Р Е Ш Е Н И Е
№462 20.12.2023 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Юлиана Станева
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №538 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.284 вр.
с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на Ж.И.С.,
предявена на
23.08.2023г, против ГД „ИН“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100 000лв, преживени в периода от 25.02.2020г до 23.08.2023г и
причинени от условията, при които се изпълнява наказанието „лишаване от
свобода“ в затвора в град Стара Загора, а именно: настанен е в килия, която е с
размери от 5.5кв.м. и която се ползва като спално помещение от четири лица, с
малки прозорци, поставени нависоко и отварящи се на половина, което причинява
недостиг на свеж въздух, особено необходим в пролетно-летния сезон. Липсва
топла течаща вода в килията, ключ за включване и изключване на осветлението
като са налични и дървеници. Иска от съда да бъде разпитан и свидетел по
делото, който изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в същия затвор, за да
се установят горепосочените условия, водещи до унизително и нечовешко
отношение, причинило и физическо страдание от налични дървеници, от липса на
достатъчно жилищна площ, на въздух и проветрение, на топла вода, на денонощна
възможност за включване и изключване на осветлението.
Ответника Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ представя писмен отговор, в който оспорва основателността на
исковата молба. Твърди се, че след извършен основен ремонт и считано от
28.03.2016г всяко спално помещение разполага със собствен санитарен възел и
течаща вода. Прозорците осигуряват достъп на въздух и естествена светлина, като
е осигурено и изкуствено осветление. Електрозахранването се изключва и включва
централно на основание чл.82 ал.2 т.2 от ЗИНЗС в периода от 22ч до 6ч, за да се
осигури правото на сън за не по-малко от 8часа на всички лишени от свобода.
Планово и инцидентно се извършват дейности по дезинсекция, дератизация и
дезинфекция на спалните и общите помещения. Представя справка от 27.09.2023г,
според която ищецът изтърпява определеното едно общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6г и 8 месеца за престъпления по чл.198, чл.195, чл.152,
чл.150 и чл.330 от НК. Постъпил е в затвора на 25.02.2020г като първо е бил в
приемното отделение, а след това в затворническо общежитие от открит тип
„Верея“ и на 17.07.2020г постъпва във втора група в корпуса на затвора, където
е към момента на подаване на исковата молба. В коридора на втора група и за
времето от 17.07.2020г до месец април 2022г е настаняван в спално помещение №1
с площ от 45.5 кв.м. и в №5 с площ от 25 кв.м, а считано от месец април 2022г е
настанен в спално помещение №8 с площ от 25 кв.м. В спално помещение №5 /25
кв.м./ са настанявани от трима до петима лишени от свобода, а в спално
помещение №8 /25 км./ са настанявани от двама до петима лишени от свобода. За
периода от месец май до месец юли 2023г в спално помещение №8 са настанявани от
двама до четирима лишени от свобода. Всяко помещение разполага със санитарен
възел, което осигурява денонощен и самостоятелен достъп до тоалетна и до течаща
студена вода. Спалните помещения са с по три отваряеми прозореца, които
осигуряват естествена светлина, вентилация и възможност за проветряване по
всяко време по волята на лишените от свобода. Изкуственото осветление се
осъществява с луминесцентни осветителни тела. Помещенията са оборудвани със
стандартни легла, шкафчета, закачалки, маса и столове. Всеки от коридорите
разполага с помещение, оборудвано с умивалници и огледала и с помещение за
къпане с душове, в които се подава постоянно вода, както и с помещение за
сушене на пране, достъпът до които е
свободен от 6.00ч до 20.00ч всеки ден. Топлата вода се подава по график
и се ползва от лишените от свобода в определени дни от седмицата – вторник и
петък. В затвора се извършва дезинсекция от външна фирма по график. Лишените от
свобода имат възможност да ползват собствени препарати за дезинсекция, под
контрола на медицинската служба.
