№ 45841
гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110102581 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 303740/27.10.2023 г., подадена от
процесуалния представител на ответника “************” ЕАД - юрисконсулт
Л. М., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 16805 от
18.10.2023 г., в частта за разноските.
Молителят навежда твърдения, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно: 1) признание на иска; и 2)
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Посочва, че дори да се
приеме, че ответникът извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане
срещу ищцата, то това не е повод за завеждане на делото. Твърди, че не е
установено ищцата да е възразила извънсъдебно срещу процесното вземане.
Твърди още, че липсва действие на ответното дружество, което да се приеме
като такова, дало повод за завеждане на делото. Цитира практика на ВКС в
подкрепа на аргументираната теза. Моли съда на основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като
на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да останат в тежест на ищцата.
Насрещната страна не е взела становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
С Решение № 16805 от 18.10.2023 г., постановено по гр. дело № 2581 по
описа на СРС за 2023 г., 176 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата М. И. С. сумата от
648,13 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски (99,50 лева –
държавна такса и 548,63 лева – адвокатски хонорар).
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване на
решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени
1
постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че ако с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Извънсъдебната покана за плащане на едно вземане, включително
погасено по давност, предизвиква повод за отричане на вземането по исков
ред от претендирания длъжник. Самият длъжник може да се позове на
изтеклата погасителна давност, с която лишава кредитора от възможността да
реализира по принудителен ред вземането си, чрез възражение или чрез иск.
Законът не създава задължение за длъжника да предявява възраженията си,
включително и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си
извънсъдебно, тъй като липсва въведено специално рекламационно
производство, поради което и негов е изборът дали да упражни правото си
чрез иск или чрез възражение по предявен срещу него иск. Следователно,
доколкото кредиторът е уведомявал длъжника за съществуването на
вземането и го е претендирал извънсъдебно, не е налице една от двете
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът
кредитор да не е дал повод за завеждане на делото.Той дължи разноски дори
и с отговора на исковата молба да е признал иска. С определение № 242 от
31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 266
от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018 г., ВКС, III г. о. и определение №
60360 от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г. на IV г. о. на ВКС е прието,
че сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на
ищеца, а именно да се позове на изтекла погасителна давност, което може да
стане само в исков процес, като признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този смисъл и определение № 3079 от
06.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1603/2022 г. по описа на СГС, Определение №
22736 от 23.10.2018 г. по ч. гр. д. № 12694/2018 г., СГС, Определение от
26.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5784/2018 г., СГС и др. Видно от мотивите на
постановеното по настоящото дело решение, настоящият състав възприема
именно тази хипотеза, като приема, че ответникът с извънпроцесуалното си
поведение е дал повод за завеждане на делото. Съдът е изложил своите
съображения за възлагане на разноските в тежест на ответника и за липсата на
предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК. За съда няма основание да
промени своето становище. Както е посочено в мотивите на решението,
извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на отрицателен установителен иск. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото
поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В случая настоящият състав е приел, че със своето извънпроцесуално
2
поведение ответникът е демонстрирал претенция по отношение на погасените
по давност задължения, начислявайки същите като дължими от ищцата суми.
От представените по делото писмо с изх. № **********/10.11.2022 г. и
разпечатки от ePay.bg за клиентски номер 300054671273, се установява, че
погасените по давност суми, предмет на предявения от ищцата отрицателен
установителен иск, се водят като текущи задължения по партидата на
процесния имот, находящ се в гр. София, ул. “Странджа” № 59, т.е. същите са
претендирани от ответника извънсъдебно.
С оглед гореизложеното, твърдението на ответника, че не е станал
причина за завеждане на делото, се явява неоснователно, поради което
молбата на “************” ЕАД за изменение на решението в частта за
разноските следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 303740/27.10.2023 г.,
подадена от “************” ЕАД с правно основание чл. 248 от ГПК за
изменение на Решение № 16805 от 18.10.2023 г., постановено по гр. дело №
2581 по описа на СРС за 2023 г., 176 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3