№ 610
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500647 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби - и двете насочени срещу Решение № 6599/02.12.2024 г., постановено по гр.д. №
8728/2023 г. по описа на СГС, с което Столична община е осъдена да заплати на М. С. Г.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Е. В. М., и двете от
гр.***, сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 г. – датата на
увреждането до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
нея болки и страдания от травматично увреждане на 15.06.2023 г. – удар от паднало дърво в
гр.София по време на движение на М. С. Г. като пешеходец по десния тротоар на ул. „Княз
Б. I“, срещу № 98А в посока от ул. „Кърниградска“ към ул.„Иван Денкоглу“, за което дърво
от страна на Столична община е налице бездействие за отстраняването му като проблемно
дърво – сухо, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени
разходи за лечение от същото увреждане на 15.06.2023 г., а именно: 190 лв. разходи за КТ на
крайници; 160 лв. - за придружител в болнично заведение; 75лв за шийна яка; 43,59лв за
патерица; 150 лв. за контролно КТ изследване на главен мозък; 462 лв. за канюлиран винт;
120 лв. за самостоятелна стая в болнично заведение, ведно със законната лихва върху всяка
от преждепосочените суми, считано от 01.08.2023 г. – датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Със същото решение предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от
75 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 г. датата на увреждането до
окончателното изплащане. Освен това Столична община е осъдена да заплати на адв.М. Б.
Н. – Т., САК, като пълномощник на М. С. Г., сумата от 4 620 лв. с ДДС, за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
Срещу решението е отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от М. Г., чрез
адв.М. Н. – Т., а в уважителната му част - от Столична община, чрез юрисконсулт М..
В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
1
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно
релевантния въпрос относно дължимото се застрахователно обезщетение, в противоречие с
материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни
доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени
атакувания съдебен акт в обжалваните му отхвърлителни части и по съществото на спора се
постанови уважаване на предявените осъдителени искове в пълния им заявен размер.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение в посочените му части.
Във въззивната жалба на Столична община, чрез юрисконсулт М. се правят
оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителната му част, поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно
факта на настъпване на увреждащото събитие, за което се поддържа, да е от извънреден
характер, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.52
ЗЗД, както и за необоснованост.
Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в уважителните
му части над посочените размери.
В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна поддържа нейната
неоснователност.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. напрактика се обжалва цялото
решение/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД от М. С. Г., действаща
лично и със съгласието на своята майка Е. В. М. против Столична община.
Твърдяло се е в исковата молба, че на 15.06.2023 г., след 14:00 часа М. Г. излязла от
дома си на ул.„Кърниградка“ № 3 в гр.София и се движела спокойно по тротоара на ул.
„Княз Б. I" в посока ул.„Иван Денкоглу". Подминавайки сградата под № 98А на посочената
улица за части от секундата чула грохот и била ударена от падащо дърво, без да има време да
реагира, тъй като не е видяла какво се случва. Върху нея се стоварил ствола на крайпътно
дърво, разположено на тротоара в урбанизираната територия на Столична община и шума
от падащия ствол бил последният ярък спомен на ищцата от инцидента. Следващият спомен
бил за силни болки в главата и крайниците, невъзможност да помръдне и суматоха в детска
противошокова зала на УМБАЛСМ „И. И. Пирогов“, където била откарана и приета.
При извършените й диагностични прегледи там се установило нейното увредено общо
състояние - дезориентирана за време и място, объркана, без спомен за инцидента, с
десностранна латентна хемипареза, по -тежка на дясна ръка, с оток и хематом на десен лакът
и болки в десния крак, фрактура на фронталната кост на черепа в областта на коронарната
сутура с наличие на депресия на фрагмент (около 2 мм) и епидурален хематом (с ширина 7
мм) по съседство с контузия на главата дясно фронтално. Проведеното същия ден КМТ
изследване потвърдило фрактурата на дясна фронтална кост в областта на сутурата с
наличие на импресионен фрагмент, нарастване на епидуралния хематом 9 мм в аксиален
план и 13 мм в сагитален по протежение около 34 мм и фрактура на париеталната кост
вляво. При образните изследвания на дясната й ръка била установена и фисура олекрани и
2
крайникът е имобилизиран с гипсова шина.
Ищцата била оставена за лекарско наблюдение в болничното лечение и поради общо й
увредено състояние, непрекъснатата болка, невъзможността да се обслужва сама и
състоянието й на дезориентация и шок от травмата, се наложило майка й да остане като
придружител.
В болницата останала повече от 10 дни, след което била изписана с предписание за
прием на висока доза противоепилептичен препарат за три месеца и консултация с детски
невролог с цел преоценка на дозата.
През целия болничен период, а след това и вкъщи ищцата спазвала постелен режим с
ограничена подвижност вкл. в областта на шията, десният й крак бил подут и изпитвала
болка в глезена. При опитите, към средата на м. юли, да става и да се придвижва
самостоятелно, започнала да изпитва болка в дясна глезенна става, която била отточна и при
извършения преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД било установено счупване на
дисталната част на тибията - закрито с дислокация и отлалагане на калус субпериостално
около мястото на увредата без консолидация.
Това наложило новото й хоспитализиране в болничното заведение и извършване на
операция на 14.07.2023 г. След тази интервенция била изписана на 19.07.2023 г. с
предписание да приема обезболяващи при нужда и да пази превръзката суха и чиста.
За целия период след увреждането за ищцата било почти невъзможно да се обслужва
сама и да извършва елементарни движения, последващите опити за раздвижване били
съпроводени със световъртеж и нестабилност, а установената почти месец след
нараняването фрактура на десен крайник и извършената операция я приковали отново на
легло за значителен период и повлияли изключително тежко на крехката детска психика.
Същата не могла да осъществи плановете си за лятната ваканция да играе, да пътува,
да бъде на море, да посрещне рождения си ден и да се разнообразява с приятелите си.
Поради мозъчната травма тя не можела да чете, да гледа телевизия, а поради травмата на
ръката - да пише или рисува и нямала с какво да уплътни времето си. Загубила съня си,
дразнила се от звуци и светлина, от шийната яка, която я убивала и от горещините й
причинява обриви, чувства се потисната и несигурна, че предишното й състояние ще се
възвърне и нищо не я радвало, изолирала се от приятелите си.
Освен това инцидентът наложил провеждане на лечение, разходите за което
представлявали имуществена вреда за нея и се изразявали в заплатени парични средства,
както следва: 1/ 190 лв. разходи за КТ на крайници; 2/ 160 лв. - за придружител в болнично
заведение; 3/ 75 лв. за шийна яка; 4/ 43,59 лв. за патерица; 5/ 150 лв. за контролно КТ
изследване на главен мозък; 6/ 462 лв. за канюлиран винт; 7/ 120 лв. за самостоятелна стая в
болнично заведение. Така общо извършените разходи възлизали на 1 100,59 лв.
Поддържано е именно Столична община да дължи обезвреда за претърпените от нея
неимуществен и имуществени вреди, защото не е изпълнил нормативно вмененото му
задължение да поддържа декоративната растителност в състояние, което да не е източник на
вредно въздействие /чл.31 от Закона за пътищата във вр. §1, т.14 от ДР от с.з.; чл.48, ал. 1, т.
2, б. “а" от ППЗП; чл.3, ал.1, т.2 от ЗОбС във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА;
чл. 61, ал. 1 от ЗУТ; чл.44 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на Столична община, в сила от 11.10.2007 г. (Наредбата)/.
Последният от посочените нормативни актове позволявал отсичането или
изкореняване на дълготрайни дървета при наличие на изсъхнали и болни дървета, особено в
основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура, а
разрешението за това се издавало от Кмета на Столична община или оправомощено от него
длъжностно лице, въз основа на експертно становище, съгл. чл.45, ал.1 от Наредбата.
След като ответникът е бил длъжен, но не е взел необходимите мерки за поддържане
и опазване на зелената система на територията на Столична община е налице противоправно
бездействие на длъжностните лица по изпълнение на възложените им със закон задължения
и настъпилите от това бездействие вреди дължи да обезщети ответника.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
3
ищцата сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и
страдания от травматично увреждане на 15.06.2023 г. – удар от паднало дърво в гр.София,
настъпил поради бездействие на ответника като ищцата се е движила по десния тротоар на
ул.„Княз Б. I“, срещу № 98А в посока от ул.„Кърниградска“ към ул.„Иван Денкоглу“, ведно
със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и обезщетение за претърпени от същото увреждане имуществени вреди,
представляващи извършени разходи за лечение, както следва: 1/ 190 лв. разходи за КТ на
крайници; 2/ 160 лв. - за придружител в болнично заведение; 3/ 75 лв. за шийна яка; 4/ 43,59
лв. за патерица; 5/ 150 лв. за контролно КТ изследване на главен мозък; 6/ 462 лв. за
канюлиран винт; 7/ 120 лв. за самостоятелна стая в болнично заведение, ведно със законната
лихва върху сумата от общо 1 100,59 лв., считано от 01.08.2023 г. – датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане.
В отговора по исковата молба ответникът не е оспорил фактическите твърдения на
ищцата да стопанисва алейната дървесна растителност, разположена в посадените гнезда на
съществуващите тротоари по улици и булеварди в столицата и те са част от Зелената
система, съобразно условията и реда на ЗУТ и Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община (НИПОЗССО).
Поддържал е от своя страна да е изпълнявал възложените с цитираните нормативни
актове задължения свои задължения чрез Дирекция „Зелена система" към СО, която
осъществявала регулярни дейности по поддържането на алейната дървесна растителност по
ул. „Княз Б. I", вкл. за конкретния участък за № 98А.
Така твърди на посоченото място да са били извършени огледи и изготвяни експертни
становища от СО-район „Триадица", въз основа на които по реда и условията на чл.45 от
НИПОЗССО били издадени разрешителни с рег.№ СОА20-ВК08 13895/3/17.12.20 г.; рег.№
С0А20- ВК08-13895/2/17.12.20 г.; рег.№ СОА20 ВК08-13895/1/17.12.20 г.
Освен това през м.февруари 2021 г. били извършени предвидените манипулации по
всички описани дървета на ул. „Княз Б. I", включително и на процесното на № 98А, на което
била извършена основна резитба с оглед възобновяване на короната. Последната започнала
равномерно възобновяване и имала симетрични, свежи и зелени клонки в облистено
състояние. За периода 01.01.2023 г. - 15.06.2023 г. до Дирекция „Зелена система" към СО
нямало постъпили сигнали конкретно за адреса на процесното място.
Вън от изложеното за процесния период ответникът имал сключен договор с № СОА22
ДГ55-197/18.04.2022г с предмет на дейност: „Поддържане на паркове, градини, Зелени
площи към градски магистрали и дървесни насаждения с обекти: „Алейни дървесни
насаждения в Триадица, Лозенец, Красно село, Витоша, Овча купел и „Банкя“ с дружеството
„АлВерс Комерс" ООД, отговарящо за процесната зона, като текущия контрол се
осъществявал от Дирекция „Зелена система" към Столична община и определено
длъжностно лице, на основание Заповед № СОА 23-РД09-1403/12.06.2023 г. от Кмета на
Столична община, което да извършва контрол по изпълнение на Възложените дейности.
Сочи, че за периода на инцидента на ответника била предоставена информация от
метеорологични данни от „Националния институт по метеорология и хидрология" (НИМХ),
от която се установявали обстоятелства за събитие от извънреден характер - наличието на
валежи с количество 58 мм л/м2.
Сочи и че процесното дърво било от вида „липа“, по което гнилостните процеси били
разпространени и честа причина за тях били дървесино разрушителни гъби. Началните фази
при гниенето на дървесината и като цяло заболяванията от подобен характер много трудно
можели да бъдат установени от експертите, тъй като не проявявали ясни външни белези, а
симптомите можели да бъдат забелязани години след това, при значително развитие на
гниенето в напреднал стадий по образуваните характерни плодни тела, а такива не били
установени по падналото дърво. Гниенето можело да засегне по-дебели клони или стъбла,
като се развивало в продължение на много години и причинявали поетапното разрушаване
на дървесината.
Предвид на тези обстоятелства ответникът оспорва твърденията в исковата молба да е
допуснал неизпълнение на задълженията си и това да е довело до лошо поддържане на
алейната дървесна растителност, която като жива (вегетативна) материя се влияела от
4
релефа, климата и всички фактори на околната среда, които не биха могли да бъдат
предотвратени от човешките действия. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото събитие и увреждането на ищцата, поради липсата на негово виновно
поведение, респ. бездействие.
Оспорил е и механизма на получаване на увреждането, както и размера на търсено
обезщетение, като прекомерно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост по чл.
52 от ЗЗД с оглед конкретните вреди.
Във връзка със становищата на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване
помежду им по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК първоинстанционният съд е приел
обстоятелствата, че процесният инцидент е настъпил от паднало дърво на ул. Княз Б. I,
срещу № 98А, и че участъкът, в който се намирало дървото, попада в границите на
урбанизираната територия на Столична община и същата е публична общинска собственост.
Анализът на приобщените писмени и гласни доказателства са установили еднозначно,
че на 15.06.2023 г. в ранния след обяд ищцата М. Г. се е движила пеша по ул.“Княз Б. I“.
Според показанията на свидетеля Б. К., пряк очевидец на инцидента, който пиел кафе в
близко кафене, този ден е било влажно, леко е ръмял дъжд и не е имало вятър. В района на
сградата с № 98А на улицата върху ищцата паднало намиращото на се тротоара дърво.
Според показанията на свидетеля К. дървото е било дебело 7-8 м. Същият оказал първа
помощ на пострадалото дете /ищцата/, като приближавайки се до него установил, че е с кръв
по главата /дървото било успоредно на детето/ и абсолютно неадекватно. Т.к. имал
предишен професионален опит по оказване на първа помощ на хора, свидетелят проверил
първо дали детето диша, след което се опитал да поддържа разговор с него, за да не изпадне
в безсъзнание. Според него пострадалата била неадекватна - не могла да му отговори
правилно на въпроса как се казва. Негов приятел доктор опипал корема на детето, за да
провери, дали е твърд /да няма вътрешен кръвоизлив/, т.к. Бърза помощ дошла на 25-та
минута от инцидента.
Решаващият състав намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля К., т.к. са
плод на непосредствените му лични възприятия, последователни и логични, като се
подкрепят и от анализа на останалите приобщени по делото доказателства, касаещи времето
и мястото на настъпване на инцидента и неговия механизъм.
Така на първо място неоспорената комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещи лица ортопед-травматолог и неврохирург е докладвала, че въззивницата-
ищца е получила при настъпилия инцидент с падналото дърво две групи наранявания – от
директен удар върху тялото й и от индиректен удар – от падането на тялото и удара със
земята.
Въз основа на наличната медицинска документация /вкл. самостоятелно разчитане на
представените резултати от извършените образни изследвания - рентгенографии, така и на
компютьр-томографските скенограми/ вещите лица са констатирали следните травматични
увреждания в областта на главата, десните лакътна и глезенна стави: 1/закрита черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в мозъчни контузия (Contusio cerebri); 2/ фрактури на дясната
челна и лявата странични кости на черепа (Fracturae ossis frontalis dextra et ossis parietalis
sinistra); 3/ вътречерепен кръвоизлив (Haematoma epidurale frontalis dextra); 4/ контузия в
челната област на главата (Contusio regio frontalis capitis); 5/ навяхване на шията (Distorsio
colli); 6/непълна фрактура на лакътния израстък на дясната лакътна кост (Fissura olecrani
ulnae dextri); 7/фрактура на десния голям пищял в долната му част (Fractura tibiae dextri in
partis distalis).
Експертите са категорични, че в хронологичен порядък първа е настъпила черепно-
мозъчната травма, която има директен механизъм на получаване - удар с тъп предмет по
главата, последвана от фрактурата на десния глезен и на десния горен крайник /последните
две да получени чрез индиректен механизъм - падане от собствен ръст върху протегнат
горен крайник, както и в резултат на внезапно стъпване накриво, предизвикано от загуба на
равновесие на тялото при падането на дървото върху въззивницата-ищца/.
От изброените телесни увреждания травмите на главата и шията са причинили на
пострадалата болки, изявени в първите 12-24 часа от инцидента и затихващи в следващите
5
дни благодарение на приема на медикаменти и физио- и патофизиологичните процеси в
организма на претърпял травма човек. Описаните травми са довели до промяна в някои от
заниманията и хобитата на пострадалата - преди това е тренирала лека атлетика, което не е
възможно поради фрактурата в областта на десния глезен, възстановяването на който до
постигане на самостоятелна и безболезнена походка е отнело около 2 - 2,5 месеца, без на
този етап да е извършена екстракция на импланта от дясната тибия. Поради последния факт
вещите лица сочат, че все още не може да се говори за пълното възстановяване на
пострадалата.
Травмите на десните горен и долен крайник са квалифицирани от вещите лица като
такива, довели до „трайно затруднение в движенията им“ за период по-голям от 30 дни от
датата на получаване на травмата.
По отношение на тях и във връзка с проведеното им лечение болките на пострадалата
са били най- силни в периода между настъпването на травматични увреди и следващия ги
един месец, докато се пристъпи към оперативно лечение на десния глезен, както и в ранния
постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет,
поради действието на оздравителните процеси в организма, които в детската възраст
протичат много по-бързо в сравнение с тези при възрастните.
С оглед оперативната интервенция на десния глезен и ранният постоперативен период,
обхващащ първия месец след операцията, експертите сочат пострадалата да е могла да се
придвижва самостоятелно с помощта на патерици в рамките на дома си. Сочат и че най-
вероятно е имала необходимост от чужда помощ при извършване на ежедневните нужди
като обличане и събличане, къпане и други и е била лишена от възможността да прекара
лятната си ваканция като всяко друго здраво дете на нейната възраст, лишавайки се най-вече
от почти всички занимания, свързани с физическо натоварване на засегнатите крайници.
Решаващият състав намира състоятелни оплакванията във въззивната жалба на
въззивницата-ищца за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния
съд при приложението на чл.172 ГПК, доколкото последният изобщо е отказал да обсъди
показанията на разпитаната в качеството й на свидетел майка на ищцата Е. М. с аргумент, че
същата участва в процеса на страната на непълнолетната ищца като лице, чрез което
последната извършва валидни процесуални действия и не може да има процесуалното
качество на свидетел, поради несъвместимостта на тези две качества /страна и свидетел/.
На първо място - ако е счел, че посочената свидетелка е страна по делото,
първоинстанционният съд е следвало да откаже да я допусне до разпит в качеството й на
свидетел по същото. СГС обаче я е допуснал до разпит в това й качество в о.с.з., проведено
на 20.02.2024 г. и е изслушал показанията й.
На отделно основание въззивната инстанция намира с оглед данните по делото, че Е. В.
М. - майка на ищцата, не е страна по делото.
Качеството на страна - ищец по спора, има М. С. Г., която към момента на депозиране
на исковата молба е била непълнолетна - на 15 навършени години, поради което и не е могла
да предяви иска си сама, а по арг. от чл.4, ал.2 ЗЛС е сторила това със съгласието на своята
майка и законен попечител Е. М..
Попечителят обаче, бил той законен /родителите на непълнолетните лица/ или назначен
органа по попечителство, не е страна в производството /така и Определение № 60447 от
15.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3873/2021 г., III г. о., ГК/.
Съдебната практика се е обединила в разбирането, че попечителят няма функции по
задължително /законно/ представителство на ограничено дееспособния/непълнолетния, а му
оказва само попечителско съдействие за неговото участие в гражданския оборот, чрез даване
на съгласие за извършване на правни действия по чл. 4, ал. 2 ЗЛС. В този смисъл и
попечителят не извършва действия вместо непълнолетния/ограничено дееспособния/, като
формата на надзор върху неговата дейност е по-различна /Решение № 703 от 25.11.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2876/2024 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо и т.к. Е. М. няма качеството на страна /ищец/ в производството, не е налице
процесуална пречка нейните показания да бъдат обсъдени по делото и ценени, наред с
останалите доказателства, при установяване на релевантните за предмета на спора факти,
6
при съобразяване нормата на чл.172 ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горното становище може да се извлече и при
стриктното буквално тълкуване на нормата на чл.172 ГПК, според която показанията на
роднините, вкл. на попечителя на посочилата го страна, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост
Според даденото тълкуване на цитираната норма в хипотеза като настоящата при
предявен иск по чл.49 ЗЗД в Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на IV г.о.,
ВКС, което изцяло се възприема от решаващия състав, съдът следва да преценява
показанията на възможни заинтересовани свидетели, определени от чл. 172 ГПК, които има
интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това
могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните,
отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички
случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или
негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради
това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната
предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на
такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страната.
При съобразяване на тези указания решаващият състав счита, че не са налице пречки
показанията на свидетеля Е. М., майка на ищцата-въззивник, установяващи емоционалното
и физическо състояние на последната след настъпване на инцидента и респ. - вида,
интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания, да бъдат
кредитирани в частта им, в която се подкрепят /вкл.пряко и косвено/ и от останалите
приобщени по делото доказателства /най-вече комплексната медицинска експертиза/.
Така свидетелката е заявила, че при хоспитализирането й непосредствено след
инцидента М. Г. е престояла в болничното заведение 12 дни, като първите от тях са били
много тежки - М. не можела да си изправя главата, защото получавала световъртеж и
повръщала. 48 часа след инцидента не могли да спрат повръщането от кръвоизлива в
главата. Не можела да ползва тоалетна и била на подлога. Не й било разрешено да гледа
телевизия, да чете, да ползва телефон. Главата я боляла непрекъснато и била като в унес - ту
се събуждала, ту заспивала.
След изписването й от болница първите две седмици била също на легло и не можела
да става, като зависима изцяло от помощта на майка си. Първите два дни започнала и да се
напикава в съня си, вероятно от стрес. След махането на гипса от ръката и т.к. крака
продължавал да я боли и да не може да ходи, било извършено повторно скенерно
изследване, установило контузията и в десния глезен, изискваща оперативна интервенция.
Последното довело ищцата до истерия - тя не искала да влиза втори път в болница и да
изживява отново същото - била ужасно уплашена. След операцията на глезена била с
патерици един месец - не можела ад ходи самостоятелно и да се качва по стълби - в блока, в
който живеят, няма асансьор и това наложило промяна в местоживеенето - пренесли се при
майката на свидетелката, която живее в къща, за да може М. да излиза навън.
Преди инцидента ищцата-въззивник тренирала лека атлетика, но получените травми
станали причина тя да преустанови всякакви физически активности - била освободена до
края на годината и от физическо в училище. Освен това била десничар и имала занимания,
свързани с ръцете. Била ученичка в осми клас в училище, което е с рисуване и пропуснала
изпита, който бил седмицата след инцидента. Не могла да се яви на изпита, т.к. един месец
не можела да ползва ръката въобще.
От преживените травми останало главоболие след натоварване с четене или други неща
в училище, или при напрежение, а при студено време или много движения М. имала и болки
в десния крак.
Инцидентът я променил емоционално изцяло - страхувала се от всичко, от всякакви
шумове, от всякакви дървета, даже се страхува да носи чадър, защото по време на инцидента
7
е бил с чадър.
Показанията на свидетелката по отношение на първоначалното състояние на
въззивницата-ищца /търпени силно главоболие, повръщане/ изцяло се подкрепят от
допълнителните пояснения, дадени от вещото лице д-р Л. П. неврохирург в УМБАЛ“Царица
Йоана - ИСУЛ“ в о.с.з. от 20.02.2024 г. пред първоинстанционния съд.
В тях експертът е пояснил, че черепът на пострадалата е бил доста засегнат от удара от
падащото дърво, като самата мозъчна травма е била с две фрактури в дясната челна част с
малък импресивен фрагмент и в ляво теменната част. Получила е и малък кръвоизлив, без
самостоятелна изява, но травмата сама по себе си /дифузна на главния мозък - мозъчно
сътресение - комоцио церебри/ предпоставя възможни прояви на позиви за повръщане и
главоболие. Последните се дължат на общата мозъчна травма.
Отделно същото вещо лице е пояснило, че обстоятелството пострадалата да е била с
чадър при настъпване на инцидента предпоставя и остатък от фобии, свързани с чадър
/когато се движи с чадър/.
С оглед изложеното решаващият състав приема, че съвкупният анализ на комплексната
съдебно медицинска експертиза и показанията на разпитаните пред първоинстанционния
съд двама свидетели установяват релевантните за предмета на спора факти последователно
и безпротиворечиво, като взаимно се допълват и поясняват.
Неоспорената съдебно-техническа експертиза, изслушана от първоинстанционния съд
е дала заключение, че дървото, причинило нараняванията на ищцата-въззивник, е липа, вид
дребнолистна. По отношение възрастта на същото вещото лице се е позовало на данни на
сектор които то е на 55 години към 2020 г.
Експертът е категоричен, че още в предходните на 2023 г. години са били видими
проблемни участъци в дървото, които са могли да бъдат възприети като начало на гнилостни
процеси, а това е изисквало извършването на специална проверка на състоянието му и с
апаратура, с каквато Столична община разполага - томограф или резистограф. Категоричен
е и че конкретно през 2023 г. е било видно обезлистването на дървото, макар нормалното
развитие на листна маса да би следвало да е налице още в края на месец март – април, т.е.
били са налице белези и че дървото вече е изсъхнало и затова проблемно.
Снимки на дървото още от 2012 г. показвали наличие на рана по стъблото /откъм
уличното платно/, започваща над основата му с дължина над един метър, а в долната му част
се забелязвали ракови образования, като в кореновата шийка се вижда и изтъняване на
стъблото. Тези белези сочели на влошено здравословно състояние на дървото, които
предполагат и развитие на гниене на дървесината на корените и стъблото.
Според вещото лице най-вероятно за пречупването на стъблото е допринесло и
силното овлажняване на изгнилата дървесина в основата на стъблото при валежите същия
ден, но не и наличието на „силна буря“ през предхождащата нощ.
Като основна причина за пречупване на стъблото на дървото обаче вещото лице
извежда изгнилата дървесина в основата му, а настъпилото събитие е могло да се
предотврати, ако дървото е било отсечено като опасно.
Предвид гореустановеното въззивната инстанция приема за безсъмнено установено по
делото да е налице противоправно поведение от страна на ответника въззивник Столична
община, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на задълженията му по чл.44, ал.2 и
чл.45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична
община, действала вкл. към момента на настъпване на процесния инцидент, във вр. с чл.3,
ал.1, т.2 ЗОбС във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА.
Релевантния факт, че процесният инцидент е настъпил от паднало дърво на ул. Княз Б.
I, срещу № 98А, и че участъкът, в който се намирало дървото, попада в границите на
урбанизираната територия на Столична община /СО/ и същата е публична общинска
собственост - част от зелената система на СО, чийто органи на управление са Софийския
общински съвет, Кметът на СО и кметовете на райони, е приет за безспорен между страните
по делото.
Обсъдените доказателства установиха безсъмнено и наличието на причинно
8
следствена връзка между падането на посоченото дърво и получените на 15.06.2023 г. от
ищцата-въззивник телесни увреждания /подробно посочени по-горе/, причинени й именно
от внезапното падане на посоченото дърво по време, в което тя спокойно се е движила по
тротоара на улицата.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на ответника-въззивник, че
доказателствата по делото не установяват пряка причинно-следствена връзка между
нанесените увреждания на ищцата и противоправното бездействие на длъжностните лица от
СО по поддържане на зелената система на Столична община, част от която са и дърветата.
Противно на поддържаното по делото не е установено на процесната дата /вкл. преди нея/ в
София да са паднали такива количества валежи, които да обусловят сами по себе си
пречупването на ствола на дървото, паднало върху ищцата. Отделно от това неоспорената
техническа експертиза категорично е посочила, че още към 2012 г. са били налице данни за
наличие на заболяване от страна на дървото /ракови образования/, както и гнилостни
процеси, които, с оглед възрастта на дървото /над 55 години/ и неговия вид - липа, е
следвало да наведат отговорните за поддържането му длъжностни лица в СО, че дървото е с
влошено състояние и поради това - създаващо опасност за здравето и живота на движещите
се по улицата граждани.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в
кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по
възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна
на ответника-въззивник, че процесното дърво е част от зелената система на СО, публична
общинска собственост/, 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице
- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от
страна на Кмета на СО и служителите, пряко отговарящи за поддържането на зелената
система на София; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона /цитираната Наредба, приета в изпълнение на
ЗОбС/, /арг. от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая
доколкото, както вече се посочи, полагането на грижи за поддържането на зелената система
на Столична община е задължение на Кмета на СО, районните кметове и респ. - на
длъжностните лица, на които първите са възложили конкретни функции в тази насока.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и постановената
впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49
ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7
от ППВС № 7/1959 г.). В случая последния факт е безсъмнено установен от съдържанието на
самия подзаконов нормативен акт - Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на Столична община.
Ето защо и на пострадалата се дължи справедливо обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба като значителни болки и
9
страдания, свързани с преживения стрес и шок от самото събитие, както и причинените й
физически травми.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема оплакванията във въззивната жалба
на ищцата-въззивник за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част
касателно предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди за частично основателни.
Приема, че при определяне конкретния размер на посоченото обезщетение във връзка
с причиненото й телесно увреждане, както и преживян стрес, първоинстанционният съд не
се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за това.
Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните
увреждания са: възрастта на пострадалия, характерът и степента и броя на телесните
увреждания, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитетът и продължителността
на претърпените физически болки и страдания, протичане на оздравителния процес -
продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния
процес /срок на лечение/, възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания,
осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо
състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта
от такава, начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални
и психически страдания, конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
Въззивната инстанция намира, че следва да вземе предвид всички посочени
обстоятелства и да съобрази критериите за справедливост, установени от чл.52 ЗЗД, както и
наложеното разбиране от трайната съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят тези вреди /така ППВС № 4/68
г./.
Съобразявайки горното и установеното от фактическа страна в настоящия казус,
въззивната инстанция взе предвид, че причинените на ищцата-въззивник телесни
увреждания са получени на значително крехка възраст – към момента на настъпване на
инцидента все още ненавършени 15 години, при изключително стресираща за нея обстановка
- на публично място, на което е била сама - без родители или близки лица, внезапно и без
предварителни индиции за това, поради което и тя не е могла да реагира по начин да се
предпази или да предотврати неблагоприятното за нея събитие. В следствие на това същото
е предизвикало изключително силно нервно напрежение и негативни емоции, вкл. и поради
тежкото физическо въздействие върху тялото на пострадалата. Взе предвид и фактът, че
същата е получила общо седем травматични увреждания в различни части на тялото -
областта на главата, десните лакътна и глезенна стави, за лечението на които е престояла в
болнично заведение първоначално 12 дни, а в последствие още седмица, била е подложена
на оперативна интервенция за преодоляване последиците от счупването на десния крайник в
глезенната става, вкл. продължителността на периода от време от понасяне на уврежданията
до възстановяване функциите на горния и долния десни крайници, /около три месеца/.
Отчете и обстоятелството, че поради травмата на главата е приемала за продължителен
период от време /повече от три месеца/ медикаменти, които влияят върху мозъчната дейност
/Convulex/, както и че е била лишена за продължителен период от време от възможността да
чете, да ползва електронни устройства и да гледа телевизия - дейности, обичайни за хора на
нейната възраст, чрез които същите вкл. и комуникират помежду си. Освен това инцидентът
се е случил в края на учебната година, което е препятствало възможността й да се подготви
и да положи съответните изпити, за да завърши съответния учебен клас, както и да прекара
лятната си ваканция по обичайния за деца на нейната възраст начин. Взе предвид и
обстоятелството, че за период от повече от месец същата се е нуждаела от чужда помощ за
битовото си обслужване /заради световъртежа, както и поради невъзможността да полза
десните си горен и долен крайник до зарастване на счупванията/. Съобрази възрастта на
10
пострадалата и във връзка с негативните последици за емоционалното й състояние от
преживения стрес, което вкл. според експертът неврохирург ще остане в съзнанието й като
тежко премеждие.
Въззивната инстанция преценява и обстоятелството, че вкл. към момента на
приключване на съдебното дирене лечебно възстановителния период за ищцата-въззивник
не е приключил, с оглед факта, че не е извършена екстракция на импланта от дясната тибия
/така и становището на вещите лица медици, според които този факт сочи, че все още не
може да се говори за пълното възстановяване на пострадалата/.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта ще бъде зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в размер
на 60 000 лв., ведно с дължимата се законна лихва върху същата, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като репарация за причинените на ищцата-
въззивник неимуществени вреди от нанесеното й множество телесни увреждания вследствие
процесния инцидент.
Изложеното налага частична отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част и осъждане на ответника да заплати на ищцата допълнително още
20 000 лв. Над посочената сума до претендирания размер от общо 75 000 лв. предявеният
иск се явява неоснователно завишен.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.1
ГПК Столична община следва да заплати в полза на процесуалния представител на ищцата
въззивник адв.М. Н. - Т. от САК следва да се присъдят 2 740 лв. за осъществената от нея
правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, определени по реда на чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/2004 г.
По сметка на АС София Столична община ще следва да заплати и сумата от 800 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6599/02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 8728/2023 г. по описа
на СГС в частта му, с която е отхвърлен за сумата над 40 000 лв. до сумата от 60 000 лв.
предявеният иск с правно основание чл.49, ал.1 ЗЗД от М. С. Г., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Е. В. М., ЕГН ********** и двете от гр.*** ул. „***“
№ *, ет. * против Столична община - ЕИК ********* с адрес гр.София, ул. „Московска" №
33 за осъждането й да заплати на ищцата посочената сума, като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично
увреждане на 15.06.2023 г. – удар от паднало дърво в гр.София по време на движение на М.
С. Г. като пешеходец по десния тротоар на ул.„Княз Б. I“, срещу № 98А в посока от ул.
„Кърниградска“ към ул.„Иван Денкоглу“, за което дърво от страна на Столична община е
налице бездействие за отстраняването му като проблемно дърво – сухо, ведно със законната
лихва за периода от датата на деликта - 15.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община - ЕИК ********* с адрес гр.София, ул. „Московска" №
33 да заплати допълнително на М. С. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на своята майка Е. В. М., ЕГН ********** и двете от гр.*** ул. „***“ № *, ет. * сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматично увреждане на 15.06.2023 г. – удар от паднало
дърво в гр.София по време на движение на М. С. Г. като пешеходец по десния тротоар на ул.
„Княз Б. I“, срещу № 98А в посока от ул. „Кърниградска“ към ул.„Иван Денкоглу“, за което
11
дърво от страна на Столична община е налице бездействие за отстраняването му като
проблемно дърво – сухо, ведно със законната лихва за периода от датата на деликта -
15.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6599/02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 8728/2023 г.
по описа на СГС в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен над сумата от
общо 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 75 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* с адрес гр.София, ул. „Московска" № 33
да заплати на адв.М. Б. Н. – Т., САК, личен номер от единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет **********, като пълномощник на М. С. Г., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Е. В. М., ЕГН **********, сумата от
2 740 лв., за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12