О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……………..
15.11.2019 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Т. Димитрова административно дело № 3115/2019 г. по описа на АдмС-Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4
и ал. 5 от АПК, във вр. с чл. 188 от Закона за данък добавена стойност ЗДДС).
Образувано е по жалба на „РАДИАН“
ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, район Младост, ж.к.
Младост, бл. 133, вх. ЗА, ет. 8, ап. 15, с управител и едноличен собственик на
капитала Р.Ж.Я., уточнена на 15.11.2019 г. с писмено искане със с.д. № 16925, срещу
Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 445-ФК/12.11.2019 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ бензиностанция обект 4,
находящ се в с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, стопанисван от оспорващото
дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 7 (седем) дни, което
разпореждане е обективирано в самата заповед.
С жалбата се настоява, че липсват
констатации за съществуването на опасност от осуетяване или затрудняване
изпълнението на заповедта след влизането й в сила, както и анализи и изводи за
предприемане на предварителното изпълнение. Според оспорващия установените
обстоятелства не могат да обусловят наличието на хипотезите, визирани в чл. 60,
ал. 1 от АПК. Сочи се, че през месец септември 2019 г. дружеството е извършило
13 доставки на гориво на бензиностанция Стефан Караджа, като за шест от тях
липсва информация в ТД на НАП, във връзка с което се представя протокол от
обслужващата фирма „Сиско-М“ ООД, който е изготвен по искане на служител от ТД
на НАП относно изясняване на информацията, постъпила в сървъра на НАП за месец
септември 2019 г.,, като се изтъква, че въпреки, че е изпратена информация от
дружеството по доставките на горива, служителят, извършил това няма възможност
да получи обратно такава, тъй като старата ЕСФП няма техническа възможност за
това. Поддържа се, че липсват лични мотиви и не са приложени доказателства, от
които да се направи извод, че са налице предпоставките за накърняване на
обществения интерес и фискалната политика. Изтъква се, че ситуирането на обекта
в с. Стефан Караджа не създава предпоставка за съществено накърняване на
обществения интерес и фиска, като не е налице изключителност на
обстоятелствата, обуславящи особена важност на държавния интерес и неговата защита.
Настоява се, че незаконосъобразно е допуснато предварително изпълнение на
заповедта, а посочените мотиви са негодни за предварително изпълнение. Според
оспорващия не са налице факти и доказателства, които да налагат извод, че при
закъсняло изпълнение на ПАМ ще последва трудно поправима вреда, а и
предполагаемата вреда не е посочена кота стойност и значимост. Сочи се, че не е
извършен анализ дали дружеството ще е в състояние да изплаща заплати и
осигуровки или пък тази мярка ще доведе до възпрепятстване развиването на
дейност, предвид което се твърди непропорционалност/несъразмерност на мярката.
На следващо място се изтъква, че с допускане на предварително изпълнение на ПАМ
преди да е издадено наказателно постановление органите по приходите препятстват
възможността, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да се обезпечи своевременното
събиране на наложени имуществени санкции за нарушения по ЗДДС. Искането е да се
отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, с която е
наложена процесната ПАМ.
Предвид фактите, които се
установяват от приложените по административната преписка доказателства и като
съобрази закона, настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Жалбата, с искане за
отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 445-ФК/12.11.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е допустима. Искането е постъпило в
3-дневния срок по чл. 60, ал. 4 от АПК от съобщаване на акта, съдържащ
разпореждането за предварително изпълнение. Заповедта
е съобщена на оспорващия на 14.11.2019 г., видно
от разписката към заповедта, като жалбата до съда е подадена на същия ден. Искането
изхожда от заинтересовано лице – стопанисващо обекта, спрямо който е наложена
процесната ПАМ, чието предварително изпълнение е разпоредено от органа.
Със Заповед № 445-ФК/12.11.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП е наложена ПАМ – ПАМ – запечатване на търговски обект,
представляващ бензиностанция обект 4, находящ се в с. Стефан Караджа, община
Вълчи дол, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта
за срок от 7 (седем) дни, което разпореждане е обективирано в самата заповед..