Счита
по същество, въз основа на горното, че условията за изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, при които е поставен ищецът са законосъобразни, а от
изложените в исковата молба факти не може да се направи извод, че се касае за
страдание от положение на ищеца на жертва на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност
на исковата претенция и предлага на съда да бъде отхвърлена.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Няма спор между страните, поради
съвпадащите им твърдения, че в затвора в
град Стара Загора има осигурен постоянен и самостоятелен достъп до санитарен възел и течаща, но студена вода, че
електрозахранването се изключва и включва автоматично, поради което през нощта
след 22.00ч в спалните помещения няма осветление, както и че килията на ищеца
разполага с прозорци. Предвид безспорните между страните факти, съобщени с
определение за отделяне на спорното от безспорното при насрочване на делото и
неговото докладване в открито съдебно заседание и съобразно с посочените в
исковата молба факти, от чието съществуване се твърди да е породено
материалното право на иск, спорния
предмет на доказване е за пренаселеност в тези спални помещения, които са имали
размери от 25 кв.м. В исковата молба се сочи, че на площ от 25 кв.м. са
настанявани петима лишени от свобода, заедно с ищеца, което му е причинило
страдание, наред с условията, определени като безспорни между страните –
студена вода в килиите, без възможност за включване на осветление и изключването
му по решение на лишението от свобода, наличие на инсекти, което налага борба и
от страна на лишените от свобода с тяхното съществуване, прозорци за
проветрение и дневна светлина. Съгласно диспозитивното начало на исковия
процес, съобразено в правната норма на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, която разрешава
„конфликта“ между общия принцип, че всеки дължи да докаже фактите, от които
черпи права и неравнопоставеността на страните в административното
правоотношение, ответникът дължи да представи доказателствата, които имат
значение за правилното установяване на посочените в исковата молба вредоносни
условия, включително и за онези, които на основание чл.284 ал.2 от ЗИНЗС съдът
служебно следва да вземе предвид, за да прецени сбъднал ли се е фактическия
състав на чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Иначе казано ответникът
представя необходимата информация за правилното установяване на фактите по
делото, но които ищецът е посочил в исковата молба – само тях съдът може да
приеме за установени, защото служебното начало, намерило отражение в нормата на
чл.284 ал.2 от ЗИНЗС е ограничено до преценяване основателността на предявения
иск спрямо неизбежния праг на суровост, произтичащ от естеството на
наказателната репресия, и присъждане на размер на обезщетение, който има не
само възстановителна, но и възпираща функция. Посочените правни норми и
уточнението на ищеца, направено в първото открито съдебно заседание, изискват
периода от 05.03.2020г до 17.07.2020г да бъде изключен от преценката за
основателност на предявения иск, защото ищецът е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, но не и при условията в корпуса на затвора в град Стара Загора,
където сочи да е настанен в спално помещение 5х5 с още четирима, съответно в
спално помещение, определено за десетима, но заето от дванадесет лишени от
свобода. Освен това и с оглед горното правило, времето от 25.02.2020г до
05.03.2020г е точно 8 дни, без 05.03.2020г, когато е приведен в ЗООТ Верея, от
които седем дни е следвало да бъде в приемно отделение и съобразно показанията
на свидетелите в този период той не е настаняван в група, за която в съответния
коридор са предвидени спални помещения в сградата на затвора в град Стара
Загора. Следователно преценката на съда за преминаване границата на неизбежното
страдание на наказателната репресия, извършена в съответствие с правилата на
чл.284 ал.2 от ЗИНЗС се основава на установеното време за престой на мястото,
посочено в исковата молба - в корпуса на затвора в град Стара Загора е
настаняван в спални помещения с размери 25 кв.м., заедно с още четирима, а според уточненията в първо
съдебно заседание и в помещение №1, определено за десетима, но са били и
дванадесет.
В справката е посочено, че съответни на
съобщените в исковата молба размери на
спални помещения са килии №5 и №8 с площ от 25 кв.м., предназначени за четирима
лишени от свобода. В спално помещение №5 са настанявани от трима до петима, като
не е очертан периода на пребиваване в спално помещение №5 и в спално помещение
№1 за времето от 17.07.2020г до 04.2022г. Ищецът не оспорва периодите, посочени
в справката и не уточнява времето на престой във всяко спално помещение, като
спори да е вярно, че капацитет на спалните помещения не е превишаван. В тази
връзка следва да се припомни, че броят на лицата е извод от конкретни факти, сред
тях и безспорното между страните обстоятелство в кое спално помещение е
настанен ищецът и за кой период от време. Това означава, че ответникът има
информация поне за групата, в която настанява лишените от свобода в конкретен
период от време, а тази информация позволява да се установи дали настанените в
групата са равен брой на самостоятелните легла в спалните помещения, поне. В
тази връзка ответникът твърди, че за кратки периоди от време се налага да се
поставя допълнително легло в килии №5 и №8, което е пето, а този брой легла
спрямо площта на килиите сочи, че нормативната площ от 4кв.м. за всеки един
лишен от свобода, в която да е разположено леглото му и шкафчето не е
надвишена. Останалите пет квадратни метра са за масата и столовете, което влече
извод за възможност на лишените от свобода да се движат. Когато нямат тази
възможност и площта на спалното помещение е заето изцяло от самостоятелните
легла и мебелировка, тогава може да се приеме за установено обстоятелството,
представляващо нечовешко и унизително отношение – невъзможност да се движат в
спалното помещение. Оттук дори да са настанявани повече от 12 лица в спално
помещение №1 с площ от 45.5кв.м., то неговите размери позволяват извод за
оставаща свободна площ за движение между самостоятелните легла на лишените от
свобода тоест всеки има поне три метра лично пространство. Не се твърди, че в
инцидентните периоди на не спазване на нормативната площ от 4 кв.м.,
настанените не са могли да се движат в спалното помещение тоест цялата му площ
е заета от легла, което изключва извода за лично пространство. Именно това
обстоятелство е нечовешко и унизително отношение. Следва да се припомни, че
средството за защита по чл.284 от ЗИНЗС не се предоставя за обезщетяване на
вреди от дейността по изпълнение на наказанието, а за противоправния резултат
на такъв начин и при такива условия, които са накърнили основните човешки права
на хуманно отношение към личността, зачитащо и нейното достойнство, които не се
установяват по делото. Противоправния резултат, състоящ се в изтърпяване на
наказанието при нечовешки условия не се установява по делото. Спалното
помещение по площ и оборудване позволява лично пространство от поне три
квадратни метра, без да е изцяло заета площта му само от мебели, поради което не
се преминава онзи праг на суровост, който е присъщ на наказателната репресия.
Иначе казано, изпълнението на наказанието не е комфортно, но носи неудобства
битови и лични, но те следва да бъдат ограничени до не накърняване на човешката
същност. Това е философията на забраната
по чл.3 от ЗИНЗС, охраняваща основни и не накърними лични човешки права, на
които се основава правовата държава, но и които не могат да бъдат предмет на злоупотреба
с правото на иск. За времето от 17.07.2020г до април 2022г, когато ищецът е
настанен в спално помещение №1 и в спално помещение №5, имащи достатъчна площ
за десетима и съответно за петима лишени от свобода, не се установява поставяне
в условия на нечовешко и унизително положение, което носи страдание, вън от
всяко съмнение.
От
април 2022г до 23.08.2023г ищецът е в килия номер 8, в която за периода от май
до юли 2023г са настанявани от двама до четирима. Това означава, че в периода
от април 2022г до май 2023г в тази килия №8 са настанявани от трима до петима,
както е посочено в справката. Нейната площ от 25 кв.м. позволява настаняване на
петима лишени от свобода, без да се достига до положение, в което цялата да е
заета от мебели и да изгуби функцията си
на жилищното си помещение. Едно легло с дължина от 2метра и широчина от 0.90см
заема площ от 1.8 кв.м., което означа, че петте легла, дори да не са едно над
друго заемат 9 кв.м., но те са двойни и не обемат повече от 5 кв.м. от площта.
Останалите 20 кв.м. са за пет броя шкафчета, включително маса и пет стола,
които не могат да заемат цялото пространство на помещението. Не е комфортно,
няма място за разходка, но и не е необходимо. Ето защо пренаселеност за
исковите периоди не се установява.
Оплакването за наличие на дървеници не е
самостоятелно основание за нечовешко и унизително отношение, защото те не са
паразити на първо място, а на второ не носят и заболявания. Не трябва да са
налични, но са във всички обществени спални, в това число хотели и жилища, а за
борбата с тях е нужно ползване на примера на добрите практики за обеззаразяване
на входа. Предприетите действия от
страна на ответника не са достатъчни, но опровергават поставяне в условия, при
които да е накърнено човешкото достойнство. Липсата на избор за включване на
осветлението е изцяло не относимо фактическо обстоятелство, защото осигурява
общия ред, съхраняващ посочените в чл.3 от ЗИНЗС права. Топлата вода е налична
по установения общ ред затвора за нейното ползване, а искането да е постоянно
течаща е вън от защитата, която чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предоставя.
В заключение, посоченото в исковата молба
настаняване на петима в килия от 25 кв.м. е в съответствие с прага на суровост
на изпълнение на наказанието. Настаняването на 10ма в килия с площ от
45.5кв.м., а при нужда и на 12 човека, не поставя ищецът в ситуация да бъде
жертва на нечовешко страдание и унижение, за което да му се дължи обезщетение,
чрез чието заплащане да се постигнат условия, съответни на човешкото
достойнство. Границата между суровостта и забраната по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС е
обективна, каквото е и отговорността на ответника и се състои в осигуряване на
въздух, вода, светлина, храна, лично пространство, условия за хигиена,
температурни стойности в затворените пространства, които не излагат човека на
прекомерна жега или студ, предоставяне на медицинска помощ, на време за сън и
почивка – в тази връзка електрическото осветление не може да бъде във властта
на всеки лишен от свобода. Установено е, че през летните месеци се осигурява
електричество до ранните утринни часове, за да се включват вентилатори за
движение на въздуха и неговото разхлаждане, което сочи на липса на нечовешко
отношение, чрез излагане на лишените от свобода на прекомерна за човешкия
организъм температура на въздуха.
Показанията на свидетеля на ищеца следва да
се обсъдят самостоятелно и след като бяха обсъдени фактите, съобразно
предоставената от ответника информация, защото те потвърждават броя на лицата,
които се сочат в справката и от свидетеля на ответника, и в исковата молба, но
главното не сочат неговите показания на липса на пространство за движение в
спално помещение осем, на втора група. Свидетелят твърди, че коридорът на втора
група е много тесен, поради което при отваряне на вратата навън е възможно и се
случва да бъдат ударени онези, които се движат по него. Свидетелят съобщава за
замърсени от хлебарки и дървеници стени, както и за не добре изглеждащи
осветителни тела, но това са факти относими към комфорт, чиято липса няма
признаците на нарушение на забраната по чл3 ал.2 от ЗИНЗС и твърденията сочат,
че е нужно ясно да се припомни обективната граница между комфорт и поставяне в
нечовешки и унизителни условия, причиняващи самостоятелно или кумулативно, в
зависимост и от продължителността,
страдания вън от нужната строгост на наказателната репресия.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.284 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора:
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.С.
иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв /сто хиляди/
за времето от 25.02.2020г до 05.03.2020г и за времето от 17.07.2020г до
23.08.2023г, причинени от нарушаване на забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, чрез
поставяне в условия за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, които
превишават необходимата строгост на наказателната репресия.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: