобода, което последно наказание е изтърпял ефективно на 09.09.2013 г. и изключва приложението на чл. 66, ал.1 от НК уреждащ института на условното усъждане в настоящия случай, тъй като не е реабилитиран. Наред с това Р.И. е бил пиян, което е намалило сериозно неговите морално-волеви задръжки и е повлияло на поведението му.

От друга страна в контрапункт на това са налице следните смекчаващи вината обстоятелства:

Подсъдимият е бил сериозно провокиран в заканата си към свидетеля Н.Д. от агресивното поведение на последния, който също е бил достатъчно пиян и му се е заканил, че ще слезне от втория етаж, за да се разправя с него, а след това го е напсувал и на английски език, което допълнително е провокирало сериозно подсъдимия. Наред с това арогантно и демонстративно поведение спрямо подсъдимия чувствайки подкрепата на свидетеля Д. и на останалите си пияни приятели, които значително са превъзхождали по численост подсъдимият, който е бил сам в столовата и няма как да не се е почувствал застрашен е имала и свидетелката , която е спорила активно с него и го е заплашвала, че ще се оплаче на собствениците на хижата. Същата демонстрира от части такова невъздържано поведение и по време на разпита и в съдебна зала, както и при очната й ставка със свидетелката Р.. Следва да се отбележи още, че макар и осъждан многократно в периода 2002г. - 2011 г., за И. е настъпила реабилитация по право по реда на чл. 86 и по чл. 88а от НК за повечето от предходните му осъждания, така че те не следва да се отчитат. Последното извършено от подсъдимия престъпление, за което е осъждан е също така за деяние датиращо от 09.04.2011 г., т.е. повече от 6 години преди процесния случай, като до този момент няма данни за каквито и да е негови последващи криминални прояви, напротив същият е работил към инцидента, а и след това на трудов договор. Това според съда означава стремеж за поправяне и трайно прекратяване на стария му начин на живот датиращ от годините на непълнолетието му. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се вземе предвид изключително тежкото му материално, социално и битово положение в годините след излизането му от затвора /настъпилата смърт на майка му след деянието и това че е останал сирак/. Макар и с далеч по-малка тежест все още младата му възраст от 29 години към датата на престъплението също следва да бъде отчетена относно възможността му да се поправи. Възрастта му наистина е отдалечена от тази на непълнолетието, но в същото време, видно от справката му за съдимост, голям период от време И. е прекарал в затвора, където не е имал възможност да се социализира и изгради като „улегнал“ и почтен гражданин.

Не без значение е и срокът, в който е проведено разследването по делото – повече от 2 години, която продължителност обективно е свързана със спазване на разумния срок общо за цялото наказателно производство. В тази насока следва да се посочи, че е налице забавяне при извършване на множество процесуалноследствени действия и необходимостта от повтарянето на някои разпити, респ. извършване на нови. Този срок с оглед фактическата и правна сложност на делото, която според съда не е висока граничи с разумния такъв и следва да бъде отчетен като още едно допълнително самостоятелно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Следва да се има предвид и че производството срещу И. се води задочно и отсъствието му, тъй като няма данни да е уведомен и информиран до момента за воденото конкретно срещу него наказателно производство, според практиката на ЕСПЧ и ВКС Решение № 40 от 10.05.2016 г. по н. д. № 1557 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, не може да се отчете в негова вреда, а обективно се дължи на множеството спирания на разследването обусловили необходимост от продължаване на срока и действията на разследващите органи проточени във времето. В този смисъл виж. Решение № 78 от 03.06.2016 г. по н. д. № 100 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение и Решение № 183 от 23.04.2010 г. по н.д. № 116/2010 г. на Върховен касационен съд. Само за сравнение настоящото първоинстанционно съдебно производство, което е преразпределено от един на нов съдия докладчик на дата 08.07.2019 г. и в хода на което са разпитани отново абсолютно същите свидетели и са извършени идентични по брой и обем справки и други съдебно-следствени действия е отнело общо само четири месеца и половина сред които попада и периода на съдебна ваканция. Тази продължителност на наказателното производство в подготвителната му досъдебна фаза, от точно  26 месеца /НОХД 686/2019 г. по описа на РС-Дупница е образувано на 18.06.2019 г./, която граничи и дори надхвърля разумния срок за разследване при наличие на толкова много свидетели очевидци на деянието не трябва да се оценява самостоятелно, а във връзка и да се допълва от останалите изброени последователно по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, в този смисъл виж. Решение № 114 от 01.07.2019 г. по н. д. № 549 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Наред с това редно е да се посочи и вземе предвид самостоятелно и изминаването на дълъг период от време от извършване на инкриминирано деяние /18.04.2019 г./ до ангажиране на отговорността на дееца, без в този период да е установено той да е имал друго свое криминално деяние от почти 3 години. Всичко това обективно свидетелства и доказва един започнал превъзпитателен процес за Р.И.. В този случай ефективното изтърпяване на наказанието, което е наложително, тъй като за него не е приложим чл. 66, ал.1 от НК, не само не би допринесло, а по-скоро дори ще попречи за постигане целите на индивидуалната  превенция уредени в чл. 36, ал.1 от НК. В тази насока са и разсъжденията на ВКС отразени в Решение № 14 от 21.01.2010 г. по нак. д. № 554 / 2009 г. на Върховен касационен съд.

            С оглед на всичко това, съдът приема, че изброените по вид, брой  и значимост смекчаващи отговорността обстоятелства надделяват сериозно в качествено и количествено отношение върху отчетените две отегчаващи вината обстоятелства, което обосновава замяната и налагането на посоченото по-горе по-леко по вид наказание „пробация“, вместо лишаване от свобода. Този извод на съда се базира още и на характеристиките на настоящото съдебно производство като задочно такова във всичките му фази и на липсата на каквито и да е допълнителни вредни последици от деянието.

            По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът приема, че сторените съдебни разноски, в размер на 112,65 лв. – пътни на част от свидетелите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Р.С.И..

По тези свои подробни съображения съдът постанови присъдата си.