Посоченото от органа фактическото
основание за налагане на процесната ПАМ е установеното при извършената проверка
от органите по приходите в обекта на 11.11.2019 г. нарушение на чл. 118, ал. 6
от ЗДДС, изразяващо се в това, че въпреки използването в обекта на монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано с № 4348963/09.10.2019 г. ЕСП, което е
приведено в съответствие с новите изисквания на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ,
въпреки извършената смяна на ЕСФП на 09.10.2019 г. предаваните данни по
дистанционната връзка с НАП не дават възможност да се определи наличното
количество гориво в резервоара на ЕСФП. Органът се позовава на извършена
проверка в информационните масиви на НАП, от които се установява, че
задълженото лице не е подавало за 03.09.2019 г., 14.09.2019 г., 18.09.2019 г.,
19.09.2019 г., 20.09.2019 г. и 26.09.2019 г. електронен документ за получаване,
като предаваните данни за нивомер към НАП не дават възможност да се определи
наличното количество гориво с точност в резервоара на ЕСФП, съгласно чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС. Органът препраща към подробното описание на датите,
резервоарите, вида и количеството гориво, за които не е подаван електронен
документ за получаване към приложението към Протокола от извършена проверка
сер. АА № 0353550/11.11.2019 г., който протокол е посочен и като доказателство
за резултатите от проверката.
Прието е, че установеното е основание
по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради
което на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е постановена процесната ПАМ.
Със заповедта на основание чл. 188
от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е разпоредено и предварително изпълнение на
наложената принудителна мярка – запечатване на търговския обект за срок от 7
дни, като конкретният ден и час на запечатването е определен от връчителя на
заповедта – 16.11.2019 г. от 17:30 часа.
Като мотиви за допускане на
предварителното изпълнение е посочено предотвратяването и преустановяването на
административните нарушения от същия вид, като са цитирани предпоставките по
чл. 60, ал. 1 от АПК – защита на особено важни държавни интереси,
съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и възможността за настъпване на значителни или трудно поправими за
бюджета при закъснението на изпълнението.
За да обоснове възникнала
необходимост да се защитят особено важни държавни интереси, органът се позовава
на преустановителния и превантивен характер на ПАМ, като сочи, че ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши
ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна
практика, водеща до отклонение от данъчното облагане, би била непосредствена. Посочено
е, че неспазването на задължението за правилно отчитане на оборотите води до отклонение
на данъчното облагане, като се засягат еднаквите правни условия, създадени от
законодателството за всички правни субекти (органът се позовава на чл. 19, ал.
2 от Конституцията) и се получава предимство пред тези от тях, които отчитат
законосъобразно приходите си. Необходимостта от предварително изпълнение е
предопределена, според органа, с оглед начина и вида на организиране на
отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на
неговата обществена опасност – засягането на основния ред в търговския оборот,
изискващ предприемането на мерки за защита на фиска, за предотвратяване веднага
възможността за ново нарушение и за да се коригира поведението на търговеца към
спазване на данъчните закона.
На второ място като аргумент за
допускане на предварителното изпълнение органът сочи от закъснение на
изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Органът е посочил, че
предварителното изпълнение на ПАМ се налага с цел да се промени установената
организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни
последици за фиска.
Разгледана по същество, жалбата
срещу допуснатото предварително изпълнение съдът намира за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл. 188 от ЗДДС
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия закон подлежи
на предварително изпълнение при условията на АПК. Граматическото тълкуване на
разпоредбата указва, че същата не урежда допуснато по силата на закон
предварително изпълнение. Общ принцип, въведен с разпоредбата на чл. 166, ал.
1 от АПК, е, че подаването на жалба срещу административен акт спира
неговото изпълнение. Поради това и нормативно уредената в чл. 60, ал. 1 от АПК
възможност за административния орган да преодолее този суспензивен ефект на
жалбата чрез допускане на предварително изпълнение се явява изключение от
общото правило. Това означава, от една страна, реализиране на правомощието само
и единствено при наличие на казуистично регламентираните в чл. 60, ал. 1 от АПК
материалноправни предпоставки и от друга страна, забрана нормата да се тълкува
разширително.
Съгласно чл. 60, ал. 1
от АПК предварително изпълнение на административния акт се допуска,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни и обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен личен
интерес. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК липсват легални дефиниции на различните хипотези, поради което
административният орган, допускащ предварителното изпълнение, е длъжен да
направи преценка за всеки конкретен случай, за всяко едно от обстоятелствата,
като в негова тежест е да установи конкретните фактически основания за
разпореждане на предварително изпълнение. Общият критерий по чл. 60, ал. 1
от АПК за допустимост на предварителното изпълнение изисква защитата
на визираните ценности и интереси да е в такава пряка и непосредствена причинна
зависимост от момента на изпълнение на административния акт, така че по-късното
му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда. Видно от цитираната разпоредба в нея се съдържат няколко
хипотези, което означава, че административният орган, когато допуска
предварително изпълнение на акта е длъжен да мотивира какво конкретно налага
допускането на предварителното изпълнение, както и да подкрепи мотивите си с доказателства,
за да се осигури възможност на заинтересуваните лица да реализират правото си
на защита, а съдът - да прецени законосъобразността на допуснатото
предварително изпълнение. Няма спор, че когато допуска предварително изпълнение
на административния акт, органът има задължението да изложи обстоятелствата,
които изискват да бъдат предприети незабавни действия за промяна на
съществуващото до издаването на акта фактическо положение.
В настоящия случай
административният орган законосъобразно е допуснал предварително изпълнение на
акта си. Посочените от органа мотиви за разпореденото предварително изпълнение
влекат извод за наличие на предпоставките за допускането му. Визираната от
органа обосновка (мотиви) и цели на разпореденото предварително изпълнение, разгледани
през призмата на конкретните фактически установявания във връзка с извършването
на констатираното от органите по приходите нарушение от страна на търговеца,
действително съвпадат по принцип частично с целта на самата принудителна
административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, но
налагат и извод за необходимост от допускане на предварително изпълнение на наложената
ПАМ.
Процесното нарушение, което е
констатирано от органите по приходите, според заповедта за налагане на ПАМ и
протокола от извършена проверка на 11.11.2019 г., както и от приложението към
протокола, се състои в това, че при извършената проверка информационните масиви
на НАП – Контрол на горива, във връзка с дейността на бензиностанцията,
стопанисвана от оспорващия, е установено, че дружеството не е изпълнило
задължението си да подаде електронен документ за получаване за доставка на
течни горива на 8 дати през месец септември 2019 г. (подробно посочени в
заповедта и в приложението към протокола), като предаваните данни нивомер към
НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво с точност в
резервоара за съхранение в обекта на ЕСФП. Установено е и че към 11.11.2019 г.,
въпреки извършената смяна на ЕСФП на 09.10.2019 г., отново предаваните данни по
дистанционната връзка с НАП не дават възможност да се определи наличното
количество гориво в резервоара на ЕСФП.
Неизпълнението на задължението за
предаване на данни по дистанционна връзка на НАП, които данни да дават
възможност за определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение в
обекта за търговия с течни горива, съществено накърнява на обществения интерес
и фискалната политика, респ. обосновава извод за необходимост от защита на този
особено важен държавен интерес, за да не се допусне отклонение от данъчното
облагане. Налице е непосредствена опасност за фискалния ред.
Изключителността на конкретните
обстоятелства, която обосновава особена важност на държавен интерес, нуждаещ се
от защитата, се състои в обстоятелството, че и към 11.11.2019 г., след смяната
на ЕСФП на 09.10.2019 г. отново предаваните данни от търговеца не способстват
за яснота за фактите, които нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС цели да удостоверяват
тези данни. Т.е. незабавно е необходимо да се преустанови дейността на обекта,
за да се промени начинът и видът на организиране на отчетността, да се коригира
незабавно поведението към спазване на данъчните закони и да се създаде
адекватна организация на начина на отчитане.
Несъмнено в случая съществува
възможност да бъде извършено ново нарушение, който факт обосновава
необходимостта от предварително изпълнение на процесната ПАМ, с оглед
обезпечаване на защитата на фискалната дисциплина и реда за отчитане на
фискалните устройства – законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
от търговеца на горива.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че правилно органите по приходите са приели, че в случая е налице
необходимост да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, т.е.
налице е една от предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане
на предварително изпълнение. Това се явява достатъчно за преценката на съда за
законосъобразност на оспореното разпореждане за предварително изпълнение.
По отношение соченото от органа
по приходите основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ –
възможността да последва значителни или трудно поправима вреда:
Съдът съобрази, че не са посочени
обективни данни/факти и доказателства, че при изпълнението на процесната ПАМ,
след влизането й в сила, изпълнението би било закъсняло и че ще последва
значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение от
законосъобразното отчитане и данъчното облагане по отношение на конкретния
субект. Не са налице данни и факти, които да обективират евентуални вреди и да
дават възможност за преценка на техния характер и като значителни или трудно поправими.
Органът не е посочил предполагаемата вреда, конкретизирана като размер, за да
обоснове релевантната й характеристика – значителност. Това основание за допускане
на предварителното изпълнение на процесната ПАМ съдът намира за необосновано и
недоказано.
Предварителното изпълнение на
наложената ПАМ неправилно органите по приходите сочат, че се обосновано с
гарантирането на еднакви правни условия за всички стопански субекти. Такава цел
е присъща на процесната ПАМ, но е ирелевантни за преценката за наличието на
основания за допускане на предварителното й изпълнение.
С основание оспорващият настоява,
че допускайки предварително изпълнение на процесната ПАМ, преди да е издадено
наказателното постановление за въпросното нарушение, се препятства
възможността, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, а последната норма, според
съда, обективира и друга цел на законодателя – да се обезпечи своевременното
събиране на наложените имуществени санкции за нарушения по ЗДДС. Процесното
административно нарушение е установено по смисъла на ЗАНН със съставен на 14.11.2019
г. АУАН, а и е налице протокол от извършената на 11.11.2019 г. проверка.
Обстоятелството обаче, че към настоящия момент не е налице издадено наказателно
постановление не обосновава извод за незаконосъобразност на допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ. Става въпрос за самостоятелни и независими
производства. Въпреки това следва органите по приходите да проведат така тези
производства, че да се осигури реално възможност за приложимостта на
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
Горепосочените съображения за
наличието на една от предпоставките за допускане на предварително изпълнение обуславят
извод и че обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на процесната
ПАМ е пропорционално спрямо преследваната легитимна цел, доколкото е в съответствие
с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, изискващ административните
актове и тяхното изпълнение да не засягат правата и законните интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Безспорно
предварителното изпълнение ще доведе до затруднения за оспорващия, но установяването
по делото на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на
предварителното изпълнение, обосновава извод, че разпореждането отговаря на
изискванията за съразмерност при засягането на правата и интересите на
оспорващия.
Предвид изложеното жалбата срещу разпореждането
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 445-ФК/12.11.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед горепосоченото, и на
основание чл. 60, ал. 6 от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС, Административен съд
–Варна, ХХV състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РАДИАН“ ЕООД с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Варна, район Младост, ж.к. Младост, бл. 133, вх. ЗА,
ет. 8, ап. 15, с управител и едноличен собственик на капитала Р.Ж.Я., уточнена
на 15.11.2019 г. с писмено искане със с.д. № 16925, срещу Разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 445-ФК/12.11.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект, представляващ бензиностанция обект 4, находящ се в с. Стефан
Караджа, община Вълчи дол, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за
достъп до обекта за срок от 7 (седем) дни, което разпореждане е обективирано в
самата заповед.
Определението може да се обжалва
в 7- дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му с частна
жалба пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: